Решение по дело №103/2021 на Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

гр. Силистра, 17.12.2021 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:            Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 103 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 154 / 09.08.2021 г. по АНД № 237 / 2021 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил наказателно постановление № СС-40-ДНСК-7 / 01.03.2021 г., издадено от заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и е осъдил ДНСК да заплати на „ЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 300,00 лв., представляваща направени разноски в хода на производството.

Касаторът ДНСК моли съда да отмени горепосоченото решение с доводи за нарушения на процесуалния и материалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление; претендира се също така присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „ЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********, оспорва касационната жалба и прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът дава заключение, според което жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установено следното:

С наказателно постановление № СС-40-ДНСК-7 / 01.03.2021 г., издадено от заместник-началника на ДНСК, на ответника, на основание чл. 237, ал.1, т. 2 ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 лв. за нарушение на чл. 154, ал. 5 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 8 във вр. с чл. 224, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: «[...] „ЕЛ“ ЕООД във функциите си на строител [...] по изграждането на строеж: „Външно кабелно електрозахранване 0,4 kV от ТП „Младежки дом” до ново електромерно табло пред УПИ ХII-3921,3923, кв. 106 по плана на гр. Силистра“, с местоположение: от ПИ 66425.500.3975, през ПИ 66425.500.5122, 66425.500.5093, до ПИ 66425.500.3921 по КК и КР на гр. Силистра [...] е изпълнил строеж [...] при съществени отклонения от съгласувания и одобрен ИП и издаденото разрешение за строеж № 48 / 19.06.2020 г., влязло в сила на 08.07.2020 г., а именно: промяна в местоположението и трасето на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура [...] Общата дължина на изпълненото трасе на захранващия кабел NAYY-j 4 х 95 мм² от ТП „Младежки дом“ до новото табло е приблизително 180,00 м [...] която дължина не съответства на дължината на трасето в одобрения проект /160,67 м/. Нарушението е установено [...] на 31.08.2020 г. [...] Нарушението е извършено в периода от 29.07.2020 г. до 31.08.2020 г. [...]».

СРС е отменил наказателното постановление поради недостатъчно прецизна индивидуализация на нарушението от фактическа страна. Освен това във въззивното решение се подчертава, че отклонението от одобрения инвестиционен проект касае част от трасе (положени тръби), която е само използвана (чрез „изтеглянето“ на захранващ кабел през тръбите) от ответника, но въпросната част от трасето не е била изпълнена от него.

При описанието на нарушението в наказателното постановление е използвана фразата „[...] изпълнил строеж [...] при съществени отклонения от съгласувания и одобрен ИП и издаденото разрешение за строеж № 48 / 19.06.2020 г. [...]“. Тази фраза обаче се нуждае от пояснение, което да очертае с конкретни факти отклоненията от проекта. Никакво конкретно пояснение обаче не се съдържа в думите: „[...] промяна в местоположението и трасето на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура [...]“. Единствената конкретика, която може да бъде открита в наказателното постановление относно гореспоменатите съществени отклонения, се свежда до следната констатация: дължината на трасето на захранващия кабел по одобрения проект е 160,67 м, а фактическата дължина на трасето е приблизително 180,00 м. Това пояснение описва нарушението посредством неговия резултат, което в разглеждания случай (както и в повечето случаи на незаконни строежи) би могло да бъде достатъчно при установяване на този резултат във въззивното производство. В тази връзка трябва да се отбележи, че е без съществено значение дали ответникът е положил тръби или само е използвал вече положени тръби, по които да прокара захранващия кабел в отклонение от одобрения проект. Защото въпросните тръби нямаше да се превърнат в трасе на процесния строеж, ако ответникът не бе прокарал през тях захранващ кабел, т.е. прокарването на кабела е завършващото действие по реализацията на неправомерното отклонение от проектираното трасе. А това означава, че ответникът е един от извършителите на въпросното отклонение.

Както се спомена вече по-горе, единствената конкретика в описанието на нарушението се свежда до разликата между проектираната и фактическата дължина на трасето, по което преминава процесният захранващ кабел. Ето защо проверката за наличие на нарушение може да се извърши само въз основа на констатация от страна на въззивния съд относно дължината на трасето. В тази връзка СРС е отбелязал следното: «По отношение дължината на процесния кабел NAVY-j (4 x l85 кв,мм) доказателствата по делото установяват, че същата е зададена в проекта – част „Електрическа“ – да е 180 м, каквато дължина е приета и в съставения Акт 12, за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяване, че са постигнати изискванията на проекта, което води до неяснота защо се приема да е налице нарушение на същия за тези 180 метра». В цитирания пасаж въззивният съд не е отчел разликата между дължина на кабел и дължина на трасе. В одобрения проект тези дължини не съвпадат, тъй като на скиците, съставляващи л. 81, 99 и 100 от въззивното дело, е отбелязано следното: „Lтрасе=160,67 м, Lкабел=180 м“. Пропускайки тази разлика, СРС е констатирал само дължината на кабела, но не е установил дължината на трасето. Касационната инстанция не може да прави свои собствени фактически констатации във връзка с прилагането на материалния закон (вж. чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН /в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г./). Поради тази причина, след като във въззивното решение липсва гореописаната констатация, касационният съд е поставен в невъзможност да извърши служебната проверка по прилагането на материалния закон в съответствие със задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г.). Следователно е налице порок на обжалваното решение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г.), поради което, на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г.), делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, за да бъде направена констатация относно дължината на процесното трасе, – като за целта, ако СРС намери това за необходимо, да се съберат доказателства в тази насока, – и въз основа на тази констатация да се прецени дали евентуалното отклонение от одобрения инвестиционен проект е съществено.

Предвид този изход на касационното дело и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН (в редакцията, предхождаща ДВ № 109 / 2020 г.) настоящият състав не следва да се произнася по претенциите за разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 154 / 09.08.2021 г. по АНД № 237 / 2021 г. на Силистренски районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.