Решение по дело №1243/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М. Ж. В., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. Й., против Решение № 517/28.04.2025 г. постановено по а.н.д. № 523/2025 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 24-0819-003373/13.11.2024 г. на началник група в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.104б, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл.175а,ал.1,предл.2 от ЗДвП. Със същото решение в полза на ОДМВР - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно сочи, че в оспореното пред ВРС наказателно постановление, липсва описание на доказателствата, които потвърждават извършване на нарушението, с което е нарушено правото му на защита. Сочи че съдът неправилно е кредитирал показаният на полицейските служители , които са противоречиви. Сочи се, че от приетите по делото записи от мобилните телефони на служителите, не са видни регистрационните номера на записаните автомобили. Посоченото подлага на съмнение показанията на полицейските служители, тъй като от записите не може да се установи кои автомобили са участвали в гонката. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът – Началникът на група в ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ , оспорва касационната жалба чрез гл.юрисконсулт Г.. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, и моли да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че жалбоподателят притежавал лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег. № [рег. номер]. На 01.09.2024 г. с приятелите си М. А. М. и Т. В. Д. , се придвижил с автомобила до [населено място]. Около 21,01 часа, автомобилът престоявал на паркинга на бензиностанция „Лукойл“, намираща се на автомагистрала „Хемус“, в посока [населено място], след табелата, отбелязваща края на [населено място]. Събралите се там младежи , сред които и В. , участвали в отделни състезания „гонки“, като два или три автомобила се подреждали успоредно на пътното платно и при подаден сигнал потегляли с висока скорост, движели се до разклона за [населено място] , където правели обратен завой и се връщали по магистралата, като след нов обратен завой на първото кръстовище , влизали обратно в бензиностанцията. Тези действия на водачите били наблюдавани от полицейските служители П. И. П. и Е. С. С.. Те записали движението на автомобилите с мобилен телефон, а при завръщането им в района на бензиностанцията записали и регистрационните номера на участниците в т.нар. „гонки“. Двамата забелязали, че автомобилът на жалбоподателя също участва в състезанието. Констатациите си отразили в докладна записка, в която посочили номерата на участвалите в състезанието автомобили.

На 25.09.2024 г. В. декларирал, че е управлявал лично автомобила си. На 26.09.2024 г. му бил съставен АУАН за това, че със собствения си автомобил е участвал в нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване. Актът бил подписан без възражение, като такива били депозирани в срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН. АНО приел възраженията за неоснователни и издал наказателното постановление, с което на В. били наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б,т.1 от ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка районният съд е приел за установена основно от разпита на свидетелите П. И. П. и Е. С. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Като се е позовал на практика на ВКС е приел, че приложеният видеозапис от мобилен телефон може да послужи в процеса на доказване , но същият не е от съществено значение за изясняване на делото. Не е кредитирал показанията на свидетелите М. А. М. и Т. В. Д., в частта, в която са заявили, че В. не е участвал в гонки. Приел е, че техните показания не са обективни, тъй като са близки приятели на В., както и се опровергават от показанията на свид. П. и свид. С..

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, същото е издадено от компетентен орган и в хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, АУАН и НП съдържат императивно изискуемите реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, вкл. пълно и ясно описание на нарушението, което позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира адекватно защитата си. Приел е, че непосочване на доказателства потвърждаващи НП, е несъществено процесуално нарушение по чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, като съществено е не посочването на доказателства, а тяхната липса. Приел е, че сам по себе си отказът на АНО за събиране на доказателства не обосновава процесуални нарушения, тъй като санкционираното лице има право да посочи нови доказателства и пред съда.

По същество е прието, че разпоредбата на чл.104б, т.1 ЗДвП забранява на водачите на МПС да участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Приел е за безспорно, че отсечката от магистрала Хемус, по която са извършени състезанията, представлява път, отворен за обществено ползване. Приел е, че от показанията на свид. П. и свид. С. се установява обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние. Приел е, че като е участвал в нерегламентирано състезание В. е нарушил разпоредбата на чл.104б,т.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е санкциониран с наказателното постановление. Приел е, че правилно за осъщественото деяние е наложено наказание на осн. чл.175а,ал.1,предл.2 от ЗДвП, като с оглед забраната по чл.189з ЗДвП, разпоредбата на чл.28 ЗАНН е неприложима за нарушения на този закон.

Решението на Районен съд-Варна е правилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, е стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.1 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

В хода на производството пред ВРС безспорно е установено, че на посочените в АУАН и НП дата, място и час, касаторът е участвал в нерегламентирано състезание. Обективната съставомерност на деянието се установява от показанията на полицейските служители свид. П. и свид. С.- полицейски инспектори на които е било възложено наблюдение и заснемане на провежданите на това място нерегламентирани състезания. Непосредствените им възприятия са обективирани в Докладна записка от 03.09.2024 г. изготвена от П. П., в която в списъка на автомобилите които са участвали в състезанието, е посочен и автомобилът на В.. От попълнената декларация по чл.188 от ЗДвП се установява , че на датата на нарушението – 01.09.2024 г. автомобилът е бил управляван от него. Субективната съставомерност на деянието се установява от подадената декларация и от показанията на свид. Мартев и свид. Д. , които заявяват, че на посочените в НП дата и час, автомобилът е бил управляван от В..

Спорното по делото и съществено за обвинението обстоятелство, по отношение на което са налице противоречия в групите свидетелски показания, е относно осъществяване на деянието.

На основание чл.220 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН фактическите положения, приети за установени от контролираната инстанция по фактите, не подлежат на проверка от касационната инстанция относно тяхната правилност. В рамките на касационния контрол се включва само проверката на юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение. Последното обхваща процеса на събиране, оценка и проверка на доказателствата, въз основа на които се приемат за установени правно значимите по делото факти. В случаите когато доказателствата по делото са противоречиви и съдът дава кредит на доверие на част от тях , е необходимо да изложи подробни аналитични съображения в подкрепа на избраната от него теза за обективност на доказателствата, които са поставени в основата на съдебния акт. При това оценката на доказателствената съвкупност следва да е съобразена с изискванията на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.

Съдът е изложил убедителни мотиви защо кредитира част от свидетелските показания, а останалите оценява като необективни. Участието на В. в нерегламентирано състезание се установява чрез разпита на свид. П. и свид. С., които са очевидци на нарушението. Възприетата от тях фактическа обстановка е обективирана в писмен документ – изготвената докладна записка от 03.09.2024 г. , като е налице съответствие в изложените в посочения документ факти, с тези посочени в АУАН и НП, потвърдени с разпита на свидетелите. Тъй като непосредствените им възприятия за нарушението се съдържат в представения писмен документ, изготвеният запис от мобилен телефон няма съществено значение за правилно установяване на фактите. Фактът с кои конкретни автомобили е участвал в състезанието В. е ирелевантен за съставомерността на нарушението. В случая и двамата свидетели са потвърдили участието на автомобила собственост на жалбоподателя в проведеното нерегламентирано състезание, което доказва обвинението. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на свид. Мартев и свид. Д., тъй като те са в противоречие с тези на първата група свидетели. Тези лица , както правилно е посочил въззвиния съд, са близки приятели на В., което е основание за съмнение в достоверността на техните показания.

Районен съд-Варна е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Преценката му за доказаност на обвинението е основана на комплексен доказателствен анализ на събраните доказателства. Правилно ВРС е приел, че нарушението на чл.104б, т.1 от ЗДвП е безспорно установено.

Неоснователни са доводите на касатора за допуснати в хода на АНП нарушения на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН. В случая предмет на контрол от касационната инстанция е правилността на решението на районния съд. При грешна преценка на наличие /или липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, решението на районния съд ще е неправилно. Непосочване в НП на доказателства, които потвърждават нарушението, не е съществено процесуално нарушение, тъй като не нарушава правото на защита на санкционираното лице. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той е сторил в развилото се съдебно производство.

Правилен е изводът на ВРС, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Деянието е с висока степен на обществена опасност, тъй като застрашава здравето и живота, както на извършителя и другите лица в автомобила, така и на останалите участници в движението.

В тази връзка и с оглед позоваването от страна на ВРС на разпоредбата на чл.189з ЗДвП, следва да се посочи, че след постановяване на оспореното решение, с Решение на Конституционния съд № 4/30.04.2025г. по к.д. № 29/2024г., обн. ДВ, бр.38/2025г., разпоредбата на чл.189з ЗДВП е обявена за противоконституционна.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, в полза на ОДМВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за правната помощ, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти тричленен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 517/28.04.2025 г. постановено по а.н.д. № 523/2025 г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА М. Ж. В., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.