Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 414
Гр. Габрово, 15.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 14.12.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х.Х.
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Х. гр.д. № 679 по описа за 2017
г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени искове от И.М.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ДИМАС”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
бул."Трети март" № 53 за заплащане на обезщетение при командировка и
неплатено увеличение на трудово възнаграждение за положен извънреден труд.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на
ищеца:
Твърди,
че през
2002 година постъпил
на работа в „ДИМАС" АД, гр. Габрово, на длъжността „Работник пътни
настилки" и в
дружеството работил
до 08.06.2015 година, от която дата трудовото му правоотношение било
прекратено,
на осн. чл. 325, ал. 1 от КТ. От 24.01.2012 г. основното му трудовото
възнаграждение било
определено на 599.00 лв., като към него се добавяло и допълнително такова за
прослужено време. С работодателя не били постигали съгласие за
място на работа, по смисъла на чл. 66, ал. 3 от КТ, различно от седалището на
дружеството, т.е. в гр. Габрово. В трудовия си договор изрично декларирал, че е съгласен да бъде командирован от
работодателя за повече от 30 дни.
За
периода от 05.06.2014 година до 27.04.2015 година /включително/ бил командирован от
ответното дружество на работа в град Казанлък, като полагал труд по подготовка,
асфалтиране и други СМР
на улична пътна мрежа в град Казанлък, както и на обект „Претоварна станция за
общински отпадъци - Казанлък", на който обект „ДИМАС" АД, като част
от обединение "Геодепо ДИМАС", било изпълнител.
На
обектите работил
заедно с много други работници от същата фирма, като сутрин тръгвали от град Габрово, а
вечер се прибирали
в същия град със служебен транспорт. Работното им време в град Казанлък било с продължителност от 8
часа /от 08.00 часа, до 17.00 часа/. От 14.02.2015 година до 25.04.2015 година
/включително/, по разпореждане на работодателя, работил и през официалните почивни дни за
страната. На обекти в град Казанлък бил командирован и работил
общо 113 дни, като се отчитали ползваните от него отпуски. За дните, през
които бил
командирован, ответното дружество не му било заплащало дневни пари,
на осн. чл. 215 от КТ, които съгласно Наредбата за командировките в страната,
възлизали
на 10.00 лв. дневно или общо за 113 дни, в размер на 1130.00 лв.
От
14.02.2015 година до 25.04.2015 година /включително/, по разпореждане на
работодателя, работил
на обекти в град Казанлък извънредно - през почивните дни, като общо за периода
отработил 12 дни извънреден труд, на пълно работно време /8 часа/, а именно:
- 4
дни през месец февруари – на дати 14, 15, 21 и 28;
- 7
дни през месец март – на дати 01, 02, 07, 14, 15, 21 и 28;
- 1
ден през месец април – на дата 25.
За
положения от него извънреден труд, „ДИМАС" АД не му бил заплащал трудово
възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
150 от КТ. При уговорено с трудовия договор възнаграждение общо в размер на
599.00 лв., дневното му
трудово възнаграждение възлизало на 28.52 лв., а увеличението му със 75 % било на стойност 21.39 лв.
дневно. Общо за 12 отработени дни извънреден труд, дължимото увеличение възлизало на 256.68 лв.
Искането
на ищеца е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати:
-
сумата
1130.00
лв. - обезщетение при командировка, на основание чл. 215 от КТ,
за командироването
му на
работа на обекти в град Казанлък, общо за 113 дни, в периода от 05.06.2014
година, до 27.04.2015 година /включително/, заедно със законната лихва за
забава, от датата на предявяване на настоящия иск /28.03.2017 г./, до окончателното
заплащане на сумата;
-
сумата
256.68
лв. - неплатено увеличение на трудовото възнаграждение, за
полагане на извънреден труд, на основание чл. 262, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
150 от КТ, на обекти в град Казанлък, общо за 12 дни, заедно със законната
лихва за забава, от датата на предявяване на настоящия иск
/28.03.2017 г./,
до окончателното заплащане на сумата,
както и направените в настоящото производство разноски.
2. От страна
на ответника:
Трудовоправните
взаимоотношения между страните по делото били възникнали,
считано от 04.03.2002 г., по силата на сключен Трудов
договор № 18/2002 г., като
работникът заемал длъжността „Работник полагане пътни настилки". С
допълнително споразумение № 60/23.01.2012 г. към същия договор, по общо съгласие на страните, била променена заеманата длъжност от „Работник полагане
пътни настилки" на „Бетонджия", като последната
длъжност била заемана от ищеца до момента на прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 08.06.2015 г. Работникът бил запознат с трудовата характеристика за заеманата от него длъжност на
23.01.2012 г.
На
посочената длъжност за периода от 05.06.2014 година до 25.04.2015г. ищецът престирал труд за работодателя общо за 189
дни, съгласно отчетено явяване/неявяване на работа от съответния техническия
ръководител на обектите на дружеството, месечни наряди и фишове за изплатено
трудово възнаграждение. За същия период работникът ползвал различни отпуски и не престирал труд за работодателя за 42 дни.
В
процесния период ищецът работил на различни строителни обекти с предмет
преасфалтиране и ремонти на улични настилки на ДИМАС АД, сред които обект
„Реконструкция и модернизация на общинско депо за ТБО - Габрово", обекти в
гр. Габрово, гр. Дряново и гр. Казанлък и обект „Претоварна станция за общински отпадъци -
Казанлък".
Съгласно
разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ, страните
по сключения трудов договор уговорили за място на работа: звено 23001 СМР,
осъществяващо дейност на всички строителни обекти на дружеството, намиращи се
както по седалището му, така и извън него, и възможността поради характера на
работата работникът да изпълнява длъжността извън седалището на фирмата. В случая не била приложима разпоредбата на чл. 121 от КТ, тьй като ищецът не бил престирал труд извън мястото си на работа. Страните по трудовия договор не били постигали съгласие за командироване за повече от 30
дни, въз основа на дадено съгласие от работника.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на
страните, и данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация
на претендираните права:
Пред съда са предявени два
обективно съединени осъдителни иска:
А. с правно основание
чл. 215 ал. 1 от КТ – за заплащане на дневни пари /обезщетение/ при
командировка;
Б. с правно основание
чл. 150, във вр. с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ – за заплащане на неплатено
увеличение на трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивните
дни.
2. Относно иска по чл. 215 ал. 1
от КТ:
Не се спори по делото, че трудово-правното отношение
между страните е възникнало, считано от 04.03.2002г., по силата на сключен
Трудов договор №18/2002г„ като работникът е заемал длъжността „Работник
полагане пътни настилки". С допълнително споразумение №60/23.01.2012г. към
същия договор, по общо съгласие на страните, е променена заеманата длъжност от
„Работник полагане пътни настилки" на „Бетонджия'" и последната
длъжност е заемана от ищеца до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.325, ал.1 от КТ, считано от 08.06.2015г. Като
място на работа на ищеца И.Й. в посоченото допълнително споразумение е посочено
„Димас" АД, гр. Габрово, звено 23001 - СМР.
Съгласно чл. 66 ал. 3 от КТ „за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е
сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от
характера на работата”. Звената в едно
предприятие са част от организационната му структура, същите нямат
самостоятелна обособеност извън предприятието и нямат отделно седалище
/местонахождение/. Посочването на организационно звено като място на работа не
следва да се счита за място на работа, различно от седалището на предприятието.
Поради това, с оглед седалището на „Димас" АД, за място на постоянна
работа на ищеца следва да се счита град Габрово.
Характерът на работа на ищеца, свързана със СМР не
налага той да изпълнява служебните си задължения извън седалището на фирмата,
тъй като строителството не е дейност, неотменно свързана с пътуване и работа
извън населеното място, в което е седалището на работодателя. В разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, конкретно са посочени
лицата, които не се считат за командировани, поради характера на извършваната
работа. Строителните работници не са след изброените професии и поради това при
изпълнение на трудовите задължения на ищеца извън седалището на работодателя „Димас" АД, а именно гр.
Габрово, следва да се прилага чл. 121 от КТ и той да се считат за командирован,
като му се изплащат дневни пари, в размерите по чл. 19 ал. 2 от Наредбата за
командировките в страната /НКС/ - по 10 лв. на ден, без нощуване.
Безспорно е от показанията на разпитаните свидетели И.Б.,
П.П., Х.Ф. и М.М., че през посочения исков период ищецът е работил на обекти на
фирмата в гр. Казанлък.
Изпълнението на трудовите задължения от ищеца на
обект в гр. Казанлък, по смисъла на
посочената разпоредба на чл. 121 от КТ представлява командировка и съгласно чл.
8 от Наредбата за командировките в страната /НКС/ тя следва да се извършва „въз
основа на предварително издадена писмена заповед”. В досието на ищеца, воденето
на което е задължение на работодателя, не се съдържа нито една такава заповед,
не се и твърди да са издавани такива заповеди, т.е. командировките са
осъществявани в пряко нарушение на посочената разпоредба на чл. 8 от НКС. Относно
показанията на свидетеля А.М. – Директор
производство на ДИМАС АД и С.К., заемаща длъжността Управление на персонала, в
тях от една не се сочат никакви конкретни данни за периодите на работа на ищеца
на обекти в гр. Казанлък и в други градове, а от друга страна са заинтересовани,
тъй като посоченото нарушение е извършено и поради собственото им бездействие,
предвид заеманите позиции в ръководството на дружеството-ответник.
Относно броя на отработените
от И.Й. *** – на обекти Претоварна станция за битови отпадъци – гр. Казанлък и
ремонт на уличната мрежа, в най голяма степен конкретни са показанията на свидетеля
П.С.П. - през посочения период шофьор на
товарен бус 3,5 т. „Мерцедес”, с рег. № ЕВ 9343 АР, с който е транспортирана
до гр. Казанлък бригадата, в състава на която е бил ищецът.
Данните на посочения свидетел относно месеците юни – декември 2014 г. и
м. март 2015 г. не се опровергават от други
доказателства, и от тях се установява, че ищецът е работил на обекти в гр.
Казанлък:
- от 05.06.2014 г. до
края на същия месец – 19 отработени дни;
- за м. юли 2014 г. – 26
отработени дни;
- за м. август 2014 г. –
15 отработени дни;
- за м. септември 2014
г. – 10 отработени дни;
- за март 2015 г. - 26 отработени дни;
Относно месеците февруари и април 2015 г., съдът цени заключението на
вещото лице, което с оглед отчетните форми за извършената работа на обекти в
гр. Казанлък, приети по делото, дава
заключение за отработени по два дни през всеки от двата месеца.
Видно от данните от трудовото досие на ищеца, през посочените от
свидетеля Павлов периоди, ищецът не е ползвал отпуск, както и не е бил в отпуск
по болест.
С оглед изложеното съдът намира за доказано, че за претендирания период
от 05.06.2014 г. до 27.04.2015 г. ищецът е отработил 100 дни при условията на
командироване в гр. Казанлък. За всеки от посочените отработени дни с оглед на
разпоредбата на
чл. 19 ал. 2 от НКС му се дължат по 10 лева дневни пари, или за всички отработени дни в общ размер на 1000
лева, до който размер следва да бъде уважен иска чл. 215 ал. 1 от КТ, а над
него отхвърлен до претендирания размер от 1130 лева.
3. Относно иска
по чл. 150, във вр. с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ:
Съгласно чл. 139а ал. 7 от КТ „работата над редовното работно време
в почивни и празнични дни се заплаща с увеличено възнаграждение за извънреден труд”.
От показанията на
свидетеля П.С.П. /които съдът изцяло
кредитира, предвид отсъствието на доказателства, които да им противоречат/ е
видно, че ищъцът в състава на бригадата си е
работил през месец март в гр. Казанлък, както следва: на 1, 2, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17,
18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28 март, т.е. през почивните дни
01, 02, 07, 14, 15, 22 и 28 ищецът е полагал извънреден труд и за тези дни му
се дължи увеличено със 75% възнаграждение, съгласно чл. 262 ал. 1 т. 2 от КТ,
като увеличението съгласно заключението на вещото лице е по 19,85 лева/дневно
или същото е в общ размер на 138,95 лева
за положения извънреден труд през месец
март. От страна на ответника по делото не са представени никакви данни
извънредният труд да е отчитан.
От установената
фактическа обстановка, посочена в т.ІІ.2, е видно, че ищецът е отработил през
месец февруари и месец април 2015 г. по два дни на обекти на
дружеството-работодател в гр. Казанлък. От показанията на свидетеля П.С.П. е видно, че се е работило на обект на
дружеството-отвеник в Казанлък на 14,
15, 21, 23, 24, 25, 26, 27 и 28 февруари 2015 г., т.е. четири от дните, в които
се е работило са били почивни /14, 15,
21 и 28 февруари/. Няма данни кои два от посочените дни ищецът е работил в гр. Казанлък. Тъй като
от страна на ответника е нарушавано трудовото законодателство, както относно
командироването на работниците, така и относно отчитането на извънредния труд,
и никой не може да извлича облаги от противоправното си поведение, следва да
бъде прието, че двата отработени през месец февруари дни от ищеца са през
почивни дни, за които се дължи на ищеца увеличение съгласно заключението
на вещото лице по 20,85 лева/дневно или същото е в общ размер на 41,70 лева за положения извънреден труд през
месец февруари.
Същото важи и относно отработените дни през месец април. В исковата молба
се твърди, че ищецът е работил в град Казанлък през един почивен ден през месец
април – на 25.04.2015 г. Видно от показанията на
свидетеля П.С.П., работници от
бригадата на ищеца са работили на обект на дружеството-отвеник в Казанлък на
21, 22, 23, 24, 25 и 27 април 2015 г., т.е. единият от дните е почивният 25
април. Няма данни кои два от посочените
дни ищецът е работил в гр. Казанлък. По просочените по-горе съобржния
следва да бъде прието, че единият от двата отработени от ищеца през месец април
дни в Казанлък е през почивен ден – на 25.04.2015 г., за който се дължи на
ищеца увеличение съгласно заключението на вещото лице в размер на 20,85
лева.
С оглед изложеното, за
положения от ищеца през периода от 14.02.2015 година до 25.04.2015 година /включително/
извънреден труд през почивни дни на обекти в гр. Казанлък, на ищеца се
дължи увеличение на трудово
възнаграждение за 10 отработени дни в общ размер на 201,50 лева, до който
размер следва да бъде уважен предявеният иск, и отхвърлен за разликата над
посочената сума до претендирания размер от
256.68 лв.
3. Такси и разноски:
От страна на ищеца се
претендират разноски - заплатено адвокатско възнаграждание в размер на 400
лева.
Претенцията за разноски следва
да бъде уважена пропорционално на уважената част от исковете, а именно в размер
на 346,53 лева.
Тъй като съгласно чл. 83 ал.
1, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от държавна такса и разноски, и делото е
решено в негова полза, в съответствие с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът дължи
заплащане на всички
дължащи се такси и разноски по производството, а именно: държавната такса в минимален размер
50 лева върху всеки от двата иска и 220 лева направени за вещо лице от касата
на РС Габрово.
С оглед посочената разпоредба
на чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските направени от ответника следа да бъдат
оставени в негова тежест.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДИМАС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул."Трети март" № 53 ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1000,00 лева /хиляда лева и 00 ст./, представляваща дневни
пари /обезщетение/ за командироването му на работа на обекти в
град Казанлък, общо за 100
дни, в периода от 05.06.2014 година, до 27.04.2015 година
/включително/, ведно
със законната лихва от 28.03.2017
г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 215 ал. 1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за разликата над 1000 лева,
до претендирания размер от 1130 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДИМАС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул."Трети март" № 53 ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 201,50 лева /двеста и един лева и 50 ст./, представляваща неплатено
увеличение на трудово възнаграждение за положен извънреден труд в почивните дни
на обекти в град Казанлък, общо за 10 дни, в периода от 14.02.2015
година до 25.04.2015 година /включително/, ведно със законната
лихва от 28.03.2017
г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 150, във вр. с чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ
ИСК за разликата над 201,50
лева, до претендирания размер от 256,68 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДИМАС” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул."Трети март" № 53 ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 346,53 лева /триста четиридесет и шест лева и 53 ст./ –
разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДИМАС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул."Трети март" № 53 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, държавни такси върху двата иска в общ размер на 100 лева /сто лева и 00 ст./, на
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДИМАС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, бул."Трети март" № 53 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, сумата 220 лева
/двеста и двадесет лева и 00 ст./, представляваща заплатени от касата на
съда разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия :