№ 42
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500029 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№286380/20.12.2021г. от Д. Б. Г., чрез
пълномощника й адв.И.Х., против Разпореждане №267073 от 25.11.2021г.,
постановено по в.гр.дело №3060/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с
което е върната подадената от нея касационна жалба вх.№285187/23.11.2021г.
против постановеното по същото дело Решение №260986/22.11.2021г.
Жалбоподателят счита в случая да е приложима не възприетата от окръжния
съд хипотеза на чл.280,ал.3,т.1,предл.1 от ГПК, а тази на
чл.280,ал.3,т.1,предл.3 от ГПК, съгласно която, ограничението относно
цената на иска се изключва при решения по искове за собственост и други
вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които
имат обуславящо значение за иска за собственост, а в случая да е безспорно,
че предявените искове касаят права върху недвижими имоти и имат
обуславящо значение при иск за собственост. Изложени са и съображения,
касаещи наличието на непълнота на постановеното въззивно решение във
връзка с направеното процесуално искане за произнасяне по въпроса относно
нищожността на първоинстанционното решение поради противоречието му с
морала и с добрите нрави, както и относно нищожността на атакуваните
1
правни сделки по смисъла на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД – противоречие с
морала и добрите нрави. Претендира се за отмяна на обжалваното
разпореждане със законните последици.
Ответникът по частната жалба Д. ИЛ. Й. не е подал отговор на същата.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподател-ищец; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1 във връзка с чл.279 във връзка с чл.286,ал.2 от ГПК, разпореждане
за връщане на касационна жалба, и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
С постановеното въззивно Решение №260784 от 09.06.2021г. по
в.гр.дело №3060/2020г. на Окръжен съд-Пловдив е потвърдено
първоинстанционното Решение №173 от 15.07.2020г. по гр.дело
№1708/2019г. на Районен съд-К., с което е отхвърлен предявения от Д. Б. Г.
против Д. ИЛ. Й. иск за прогласяване нищожността, поради заобикаляне на
закона, на договор за дарение, сключен с нотариален акт №********г. по
описа на Нотариус С. Р. с рег.№*** на НК, с който му е дарила само по
1/49ид.част от седем поземлени земеделски имота. Във въззивното решение е
посочено, че то е окончателно и не подлежи на обжалване. От страна на
жалбоподателя-ищец Д.Г. е подадена молба вх.№27752921/17.06.2021г. за
допълване на въззивното решение относно наведеното твърдение за
нищожност на сделката поради противоречие с добрите нрави. С
Определение №261205 от 12.07.2021г. окръжният съд е приел молбата за
недопустима поради липса на твърдяната непълнота на въззивното решение
като процесуална предпоставка по чл.250,ал.1 от ГПК за разглеждане по
същество на искането за допълване и е оставил същата без разглеждане.
Определението е отменено с Определение №258 от 19.10.2021г. по в.ч.гр.дело
№552/2021г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е прието, че наличието на
непълнота на съдебния акт, чието допълване се иска, е въпрос по същество, а
не по допустимостта на производството. След връщане на делото е
постановено Решение №260986 от 22.11.2021г., с което молбата за допълване
на въззивното решение е оставена без уважение, поради липса на твърдяната
непълнота на същото. Посочено е, че решението по чл.250 от ГПК не подлежи
на обжалване. Против същото е подадена от Д.Г. чрез адв.И.Х. касационна
2
жалба вх.№285187/23.11.2021г. С обжалваното Разпореждане №267073 от
25.11.2021г. касационната жалба е върната на основание чл.286,ал.1,т.3 от
ГПК, поради недопустимост на касационното обжалване, като е прието, че
цената на всеки един от обективно съединените искове за прогласяване
нищожността на договор за дарение на по 1/49ид.част от прехвърлените с
него имоти, определена по правилото на чл.69,ал.1,т.2 от ГПК, не надхвърля
минимално определения размер от 5000лв., съгласно чл.280,ал.3,т.1,предл.1
от ГПК, поради което въззивното решение е необжалваемо и предвид
разпоредбата на чл.250,ал.3 от ГПК допълнителното решение също не
подлежи на касационно обжалване.
Настоящата инстанция намира, че, съгласно чл.250,ал.3 от ГПК, по
искането за допълване на въззивното решение съдът се произнася с
допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред, т.е. по
реда на обжалване на въззивното решение в съответствие с общите критерии
за допустимост на касационното обжалване. От касационно обжалване са
изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв., съгласно
чл.280,ал.3,т.1,предл.1 от ГПК, с изключение на решенията по искове за
собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с
тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, според
чл.280,ал.3,т.1,предл.3 от ГПК. В случая се касае за искове за нищожност на
договор за дарение на по 1/49ид.част от седем недвижими имота, цената на
които искове се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 във връзка с т.2 от
ГПК от данъчната оценка на имотите. Според представеното в
първоинстанционното производство писмо на Община-К., данъчната оценка
на всички имоти по договора за дарение възлиза на общо 1600,40лв., а за
1/49ид.част от тях се равнява на 32,66лв. Предмет на разглеждане не са вещни
искове по смисъла на чл.280,ал.3,т.1,предл.3 от ГПК, нито съединени с такива
искове с обуславящо значение, позоваването на която хипотеза в частната
жалба е неоснователно, а се касае до облигационни искове, за които е
приложимо на общо основание ограничението по чл.280,ал.3,т.1,предл.1 от
ГПК и то в случая е налице, тъй като цената на обективно съединените искове
не надхвърля 5000лв. При това положение допълнителното решение не
подлежи на касационно обжалване и правилно с обжалваното разпореждане
подадената против него касационна жалба е върната на основание
чл.286,ал.1,т.3 от ГПК, поради което същото следва да се потвърди.
3
В настоящото производство не могат да бъдат разглеждани наведените с
частната жалба оплаквания досежно наличието на непълнота на въззивното
решение, тъй като поставеният за разрешаване въпрос се свежда единствено
до обжалваемостта на постановеното от въззивния съд допълнително
решение.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №267073 от 25.11.2021г., постановено
по в.гр.дело №3060/2020г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е
върната подадената от Д. Б. Г., чрез адв.И.Х. Х., касационна жалба вх.
№285187/23.11.2021г. против постановеното по същото дело Решение
№260986/22.11.2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.274,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4