Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.05.2018г. гр.Димитровград
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на шестнадесети
април две хиляди и осемнадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Валентина
Господинова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия А. Митрушева
гражданско дело № 1491 по описа на РС – Димитровград за 2016г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.346 и сл. от ГПК във фазата по извършване на делбата, свързана с
ликвидиране на сметните отношения и изнасяне на допуснатия до делба имот на
публична продан.
СЪДЕЛИТЕЛКАТА – М.В.С. е предявила срещу съделителя Г.В.Н.
претенция по сметки - да й бъде заплатена сумата в размер на 10 157 лева -
стойността на разходи за труд и материали във връзка с извършен през 2015г.
ремонт на процесния недвижим имот,
представляващ необходими разходи за запазването на вещта.
Във връзка с така предявената и приета за
съвместно разглеждане в производството по делото претенция по сметки,
съделителят Г.В.Н. заявява, че оспорва същата по основание и размер.
Посочва, че не е искано съгласието му за извършване на ремонта.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства
и ги прецени поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила на
06.06.2017г. Решение № 121/09.05.2017г., постановено по настоящото дело, е
допусната съдебна делба между между М.В.С. с ЕГН : ********** ***, и Г.В.Н. с
ЕГН : ********** *** на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 6,
находящ се в гр.Димитровград бул.“***“ ***, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 21052.1014.220.1.21, съгласно данните на кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед №
РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1014.220, със застроена площ
от 88 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
21052.1014.220.1.20, 21052.1014.220.1.22, под обекта – 21052.1014.220.1.13, над
обекта – 21052.1014.220.1.29, ведно с избено помещение № 37 и 1.95 % идеални
части от правото на строеж върху мястото, при квоти: по 1/2 идеална част за
всеки от съделителите.
През м.януари 2016г.
съделителят Г.Н. отправя нотариална покана до съделителката М.С., връчена й на
13.01.2016г., в която, наред с искането за предоставяне на достъп до имота,
посочва, че не е съгласен в имота да се извършват каквито и да било ремонтни
дейности без негово писмено съгласие.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна, по същото бе назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза, която следваше да
посочи дали процесният недвижим имот е поделяем съобразно квотите, при които е
допусната делбата, както и каква е пазарната му стойност. В депозираното в тази
връзка заключение се посочва, че имотът е неподеляем, а пазарната му стойност
възлиза на 39 500 лева.
За изясняване на
обстоятелствата по делото, свързани със заявената от съделителката М.С.
претенция по сметки, бе назначена
и съдебно-техническа експертиза със
задача да установи извършени ли са твърдените ремотни работи в недвижимия имот и на каква сума
възлиза стойността на вложените във връзка с тези ремотни работи материали и
труд. В депозираното в тази
връзка заключение се посочва, че през 2015г. са извършени подробно описаните в
заключението ремотни работи, като изразходваните във връзка с извършването им
средства възлизат на 8 620 лева.
С
оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна бяха събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от съделителката М.С.. Свид.М.К.заяви при разпита си в
съдебно заседание, че е приятелка на М. и посещавала апартамента на бул.“Раковски“,
където М. гледала майка си. По това време
апартаментът бил в окаяно състояние – със стар, накъсан балатум, мизерни баня и тоалетна, похабена дограма. Не личало с години да е
правен ремонт. В момента в апартамента вече бил извършен ремонт. Банята и тоалетната били модерни
и функционални. Били поставени
фаянсови плочки, нов бойлер, нов душ, а в целия апартамент – алуминиева дограма. В кухнята били поставени плот, шкафове, мивка, ламинат на пода. Тоалетната била с нова кутия отзад, ново гърне, нова облицовка на
стените, шпакловани тавани и нови тапети. Ремонт бил направен и
на малката спалня. Вече го нямало старият балатум, поставен бил ламинат, сменени били дограмите и вратите. Ремонтът не бил
завършен – ремонтирани били кухнята, тоалетната, спалнята, банята
и коридора, но не и другите две стаи. При ремонта на банята била подменена инсталацията, дотогава нямало топла вода,
а сега топла вода имало навсякъде - и в банята, и в кухнята. С ремонта се занимавала М.. След ремонта и до момента, в
апартамента живеел
синът й. По
отношение на средствата за ремонта, свидетелката заявява, че според нея М. и
съпругът й плащали, защото в разговори споделяли колко скъпи са майсторите. М. била спокойна за този ремонт и казвала,
че брат й е съгласен да се направи.
Свид.П.М., съпруг на
съделителката М.С., заяви при разпита си в съдебно заседание, че в наследствения апартамент на бул.„Раковски“ № 40 живеели нейните родители от 1974г. Оттогава в апартамента не бил правен никакъв ремонт. Не били сменяни тапети, плочките около бетонната
мивка в кухнята били напукани, а на места изпадали, нямало топла вода, бойлерът капел и било опасно да се
използва. След смъртта на бащата
на М. през 1999г. в апартамента останала
да живее майка й. Тя разчитала само на
пенсията си и нямало как да прави ремонт в апартамента. Преди около 7-8 години станала авария и всичко в апартамента се наводнило. В съседната до банята стая се получило петно от мухъл, тапетите започнали да падат, появила се миризма от течаща
канализационна вода. В кухнята също тапетите падали, а прозорците на остъклението на северната тераса на кухнята били напукани, маджунът липсвал и когато валяло, всичко ставало във вода. Дограмата била
дървена, изметната и при вятър и дъжд навсякъде течало и ставало течение.
По отношение на
извършения ремонт, свидетелят заявява, че другият съделител – Г.Н., нямал нищо
против. Бил съгласен, дори търсели от него
инструмент за ремонта.
Знаел какво
се извършва. Свидетелят не знаел да е
изразявал несъгласие в тази връзка или да е подавал оплаквания.
В момента в апартамента живеел синът на свидетеля. Ремонтът го правели двамата, като го започнали в
началото на м.юни 2015г. Ремонтът продължил три месеца. Първо отрязали и изчистили северната тераса. Извикали майстор, който я изградил с бетонни блокчета итонг, отвън я
санирал и отвътре залепили тапети. В банята с помощта на ВиК майстор били изрязани всички стари тръби, направила се нова ВиК инсталация. Нова инсталация била направена
и в кухнята, и в
тоалетната. В банята се изкъртили
старите и се сложили нови плочки. В
тоалетната също поставили
нови плочки, сменили тоалетната
чиния.
Изкъртили бетонната мивка в кухнята и поставили
нова мивка от алпака.
Майстор дърводелец направил мебелите. Навсякъде била сложена ПВЦ дограма, а в двете северни стаи - ламиниран паркет и тапети. Таваните били
шпакловани, сложен бил нов бойлер, нови водомери. Коридорът бил измазан и боядисан.
Така възприетата фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Със сила на присъдено
нещо по делото е установено, че страните са съсобственици на недвижим имот - апартамент, находящ се в
гр.Димитровград бул.“***“ ***, ***, и е допусната
делба на този имот при равни квоти – по ½ идеална част за всеки от
съделителите. Безспорно бе установено също, че процесният имот реално е
неподеляем съобразно квотите, в каквато насока е заключението на вещото лице. В
хода на производството по делото не бяха направени искания от страните за
възлагане на имота. С оглед така установените факти съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.348 от ГПК и процесният недвижим имот следва да бъде
изнесен на публична продан, в която могат да вземат участие страните в
настоящето производство.
В настоящия етап от производството по делба предмет на
разглеждане бе и предявена по реда на чл.346 от ГПК претенция по сметки от
съделителката М.В.С.. Претенцията бе приета за съвместно разглеждане в
производството по делото предвид надлежното й предявяване от легитимирана
страна и в първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението
за допускане на делбата. Касае се за претенция за заплащане
на сумата от 10 157 лева, стойността на разходи за
труд и материали, произтекли от ремонт, извършен в процесния имот през лятото
на 2015г. По отношение на така заявената претенция следва да бъде отбелязано
следното:
С оглед дадените й от
съда указания съделителката М.С. уточни в хода на производството по делото, че
претенцията й по сметки касае необходими разноски. В тази връзка следва да се
има предвид, че необходими
са тези разноски, които са направени за съхраняването на имота, без да е необходимо те
да са увеличили
стойността му, като е достатъчно същите да са били наложителни с оглед запазването на
вещта. За разлика от необходимите разноски, подобрение на един имот е налице,
когато вложеният труд, средства
и материали са довели до увеличаване на
стойността му, като
увеличението се заплаща,
само доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. В случая, изхождайки от
характера на конкретните пера, включени в претенцията по сметки, се налага
изводът, че не всички предявени от съделителката С. искания имат действително
характер на необходими разноски, поради което следва да бъде извършено
разграничаване на претенциите.
По този повод следва да
бъде обсъдено и едно от основанията, което ответникът изтъква във връзка с
оспорването на основателността на заявената претенция по сметки, а именно
твърдението, че същият не е бил съгласен с извършването на ремонта. В тази
връзка следва да бъде отбелязано, че правоотношенията между съсобствениците
относно подобренията, извършени в общата вещ, следва да се решават, като се
държи сметка за вътрешните отношения между тях, както се има предвид факта, че
всеки е владелец на своите идеални части и държател на частите на останалите
съсобственици. Съгласно разясненията, дадени с Постановление на Пленум
на ВС № 6/1974г., с изключение на правата на владелеца по отношение на правата на
съсобственика, извършил подобрения в имота, намира приложение чл.30 ал.3 от ЗС,
ако подобренията са извършени със съгласието на останалите съсобственици, ако
липсва съгласие - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, а, ако
останалите съсобственици са се противопоставяли - по правилата на чл.59 от ЗЗД.
В случая съдът намира, че събраните по делото доказателства категорично
установяват, че е липсвало противопоставяне от страна на съделителя Н. за
извършването на ремонта към момента на неговото извършване. Ответникът
действително е изразил изрично несъгласие, което е станало достояние на ищцата,
но това се е случило едва през м.януари 2016г., няколко месеца след
приключването на ремонтните работи. От друга страна, не се доказа, че от страна
на съделителя Н. е било дадено съгласие за извършването им,
доколкото това съгласие трябва да е било изрично дадено, а не да се предполага.
След като съгласието трябва да бъде изрично дадено, по аргумент на по-силното
основание противопоставянето също трябва да е изрично и доведено до знанието на
другата страна, което, както вече бе посочено, не бе установено. При това
положение отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл.60
и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.61 ал.1 от ЗЗД, ако работата е предприета уместно и
управлявана добре в чужд интерес, заинтересованият дължи обезщетение на
управителя на работата за поетите лични задължения и да му върне необходимите и
полезни разноски. По силата на ал.2 от същия текст, ако работата е била
предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на
обогатяването. Тоест, щом ищцата е действала и в свой интерес, заинтересованият
отговаря за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до
размера на обогатяването. Изразът „само до размера на обогатяването” във връзка
с текста на ал.1 подсказва, че в този случай се прилагат принципите на
неоснователното обогатяване. Следователно отговорността се ограничава до
по-малката сума между действително платеното и увеличената стойност.
Ако обаче се касае за необходими
разноски, без значение е дали има знание, съгласие или противопоставяне от
страна на другия съсобственик, съответно последният ще дължи всички съответни
на неговата идеална част необходими разноски. Тоест в случая съдът следва да обсъди кои
от твърдените разходи са доказани, съответно кои от разноските са били
необходими и кои - полезни. Като необходими разноски за запазване на вещта в
случая съдът приема тези, свързани с подмяната на дограмата с ПВЦ дограма, както и тези, свързани с теча в имота,
наложили шпакловане, грундиране, боядисване, смяна на тапети. Останалите
строително-монтажни работи следва да бъдат квалифицирани като полезни, и
доколкото, както вече бе посочено, от събраните по делото доказателства не бе
доказано същите да са били извършени със изричното съгласие на другия
съсобственик, отношенията между съделителите следва да бъдат уредени по
правилата на воденето на чужда работа без пълномощия - чл.61 ал.2 от ЗЗД,
поради което за тях ищцата има право да получи по-малката сума между
действително извършените от нея разходи и увеличената стойност на имота.
От друга страна, по
делото не бе доказано, че извършените от ищцата разходи, които са били
необходими и неотложни за запазване на вещта, са били в размер, по-голям от
този, посочен от вещото лице в депозираното по делото заключение, доколкото
представените по делото касови бонове, фактури
и други документи за платени средства не са разграничени и не могат да
бъдат разграничени за кой конкретен разход се отнасят. В този смисъл съдът
намира, че по отношение на всички претендирани разходи следва да изхожда от
посоченото в заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено.
По този повод следва да
бъде изрично отбелязано, че съвкупната преценка на
събраните по делото гласни доказателства, както и заключението на вещото лице,
налагат извода, че ремонт действително е бил извършен. Тези доказателства са
еднопосочни, непротиворечиви, взаимно се допълват и не се опровергават от
ангажирани от ответника такива, поради което съдът ги кредитира. В този смисъл
съдът приема, че претендираните от ищцата разноски са установени по своето
основание. По отношение на размера, в който претенцията по сметки следва да
бъде уважена, съдът изхожда от заключението на вещото лице, видно от което е,
че стойността на направените разходи за труд и материали(в случая, според
вещото лице, съвпадаща с увеличената стойност на имота) възлиза на 8 620 лева.
В този смисъл съдът намира, че припадащата се на съделителя Н. част по
извършените във връзка с общата вещ разходи, съобразно квотите, при които е
допусната делбата, възлиза на 4 310 лева. В този смисъл същият следва да
бъде осъден да заплати на М. Н.С. сумата от 4 310 лева, като искът в останалата
му част до пълния предявен размер от 10 157 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.355 от ГПК, съделителите следва
да заплатят държавна такса съобразно дяловете си, която възлиза на 1 580
лева или съответно за всеки съделител - 790 лева.
Предвид предявената в производството претенция по сметки, страните дължат и
съответна държавна такса върху същата. Съделителят Г.Н. следва да заплати
държавна такса върху уважената част на предявената претенция по сметки, а
именно сумата от 172.40 лева. В тежест на съделителката М.С. е дължимата
държавна такса върху отхвърлената част на предявената от нея претенция по
сметки в размер на 233.88 лева.
Присъждане на разноски
се претендира единствено от съделителя Г.Н., който представя доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение конкретно по претенцията по сметки в размер
на 900 лева. Ето защо и с оглед отхвърлената част на предявената
претенция по сметки, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер на
518.10 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния допуснат до
делба между М.В.С. с ЕГН : ********** ***,
и Г.В.Н. с ЕГН : ********** *** при
квоти по 1/2(една/втора)
идеална част за всеки от съделителите, съсобствен недвижим имот: Апартамент № 6, находящ се в
гр.Димитровград бул.“***“ ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 21052.1014.220.1.21, съгласно данните на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Димитровград, одобрени със Заповед №
РД-18-38/05.07.2006г. на изп.директор на АК, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 21052.1014.220, със застроена площ
от 88 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
21052.1014.220.1.20, 21052.1014.220.1.22, под обекта – 21052.1014.220.1.13, над
обекта – 21052.1014.220.1.29, ведно с избено помещение № 37 и 1.95 % идеални
части от правото на строеж върху мястото.
Пазарната
стойност на имота възлиза на сумата от 39 500 лева (тридесет и девет хиляди и петстотин лева).
ОСЪЖДА Г.В.Н. с ЕГН : ********** *** да заплати на М.В.С. с ЕГН : ********** ***, сумата от 4 310 лв.(четири хиляди триста
и десет лева), представляващи припадащата му се част
от разходите, свързани с извършени през 2015г. в недвижимия имот ремонтни работи.
ОСЪЖДА М.В.С. с ЕГН : ********** ***, да
заплати на Г.В.Н. с ЕГН : ********** ***, сумата от 518.10
лв.(петстотин и осемнадесет лева и 10 ст.) – разноски за адвокатско възнаграждение, платени във връзка с претенцията
по сметки, определени съобразно отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА М.В.С. с ЕГН : **********
***, да заплати в полза на държавата по
сметка на РС – Димитровград държавна такса – 1 023.08 лв.(хиляда
двадесет и три лева и 88 ст.).
ОСЪЖДА Г.В.Н. с ЕГН : **********
*** да заплати в полза на държавата по
сметка на РС – Димитровград държавна такса – 962.40 лв.(деветстотин
шестдесет и два лева и 40 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: