Р Е Ш Е
Н И Е
№ 193
град Велико Търново, 24.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 339/2022 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 38 от Закона за държавната собственост
/ЗДС/.
Образувано е по жалба, подадена от ***
Й.Ц.Й., като пълномощник на С.С.А.-И. с адрес ***, против Решение № 211 от
07.04.2022 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на
обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния
проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км.
223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на
територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на
паричното обезщетение на отчужден за държавна нужда за изграждане на обект
„Автомагистрала „Хемус“ поземлен имот с идентификатор 51740.35.11,
местонахождение землище на с. Никюп, общ. В. Търново, собственост на
жалбоподателката, представляващ нива с обща площ от 17,298 дка, от която площ
за отчуждаване 8,220 дка. Според жалбоподателката решението е издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие на материалноправни разпоредби. Твърди, че не са спазени процесуалните
изисквания на чл. 34, чл. 34аи чл. 34б от ЗДС, а оценката на имотите в
административното производство не е извършена от лицензиран оценител, отговарящ
на изискванията на ЗДС. Счита, че размерът на определеното обезщетение е
неадекватно ниско на пазарните реалности, което е в нарушение на материалния
закон. Излага доводи за противоречие на нормативната уредба на ЗДС с
Конституцията на Република България и с практиката на ЕСПЧ. Предвид изложеното
от съда се иска да измени решението на МС като се увеличи размера на
обезщетението за отчуждената част от имота. В представена писмена защита излага
подробни доводи, че обезщетението следва да бъде определено съобразно вариант 2
от приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, като се съобразят и
представените пазарни аналози за 2022 г. от съседни на с. Никюп землища. Претендира се присъждане на направените разноски и
на ***ско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответната страна – Министерски съвет
на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени
становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане
на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва жалбата, като излага
доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на
финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В
представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна Агенция
"Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник излага доводи
за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението
на МС в оспорената част. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Решение № 250/25.04.2013 г. на
Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен -
Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е
обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за
национален обект по смисъла на § 1
от ДР към ЗДС.
За обекта, в процесния му участък
(разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш,
общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с.
Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021
г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в
сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.
С цел теренно осигуряване и
обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.
34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна
инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране
на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост,
намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за
изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени
коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а
също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по
вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация
за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ,
оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По
възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на
отчуждаване е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне
на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката
на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с
писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от
агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.
След допълнително извършени уточнения
и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.2022 г., министърът
на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на
основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с
мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в
посочените по-горе землища. Към
предложението е била приложена и административната преписка от проведеното
административно производство по чл.
34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.
Въз основа на предложението
Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022
г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект
имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението –
неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на
паричното обезщетение и собственици. Съгласно
приложение към т. 1 от решението, в землище с. Никюп, общ. В. Търново, земеделска
територия, се отчуждава от С.С.А.-И. следния имот: 8,220 дка от имот № 51740.35.11,
представляващ "нива" с площ от 17,298 дка, за сумата от 11214 лева.
Съгласно представените от
заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило
уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област
Велико Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма
до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти. От АПИ са
представени доказателства, че обжалваното решение е връчено на жалбоподателката
на 09.05.2022 г. Жалбата на С.С.А.-И. е подадена чрез ответника на 16.05.2022
г.
Ответникът е приложил
административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително
експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. От
жалбоподателката е представен нотариален акт от 27.05.2011 г. за закупуването
на процесния имот и скица за него от СГКК – В. Търново, както и допълнително 5
броя нотариални актове и 1 постановление за възлагане от ДСИ. В хода на
съдебното производство е назначена съдебно-оценителска експертиза от ***М. Л., която
е дала заключение в различни варианти.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от
оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на
отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна,
предвид следните съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение
на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване
на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от
идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по
техническия проект от 2020г. до
км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км.
223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на
територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на
паричното обезщетение за 8,220 дка от поземлен имот с идентификатор №
51740.35.11 в землището на с. Никюп, общ. В. Търново, представляващ
"нива" с площ от 17,298 дка, отчуждени за държавна нужда за
изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“.
Съгласно разпоредбата на чл.
34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна
собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с
решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното
развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според § 1
от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение №
250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2
"София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала
"Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на §
5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект
по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва
отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е
именно Министерският съвет.
Оспореното решение е постановено от
Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и
благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от
имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален
обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е
регламентиран със Закона за държавната собственост.
Решението е издадено в изискуемата от
закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за
която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността
на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването
за съдържание, регламентирано в чл.
34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на
обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението,
регламентирани в чл. 34, чл.
34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
По отношение приложението на
материалния закон съдът съобрази следното:
Съгласно чл.
32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително
и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания –
чл.
32, ал. 2 от ЗДС.
В §
1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон.
Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се
отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това,
съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са „осреднените
цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни
права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека
– обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако
в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. Осредняването
се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки“. Целта на
посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за
имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат
възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно
договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било
принуда. Нормативните изменения на ЗДС в ДВ брой 105/2014 г. стесняват още
повече кръга на правните сделки, които могат да бъдат използвани като пазарни
аналози, като целта е да бъдат ползвани само такива които установяват
действителната пазарна цена на свободния пазар на недвижимите имоти.
Съгласно §
1а, т. 4, б. „в“ от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл.
32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се
в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също
землище в земеделските територии.
Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят правилно и след
като е установил, че има вписани сделки за имоти със сходни характеристики в
същото землище, е приложил сравнителния (пазарен) метод. Оценката е изготвена
по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а
от ДР на ЗДС, като са използвани пазарни аналози, предоставени от Агенция
по вписванията съгласно задълженията й по чл.
32, ал. 4 от ЗДС.
В конкретния случай според приложения
по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за процесния
имот, предвид наличието на 8 сделки със земеделски земи в землището на с. Никюп
в период една година назад от датата на възлагането на оценката (от 11.03.2020
г. до 11.03.2021 г.), отговарящи на изискванията на §
1а, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗДС, е определено по този ред – въз основа на
пазарните цени на имоти с подобни характеристики от последните двадесет сделки.
Установена е осреднена цена от 1364,28 лв. за декар. Съобразно изготвената оценка,
в решението на МС в оспорената му част за отчуждаване на 8,220 дка от поземлен
имот № 51740.35.11, е определено обезщетение в размер на 11214 лв. Съдът намира
за неоснователно възражението на жалбоподателя, че оценката не е изготвена от
лицензиран оценител, което се опровергана от приложените по преписката
сертификати за оценителска правоспособност.
Във връзка с оспорването на размера на
обезщетението съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде
заключение за равностойното парично обезщетение, определено в два варианта:
Вариант 1 - по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а
от ДР на ЗДС; Вариант 2 – съобразно актуалните пазарни цени след проучване
на съответните пазарни аналози, като се вземат предвид и представените от
жалбоподателката доказателства за сделки след 11.03.2021 г. с ниви в землището
на с. Никюп, общ. В. Търново. По вариант 1 ***е установило пазарна цена от
продажба на 1 дка земеделска земя в
землището на с. Никюп в размер на 828 лв., при което стойността на засегнатата
част за отчуждаване от процесния поземлен имот възлиза на 6806 лв. Във вариант 2 ***е изготвило 2
подварианта: в първия случай са взети предвид всички сключени сделки с ниви в
землището на с. Никюп след 11.03.2021 г., при което е определена единична цена
от 1725 лв/дка и съответно размер на обезщетението на засегнатата част от имота
от 14180 лв.; във втория случай от изчисленията е изключена сделката, сключена
само между физически лица, при което е определена единична цена от 1710 лв/дка
и съответно размер на обезщетението на засегнатата част от имота от 14056 лв.
Съдът намира, че при определяне на
обезщетението административният орган не е допуснал твърдянитe
в жалбата нарушения, като е взел предвид всички относими и годни сделки,
които да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на пазарната цена на
отчуждаваните части от имота на жалбоподателката съобразно разпоредбите на чл.
32, ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Т.е. оценката е извършена
законосъобразно, а размерът й при съобразяване на относимите пазарни аналози се
потвърждава от доказателствата по делото.
Същевременно
съдът не може да игнорира обстоятелството, че повечето пазарни аналози,
използвани при изготвяне на оценката на отчуждаваните имоти в землището на с.
Никюп, са сделки, сключени повече от година и половина преди издаването на
решението на ответника. Общоизвестно е обстоятелството за наличието на
инфлационни процеси в страната и повишаване на цените на земеделските земи през
този период. В тази връзка от жалбоподателката са представени писмени доказателства
за сключени сделки между страни, поне едната от които има търговско качество, с
ниви в землището на с. Никюп след 11.03.2021 г., цените по които са по-високи
от посочените в нотариалните актове, ползвани за изготвяне на оценката в хода
на административното производство. Следва да се държи сметка и за практиката на
ЕСПЧ, която е задължителна по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Така в Решение от
14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, по жалба №
66581/2012 г. и № 25054/2015 г. изрично е посочено, че размерът на
обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към
датата, на която собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/, което разбиране е в разрез с
изискването на нормата на §
1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на
закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята
/чл. 17, ал. 5 от КРБ/. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано
такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на
отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1
от КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
При това положение с
оглед проявлението на принципа на пропорционалност следва да се приеме, че
оценяването на съответния имот следва да се извършва максимално близо до
момента на отчуждаването му по правилата на чл.
32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а,
т. 2
от ДР на ЗДС, като посочения в тази допълнителна разпоредба 12-месечен
срок, който е приложим преди датата на възлагането на оценката е несъобразим, а
понятието "подобни характеристики" следва да се тълкува в
съответствие с целта на закона и при съобразяване на разпоредбата на § 1,
т. 4 от ДР на ЗДС, без да се стига до абсолютизирането му чрез аргумента,
че имотите по чл. 32, ал. 2 от ЗДС следва да имат напълно идентични
характеристики. С оглед
изложеното, съдът възприема оценката съгласно втория подвариант от вариант 2 от
заключение с вх. № 3373/21.06.2022 г. на ***М. Л. – изготвено въз основа на 1
постановление за възлагане от ДСИ и 7 сделки за покупко-продажби, имащи за
предмет ниви в землището на с. Никюп, сключени между физически и юридически
лица или между юридически лица през периода 03.06.2021 г.-15.12.2021 г. Този
вариант съдът изцяло кредитира като обективен и компетентно изготвен, отговорящ
на целите на закона, поради което приема, че стойността на равностойното
парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е в размер на 1710 лв. на
декар, или общо 14056 лв. за 8,220 дка отчуждаема част от процесния имот.
Предвид изложеното решението
на МС в оспорената част е незаконосъобразно, тъй като определеното обезщетение
за този имот е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в
тази част да бъде изменено, като за отчуждената част от ПИ с идентификатор
51740.35.11, находящ се в землището на с. Никюп, общ. В. Търново, представляващ
нива, с площ за отчуждаване от 8,220 дка и цена на обезщетението в размер на 11214
лв., се увеличи размера на определеното обезщетение от 11214,00 лв. на 14056,00
лв.
При този изход на
делото, с оглед уважаване на жалбата, на жалбоподателката следва да се присъдят
разноски в общ размер на 360 лв., от които: 10 лв. – внесена държавна такса и 350
лв. – внесен депозит за вещо лице. На *** Й.Ц.Й. следва да се присъди ***ско
възнаграждение в размер на 500 лв. на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за ***урата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на ***ските възнаграждения.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение № 211 от 07.04.2022 година на
Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала
"Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП /след
пресичането на път III-303/=км 190+771, 67 по технически проект от 2020 година
до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км 223 +426, 75 по техническия
проект от 2020 г. на територията на област Велико Търново, в частта му, касаеща
определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на площ от
поземлен имот с идентификатор 51740.35.11, находящ се в землището на с. Никюп,
общ. В. Търново с обща площ от 17,298 дка и засегната от отчуждаването площ в
размер от 8,220 дка, за която е определено парично обезщетение в размер от 11214,00
лв., като УВЕЛИЧАВА размера на
паричното обезщетение на 14056,00 лв. /четиринадесет хиляди и петдесет и шест
лева/.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република
България да заплати на С.С.А.-И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 360 /триста
и шестдесет/ лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република
България да заплати на *** Й.Ц.Й. *** ЛН:***, служ. адрес ***, сумата от 500
лв. /петстотин лева/, представляваща ***ско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
Закона за ***урата.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: