№ 67
гр. Русе , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлиян Стаменов
Членове:Росица Радославова
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Светла Пеева
в присъствието на прокурора Кремена Йорданова Колицова (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600199 по описа за 2021 година
-ти
С присъда №2 от 22.01.2021 г. по н.о.х.д. №1457/2020 г., РРС, НО, 10 наказателен
състав признал подсъдимият Н. З. АНГ. за виновен в извършването на престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от
НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален
строг режим.
РРС се произнесъл и осъдил подсъдимият да заплати да заплати в полза на
ОДМВР-Русе сумата от 129,74 лв., за направени разноски по делото.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от служебния
защитник на подсъдимия – адв. Т.Б., с твърдение за явна несправедливост на наложеното
наказание.
Моли се атакуваната присъда да бъде изменена и на подсъдимия да бъде отмерено
наказание под предвидения в закона минимум. Сочи се наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
В жалбата не се иска се събиране на нови доказателства.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти.
1
В съдебно заседание пред РОС, представителят на Русенска окръжна прокуратура
счита жалбата за основателна. Пледира първоинстанционната присъда да бъде изменена, от
страна на въззивният съд да бъде приложен чл.55, ал.1 от НК и на подсъдимия да бъде
наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
Служебният защитник на подсъдимия подържа жалбата. Развива съображения за
явна несправедливост на наложеното наказание. Моли за приложението на чл.55 от НК и
налагане на наказание от една година лишаване от свобода.
Подс. А. се присъединява към доводите и исканията на защитника си. Изразява
съжаление и моли наказанието му да бъде намалено.
Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред. Ясно изразеното убеждение на РРС по фактите е формирано на основата на правилен
анализ на събраните по делото доказателствени материали - обясненията на подс. А.,
показанията на свидетелите Р.В., С.Д., К. Д., С.К. и А.И., дадени в хода на съдебното
следствие, както и от събраните и приобщени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – декларация за произход на отпадъци от черни и цветни метали,
справка за собственост на МПС, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние и заключенията на оценителната и
техническата експертизи.
Изброените доказателствени материали са еднопосочни. Те са достатъчни за
пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. Въз основа на тях се
установява, че
Подсъдимият Н.А. бил осъждан многократно, като последно, с определение по ЧНД
№ 2088/2015 г. по описа на Районен съд- Русе, били групиран наказанията, наложени на А. с
присъди по НОХД № 1178/2014 г., НОХД № 1295/2014 г., НОХД № 1152/2014 г., НОХД №
1872/2014 г., НОХД № 2012/2014 г., НОХД № 635/2015 г., всички по описа на Русенски
районен съд, с наказанието, наложено по НОХД № 307/2014 г. по описа на Русенки окръжен
съд, като е наложено общо, най- тежко- лишаване от свобода за срок от шест години и
четири месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в
затворническо заведение от закрит тип. Определението влязло в законна сила на 22.12.2015
г. и наказанието било изтърпяно на 08.11.2019 г. в Затвор Белене.
След напускане на местото за лишаване от свобода подс. А. заживял в гр.Русе, но не
работел и не разполагал с доходи, поради което решил да си набави средства по престъпен
начин.
2
В началото на м. февруари 2020 г. подс.Н.А. забелязал оградено дворно
пространство по ул.“Адмирал Рождественски“ № 42 в гр.Русе и съхранявани в същото
метални отпадъци от товарни автомобили. Към този период от време св.Р.В. бил управител
и собственик на „Никмари Транс“ ООД Русе, извършващо международен транспорт. В
дворното място на ул.“Адмирал Рождественски“ № 42 в гр.Русе, В. паркирал товарните си
автомобили и съхранявал метални отпадъци от същите. Независимо, че паркинга бил
ограден, той нямал функциониращи врати и бил със свободен достъп. Наоколо се
помещавали и други търговци, като едно от дружествата било инсталирало камера за видео
наблюдение.
От своя страна подс. А. решил да извърши кражба на метали от дворното място и
чрез тях да си набави пари. Доколкото се касаело до тежки и обемни вещи, на 15.02.2020 г.
подсъдимият се обадил по телефона на св. С.К., който притежавал товарен автомобил
„Мерцедес 809“ с рег. № Р 7768 РК, зелен на цвят. Подсъдимият го помолил да наеме
превозното средство за 16.02.2020 г., като извършат един курс за товарене на вещи и го
уверил, че всичко е законно. Така, на 16.02.2020 г. св.К. и подс.А. се срещнали в района на
Корабния техникум в Русе и се насочили с товарния автомобил към ул.“Адмирал
Рождественски“ № 42.По пътя подсъдимият обяснил на свидетеля, че в самия паркинг ще
влезе сам с автомобила, а той следва да го изчака наблизо, както и сторили. Св.К. все пак
последвал подсъдимия пеша в близост до паркинга и чул шум от товарене на метали, които
представлявали употребявани спирачни дискове и главини. След това двамата напуснали
мястото, като св.К. се качил след излизане от двора, а в близост - с А. си сменили местата и
поел управлението на превозното средство. Така, двамата се насочили към пункт за
вторични суровини в града, на който работел св.К. Д.. Последният познавал подсъдимия А.
като редовен клиент. След претегляне се установило, че металните отпадъци са 350 кг. За
издаването им лицето подсъдимият представил личната си карта и били оформени
документи - декларация за произход на собствени отпадъци от черни и цветни метали,
подписана от Н. З. АНГ.. За тях подсъдимият получил сумата от 88.20 лева, помолил К.,
преди да му плати услугата, да го закара до МБАЛ Русе.
Междувременно, на 16.02.2020 г., около 10.00 часа, св.С.Д.- собственик на
дружество, помещаващо се в близост до имота, стопанисван от „Никмари Транс“ ООД, се
намирал в района на ул.“Адмирал Рождественски“ № 42 в Русе, когато чул шум от влизащ в
него товарен автомобил. Св.Д. видял на монитора за видеонаблюдение зелен „Мерцедес“,
товарен, насочващ се на заден ход към мястото, където били струпани метални отпадъци.
Свидетелят нямал пряка видимост, но чувал, че се извършва товарене и предположил, че
става дума за разчистване чрез наето от собственика лице, поради което не предприел
никакви действия. Впоследствие св.Д. се усъмнил в онова, което възприел и позвънил на
св.В., който от своя страна посочил, че не е изпращал никого. Св. В. пристигнал на място и
прегледал записите, установил липсите и подал сигнал до полицията.
В хода на разследването, на полицейските служители били предоставени записите
3
от камерите за видеонаблюдение на Община Русе от кръстовището на ул.“Сент Уан“ и
„Росица“, за времето от 09.40 часа до 10.10 часа на 16.02.2020 г. От направени справки било
установено, че собственик на товарен автомобил „Мерцедес 809Д“ с рег. № Р 7768 РК, е С.
Т. К..
При анализа на доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е
извършил правдив и прецизен анализ и съпоставка на събраните гласни доказателства, като
законосъобразно е възприел обясненията на подс. А.. Съпоставяйки изложеното от негова
страна с показанията на всички свидетели, ведно с писмените доказателства и експертни
заключения, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни доказателствени
изводи.
Въззивният съдебен състав възприе изцяло и доводите на проверявания съдебен
състав относно доказателстевната значимост на показанията на свидетелите Р.В., С.Д., К. Д.,
С.К. и А.И.. Всеки един от тях допринася за изясняване на отделни, значими за
производството факти в унисон с възприетата и от първоинстанционния съд и от
настоящата въззивна инстанция фактическа обстановка. Правилно РРС е отчел, че всеки
един от тях последователно, безпротиворечиво и добросъвестно излага преките си
възприятия касателно значимите за производството факти.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел за значими за изясняване на
релевантните за производството факти описаните по-горе писмени доказателства, а също и
експертните заключения на назначените и изслушани в производството експертни
заключения.
Законосъобразно и правилно РРС е приел, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че на 16.02.2020
г., в гр. Русе подсъдимият Н.А. е отнел чужда движими вещи – 350 килограма метални
отпадъци от товарни автомобили - спирачни дискове и главини /скрап/ на обща стойност 98
лева. Касае се за чужда вещ, доколкото същите са били изключителна собственост на св.
Р.В. В., управител на „Никмари Транс“ ООД гр.Русе. Подс. А. е осъществил
изпълнителното деяние на кражбата-същият е прекъснал фактическата власт на собственика
и възможността му да се разпорежда с инкриминираното имущество, като е установил
трайна, своя фактическа власт.
За установяване на фактическа власт върху отнетото имущество подсъдимият Н.А. е
използвал моторно превозно средство, което съответно обуславя и квалифицирането на
извършеното по по-тежко наказуемия състав по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 от НК.
Извършеното от подсъдимия А. деяние е кражба, осъществена и в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29 от НК. Подсъдимият Н.А. е извършил престъплението,
след като вече е бил осъждан на лишаване от свобода за срок от шест години и четири
месеца. При това осъждане и санкцията наложена за него, деянието на подсъдимия А. по
4
настоящото дело се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б.
„а” от НК и същият следва да носи отговорност за извършване на деянието с оглед
квалифицирания състав по чл.196 от НК, доколкото деянието е осъществено в петгодишния
срок по чл. 30 НК (наказанието лишаване от свобода е било изтърпяно на 08.11.2019 г.).
Подсъдимият А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е обществено опасните му последици и пряко е целял настъпването им. Същият
е съзнавал, че отнема вещи, чужди такива като прекъсва фактическата власт на собственика
и установява своя трайна такава. Във волево отношение подсъдимият е целял
настъпването на обществено опасните последици, както и е имал намерението да участва в
присвояването на откраднатите вещи. Налице е и типичното за този вид престъпление
намерение да бъдат присвоени противозаконно чуждите движими вещи.
Въззивната инстанция изразява несъгласие с първата по отношение на
индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.196, ал.1,у т.2 от НК.
На първо място настоящият въззивен състав, за разлика от първостепенния прецени,
че в конкретния случай са налице основания за приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. По
делото се констатира наличието на такива многобройни смекчаващи отговорността на подс.
А. обстоятелства, които в съвкупността си да обуславят значително по - ниска степен на
обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с типичните за този вид
престъпления. От друга страна, личността на подсъдимия и индивидуалната специфика на
обстоятелствата, при които е извършено деянието сочи на извода, че и минимално
предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 от НК наказание, се
явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Ето защо въззивният съд прецени, че в
конкретния случай наказанието, което следва да бъде определено по отношение на
подсъдимия А. за извършеното от същия престъпление с горепосочената правна
квалификация съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Въззивният съд споделя изводите на районния, при които са били отчетени
снижаващи отговорността на подс. А. обстоятелства. РОС преценява като такива извън
изброените от предходния състав относително младата му възраст, липсата на доходи,
съответно – материалното му състояние, изключително ниската стойност на отнетото и
неговият характер – обстоятелството, че се касае за изоставени отпадъци, признанието на
вината и изразеното съжаление, трудовата му ангажираност след извършване на
престъплението, оказаното съдействие на органите на досъдебното производство. При липса
на отегчаващи такива РОС прие, че справедливото наказание за подсъдимия А. е от една
година и шест месеца лишаване от свобода и в този смисъл присъдата на РРС следва да бъде
изменена, като отмереното наказание бъде намалено. В тази насока настоящият състав
отчете, че така определено наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода
ще изиграе в максимална степен поправителната и превъзпитаващата си функция по
отношение на този подсъдим.
5
Липсват основания за коригиране на присъдата на РРС в частта, касаеща режима на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед предписанията на
чл.57, ал.1, т.2, б. “б“ от ЗИНЗС първоначалният режим на изтърпяването му следва да е
строг.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд е възложил на подсъдимия разноските по делото.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира други основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт извън посочените
по-горе, поради което в останалата част прие, че същия следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1 т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК,
Русенски окръжен съд
РЕШИ:
-ти
ИЗМЕНЯ присъда №2 от 22.01.2021 г. по н.о.х.д. №1457/2020 г., РРС, НО, 10
наказателен състав в частта, с която на подсъдимия Н. З. АНГ. за извършено престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от НК е наложено наказание
„Лишаване от свобода за срок от три години“, като:
НАМАЛЯВА размера на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, вр. чл.194, ал.1 от
НК на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъда №2 от 22.01.2021 г. по н.о.х.д. №1457/2020 г., РРС,
-ти
НО, 10 наказателен състав в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6