Р Е Ш Е Н И Е
№ 387/19.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІІ –
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети април, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ ХУБЧЕВА
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
При
секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и
с участието
на
прокурора ДАНИЕЛА ПЕТЪРНЕЙЧЕВА изслуша
докладваното
от
съдия ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
по
КАНД № 190 по описа на съда за 2022 г.
Производство по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, пр. 2 -второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
Регионална инспекция по околната среда и водите- Пазарджик, депозирана чрез
Директора К.Г.срещу Решение № 757 от 08.12.2021 г., постановено по АНД №
167/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменено Наказателно
постановление № 46/11.01.2021 г., издадено от Директор на РИОСВ- Пазарджик, с
което на „Панагюрска Медна Компания“ АД, представлявано от изпълнителния
директор К.Ч. за административно нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за
опазване на околната среда (съкратено ЗООС) на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС
му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10
000 (десет хиляди) лева.
Касаторът в подадената жалба счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в мотивите
посочени от районния съд, въз основа на
които е постановил отменителното си решение почиват на неправилни изводи на
съда относно осъществяваната производствена дейност от дружеството, при която
не се формират отпадъчни води и съответно не се замърсяват водите на река Луда
Яна. В тази връзка е изложил съображения, че този извод на съда е неправилен и
не съответства на действителното фактическо положение, описано в Комплексното
разрешително на дружеството. Редовно призован, същият се представлява в съдебно
заседание от юрк. Ч., която поддържа жалбата. По същество моли за отмяна на
съдебното решение и за потвърждаване на атакувания административен акт.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
Касационният ответник – „Панагюрска
Медна Компания“ АД, представлявано от изпълнителния директор К.Ч., редовно призован,
не се явява и не се представлява в съдебно заседание. По делото с вх. №
3440/18.04.2022 г. е постъпила молба от адв. В. - П. САК, процесуален
представител на дружеството, която оспорва жалбата като неоснователна. По
същество взема становище за законосъобразност на атакуваното съдебно решение и
за незаконосъобразност на процесния административен акт. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в
сила.
Касационната съдебна инстанция, като се
запозна със становищата на страните и обжалваното съдебно решение, обсъди
наведените касационни основания, при спазване на изискванията на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба,
подадена от „Панагюрска Медна Компания“ АД, представлявано от изпълнителния
директор К.Ч., чрез адв. В. - П. САК, срещу Наказателно постановление
№46/11.01.2021 г., издадено от Директор на РИОСВ – Пазарджик, с искане да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. НП е издадено въз основа на АУАН
№ 46/11.11.2020 г. от свидетеля Т. А., заемаща длъжността "главен
експерт" в Дирекция "Контрол на околната среда" при РИОСВ -
Пазарджик. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания административен акт
по установеното административно нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, те са се изразили в това, че при извършена проверка
на 05.09.2020 г. по подаден сигнал на тел. 112, по поречието на р. Луда Яна под
„езерото за богати разтвори“, след производствената площадка на „Панагюрска
Медна Компания“ АД в с. Цар Асен, Инсталация за производство на катодна мед и
цинков сулфат е било установено, че дружеството не е изпълнило условие от КР №
117/2006 г. За извършената проверка първоначално бил съставен КП № 01/05.09.2020
г. Установено е, че има изтичане на дренажни води от „езерото за богати
разтвори“ към река Луда Яна. Като причина се посочва повредена потопяема помпа,
която припомпва отработените води – с извлечена мед и ги връща обратно за
оросяване на насипището. Аварията е била отстранена същия ден към 14 часа.
В резултат
на тази проверка било прието, че дружеството не изпълнявало условие от КР №
117/2006г., а именно: на притежателя на настоящото разрешително не се разрешава
заустяване на производствени отпадъчни води, включително от охранителните
канавки под окисния отвал в река Луда Яна. Всичко това съставлявало нарушение на
чл.123в, т.2 от ЗООС, която правна норма императивно предвижда, че операторът
на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително.
Поради това против дружеството бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 46 от 11.11.2020 година, който бил предявен
и връчен срещу подпис на пълномощник на дружеството. Въз основа на установеното
с акта административно нарушение било издадено Наказателно постановление
№46/11.01.2021 г. То било връчено на пълномощник на дружеството на
13.01.2021г.,
За да отмени атакуваното НП, след анализ
на така събраните писмени и гласни доказателства, районният съд е приел, че
при започване
на АНП със съставянето на акта за установяване на административно нарушение е
било допуснато съществено процесуално нарушение, драстично накърняващо правото
на защита до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Прието е
от съда, че при съставянето на акта е било нарушено изискването на чл.40 ал.1
от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване
на нарушението. т.е.
изисква се да се състави в присъствието на свидетели-очевидци или на самото
извършване на нарушението, или на неговото установяване. Изключение от това
изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, където е разписано,
че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта. В конкретния казус е било установено, че не актосъставителят
Апостолова, а нейният колега – Д., в качеството си на служител на РИОСВ - Пазарджик
към инкриминираната дата е извършил проверка на място в обекта на дружеството и
по поречието на реката, ерго само той е бил очевидец на евентуалното извършване
и на констатираното от него нарушение. При това положение актосъставителят и
свидетел по делото Апостолова е имала задължението да състави акта в
присъствието на очевидецът Д., и да го впише като свидетел в него. Вместо това
обаче тя е вписала като свидетел друг свой колега, без обаче да са били налице
условията на чл.40 ал.3 от ЗАНН, доколкото не е била налице невъзможност актът
да бъде съставен в присъствието на свидетели-очевидци. По-нататък се посочва,
че нормата
на чл.40 ал.3 от ЗАНН императивно разписва две хипотези, в които е допустимо
актът да се състави не в присъствието на свидетели на извършване или
установяване на нарушението. Първата от тях се изразява в изначална липса на свидетели-очевидци,
каквато не е била налице в настоящото АНП, а втората – при невъзможност да се
състави акта в тяхно отсъствие. Такава невъзможност обаче, не е била налице в настоящото случай.
Изискването за спазване на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е предпоставка за гарантиране
правото на защита и разкриване на обективната истина. Това изискване корелира и
на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да
научи въз основа на кои доказателства, е установено самото извършване. В
настоящия казус актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е
изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално
нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
В производството пред РС гр. Пазарджик е
назначена и изслушана съдебно-техническа, чието заключение съдът е кредитирал
като обективно и компетентно изготвено. В заключение вещото лице заявява, че
констатираните изливи в реката на води с повишена концентрация на тежки метали,
ниско pH - кисели разтвори, не са в резултат на изтичане на такива води от
промишлената площадка, той не е и констатирал такива изтичания, а са в резултат
на движение на подземните води от табана по нерегламентирани пътища в най
ниската точка, в коритото на река Луда Яна. С оглед на заключението на вещото лице
правилно първостепенният съд е приел, че единственият възможен правен извод е,
че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, нещо повече - дори не е
било съпричастно към замърсяването на водите на реката на инкриминираната дата.
В тази връзка е посочил, че това прави издаденото НП незаконосъобразно и налага
неговата отмяна.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.
Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като на същите е
правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни
изводи за липсата на съставомерност за извършено административно нарушение от
конкретното административнонаказано дружество. В дадения случай, по отношение
на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно
нарушение, неговото обективно отговорно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика.
Съобразно правилата възведени с
разпоредбата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, Операторът на инсталацията е длъжен да
изпълнява условията в комплексното разрешително. Описаните обстоятелства по
вмененото административно нарушение, съпоставени с посочените норми и
доказателства не определят от страна на „Панагюрска Медна Компания“ АД да е
извършено посоченото административно нарушение, а именно да не е изпълнил
задължението си да спазва комплексното разрешително. Тези изводи на
първоинстанционният съд са установени по безспорен и категоричен начин от събраните
необходими доказателства и изготвената
експертиза. В този смисъл настоящата инстанция приема изцяло заключението на
вещото лице, като обективно и компетентно изготвено. В тази връзка е посочено,
че констатираните
изливи в реката на води с повишена концентрация на тежки метали, ниско pH -
кисели разтвори, не са в резултат на изтичане на такива води от промишлената
площадка, а са в резултат на движение на подземните води от табана по
нерегламентирани пътища в най ниската точка, в коритото на река Луда Яна. С
оглед на което правилно първостепенният съд е приел, че единственият възможен
правен извод е, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Ето защо,
фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. Решаващият съд е дал законосъобразен
отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по
делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до
обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление,
като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения,
съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските, такива се
дължат на касационният ответник, който е направил искане за тяхното присъждане.
Същите се констатираха в размер на 996,00 ( деветстотин деветдесет и шест) за
адвокатско възнаграждение, поради което РИОСВ следва да бъде осъден да ги
заплати.
Предвид на изложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 757 от
08.12.2021г, постановено по АНД № 167/2021 година по опис на Районен съд –
Пазарджик
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите- Пазарджик да заплати на „Панагюрска Медна Компания“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1408, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 115-117представлявано от изпълнителния директор К.Ч. сумата от 996,00
( деветстотин деветдесет и шест) разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/