Р Е Ш
Е Н И Е
№………………
гр. София, 06.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието
на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр.
дело №2011 по описа за 2019
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на „БНП П.П.Ф." ЕАД срещу решение № 328768
от 01.02.2018 г. на СРС, 52 състав, постановено по гр. д. № 55486/2014 г. в
частта, в която са отхвърлени предявените от него искове по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване съществуване на парични вземания за сумата
878.35 лева- главница и за сумата 420.23 лева, представляваща надбавка по чл.З
от договора, както и за сумата 110.30 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.12.2012г. до 27.03.2014г., които суми са предмет на
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
30.04.2014 г. по ч.гр.д. № 21009/2014 г., по описа на СРС, 52-ри състав.
Жалбоподателят излага доводи, че решението е неправилно, тъй
като първоинстанционният съд не е съобразил, че към момента на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК вноските, които са включени в претендираните
суми са с настъпил падеж и не е необходимо кредиторът да е упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Освен това и в подаденото заявление
кредиторът не се е позовал на такава. Към момента на подаване на исковата молба
ищецът е посочил, че вземанията са с настъпил падеж и са дължими от ответника –
длъжник по кредита.
Моли, въззивния съд
да отмени решението в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи
исковете.
Ответникът не изразява становище по подадената жалба.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл. 235 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е
сезиран с искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79,
ал. 1 и чл.240 от ЗЗД за признаване съществуването на парични вземания за
сумата 878.35 лева-главница, представляваща дължима сума по договор за
потребителски заем № PLUS - 01653837 от 23.03.2012 г.; за сумата 420.23 лева,
представляваща надбавка по чл.3 от договора и за сумата от 110.30 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2012г. до
27.03.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 30.04.2014 г. по ч.гр.д. № 21009/2014 г., по
описа на СРС, 52-ри състав.
В исковата молба
ищецът „БНП П.П.Ф." ЕАД твърди, че въз основа на
сключен договор за потребителски кредит №PLUS-01653837/23.03.2012 г. е
предоставил на ответника кредит в размер на 1052.60 лева със срок на
издължаване 24 месеца. Твърди, че ответникът е преустановил плащането на
месечните вноски на 05.11.2012 г., като към тази дата е погасил шест вноски.
Претендира да бъде установено съществуването на тези вземания, удостоверени в
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 21009/2014 г. по описа на СРС.
В депозиран
писмен отговор ответницата признава исковете и моли за разсрочване на
задължението.
Не се спори между
страните, че на 23.03.2012 г. са сключили договор за потребителски кредит
№PLUS-01653837, по силата на който на Р.М.Д.-ответник в производството е
предоставен паричен кредит в размер на 1052.60 лв., която последната е следвало
да върне в срок до 24 месеца на равни погасителни вноски /всяка от по 72.19
лв./ – част от приложение към договора. Неразделна част от договора са ОУ,
представени по делото.
Безспорно е, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 16.04.2014 г. длъжникът е
погасил шест вноски по кредита, като са останали дължими останалите 18 вноски с
настъпил падеж към този момент.
Районният съд е отхвърлил
исковете, като неоснователни по изложени съображения, за това че кредиторът не
е доказал, че е упражнил своевременно /към датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК/ правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Пред настоящата
инстанция нови доказателства са ангажирани.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на
въззивно разглеждане са обективно съединени искове по
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искът по чл. 422 от ГПК е специален положителен установителен иск, с който разполага кредиторът,
когато вземането му е оспорено от длъжника. С него той цели да постигне защита
чрез сила на пресъдено нещо като се признае от съда, че то съществува. Така се
постига стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като
изпълнителен титул за принудително събиране на вземането. Правният интерес от
него е налице, когато длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
./ Р № 246/11.01.2013 г. по т.д. № 1278/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, №
171/24.04.2012 г. по гр. д. № 801/11 г., ІV г.о. на ВКС, Р № 89/02.06.2011 г.
по т.д. № 649/10 г., ІІ т.о. на ВКС/.
Видно от
приложеното заповедно производство е, че длъжникът Р.М.Д. не е подала
възражение в срока по чл.414 ГПК и по отношение на нея заповедта е влязла в
сила, поради което производството в тази част следва да се прекрати, а
решението на СРС се обезсили. Липсва правен интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК.
Въззивният съд следи служебно за валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл. 269 от ГПК.
С оглед на тези
правомощия на въззивната инстанция и както и произтичащото от чл.7, ал.1 от ГПК
задължение на съда да следи служебно за допустимостта на извършените процесуални
действия, респективно допустимостта на производството, настоящата инстанция
намира за недопустимо атакуваното пред нея първоинстанционно
решение.
Видно от делото по
заповедното производство е, че длъжникът изрично е заявил, че е съгласен с
размера на дължимите от нея суми и моли за разсрочване на задълженията.
С това процесуално
действие вече не съществува абсолютната процесуална предпоставка за предявяване
на иск, а именно правен интерес. Заповедта за незабавно изпълнение е влязла в
сила. Исковият съд следи служебно за наличието на предпоставките за допустимост
на специалния положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК като не е
обвързан от приетото от заповедния на основание чл.7 от ГПК.
Заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила и на основание чл. 416 от ГПК представлява
самостоятелен титул за принудително изпълнение./ т. 10а от ТР №
4/2013818.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното
решението на СРС следва да се обезсили,
а производството по делото се прекрати.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №
328768 от 01.02.2018 г. на СРС, 52 състав, постановено по гр. д. № 55486/2014
г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „БНП П.П.Ф." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „*****", Бизнес парк София, сграда 1, против Р.М.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на паричните притезания
в размер на 878.35 лева, представляваща главница, за сумата от 420.23 лева,
представляваща надбавка по чл.3 от договора и за сумата от 110.30 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2012 г. до
27.03.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 30.04.2014 г., по гражданско дело № 21009/2014
г., по описа на СРС, 52-ри състав и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.