№…………31.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Варна ,
ХXXІІІ състав в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Административен
съдия : Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 3129 по описа за 2019 год. , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във р. с чл. 203 от АПК.
Същото е образувано по иск на В.А.К. с ЕГН ********** *** срещу Областна
дирекция на МВР гр. Варна за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди от 300 лв. , представляващи платено адвокатско възнаграждение по повод
съдебно обжалване пред Варненския районен съд
по нахд. № 5296/2015 г. на наказателно постановление / НП/ №
5171/08.05.2003 г. на началник направление
при РДВР-Варна. Претендира се присъждане и на законната лихва считано от
14.11.2016 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и направените разходи по водене на делото .
В съдебно заседание ищецът ,
редовно призован, не се явява, но се представлява от адв. П И , която поддържа
предявения иск за обезщетение и отправя искане към съда да го уважи изцяло
поради неговата доказаност по основание и размер. Поддържа се искането и
за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски като се представя техен списък.
Ответната страна - ОД на МВР-Варна , редовно призована, се
представлява в съд. заседание от главен юриск. Г. Г , който излага становище за
неоснователност на исковата претенция, тъй като НП е отменено поради изтекла
давност . Ищецът е следвало да сезира ответника с изявление за изтекъл давностен
срок , за да не се реализира принудителното събиране на глобата по издаденото
НП. Релевира се прекомерност на
договорения адв. хонорар с оглед положения труд от адвоката единствено по подаване
на въззивна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна счита предявения иск за обезщетение за неоснователен , тъй
като не се дължат разноски в административнонаказателни производства. Споделя
се тезата на ответника за прекомерност на договореното адв. възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:
С решение по нахд. №
196/10.02.2016 г. по нахд. № 5296/2015 г. Районен съд гр. Варна е отменил
поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал.3 от НК наказателно постановление № 5171/08.05.2003 г. на началник направление при
РДВР-Варна , с което на основание чл. 96 от ЗЗ е наложено административно
наказание „ глоба“ от 100 лв. на В.А. К.. Това решение е влязло в законна сила на
01.03.2016 г.
Към материалите по цитираното
дело е приложен бланков договор за правна помощ на Адвокатска колегия гр. Варна
№ 289269 с предмет „ процесуална защита
и съдействие по нахд № 5296/15 г.“ с
договарящи се страни В.А.К. / клиент / и адвокатско дружество „А. и П.“
. В този договор е вписано договорено и платено в брой адв. възнаграждение от
300 лв. Вписаната дата на сключване на договора е 07.01.2016 г. Договорът е
подписан само от В.К. / л. 16 от нахд. № 5296/15 г. /. Към делото е приложено и
адв. пълномощно от 07.01.2016 г. , с което ищецът В.К. упълномощава адв. Й.А. за процесуално представителство по нахд. №
5296/15 г. на ВРС / л. 17 от нахд. № 5296/15 г. /
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Обект на съдебна защита по настоящото
дело е отричано от ответника субективно право на обезщетение , чийто носител е ищеца. Страна по материалното правоотношение в
случая е ОД на МВР –Варна , респективно
тя има правното качество на носител на задължението по удовлетворяване на претендираното
вземане.
Съгласно чл. 205 от АПК , приложимо
на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице , представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт
са причинени вредите. В конкретния случай отмененото по съдебен ред НП изхожда
от ОД на МВР гр. Варна Според чл.37 от ЗМВР областните дирекции на МВР има
статут на юридически лица т.е. същите могат да бъдат адресати на правно
задължение по обезвреда.
Нормата на чл. 1 , ал.1 от ЗОДОВ
регламентира правна възможност за ангажиране на юридическата отговорност на
държавата и общините по удовлетворяването
на правото на обезщетение на граждани и
юридически лица при следните законови предпоставки: незаконен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностни лица на държавата или общините, постановен
при или по повод на извършена административна дейност; вреда; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен
адм. акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Посочените законови условия следва да
съществуват в кумулативно единство, за да се удовлетвори искова претенция за
обезщетение.
Настоящият
казус касае претенция за обезвреда на вреди, настъпили от отменено наказателно
постановление, което макар и да не е същински индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21 от АПК, е властнически акт, издаден от административен
орган в резултат от санкционна
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В подкрепа на това разбиране е ТП № 2/19.05.2015 г. по
тълк. дело № 2/2014 г. на ВАС и ВКС,
което разглежда отговорността по ЗОДОВ като резултат от
незаконосъобразно осъществяване на публични функции - административни и
правозащитни от органите на държавата, общините и съдебната власт.
Задълженията, които законите възлагат на административните органи са свързани,
освен с издаване на индивидуални, общи и нормативни административни актове чрез
упражняване на правоприлагаща и нормотворческа дейност, и с налагане на
административни наказания. Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и
наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите
правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и
договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
Според
действащата нормативна уредба към момента на постановяване на съдебното решение
от Варненския районен съд в производствата пред районния съд по жалби срещу
наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, включително и за
процесуално представителство, подобно на случаите, при които, след като
подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат
разноски срещу държавата.
Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в съдебните
производства по ЗАНН обуславя извод, че разходваните средства за адвокатска
защита в хода на съдебния процес, приключил с отменителното решение на съда, се
явяват за лицето, което неправомерно е санкционирано по административен ред,
имуществена вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ.
Безспорен факт е отмяната със
стабилен съдебен акт на НП № 5171/08.05.2003 г. по административнонаказателно
санкциониране на ищеца В.К. . Посоченото в мотивите на решението правно
основание за това произнасяне е изтекла абсолютна давност за наказателно
преследване. Подобен аргумент за отмяна на нак. постановление не предполага
извод за отсъствие на фактическия състав по ангажиране отговорност по ЗОДОВ ,
тъй като според предписанието на чл. 2, ал.1 , т.3 от същия закон държавата
отговаря за вреди и в случаите , когато наказателното преследване е погасено по
давност. В подкрепа на подобен извод е решението на Върховния адм. съд по адм.
дело № 2546/2019г.
Установяват
се и направени имуществени разходи от В.К. в размер на 300 лв. за водене на
делото по обжалване на НП пред ВРС . Цитираният по-горе договор за правна
защита от 07.01.2016 г. с предмет процесуална
защита и съдействие представлява упълномощаване на адвокатско дружество
по смисъла на чл. 71 , ал.1 от Закона за адвокатурата , а съгласно втората алинея
на същата правна норма довереникът има право и да упълномощава адвокат , за
който факт свидетелства адвокатското пълномощно от 07.01.2016 г. на адв. Й.А..
По повод тази учредена представителна власт пълномощникът единствено е подал
жалба до Районен съд гр. Варна срещу
издаденото НП и частна жалба срещу постановено прекратително определение ,
отменено от Административен съд –Варна по реда на инстанционния съдебен контрол
. В тази връзка е и възражение на ответника по настоящото дело за
прекомерност на претендираното
обезщетение .
Съгласно тълкувателно решение № 1/2017 г. по тълк.
дело № 1/2017 г. ОСГК на ВКС при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да
определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско
възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Даденото тълкуване обвързва и настоящия съд , който
разглежда иск по ЗОДОВ , поради което по
повод определяне размера на претендираното обезщетение за вреди може да
се измени адвокатското възнаграждение в
посока на неговото намаляване.
Според предписанието на чл. 18 , ал.1 от
Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 50 лв.
При
посочената правна регламентация, отчитайки конкретните данни на проведеното
съдебно производство пред ВРС с предмет съдебно обжалване пред районен съд на
НП, реализираната правна защита от адв. А.
под формата на подаване на въззивна жалба и на частна жалба без
процесуално представителство ,
преценявайки отсъствието на фактическата и правна сложност на делото по
проверка законосъобразност и обоснованост на НП, с което с наложено само едно
адм. наказание по ЗЗ в размер на 100 лв. , то дължимото обезщетение следва да бъде 100 лв.
В подкрепа на това становище на съда е тълк. решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС , според което институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
На следващо
място, субективното право на обезщетение
възниква , ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена
последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган.
Според посоченото тълкувателно
решение на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г. при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, а съгласно
правилото на чл. 130 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите
на съдебната и изпълнителна власт. При това нормативно разрешението относно
вида на причинно-следствената взаимовръзка между отменено по реда на съдебното
обжалване НП и настъпилите имуществени вреди по повод подобно обжалване се
явява лишено от основание възражението на ответника за липсата на пряка и
непосредствена връзка помежду им.
В същия
тълкувателен съдебен акт се посочва, че неразделната взаимовръзка между
издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице
адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение
на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ,
ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.
Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето.
В обобщение
исковата претенция за присъждане на
обезщетение е частично основателна за сумата от 100лв.
Акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за
забава считано от 14.11.2016 г. съдът счита за основателна, тъй като съгласно
т. 4 на тълк. решение № 3/22.04.2005 г.
по тълк. дело № 3/2004 г- на ОСГК
на ВКС началният момент на забава , съответно на дължимост на законната лихва
върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението , с което се
отменят унищожаемите административни актове, а в конкретния случай това е 01.03.2016 г.
При този изход на
делото съдът съобразно уважената част на предявения иск за обезщетение следва
частично да удовлетвори своевременно направеното искане на ищеца за
възстановяване на неговите разходи по водене на делото , изразяващи се в
платена държ. такса от 10 лв. , договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар
от 360 лв. по представен договор за правна защита / л. 15 от делото/ т.е. за
122.10 лв.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд гр. Варна
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи със седалище гр. Варна , ***да заплати на В.А.К. с ЕГН ********** *** обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 100 /сто / лева , изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на наказателно
постановление № 5171/08.05.2003 г. на началник направление при РДВР-Варна , отменено по съдебен ред ,
заедно със законната лихва считано от 14.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част .
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр. Варна , ***да заплати на В.А.К. с ЕГН ********** *** сумата от 122. 10 лева , представляваща
направени съдебно-деловодни разноски.
Съдебното решение подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен съдия :