№ 173
гр. Пазарджик, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220102836 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „ДЗИ Общо Застраховане“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В.а – изп. директори, съдебен адрес гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 161, вх. В, ет. 1, ап. 16 – адв. С. Ф. М. против „Агенция
пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Македония“ № 3, Областно пътно управление – Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, бул.
„Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М. А. Ш., с която се иска от съда
да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ
размер на 2156,07 лева, от която 1813,40 лева изплатено обезщетение за имуществени вреди
по щета № 44011512301550, сумата от 203,65 лева обезщетение за забава за периода от
03.09.2023 г. до 27.06.2024 г. върху сумата от 1813,40 лева, сумата от 126,60 лева,
представляваща извършените разходи за транспорт на автомобила от мястото на инцидента
до автосервиз, както и сумата от 12,42 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 12.10.2023 г. до 27.06.2024 г. върху сумата от 126,60 лева, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 15.03.2023 г. около 14:00 часа, на
републикански път III-8004 между селата Огняново и Исперихово, общ. Пазарджик, С. Б. Н.
като водач на лек автомобил „Мерцедес Бенц” с peг. № РА****КА попаднал в необозначена
дупка на платното за движение, при което настъпили повреди по автомобила. Щетите по
автомобила се изразявали в следните повредени детайли: предна дясна гума, джанта лята
предна дясна, амортисьор преден десен маслен и преден десен носач. След настъпване на
1
ПТП Н. се е обадил на Пътна помощ и автомобилът бил откаран в автосервиз „Бразини
Ауто” ЕООД – гр. Пазарджик. За извършване на ремонта била издадена фактура № 29 от
04.05.2023 г. за сумата от 2157 лева с ДДС, а за превоза на автомобила от УС на СБА от
мястото на инцидента до автосервиза била издадена фактура № ********** от 25.04.2023 г.
Твърди се, че за процесния лек автомобил е имало валидно сключена застраховка
„Каско+“ с ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица №
440122127000232 от 14.03.2022 г. със срок на действие от 00:00 часа на 18.03.2022 г. до 23:59
часа на 17.03.2023 г. След като застрахователят бил уведомен на настъпване на
застрахователното събитие образувал преписка по щета № 44011512301550.
По щетата били съставени опис на повредите, както и калкулация за извършените
ремонтни дейности и направените разходи, както следва: подмяна на материали и детайли -
1438 лева; демонтаж и монтаж - 5,90 часа х 10,00 лева на час или общо 59,00 лева; ремонт -
3,00 часа х 10,00 лева на час или общо 30,00 лева; труд и материали за боядисване - 106,40
лева; масло на хидравлично окачване - 5 л. х 30 лева или общо 150 лева без ДДС.
За процесната щета застрахователят съставил ликвидационен акт, в който определил
обезщетение за имуществени вреди в размер на 1813,40 лева.
С преводно нареждане от 15.06.2023 г. ищецът изплатил на собственика на
автомобила - Благо П. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1813,40 лева, а с
преводно нареждане от 06.06.2023 г. ищецът изплатил на УС на СБА сумата от 126,60 лева,
представляваща разходи за транспорт на автомобила от мястото на инцидента до
автосервиза. Общо платената сума от ищеца сума по процесната щета била в размер на 1940
лева.
Посочва, че ищецът отправил до ответника регресна покана с изх. № 0-92-10194 от
09.08.2023 г., получена от ответника на 18.08.2023 г., с която го поканил да възстанови
сумата от 1813,40 лева в 15-дневен срок от получаването й, т. е. до 02.09.2023 г., но плащане
не последвало. Поради това ответникът дължал на ищеца и лихва за забава върху сумата от
1813,40 лева, считано от 03.09.2023 г., която към 27.06.2024 г. възлизала в размер на 203,65
лева. Ищецът изпратил до ответника и регресна покана с изх. № 0-92-11929 от 20.09.2023 г.,
получена от ответника на 26.09.2023 г., с която го поканил да възстанови и сумата от 126,60
лева в 15-дневен срок от получаването й, т. е. до 11.10.2023 г., но плащане не последвало.
Поради това ответникът дължал на ищеца и лихва за забава върху сумата от 126,60 лева,
считано от 12.10.2023 г., която към 27.06.2024 г. възлизала в размер на 12,42 лева.
Сочи се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна се представлява от
адвокат Г. П. от АК Пловдив, който моли съда да уважи искова претенция в цялост.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната страна депозира отговор на исковата молба чрез
пълномощник Я. Б., в който изразява становище за допустимост и неоснователност на
2
исковата претенция.
Твърди, че от представените писмени доказателства не се установявало наличието на
причинно - следствена връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от
водача имуществени вреди по автомобила. Не бил установен по безспорен начин и
механизмът на осъществяване на 15.03.2023 г. на ПТП при движение по републиканки път
III-8004 в описания в ИМ участък – между селата Огняново и Исперихово, общ. Пазарджик.
Сочи, че не се установява точното място на ПТП, скоростта, с която се е движел
автомобилът, големината на препятствието. Не се установявали обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП, метеорологична обстановка, нито, че твърдяните щети по МПС са в
резултат от преминаването му през дупка на пътното платно.
Твърди, че от написаното в декларацията по щетата можело да се направи извод, че
водачът е излязъл извън платното за движение, тъй като камионът е бил в неговото платно за
движение, респ. ако е имало дупка, то тя се е намирала извън пътя и не е била причина за
настъпване на ПТП.
Твърди, че така описаният механизъм на ПТП е също и недоказан с оглед това, че не
е установено точно мястото на инцидента, нито фактът в населено място ли е станал
инцидентът или извън населено място. Не е установена причинно – следствената връзка
между твърдяното ПТП и щетите по автомобила и връзката им със съС.ието на пътното
платно.
Твърди, че нямало доказателства за противоправно поведение на АПИ, ОПУ -
Пазарджик, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задълженията по Закона за
пътищата /ЗП/ за поддържане на пътното платно на територията на републикански път и
отстраняване на повреди по него, което да е в причинна връзка с настъпилите повреди по
автомобила.
Сочи се, че ответникът полагал системни грижи за поддържане на републиканските
пътища. Поддържането на републиканските пътища на територията на Областно пътно
управление - Пазарджик било възложено с Договор за възлагане на обществена поръчка
№РД-37-72/28.10.2022 г., в сила от 31.10.2022 г., сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура” и „Европейски пътища” АД. Сочи, че съгласно договора на изпълнителя са
възложени дейностите по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни
ситуации на републиканските пътища на територията на Южен централен район, ОПУ -
Пазарджик. Съгласно чл. 1 от горецитирания договор, възложителят възлага, а изпълнителят
приема да извърши дейностите по зимно поддържане и възстановителни работи при
аварийни ситуации по републиканските пътища на територията на Южен централен район,
включващ област Пазарджик, ОПУ – Пазарджик.
Сочи, че Законът за движение по пътищата изисква повишено внимание от водачите
на МПС и съобразяване на скоростта с пътните условия. Водачът на л. а. „Мерцедес Бенц“ е
следвало да се съобрази с конкретните условия на видимост и скоростта на движение на
съответния пътен участък, за да бъде в съС.ие да спре пред всяко предвидимо препятствие
3
/чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/.
Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание ответната страна чрез пълномощника си Б. моли
съдът да отхвърли исковата претенция в цялост.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че със застрахователна полица № 440122127000232 от
14.03.2022 г. „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е сключило договор за застраховка „Каско+“ на
лек автомобил марка „Мерцедес Бенц” с peг. № РА****КА, който е бил валиден към
процесната дата – 15.03.2023 г.; че ищецът в качеството на застраховател по имущественото
застраховане е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1813,40 лева, както и е
изплатил на УС на СБА сумата от 126,60 лева, представляваща разходи за транспорт на
автомобила. Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства -
застрахователна полица № 440122127000232 от 14.03.2022 г., опис към фактура №
**********/25.04.2023 г., преводно нареждане в полза на УС на СБА от 06.06.2023 г. с
посочено основание „ф. **********-2654/25.04.2023 г.“ и преводно нареждане в пола на
собственика Благо П. Н. от 15.06.2023 г., в размер на 1813,40 лева с посочено основание
„щета 44011512301550 опис 151-20230“.
По делото е приложена декларация – приложение 1 от 16.03.2023 г., от която се
установява, че Себастиан Н., в качеството на водач на МПС марка „Мерцедес Бенц” с peг. №
РА****КА, при разминаване с камион на пътя с. Огняново към с. Исперихово се наложило
да кривне, за да избегне сблъсък с камиона и попаднал в дупка на пътя. Посочено е, че ПТП-
то е станало на 15.03.2023 г. около 14:00 часа, като участъкът от пътя бил мокър, при
нормален трафик, като по пътя преди настъпване на ПТП е имало дупки и камион.
Скоростта му преди ПТП била 50 км/ч.. Уведомил КАТ веднага след инцидента. Повикал и
пътна помощ от СБА, с помощта на която откарал автомобила в гр. Пазарджик.
От приложения по делото ликвидационен акт по щета № 20701588202 по преписка
44011512301550 от 16.03.2023 г. се установява, че е определен размер на застрахователно
обезщетение за причинените вреди по МПС на Н. в размер на 1813,40 лева.
От приложената калкулация и опис-заключение по щета №
44011512301550/16.03.2023 г. се установява какви по вид са щетите по процесния лек
автомобил – гума предна дясна, джанта лята предна дясна, амортисьор преден десен маслен
и носач преден десен горен, както и каква е необходимата стойност за тяхното
отремонтиране, в т.ч. и за труд.
По делото са приети като доказателства документи от ОД на МВР гр. Пазарджик,
Сектор „Пътна полиция“, от които се установява, че процесното ПТП е посетено от
служители на Сектор „Пътна полиция“ след получен сигнал на ЕНН 112. Установява се, че
водачът Н. е изпробван за алкохол като техническото средство е отчело 0,00 промила в
4
издишания от водача въздух.
По делото са приложени регресни покани, изходящи от дружеството ищец и
адресирани до ответника, в които са описани обстоятелства, при които е настъпило ПТП-то,
че са изплатили застрахователното обезщетение в размер на 1813,40 лева, като общо
дължимата сума е в размер на 1828,40 лева с включени 15,00 лева ликвидационни разходи,
както и за сумата в размер на 126,60 лева. Поканата за заплащане на сумата от 1813,40 лева е
получена от ответника на 18.08.2023 г., а за заплащане на сумата от 126,60 лева на
26.09.2023 г. Предоставен е петнадесет дневен срок за заплащане за задълженията.
Видно от приложения на л. 26 от делото документ за проверка за валиден периодичен
технически преглед, към датата на ПТП процесният автомобил има валиден периодичен
технически преглед.
По делото е прието като доказателство писмо с приложен към него компактдиск,
изпратени от Дирекция „Национална система 112, районен център 112 Кърджали“, от които
се установява, че на процесната дата 15.03.2023 г. в 13:46 часа на НТ 112 е прието повикване
от лицето С. Н. за настъпило пътно произшествие на път III-8004 между селата Огняново и
Исперихово.
От ответника АПИ е представен Договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Определяне на изпълнител за извършване на дейности по зимно поддържане и
възстановителни работи при аварийни ситуации по републиканските пътища на територията
на южен централен район, за обособена позиция № 2 – ОПУ Пазарджик, с изпълнител
„Европейски пътища“ АД. Установява се какви дейности са възложени на изпълнителя,
начин и срок на тяхното изпълнение. Съгл. чл. 5 от договора дейностите по поддържане на
републиканските пътища се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания
Липсват представени доказателства за възложени и изпълнени дейности и в частност
свързани с обезопасяването, респективно ремонтирането на процесната дупка.
От ответната страна са предоставени 2 броя снимки от „street view на Google“ от
04.2023 г. за процесния път.
За изясняване на фактическата страна на спора в качеството на свидетел е разпитан
С. Б. Н.. От показанията му се изяснява, че именно той е управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес Бенц” с peг. № РА****КА, когато пътувал от с. Огняново към съседното село, в
района около кариерата и винарна, и спукал гума, като едва тогава разбрал, че е попаднал в
необозначена на пътя голяма дупка. Уточнява, че дупката била в дясната част на пътя, почти
по цялата дясна лента, като се движил с малка скорост. Посочва, че се опитал да я избегне,
но било неизбежно, тъй като насреща имало друго МПС. Уточнява, че след удара веднага
спрял движението си. Сочи, че след удара сляязъл и констатирал щетите, след което се
обадил на телефон 112 и на застраховател му. На място пристигнал и автопатрул. С помощта
на пътна помощ откарал автомобила до СБА гр. Пазарджик. Сочи какви били повредите по
автомобила.
От прието и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно-
5
автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, суха и чиста асфалтова настилка, когато автомобил марка „Мерцедес“ модел
„S500“ с рег. № РА****КА управляван от С. Б. Н. се движил по път Ш-8004 в посока от
север на юг, със скорост от около 42 км/ч.. Движейки се на прав участък, водачът приближил
препятствие, представляващо дупка в десния край на платното за движение, като не
възприел опасността своевременно, а я възприел когато предно дясно колело на
управлявания от него автомобил отстои на около 6.42 метра от препятствието, а дължината
на зоната на пълния спирачен път е 26,34 метра. Вещото лице е посочило, че водачът не е
имал техническото време да приведе автомобила в режим на спиране и предното дясно
колело на автомобила пропаднало в дупката и настъпил удар. Вследствие на удара били
нанесени щети по автомобила. Според вещото лице, от техническа гледна точка,
настъпилите увреждания по автомобил марка „Мерцедес“ модел „S500“ с рег .№ РА****КА
биха могли да се получат при описания механизъм. Стойността на причинените щети
възлизала в размер на 1813,40 лева, разходите за транспорт били в размер на 126,60 лева.
В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
потвърждава, че от неравностите, видими на представените от ответника снимки, могат да
настъпят повредите по автомобила.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, тъй като експертизата е
изготвена компетентно и обективно, като в. л. е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи,
предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема
следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ
във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените главни искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и увреденото лице, както и изплащане на застрахователно
обезщетение в полза на застрахования. Следва да установи и елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане – наличие на вреди, тези вреди да са настъпили от лице,
на което ответникът като отговорен по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа. Следва да се
установи, че вредите са причинени вследствие на противоправно деяние /действие или
бездействие/ при и по повод възложената работа. Следва да се установи размерът на
претендираните вреди. Вината на съответния служител се презюмира до доказване на
противното, което е в тежест на ответника. Следва да се докаже и основанието и размера на
претенциите за обезщетение за забавено плащане. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващи възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с изплащането на
6
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че при настъпване на
процесното ПТП, е съществувало действително застрахователно правоотношение,
възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско+“, обективиран в
застрахователна полица № 440122127000232 от 14.03.2022 г.. За действителността на този
договор законодателят е предвидил писмена форма, която е спазена. По силата на този
договор ищецът е приел да покрива за периода от 00:00 ч. на 18.03.2022 г. до 00:00 ч. на
17.03.2023 г. риска от увреждане на собственото на застрахования МПС. В срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие – 15.03.2023 г., за което
застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на
застрахованото имущество вреди. Горното не е спорно и между страните. Наличието на тази
формалната предпоставка, визирана във фактическия състав на чл. 410 ал. 1 от КЗ за
ангажиране отговорността на прекия причинител на вредата за възстановяване на
застрахователното обезщетение по застраховката, е доказана, тъй като обезщетението
безспорно е изплатено от ищцовото дружество-застраховател. По категоричен начин се
установи и, че ищецът е изпратил до ответника по главния иск регресни покани, които
последният е получил, за заплащане на процесните суми в размер на 1813,40 и 126,60 лева.
Следователно, първите два елемента – наличие на валидно застрахователно
правоотношение и плащане на обезщетение по него са безспорно установени по делото.
Това право обаче е обусловено от деликтното правоотношение между последните
двама и при това положение върху ищеца лежи доказателствената тежест да проведе пълно
доказване на всички правнорелевантни положителни факти, от чието наличие извлича
благоприятните за себе си правни последици. Т.е. освен тези, касаещи застрахователното
правоотношение, следва да бъдат доказани и тези, свързани с настъпването на деликта.
Така на пълно, пряко и главно доказване подлежат всички елементи на фактическия
състав на нормата на чл. 49 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие, вреда, причинна
връзка между тях, противоправност на деянието и авторство на лице, на което е възложена
определена работа, като вината на последното се презумира. Отговорността на ответника
като юридическо лице, е с идентичен фактически състав на общия по чл. 45 от ЗЗД, като
отклонението е само относно опосредяването на отговорността на носителя й, чрез
пораждането й заради действия на други физически лица, на които е било възложено от
отговарящия субект извършването на определена работа, при и по повод на която са
причинени вредите.
Настоящият съдебен състав счита, че по категоричен начин от събраните по делото
доказателства се установява, че на 15.03.2023 г. около 14:00 часа, на републикански път III-
8004 между селата Огняново и Исперихово, общ. Пазарджик, С. Б. Н. като водач на лек
автомобил „Мерцедес Бенц” с peг. № РА****КА попаднал в необозначена дупка на платното
7
за движение, при което настъпили повреди по автомобила.
В настоящото производство за установяване механизма на ПТП са ангажирани
показанията на свидетеля С. Б. Н., както и е изслушана съдебно-автотехническа експретиза.
Свидетелят е управлявал увредения автомобил и има преки впечатления относно механизма
на настъпване на ПТП. Показанията му са логични и последователни и пряко кореспондират
с останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това, при съобразяване
изискванията на чл. 172 от ГПК, съдът възприема същите. Ответникът не е ангажирал
доказателства по делото, които да разколебаят или опровергаят дадените от свидетеля
показания относно спорните по делото факти. Също от показанията на свидетеля се
установява, че при движението си е преминал през необозначена дупка. Изяснява и щетите,
причинени в резултат на удара. Според приета от съда съдебно – автотехническа експертиза,
ремонтираните детайли отговарят като да са увредени по посочения от водача начин.
Изложеното обуславя извода на съда за доказаност, че вредите по управлявания от Н. лек
автомобил са вследствие от преминава през необозначена дупка на пътя. Във връзка с
горното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недоказаност, както
на механизма на ПТП-то, наличието на дупка на пътя, така и на получаването на вредите по
посочения начин.
Между страните не се спори, че републикански път III-8004 и по – конкретно
участъкът между с. Огняново и с. Исперихово, е собственост и стопанисван от АПИ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ републиканските пътища са
изключителна държавна собственост. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Съобразно пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП
„поддържане на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата. Съгласно чл. 3 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях, а според чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват
пътя сигнализират незабавно за препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок. В разпоредбата на пар. 1, т. 19 от ППЗДвП се сочи, че „препятствие на пътя“ е
нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. С оглед на това следва да се
приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа процесния пътен
участък, включително да отстрани процесното препятствие по пътя. Ответникът изпълнява
тези свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на които е
възложил изпълнението на тези свои задължения и носи обективна гаранционно -
обезпечителна отговорност при действия или бездействия на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжка. В настоящия случай от анализираната
8
доказателствена съвкупност се установи, че на пътното платно е имало препятствие по
смисъла на цитираната разпоредба. Това препятствие не е било обозначено и обезопасено с
необходимата маркировка. Установи, че автомобилът е преминал през необозначена дупка
на пътя, който е стопанисван от ответника. Последният не е изпълнил задължението си,
произтичащо от чл. 30 от ЗП, вр. с чл. 167 от ЗДвП, както и задължението си,
регламентирано в чл. 13, ал. 1 от ЗДвП, да предупреди участниците в движението за
опасности по пътя, като постави необходимите средства за сигнализиране.
Ето защо следва да се ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност на
ответника като собственик на републиканските пътища и задължено във връзка с
поддръжката им лице. Ответникът е проявил бездействие, изразяващо се в бездействие на
негови служители, натоварени с тези функции, да изпълни задължението си да поддържа
пътя, на който е станало ПТП в съС.ие така, че да обезпечи непрекъснато, удобно и
безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. Всички
тези задължения, както се посочи по - горе, произтичат от закона. От обсъдената по - горе
доказателствена съвкупност съдът достига до правния извод, че неизпълнението именно на
задължението на ответника е довело до настъпване на процесното ПТП, което е в причинно
- следствена връзка с настъпилите вреди на застрахованото МПС и изплатеното на това
основание застрахователно обезщетение – предмет на настоящата претенция.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от водача от лекия автомобил С. Н.. Не се установи водачът Н. да е
нарушил задълженията си като водач на МПС. От показанията на водача на лекия автомобил
Н. и приложение № 1, заведено при ищеца, се установява, че се е движел със скорост от 50
км/ч. Вещото лице посочва, че водачът не е имал техническата възможност да спре
процесното МПС преди да премине през дупката, но от последното не може да се направи
извод, че водачът на лекия автомобил Н. е допринесъл за причиняването на щетите по
автомобила, доколкото същият се е движил в рамките на позволената скорост. Действително
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразят скоростта на движение наред
с други фактори и със съС.ието на пътя, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. За да е предвидимо това препятствие и за да се породи
задължението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за водача следва и ответникът да е изпълнил
задължението си по чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, а имено да поддържа пътя в изправно съС.ие като
сигнализира незабавно препятствията по пътя и ги отстранява в най - кратък срок. Следва да
се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване на
знание за препятствия по пътя и тяхното презюмиране. Необозначеното и несигнализирано
препятствие на пътя няма как да се квалифицира като предвидимо препятствие по смисъла
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Да се приеме обратното би означавало да се уважи
противопоставеното възражение за съпричиняване на вредите, настъпили именно в резултат
на бездействието на ответника при изпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл.
167, ал. 1 от ЗДвП за поддържане на пътя в съС.ие, безопасно за движението и
отстраняването на съществуващите препятствия по пътното платно. В случай, че ответникът
9
си беше изпълнил задълженията, то нямаше да е налице и вредоносният резултат. По
изложените съображения съдът приема, че единствената причина за настъпилото ПТП с
материални увреждания по автомобила, е съС.ието на пътя.
Ирелевантни са твърденията на ответника, че е възложил на трето за делото лице
поддръжката на пътния участък, тъй като по категоричен начин се установи от
доказателствата по делото, че причинените вреди по процесното МПС са настъпили от
необозначена дупка на път, за който отговаря ответникът. На следващо място не са
ангажирани никакви доказателства за възложени и изпълнен дейности от трето неучастващо
по делото лице и в частност свързани с обезопасяването, респективно ремонтирането на
процесната дупка, какво изискване е предвидено в чл. 5 от Договора с „Европейски пътища“
АД.
По изложените съображения РС Пазарджик счита, че е осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, като вредоносният резултат е причинен от виновното и
противоправно бездействие на служители на ответника и в полза на застрахователя, който се
е суброгирал в правата на застрахования, е възникнало вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 1813,40 лева и разходите за
транспорт на автомобила до автосервиз от 126,60 лева. Ето защо и доколкото не се установи
ответникът да е изпълнил тези свои задължения, предявеният иск се явява изцяло
основателен. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява.
По отношение на вземанията за главницата от 126,60 лева и от 1813,40, ответникът
изпада в забава и дължи заплащането на лихва за забава от настъпване на изискуемостта на
вземането, което възниква без уговорен срок за изпълнение и за изпадането в забава на
длъжника, е необходима покана – чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. От получаване на поканата и при
липсваща престация с погасителен ефект, задълженото лице дължи обезщетение за вредите
от неточното си във времево отношение изпълнение.
От събраните по делото доказателства – два броя покани до ответника се установява,
че последният е поканен да изпълни задължението, т. е. налице са основания за уважаване на
предявените акцесорни претенции. По отношение на главницата от 126,60 лева поканата е
получена на 26.09.2023 г. и е определен 15-дневен срок за изпълнение на задължението,
респ. на 12.10.2023 г. ответникът е изпаднал в забава. Обезщетението за забава върху сумата
от 126,60 лева, изчислено с помощта на лихвен калкулатор за период от 12.10.2023 г. до
27.06.2024 г. е в размер на 12,62 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена
така, както е предявена. По отношение на главницата от 1813,40 лева поканата е получена на
18.08.2023 г. и е определен 15-дневен срок за изпълнение на задължението, респ. на
10
05.09.2023 г. ответникът е изпаднал в забава – съгл. чл. 72, ал. 2 от ЗЗД когато последният
ден от срока е неприсъствен, в случая събота, срокът свършва в първия следващ присъствен
ден. Обезщетението за забава върху сумата от 1813,40 лева, изчислено с помощта на лихвен
калкулатор за период от 05.09.2023 г. до 27.06.2024 г. е в размер на 202,32 лева, поради
което претенцията следва да бъде уважена за сумата от 202,32 лева и за периода от
05.09.2023 г. до 27.06.2024 г. като за разликата до сумата от 203,65 лева и за периода от
03.09.2023 г. до 04.09.2023 г. следва да бъде отхвърлена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер на общо 1232,37 лева, от
които 222,40 лева за ДТ, 618,35 лева за платено адвокатско възнаграждение и 391,62 лева за
възнаграждение на вещо лице.
С оглед изхода на делото, право на разноски има и ответника, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
ответника следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство от
юрисконсулт в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По
правилото на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за
юрисконсулт в размер на 200 лева. Ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер
на 0,12 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, Областно пътно управление – Пазарджик, с
адрес гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М. А.
Ш., ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч.
и Б. А. В.а – изп. директори, съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 161, вх.
В, ет. 1, ап. 16, следните суми: сумата в размер на 1813,40 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Мерцедес Бенц“ с рег. № РА **** КА,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.03.2023 г., сумата от 126,60 лева,
представляваща разходи за транспорт на автомобила от мястото на инцидента до автосервиз,
изплатени по щета № 44011512301550, сумата от 12,42 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 12.10.2023 г. до 27.06.2024 г. върху сумата от 126,60 лева, сумата от
202,32 лева, представлява обезщетение за забава за периода от 05.09.2023 г. до 27.06.2024 г.
върху сумата от 1813,40 лева, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 03.07.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХЪРЛЯ исковата претенция за обезщетение за забава върху сумата от
1813,40 лева за периода от 03.09.2023 г. до 04.09.2023 г. и за сумата над 202,32 лева до
11
първоначално претендирания от 203,65 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, Областно пътно управление – Пазарджик, с
адрес гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от инж. М. А.
Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К.
Х. Ч. и Б. А. В.а – изп. директори, съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
161, вх. В, ет. 1, ап. 16, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1232,37 лева за
разноски в производството.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и
Б. А. В.а – изп. директори, съдебен адрес гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 161, вх. В,
ет. 1, ап. 16, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, Областно пътно
управление – Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 20,
представлявано от инж. М. А. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 0,12
лева разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12