№ 581
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002206 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК вр. чл. 294 ГПК.
С решение № 146/22.01.2018 г., постановено по търг. дело № 1434 /2017 г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н.) иск по чл. 59, ал. 2
ЗБН вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване на нищожно прихващането, направено с изявление с вх. №
10171/30.10.2014 г., поради липса на форма. Със същото решение е обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) прихващането, направено с
изявление с вх. № 10171/30.10.2014 г., на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, като е осъдено ответното
дружество „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД да заплати на Софийски градски съд сумата от 85
757.14 лева, представляваща държавна такса. Поради уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН съдът
не е разгледал предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН.
По въззивна жалба на „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД с вх. № 23243/16.02.2020 г. срещу
така постановеното решение в уважителната му част е постановено решение № 1716/04.07.2018 г.
по търг. дело № 1800/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната му част и жалбоподателят е осъден да заплати по
сметка на Апелативен съд – София държавна такса в размер на 42 878.57 лв.
По касационна жалба на „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД, с решение № 51/21.07.2020 г.,
постановено по търг. дело № 3109/2018 г. по описа на II-ро т. о. на ВКС е отменено въззивното
решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
1
С оглед горното, предмет на настоящото производство е въззивна жалба на „Интерактив
медиа сървисиз“ ЕООД с вх. № 23243/16.02.2020 г. срещу решението на градския съд в
уважителната му част, поради което и на основание чл. 294, ал. 1 вр. чл. 293, ал. 3 ГПК жалбата
следва да бъде разгледана по същество при съобразяване с указанията на ВКС.
В хода на устните състезания пред настоящия въззивен съдебен състав жалбоподателят
„Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД чрез адвокат Г. поддържа въззивната си жалба и молят съда
да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново, с което
отхвърли като неоснователен и недоказана предявения иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН, а в случай, че
съдът разгледа и евентуалния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, то да има предвид постановеното от
Конституционния съд решение № 9/2020 г.
Синдиците на „КТБ“ АД (н.) чрез адвокат Б. изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба и молят съда да я остави без уважение.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, разглеждайки по същество
въззивната жалба на „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД намира същата за основателна поради
следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на синдиците на
„КТБ“ АД (н.), с която са предявени срещу „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД искове, както
следва: главен установителен иск с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН (който не е предмет на
настоящото въззивно производство, доколкото решението на градския съд не е обжалвано в частта
му относно този иск); първи евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и
втори евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ищците твърдят, че с решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС била
обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н.), като била определена началната дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г., открито било производство по несъстоятелност, както и
била обявена в несъстоятелност банката. С решение № 1443 от 03.07.2015 г. на САС по т. д. №
2216/ 2015 г. било отменено решението на градския съд в частта, с която за начална дата на
неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н.) била определена 06.11.2014 г. и била определена друга
начална дата - 20.06.2014 г. С определение № 583 от 09.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1875/ 2016
г. било потвърдено определение № 172 от 06.07.2016 г. по т. д. № 3343/ 2015 г. на ВКС в частта, с
която били оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу решението на САС.
На 01.08.2012 г. бил сключен договор за банков кредит между „КТБ“ АД като кредитодател
и ответника „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД като кредитополучател, по силата на който
банката поела задължение да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 5 850
000 лв., като средствата по кредита били предназначени за изпълнение на договор от 20.10.2011 г.
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Развитие на конкурентоспособността
на българската икономика 2007-2013 г.“. В чл. 10 от договора било предвидено
кредитополучателят да заплаща годишна лихва върху фактически усвоената сума по главницата в
размер на 9 % годишно, като лихвата се начислявала ежедневно върху дебитното салдо по
заемната сметка на кредитополучателя и била платима ежемесечно на 25 число на съответния
месец. Съгласно чл. 12 от договора при нарушаване на сроковете за погасяване на вноските по
2
главницата или при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислява върху просрочената
главница и събира от кредитополучателя освен договорената лихва и наказателна надбавка в
размер на 10 пункта годишно. Начислените, но неплатени в срок лихви, съгласно чл. 13 от
договора се отнасяли за отчитане по отделна сметка, като в този случай кредитополучателят
дължал на банката неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена лихва, до
окончателното й издължаване. Уговорено било в чл. 17 от договора, че крайният срок, в който
кредитополучателят трябвало да погаси изцяло дълга си по кредита, бил 15.06.2016 г., на 36 броя
равни ежемесечни вноски по 162 500 лв. всяка, платими на всяко 15-то число на месеца, считано от
15.07.2013 г. до 15.06.2016 г. Към договора били подписани два анекса, с които страните
променяли само погасителния план, като съгласно анекс № 2 от 24.09.2013 г., кредитополучателят
бил длъжен да погаси главницата, която към датата на анекса била в размер на 3 001 000 лв., на
ежемесечни погасителни вноски, първата от които в размер на 90 952 лв., а останалите в размер на
90 939 лв. всяка, платими на всяко 15-то число от месеца, считано от 15.10.2013 г. до 15.06.2016 г.
Съгласно извлечение от счетоводните книги на КТБ АД (н.) към 30.10.2014 г. включително
задълженията на ответника по договора възлизали на 2 143 928.72 лв., от които: 1 818 780 лв. -
редовна главница; 271 566.05 лв. - просрочена главница за периода 15.08.2014 г. до 15.10.2014 г.;
45 242.16 лв. - просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.08.2014 г. до 27.10.2014
г.; 5 999.84 лв. - просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 25.08.2014 г. до
27.10.2014 г.; 1 364.09 лв. - текущи лихви върху редовна главница за периода от 27.10.2014 г. до
30.10.2014 г.; 429.98 лв. - текущи лихви върху просрочена главница за периода то 27.10.2014 г. до
30.10.2014 г.; 546.60 лв. - неустойка върху просрочена лихва за периода 26.05.2014 г. до 30.10.2014
г.
На 28.04.2014 г. между „КТБ“ АД и Д. И. като депозант, бил сключен анекс № 142873 към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на безсрочен депозит „КТБ Динамика“, по силата на който банката открила на клиента банкова
сметка, по която депозантът предоставял за съхранение сума в размер, не по-малък от 5 000 лв. /2
500 евро/ при условията на безсрочен депозит „КТБ Динамика“. Банката начислявала върху
наличната по сметката сума годишна лихва при условия и в размер, определен в действащата
Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилагала по привлечените средства. На
30.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило уведомление с вх. № 10110, с което Д. И. на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, уведомявала КТБ АД (н.), че с договор за прехвърляне на вземане
от 29.10.2014 г. прехвърлила на ответника част от свое вземане към банката до размер на 100 000
евро, произтичащо от открита банкова сметка в евро, като вземането се прехвърляло заедно с
всички привилегии, изтекли лихви, обезпечения и/или други принадлежности към тях.
Вземанията, предмет на цесията, към 30.10.2014 г. били общо в размер на 101 759.80 евро, от които
главница 100 000 евро и лихва в размер на 1 759.80 евро.
На 28.10.2013 г. между „КТБ“ АД и Ц. Г. като депозант, бил сключен анекс № 122823 към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на преференциален безсрочен депозит, по силата на който банката открила на клиента банкова
сметка в евро, по която депозантът предоставял за съхранение сума в размер, не по-малък от 1 500
евро при условията на преференциален безсрочен депозит. Банката олихвявала депозираната сума
по текущ годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната сума. На 17.10.2013 г.
между „КТБ“ АД и Ц. Г. като депозант, бил сключен анекс № 121451 към рамков договор за
3
платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен
депозит „ПЛЮС”, по силата на който банката открила на клиента банкова сметка в лева „ПЛЮС”,
по която депозантьт депозирал парични суми над минимално определения в договора размер от 1
500 лв. при годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната сума. На 30.10.2014
г. в деловодството на банката постъпило уведомление с вх. № 10114, с което Ц. Г., на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомявал „КТБ“ АД (н.), че с договор за прехвърляне на вземане от 29.10.2014
г. е прехвърлил на ответника част от свое вземане към банката в размер на сумата от 138 481.20
лв., включваща главница и начислена лихва до 29.10.2014 г., съобразно салдото по банковата
сметка в лева, както и сумата от 223 845.81 евро, включваща главница и начислена лихва до
29.10.2014 г., съобразно салдото по банковата сметка в евро, произтичащи от открити банкови
сметки в „КТБ“ АД, като вземанията се прехвърляли заедно с всички привилегии, изтекли лихви,
обезпечения и/или други принадлежности към тях. Вземанията по банковата сметка в евро,
предмет на цесията, към 30.10.2014 г. били общо в размер на 223 862.56 евро, от които главница
223 845.81 евро и лихва 16.75 евро.
На 22.04.2014 г. между „КТБ“ АД и Д. И. като депозант, бил сключен анекс № 142850 към
рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията
на безсрочен депозит „КТБ Динамика“, по силата на който банката открила на клиента банкова
сметка в евро, по която депозантьт предоставял за съхранение сума в размер, не по-малък от 5 000
лева /2 500 евро/ при условията на безсрочен депозит „КТБ Динамика“. Банката начислявала върху
наличната по сметката сума годишна лихва при условия и в размер, определен в действащата
Скала на стандартните лихвени проценти, които КТБ АД прилага по привлечените средства. На
30.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило уведомление с вх. № 10111, с което Д. И., на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомявал КТБ АД (н.), че с договор за прехвърляне на вземане от
29.10.2014 г. прехвърлил на ответника част от свое вземане към банката в размер на сумата от 100
000 евро, произтичащи от открита банкова сметка в „КТБ” АД в евро, като вземането се
прехвърляло заедно с всички привилегии, изтекли лихви, обезпечения и/или други
принадлежности към тях. Вземанията, предмет на цесията, към 30.10.2014 г., били общо в размер
на 101 776.55 евро с левова равностойност 199 057.63 лв., включващи главница в размер на 100 000
евро и лихва в размер на 1 776.55 евро.
На 07.06.2007 г. между „КТБ“ АД и В. С. като депозант, бил сключен договор за
разплащателна сметка на физическо лице № 108772, по силата на който банката открила на
клиента банкова разплащателна сметка в лева, чрез която срещу възнаграждение приемала и
извършвала плащания по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера на
разполагаемостта по сметката и при условията, поставени от тях при откриването й, като
договорът бил безсрочен. Банката начислявала лихва върху сумата с текущ годишен лихвен
процент в размер на 0,1000 %. На 24.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило уведомление
с вх. № 9810, с което В. С., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомявала КТБ АД (н.), че с договор за
прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. прехвърлила на „Кепитъл Инвестмънт“ АД цялото
изискуемо вземане, което имала към „КТБ” АД, произтичащо от сключен с банката договор за
банкова сметка в размер на 9 945 000, заедно с всички изтекли лихви и привилегии. На 30.10.2014
г. в деловодството на банката постъпило уведомление с вх. № 10167, с което „Кепитъл
Инвестмънт“ АД на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомявало КТБ АД (н.), че с договор за
прехвърляне на вземане от 29.10.2014 г. прехвърлило на ответника част от свои вземания към
4
банката в размер на сумата от 1 174 136.50 лв., произтичащи от договор за цесия от 24.10.2014 г.,
сключен между „Кепитъл Инвестмънт“ АД като цесионер и В. С., като цедент, по силата на който
цедентът прехвърлил на цесионера вземането си от „КТБ” АД в размер на 9 945 000 лв., заедно с
всички привилегии, изтекли лихви, обезпечения и/или други принадлежности към него,
произтичащо от сключен с банката договор за разплащателна сметка. Цедентът „Кепитъл
Инвестмънт“ АД уведомил „КТБ” АД, че вземанията били прехвърлени в цялост, ведно с всички
привилегии, изтекли лихви, обезпечения и/или други принадлежности към тях. Вземанията,
предмет на цесията, към 30.10.2014 г., били общо 1 174 231.08 лв., включващи главница в размер
на 1 174 136.50 лв. и лихва в размер на 94.58 лв.
На 30.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило изявление за прихващане с вх. №
10171/30.10.2014 г., с което ответникът уведомявал КТБ АД, че бил страна-кредитополучател по
договор за банков кредит от 01.08.2012 г., а същевременно с четири договора за прехвърляне на
вземания, сключени на 29.10.2014 г., ответникът придобил, както следва:
от „Кепитъл Инвестмънт“ АД вземанията му от банката в размер на 1 174 136.50 лв.,
произтичащи от договор за цесия от 24.10.2014 г., сключен между „Кепитъл Инвестмънт“ АД като
цесионер, и В. С., като цедент, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземането си
от „КТБ” АД в размер на 9 945 000 лв., заедно с всички привилегии, изтекли лихви, обезпечения
и/или други принадлежности към него, произтичащо от сключен с банката договор за
разплащателна сметка;
от Д. И. вземанията й от „КТБ” АД в размер на 100 000 евро, произтичащи от открита
банкова сметка в евро, като вземанията били прехвърлени заедно с всички привилегии, изтекли
лихви, обезпечения и/или други принадлежности към тях;
от Д. И. вземанията му от „КТБ” АД в размер на 100 000 евро, произтичащи от открита
банкова сметка в евро, като вземанията били прехвърлени заедно с всички привилегии, изтекли
лихви, обезпечения и/или други принадлежности към тях;
от Ц. Г. вземанията му от „КТБ” АД в размер на сумата от 138 481.20 лв., включваща
главница и начислена лихва до 29.10.2014 г., съобразно салдото по банковата сметка в лева, както
и сумата от 223 845.81 евро, включваща главница и начислена лихва до 29.10.2014 г., съобразно
салдото по банковата сметка в евро, произтичащи от открити банкови сметки в „КТБ” АД, като
вземанията били прехвърлени заедно с всички привилегии, изтекли лихви, обезпечения и/или
други принадлежности към тях.
С изявлението ответникът заявил, че извършва прихващане изцяло на задълженията на
дружеството към „КТБ” АД по договор за банков кредит от 01.08.2012 г., вкл. главница и
начислените към датата на извършване на прихващането лихви и други принадлежности, в размер
на 2 141 588.05 лв. с вземанията на ответника от „КТБ” АД, възникнали на основание посочените
по-горе четири договора за прехвърляне на вземания от 29.10.2014 г., като общият размер на
вземанията на ответника към „КТБ” АД възлизал на сумата от 2 141 588.05 лв. Към 30.10.2014 г.
вземанията към банката, които дружеството придобило с договорите за цесия, били общо в размер
на 2 148 631.89 лв., а задълженията на ответника към банката по договор за кредит от 01.08.2012 г.
били в размер на 2 143 928.72 лв., като в резултат на прихващането насрещните вземания били
5
погасени до размера на по-малкото от тях.
Ищците считат, че извършеното от ответника прихващане било нищожно, тъй като не било в
изискуемата от чл. 59, ал. 2 ЗБН форма - писмена с нотариална заверка на подписа. Извършеното
от ответника прихващане било направено след началната дата на неплатежоспособност на банката
и след поставянето й под специален надзор с решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, поради
което прихващането било недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД
(н.). Извършеното от ответника прихващане било недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, тъй като ответникът знаел за неплатежоспособността на банката към момента
на придобиване на вземанията с посочените договори за цесия.
Поради това молят съда да постанови решение, с което да бъде обявено за нищожно на
основание чл. 59, ал. 2 ЗБН прихващането, извършено от ответника с изявление за прихващане
отправено до „КТБ“ АД (н.), на вземания към КТБ АД (н.) в общ размер на 2 143 928.72 лв.,
придобити на основание договори за цесия от 29.10.2014 г., които вземания били прихванати със
задължения на ответника към „КТБ“ АД (н.) по договор за банков кредит от 01.08.2012 г. в размер
на 2 143 928.72 лв., а в условията на евентуалност молят за обявяване на относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н.) извършеното
прихващане на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН или на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ответното дружество оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани.
Не оспорва наличието на облигационни отношения с ищеца по сключен договор за банков
кредит на 01.08.2012 г., наличието на свои задължения към банката по договора в размер на 2
143 928.72 лв. към 30.10.2014 г. и че е изпратил до банката изявление за прихващане с вх. №
10171/30.10.2014 г. Излага подборни съображения за неприложимост на чл. 59, ал. 2 ЗБН към
процесния случай. Намира, че към конкретния случай, след като процесното изявление за
прихващане било получено от ищеца на 30.10.2014 г., приложима била редакцията на чл. 59, ал. 5
ЗБН съгласно ДВ, бр. 59 от 2006 г., а не тази в изменението съгласно ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила
от 28.11.2014 г., защото разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН била материалноправна. Поддържа, че
прихващането било надлежно упражнено по време на действието на старата редакция на
посочената норма.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав намира решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част за допустимо, а относно законосъобразността му
по същество на спора, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства следното:
По протокол № 27 от заседание на управителния съвет на БНБ от 06.11.2014 г. е взето
решение за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД (н), обявено в
търговския регистър на 07.11.2014 г. и решение за подаване на искане до компетентния съд за
откриване на производство по несъстоятелност. В мотивите на решението се сочи, че с предходни
решения на управителния съвет на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от
6
22.06.2014 г., в резултат на спиране на плащанията към клиенти, „КТБ“ АД (н) е поставена под
специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.
С решение № 664/22.04.2015 г., постановено по търг. дело № 7549/2014 г. по описа на
Софийски градски съд е обявена неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н) с начална дата
06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност, както и банката е обявена в
несъстоятелност. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по търг. дело № 2216/ 2015 г. по
описа на Апелативен съд – София е отменено решението на СГС в частта му, с която за начална
дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД (н) е определена 06.11.2014 г., като е определена
друга начална дата - 20.06.2014 г. С определение № 583/09.11.2016 г. по ч. търг. дело № 1875/ 2016
г. на ВКС, II-ро т. о. е потвърдено определение № 172/06.07.2016 г. по търг. дело № 3343/2015 г. на
ВКС, I-во т. о. частта, с която са оставени без разглеждане подадените касационни жалби срещу
решението на апелативния съд.
По делото е установено и че на 22.10.2014 г. е оповестен от БНБ окончателен доклад на
одиторските компании за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД, публикуван на интернет
страницата на БНБ.
Страните не спорят и относно обстоятелствата, установени и от събраните по делото
писмени доказателства, че: между ищеца и ответника е налице валидно сключен договор за банков
кредит на 01.08.2012 г.; по договора към 30.10.2014 г. ответникът е дължал на банката сумата от 2
143 928.72 лв.; на 30.10.2014 г. ответникът е изпратил на банката изявление с вх. №
10171/30.10.2014 г., с което я е уведомил за придобитите с договори за прехвърляне на вземания, с
приложени уведомления от цесионерите по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, сключени на 29.10.2014 г., в общ
размер на 2 148 631.89 лв. и че със същото писмо ответникът е отправил изявление за прихващане
на придобитото вземане в размер на 2 148 631.89 лв., срещу свои задължения по договора за
банков кредит от 01.08.2012 г. и всички анекси към него; налице са така твърдените от ищеца и
конкретно посочени по-горе вземания към банката на цесионерите Д. И., Ц. Г., Д. И., В. С. и
„Кепитъл Инвестмънт“ АД.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗБН прихващането може да бъде обявено за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и
задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но
към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Следователно, за да бъде уважен този конститутивен иск следва да са налице следните
кумулативно предвидени предпоставки: 1) извършване на валидно изявление за прихващане от
страна на ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност; 2) вземането на ответника, както и задължението му към банката да са
възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и 3)
наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането или задължението му, че
е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност на банката, като по отношение на знанието с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗБН е
7
закрепена необоримата презумпция, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност,
ако вземането или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл.
36, ал. 2 ЗКИ.
В случая е безспорно установено от фактическа страна, че задължението на ответното
дружество „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД към „КТБ“ АД (н), произтичащо от договора за
банков кредит от 01.08.2012 г. и възлизащо към 30.10.2014 г. на сумата от 2 143 928.72 лв. е
възникнало, както преди датата на решението на съда за откриване на производство по
несъстоятелност - 22.04.2015 г., така и преди датата на отнемане лицензията на „КТБ“ АД (н) за
извършване на банкова дейност - 07.11.2014 г., на която е обявено в търговския регистър
решението на управителния съвет на БНБ.
Същевременно, по делото безспорно се установи и това, че от своя страна „Интерактив
медиа сървисиз“ ЕООД е придобило вземания към „КТБ“ АД (н) въз основа на сключените четири
договора за цесия от 29.10.2014 г. в общ размер на 2 148 631.89 лв., съответно с Д. И., Д. И., Ц. Г. и
„Кепитъл Инвестмънт“ АД (придобило вземането по договор за цесия от 24.10.2014 г. с В. С., за
който банката е надлежно уведомена на същата дата), за които договори за цесия банката е
надлежно уведомена на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД на 30.10.2014 г., когато е направено и
изявлението за прихващане. Поради това, се налага извод, че вземанията са ликвидни и в полза на
„Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД е възникнало потестативното право да извърши прихващане
на своите парични вземания, придобити по договорите за цесия с паричните му задължения по
сключения договор за банков кредит от 01.08.2012 г. Изявлението за прихващане от ответника е
доведено до знанието на „КТБ“ АД (н) на горепосочената дата и с достигането му до банката,
същото е породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните
се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
Предвид горното, по делото е установено наличието на първите два елемента от фактическия
състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, а именно: извършено е валидно изявление за прихващане от страна на
ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност
като вземанията и задълженията му към нея са възникнали преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност.
Относно установяване на последния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН,
изискващ наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на
банката, релевантен за което е и въпросът кога се счита, че цесионерът е придобил вземанията към
банката по сключения договор за цесия, с оглед преценка прилагането на презумпцията по чл. 59,
ал. 4 ЗБН, настоящият съдебен състав намира следното:
В процесния случай, осъществяването на този елемент от фактическия състав на нормата на
чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на доказване от страна на ищеца - синдиците на „КТБ“ АД (н.), тъй като
с оглед датата на сключване на договорите за цесия (29.10.2014 г.) е неприложима презумпцията за
знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН.
В съдебната практика непротиворечиво е утвърдено разрешението на въпроса относно
знанието на кредитора на банката за настъпилата й неплатежоспособност към момента на
8
възникване на неговото вземане. Например решение № 51/21.07.2020 г. по т.д. № 3109/2018 г. на
ВКС, II т.о.; решение № 59/10.08.2020 г. по т.д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т.о.; решение №
143/12.02.2021 г. по т.д. № 2343/2019 г., II т.о. на ВКС; решение № 39/07.05.2021 г. по т.д. №
2359/2019 г., I т.о. на ВКС; решение № 142/21.01.2021 г. по т. д. № 1904/2019 г., II т. о. на ВКС и
други. Настоящият въззивен състав споделя изцяло дадените разрешения по повод тълкуването на
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Твърденията в исковата молба се свеждат до наличието на знание за неплатежоспособността
на банката у ответника от датата 20.06.2014 г., на която банката е поставена с решение №
73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ под специален надзор поради изчерпана
ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове (чл. 115, ал. 1, т. 1 от
Закона за кредитните институции). Твърди се, че поставянето на банката под специален надзор,
поради спирането на плащанията към клиенти, е ноторно известен факт, тъй като към датата
20.06.2014 г. всеки гражданин е разполагал с тази информация. Знанието на ответника е
обосновано по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН с публично оповестените решения на УС на БНБ от
20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор за времето до 20.11.2014
г. С оглед тези доводи, е поискано от съда да прогласи за недействително извършеното на
30.10.2014 г. прихващане от кредитора на банката.
Придобиването на вземанията, с които ответникът е извършил оспорваното прихващане,
следва по време публичното оповестяване на цитираните решения, но предвид възприетото в
практиката на ВКС разрешение по приложното поле на чл. 59, ал. 3 ЗБН узнаването на решенията
от ответника вследствие надлежното им разгласяване по предвидения в закона ред не може да се
приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Оповестителното действие на решението за поставяне на банката под специален надзор се
изчерпва с адресираната до гражданите, юридическите лица и заинтересованите институции
информация за прилагане на указаните в съдържанието му мерки, продиктувани от възникналите
финансови затруднения на банката и насочени към нейното оздравяване, без тези мерки да са
свързани с ясно проявено и констатирано от компетентния надзорен орган - БНБ, състояние на
неплатежоспособност. За разлика от актовете на БНБ, за които с изрични законови разпоредби е
предвидено вписване в Търговския регистър и от момента на вписването обстоятелствата по тях се
считат за известни на всички трети лица по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ (напр. решенията на УС на
БНБ за поставяне на банка под специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност), узнаването на информацията, разпространена чрез официалната интернет -
страница на БНБ, не се презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази
информация да е предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от
свободната воля и от инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от
БНБ актове, съобщения, данни и др. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната
банка е оповестила публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на
„КТБ“ АД (н.), би могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59,
ал. 3 ЗБН, доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка
ответникът е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на
компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено от
пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента на
придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за това
9
грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката. В контекста на
обсъждания проблем следва да има предвид становището, изразено в мотивите към решението по
т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., че в хипотезиса на чл. 59, ал. 3 ЗБН законът би следвало да
санкционира само недобросъвестното възползване от достъп до обективно формирано от БНБ
становище за неплатежоспособност преди формализирането му в акт за отнемане на лицензията за
банкова дейност. При липса на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент
ответникът е разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано
от иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея при
извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е извършено при
наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Поради недоказване на субективния елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН
предявеният евентуален иск, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а с оглед на което
следва да бъде разгледан вторият предявен евентуален иск с правно основание чл. чл. 59, ал. 5
ЗБН.
С нормата на чл. 59 ЗБН е дадена специална уредба на действието, респективно
недействителността на прихващанията, извършени от или по отношение на банка в
несъстоятелност. Нормата на чл. 59 ЗБН е материалноправна, доколкото урежда отношенията по
валидно извършване на извънсъдебно прихващане в хипотезата на ал. 1 на същата разпоредба,
респективно по прогласяване недействителността на действията по извършени извънсъдебни
прихващания в хипотезите на ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба. Предвид установеният основен
принцип на правото новите материалноправни разпоредби се прилагат спрямо настъпили при
тяхното действие юридически факти. Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по
изключение и то с изрична законова разпоредба - чл. 14 ЗНА. Гореустановеният принцип на
правна сигурност е производен на принципа на правовата държава и принципът за закрила на
законно придобити права, гарантирани от основния закон - Конституцията на Република България.
Безспорно е между страните по делото, че извършеното от ответника прихващане с
изявление, достигнало до банката на 30.10.2014 г., е осъществено преди изменението на
разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния
бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С разпоредбата
на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от обнародването му в
ДВ (28.11.2014 г.). С параграф 8 от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на ЗБН обн. 8 ДВ,
бр. 22 от 2018г., допълнен с ДВ, бр. 33/2019г., законодателят изрично е предвидил чл. 59, ал. 5, ал.
6 и ал. 7 да се прилагат от 20.06.2014 г. Предвид избрания от законодателя подход, изрично
разписан в нормата на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр. 22 от 2018 г., на приетите
изменения в материалноправната норма на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и
допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от
28.11.2014 г., е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗНА от 20.06.2014 г.
С определение № 367/09.06.2021 г., постановено по настоящото въззивно производство е
възобновено производството по делото, спряно по-рано на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до
приключване на конституционно дело № 9/2020 г. на Конституционният съд на Република
България, поради отпадане на предпоставките за спирането му. Съдът е констатирал, че по
конституционното дело е постановено решение № 8/27.05.2021 г. (обн. ДВ, бр. 48/08.06.2021 г.), с
10
което са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., доп. ДВ бр. 33/2019 г., в сила от 19.04.2019 г.),
чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2015 г., доп. ДВ бр. 33/2019
г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ бр. 61/2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (обн. ДВ бр. 22/2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
За допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е важно да се
изследва какви са правните последици от постановеното решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело
№ 9/2020 г. на Конституционния съд, с което § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от
2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.) е обявен за противоконституционен. В
мотивите на решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на Конституционния съд е разяснено, че
по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред (ex
nunc), а правният ефект на решението е в неприлагане закона от деня на влизане в сила на РКС, от
който момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на
неговата уредба (чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ). Абсолютното действие „занапред“ на решение за
невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност, обаче е несъвместимо с
върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, и
конституционният законодател допуска имплицитно изключения от правилото в чл. 151, ал. 2, изр.
3 от КРБ; за тези изключения решението на КС има обратно действие (ex tunc), а именно - спрямо
заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства; при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото
решение на КС (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон
спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един
от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е.
действието на РКС е обратно; от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 КРБ се извлича и обратното
действие на РКС спрямо правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
независимо дали правоотношенията са приключени или неприключени.
При зачитане на задължителното за съдилищата решение № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. 5/2019
г. по описа на Конституционния съд, настоящият състав на съда приема, че няма да прилага
обявената за противоконституционна разпоредба на параграф 8 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. в ДВ бр.
22 от 2018 г., а следва да разреши правния спор, съобразно точния смисъл на закона без
последната противоконституционна норма.
Безспорно е между страните, че спорните отношения по извършеното от ответника
прихващане с изявление, достигнало до банката на 30.10.2014 г., са осъществени преди
изменението на разпоредбата на чл. 59 ЗБН с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на
държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван с ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. С
разпоредбата на параграф 12 от ПЗР на същия закон е предвидено законът да влиза в сила от
обнародването му в ДВ (28.11.2014 г.). Предвид избраният от законодателя подход, изрично
разписан в нормата на параграф 12 от ПЗР на закона, на приетите нови материалноправи норми не
е придадено обратно действие по смисъла на чл. 14 ЗНА, напротив разписаното законодателно
11
решение е законът да влиза в сила от датата на публикуването му в ДВ, а предвид
гореустановените основни принципи на правото да намира приложение само за възникналите след
влизането му в сила правоотношения и факти, но не и по отношение на заварените като вече
възникнали такива от закона, както и по отношение на вече настъпили правни последици от
юридическите факти - в случая осъщественото чрез прихващането погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото.
По горните мотиви на съда при преценка действителността на процесното прихващане и като
взе предвид, че разпоредбата на обявеният за противоконституционен § 8 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата
несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.)
представлява типична норма с еднократно действие по смисъла на решение № 3 от 28.04.2020 г. по
к.д. № 5 от 2019 г. на КС, съдът следва да приложи действалият към датата на извършването на
прихващанията материален закон, или нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди
изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. в сила от 28.11.2014 г. Предвид разпоредбата на чл. 59, ал. 5
ЗБН, в приложимата й по горните мотиви на съда редакция, недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при
разпределението на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е ясна и недвусмислено сочи, че относително
недействителни са само онези прихващания, извършени от длъжника (който по специалния Закон
за банкова несъстоятелност е винаги банка) след началната дата на неплатежоспособност. По
приложението на законовата разпоредба на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в тази й редакция, няма задължителна
съдебна практика, но доколкото нормата изцяло възпроизвежда правилото на чл. 645, ал. 4 ТЗ, по
което има постоянна и непротиворечива съдебна практика, която се споделя и от теорията, а
именно, че последният състав урежда недействителността единствено на прихващания извършени
от длъжника в производството по несъстоятелност, настоящият състав на съда приема, че
последните изводи следва да бъдат отнесени и към действителния смисъл на нормата на чл. 59, ал.
5 ЗБН, преди изменението й с ДВ бр. 98/2014 г. Процесното прихващане не е извършено от
длъжника - банката в несъстоятелност, а от ответника „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД с
едностранно изявление на последното дружество, предвид на което и по отношение на същото
правно действие не е налице фактическият състав на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване
на относителната му недействителност, доколкото е налице разлика в субекта, извършил
атакуваното изявление за прихващане и субектът, по отношение на чиито действия последната
норма е предвидила възможността да бъдат прогласени за относително недействителни. Предвид
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът може да разгледа сезиралият го
иск единствено на заявените с исковата молба обстоятелства и доколкото с процесната искова
молба на синдиците на „КТБ“ АД (н.), единственото основание, на което са основани исковете е
извършване на прихващанието от ответника след началната дата на неплатежоспособност, и
действията не са недействителни на същото основание по горните мотиви на съда, иска като
неоснователен следва да бъде отхвърлен. Без значение за правилното разрешаване на спора е
датата, на която е открито производство по несъстоятелност по отношение на банката ищец,
доколкото последната не е въведена като елемент на фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, нито
е от значение за настъпването на правните последици от извършеното извънсъдебно прихващане.
Единственото придадено й правно значение е досежно теченето на преклузивния срок по чл. 62,
12
ал. 1 ЗБН, който по отношение на процесните искове е спазен.
Предвид гореизложеното и така предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде
отхвърлен.
По така изложените съображения и на основание чл. чл. 271, ал. 1 ГПК, решението на
градския съд в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с
което се отхвърлят предявените от синдиците на „КТБ“ АД (н.) срещу „Интерактив медиа
сървисиз“ ЕООД в условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 62, ал. 2 ЗБН „КТБ“ АД (н) следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 42 878.58 лв., представляваща
дължима държавна такса за настоящото въззивно производство, а по сметка на Софийски градски
съд – сумата от 85 757.15 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното исково
производство.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Отменя решение № 146/22.01.2018 г., постановено по търг. дело № 1434 /2017 г. по описа на
Софийски градски съд в частта му, с която е обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, с
ЕИК:********* прихващането, направено с изявление с вх. № 10171/30.10.2014 г., на основание
чл. 59, ал. 3 ЗБН и „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД, гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, с
ЕИК:********* да заплати на Софийски градски съд сумата от 85 757.14 лева, представляваща
държавна такса, като вместо него в тази му част постановява:
Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:*********
срещу „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД, гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, с ЕИК:*********
евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност за
обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с
ЕИК:********* на прихващането на насрещни вземания между „Интерактив медиа сървисиз“
ЕООД, гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, с ЕИК:********* и „Корпоративна търговска банка“ АД -
в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* за сумата 2 143 928.72
лв., извършено с изявление на „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД, гр. София, ул. „Сребърна“ №
21, с ЕИК:********* до „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* с вх. на банката № 10171/30.10.2014 г.
Отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от синдиците на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:*********
срещу „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД, гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, с ЕИК:*********
втори евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност
13
за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с
ЕИК:********* на прихващането на насрещни вземания между „Интерактив медиа сървисиз“
ЕООД, гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, с ЕИК:********* и „Корпоративна търговска банка“ АД -
в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* за сумата 2 143 928.72
лв., извършено с изявление на „Интерактив медиа сървисиз“ ЕООД, гр. София, ул. „Сребърна“ №
21, с ЕИК:********* до „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* с вх. на банката № 10171/30.10.2014 г.
Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* да заплати по сметка на Апелативен съд – София сумата от 42
878.58 лв. (четиридесет и два лева осемстотин седемдесет и осем лева и петдесет и осем
стотинки), представляваща дължима държавна такса за настоящото въззивно производство.
Осъжда „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 10, с ЕИК:********* да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 85
757.15 лв. (осемдесет и пет хиляди седемстотин петдесет и седем лева и петнадесет стотинки),
представляваща държавна такса за първоинстанционното исково производство.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по
чл.280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14