Решение по дело №16381/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1576
Дата: 5 април 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110216381
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1576
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216381 по описа за 2022 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и
е образувано по жалба на С. О. А. срещу наказателно постановление (НП)
№22-4332-022940/10.11.2022 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С допълнението към жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като
незаконосъобразно, като се твърди, че същото е необосновано и издадено при
съществени нарушения на материално-правните разпоредби и
административнопроизводствените правила, твърди се липса на състав на
административно нарушение. Алтернативно се моли за изменение на НП в
частта на наложеното наказание, които да са в минималния размер, а именно
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
1
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по
същество пледира за отмяна на НП. Претендират се разноски по делото за
адвокат.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Лек автомобил марка „К“, модел „С“, с рег. № бил спрян по повод
полицейска проверка, осъществена на 06.09.2022 г. около 15:05 часа от
служители на О „ПП“-СДВР на ул. „Верила“, с посока на движение от АМ
„Тракия“ към с. Равно поле. По време на проверката служителите на О „ПП“-
СДВР установили, че водач на автомобила е жалбоподателя С. О. А.. Към
06.09.2022 г. собственик на автомобила е В М М. Установява се от справка на
Гаранционен фонд, че за автомобила е била налична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите „Злополука“ на пътниците, която е била
прекратена на 06.05.2022 г. и следващата е от дата 07.09.2022 г. Поради което
на 14.06.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на лек
автомобил марка „К“, модел „С“, с рег. № била прекратена служебно с
отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ и не е била
възстановена към 06.09.2022 г. О „ПП“-СДВР не е уведомило за служебното
прекратяване на регистрацията собственика на МПС-то.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 06.09.2022 г. с бланков номер 143179 на жалбоподателя за нарушение по
чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
Образувана била пр. пр. №45979/2022 г. по описа на СРП с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
на СРП от 25.10.2022 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват данни, че С. А. е
знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, както и не е уведомяван, че
автомобилът е дерегистриран, което изключва наличието на умисъл за
извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за преценка за налагане на административно наказание.
2
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства, а именно показанията на свидетеля М. Д., както и приетите
писмени доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление
това е станало на 28.11.2022 г., а жалбата е подадена на 28.11.2022 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
3
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.“ Разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за
регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или
оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Установява се, че не е спазена процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП
при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да бъде уведомен
собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е
собственик на управляваното от него МПС, а самият собственик не е бил
уведомяван и не е знаел за служебната дерегистрация, както и автомобилът е
бил без иззети регистрационните табели, за да знае както жалбоподателя, така
4
и собственикът за тази служебна дерегистрация. Поради което у
жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което управлява е служебно
дерегистрирано, а и същото е било с поставени регистрационни табели, които
не са били иззети при неговата служебна дерегистрация. Т.е. не са налице
основания за възникване на административна отговорност за водача по
посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация,
сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
както и като съобрази, че едно от наказанията е „лишаване от права“, поради
което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, която
предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв. З в размер на 600 лв. се явява в границите,
определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което
следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в посочения
размер за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по
делото, още повече, че в случая не се прави и възражение от въззиваемата
страна за тяхната прекомерност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-022940/10.11.2022 г. на
началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
ЕИК , с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ №5 да заплати на С. О. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ул. „О“ №, вх. „“, ет. сумата в размер на 600
(шестстотин лева) лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
5
обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите


Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на С. О. А. срещу наказателно постановление (НП) №22-
4332-022940/10.11.2022 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200
(двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С допълнението към жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като
незаконосъобразно, като се твърди, че същото е необосновано и издадено при
съществени нарушения на материално-правните разпоредби и
административнопроизводствените правила, твърди се липса на състав на
административно нарушение. Алтернативно се моли за изменение на НП в
частта на наложеното наказание, които да са в минималния размер, а именно
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
Жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и по
същество пледира за отмяна на НП. Претендират се разноски по делото за
адвокат.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Лек автомобил марка „К“, модел „С“, с рег. № бил спрян по повод
полицейска проверка, осъществена на 06.09.2022 г. около 15:05 часа от
служители на О „ПП“-СДВР на ул. „Верила“, с посока на движение от АМ
„Тракия“ към с. Равно поле. По време на проверката служителите на О „ПП“-
СДВР установили, че водач на автомобила е жалбоподателя С. О. А.. Към
06.09.2022 г. собственик на автомобила е В М М. Установява се от справка на
Гаранционен фонд, че за автомобила е била налична застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите „Злополука“ на пътниците, която е била
прекратена на 06.05.2022 г. и следващата е от дата 07.09.2022 г. Поради което
на 14.06.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП регистрацията на лек
автомобил марка „К“, модел „С“, с рег. № била прекратена служебно с
отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ и не е била
възстановена към 06.09.2022 г. О „ПП“-СДВР не е уведомило за служебното
прекратяване на регистрацията собственика на МПС-то.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) на 06.09.2022 г. с бланков номер 143179 на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
1
Образувана била пр. пр. №45979/2022 г. по описа на СРП с оглед преценка
на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление
на СРП от 25.10.2022 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че липсват данни, че С. А. е
знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация, както и не е уведомяван, че
автомобилът е дерегистриран, което изключва наличието на умисъл за
извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК.
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за преценка за налагане на административно наказание.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства, а именно показанията на свидетеля М. Д., както и приетите
писмени доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен
срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление
това е станало на 28.11.2022 г., а жалбата е подадена на 28.11.2022 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че автомобила е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
2
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.“ Разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за
регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата се
регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или
оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Установява се, че не е спазена процедурата по чл.143, ал.10 от ЗДвП
при прекратената по този ред регистрация на МПС-то да бъде уведомен
собственика, което не е сторено от О „ПП“-СДВР.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление
не е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е
налице разминаване между описаното нарушение и неговата правна
квалификация.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е
собственик на управляваното от него МПС, а самият собственик не е бил
уведомяван и не е знаел за служебната дерегистрация, както и автомобилът е
бил без иззети регистрационните табели, за да знае както жалбоподателя, така
и собственикът за тази служебна дерегистрация. Поради което у
жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което управлява е служебно
дерегистрирано, а и същото е било с поставени регистрационни табели, които
не са били иззети при неговата служебна дерегистрация. Т.е. не са налице
основания за възникване на административна отговорност за водача по
посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация,
сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното.
3
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв.,
както и като съобрази, че едно от наказанията е „лишаване от права“, поради
което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата наредба, която
предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие, че адвокатското
възнаграждение, заплатено на адв. Занев в размер на 600 лв. се явява в
границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради
което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в
посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото, още повече, че в случая не се прави и възражение от
въззиваемата страна за тяхната прекомерност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4