Р Е Ш Е Н И Е
№...................../
....................... г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При
участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна ТОНИ ТОМОВ и секретаря ОЛЯ
ЙОРДАНОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. нак. д. № 664/2021
г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Комисията
за защита на потребителите (КЗП) - Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна, подадена чрез
регионалния директор на РД – Варна при КЗП, против Решение № 260231 от 18.02.2021
г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД № 4282/2020 г., с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № В-0047022/14.09.2020 г. на Директора на РД – Варна при
КЗП. С отмененото НП на „А1 България” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за
извършено нарушение по чл. 113, ал. 1 от същия закон.
Касаторът настоява, че решението на ВРС е постановено
в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на
материалноправните и процесуални норми, в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърди се, че в административнонаказателното производство не са
налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а изводите на
ВРС за допуснато нарушение по отношение на датата на извършване на
административното нарушение са неоснователни. На следващо място се сочи, че
отговорността за съответствие по смисъла на чл. 112-114 ЗЗП (или общата
законова отговорност за недостатъци) и гаранционната отговорност по заявление
за търговска гаранция са различни видове отговорност на продавача. Позовавайки
се на чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗЗП касаторът твърди, че търговската гаранция не
оказва влияние на правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.
112-115 ЗЗП, поради което в противоречие с материалния закон ВРС е съобразявал
условията на предоставяната от дружеството търговска гаранция. Изтъква се, че
доказателствата по делото сочат на безспорна установеност на извършеното
нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗЗП. Искането е да се отмени обжалваното решение на
въззивния съд и да се потвърди НП. Претендира се присъждане на разноски, като в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на размера на
исканите от ответника по касацията разноски. В хода на делото, чрез процесуален
представител касаторът с писмено становище поддържа изложените доводи и
направените искания с жалбата.
Ответникът – „А1 България“ ЕАД не ангажира писмен
отговор по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
– Варна пледира за оставяне в сила на въззивното решение, предвид
неоснователността на жалбата.
Касационната инстанция, като прецени
доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, установени от ВРС от
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от
обжалване на решението.
Производството пред районния съд е
образувано по жалба на „А1 България“ ЕАД срещу НП № № В-0047022/14.09.2020 г.
на Директора на РД – Варна при КЗП, д което е наложена имуществена санкция на
дружеството в размер на 500 лв. на основание чл. 222а ЗЗП за извършено
нарушение по чл. 113, ал. 1 от същия закон.
Нарушението според НП се състои в следното:
„А1 България“ ЕАД не е изпълнило административното си задължение, когато
потребителската стока не съответства на договора за продажба, да я приведе в
съответствие с договора. На 20.01.2020 г. „А1 България“ ЕАД, представя
становище по жалба от Н.П. З.до КЗП от 16.12.2019 г., с което отказва да
ремонтира телефон „Xiaomi Redmi S2“ с IMEI: 863312048457035, закупен от потребителя Н. П. З. на
17.01.2019 г., след като на 14.11.2019 г. е предявена рекламация във връзка с
проявен дефект на телефона – батерията започнала да се подува и загрява. В НП са
възпроизведени констатациите и изводите, направени в Протокол от 22.11.2019 г.
за отказ от гаранционен ремонт. НП е издадено въз основа на съставен АУАН на
03.04.2020 г.
За да отмени НП, ВРС приема, че не се
установява по безспорен начин извършването на нарушението по чл. 113, ал. 1
ЗЗП. Според ВРС административнонаказващият орган не доказва по делото, че
несъответствието на устройството с договора за продажба е съществувало при
доставянето на стоката, а не е резултат от неспазването на правилата за
експлоатацията при неговото използване. Позовавайки се на решението на АдмС –
Варна по КАНД № 1793/2017 г., въззивният съд посочва, че след изтичане на
6-месечния срок след доставяне на стоката несъответствието на стоката с договора
за продажба административнонаказващият орган следва да докаже, че повредата на
устройството е вследствие качествата/недостатъците, каквито то е имало още при
продажбата, а не се дължи на естеството на стоката или характера на
несъответствието.
С обжалваното решение е осъдена Регионална
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със
седалище Варна, подадена чрез регионалния директор на РД – Варна при КЗП да
заплати на „А1 България“ ЕАД сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението на въззивния съд е неправилно.
Наказващият орган установява по
делото наличието на елементите от състава на
административното нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗЗП, а именно: първо, че е налице
несъответствие на потребителската стока на договора за продажба; второ, че
продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба.
Задължение на търговеца-продавач съгласно чл. 105, ал.
1 ЗЗП е да предаде на потребителя стока,
която съответства на договора за продажба, а съгласно чл. 105, ал. 2 ЗЗП продавачът
отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за
продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години
след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието, т.е. става въпрос
за законова гаранция.
В контекста на изложеното, касационният
състав намира, че отказът на търговеца да удовлетвори предявената рекламация се
явява неаргументиран и недоказан. Не се установява безспорно по делото, че описаните
дефекти се дължат на неправилна употреба на устройството.
В случая в Документа за сервизно
обслужване към рекламация № RMVM24387963/14.11.2019 г. към Сервизна
поръчка № SOVM24414228/14.11.2019 г. при приемане на устройството е отразено описанието
на повредите според клиента – „батерията е надута“ и състояние при приемането,
което състояние е посочено от приемащия служител като „следи от употреба“.
Никъде в протокола при приемането на процесното устройство не е посочено, че е
механично повредено, че има следи от удар, изпускане, влага и други.
От друга страна, в Протокола за отказ от
гаранционен ремонт № OGS009038543/22.11.2019 г. е посочено
общо, че дефектите са причинени от неправилна употреба (с изброяване на:
претоварване, механични повреди, удар или други фактори извън допустимите
граници), използването на продукта по начин, различен от описания в Указанието
за употреба, като уточнението е, че механично е увреден дисплей модул, заден
панел, засегната батерия, като цената за ремонт е 130 лв. Комисията на сервиза
е решила, че уредът не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията,
упоменати в гаранционната карта, без да се конкретизира поради неспазването на
кои условия и поради какви причини, а са посочени само общо няколко
възможности.
Механичното увреждане на устройството
действително би могло да е една от причините за издуване на батерията. В
протокола обаче за отказ от гаранционен ремонт е посочено: „механично увреден
дисплей модул, заден панел, засегната батерия“, а увреждането на дисплей модула
и на задния панел може да се дължи именно на издуването на батерията. Така
посоченото в протокола за отказ от гаранционен ремонт не сочи еднозначно и
обосновано причината за несъответствието на устройството с договора за
продажба. Още повече че не са необходими специални знания у приемащия
рекламацията служител на „А1 България“ ЕАД, за да констатира и да посочи в
документа за сервизно обслужване към процесната рекламация наличието на увреждане
на задния панел и дисплей модула, които не представляват нормални следи от
употреба на телефон, който е закупен по-малко от година преди предявяването на
рекламацията. В протокола обаче при приемането на рекламацията на процесното
устройство е посочено като състояние при приемането единствено „следи от
употреба“, без да е отразено наличието на следи от механично увреждане. В този
смисъл с основание актосъставителят се позовава на обстоятелството, че никъде в
протокола за приемане на устройството не е посочено, че е механично повредено,
със следи от удар, изпускане, влага или други белези.
Както се посочи нормата на чл. 105, ал. 2
ЗЗП вменява в отговорност на продавача всяка липса на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето
на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел
за несъответствието. Това законодателно разрешение и посоченото по-горе от съда
обосновават извод, че в случая отказът на търговеца за привеждане на стоката в
съответствие с договора за продажба е необоснован с конкретно неспазване на
условията за употреба, т.к. не се установява безспорно, че повредата на
устройството не се дължи на естеството на стоката или на характера на
несъответствието. Правилното извеждане на духа и целта на закона не следва да
се възприема, че сочи на вменяване в тежест на потребителите и на контролните
органи на установяването причините за появилите се недостатъци на стоките при
липсата на положени от приемащия рекламацията търговец-продавач и от
обслужващия сервиз достатъчно усилия, обезпечаващи обоснованост, респ.
правилност на решението за отказ за изпълнение на задължението по чл. 113, ал.
1 ЗЗП, така че бъде възможно и извършването на контрол от съда.
След като не е доказано по категоричен
начин, че дефектите, които показва стоката, се дължат на неправилна
експлоатация или съхранение от потребителя, в случая на издуване на батерията, то търговецът е
длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал.
1 ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената
разпоредба и правилно е санкциониран за неизпълнение
на задължението си. Следва да се приеме за установено по несъмнен начин
извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП. Като е стигнал до друг
извод, ВРС е приложил неправилно материалния закон – касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Следва решението на въззивния съд да се отмени и да
се реши въпроса по същество, като се потвърди НП.
Деятелността не разкрива белезите на
"маловажно административно нарушение" и законосъобразно дружеството е
било санкционирано.
Размерът на имуществената санкция е законосъобразно определен в
минимално предвидения такъв с нормата на чл. 222а ЗЗП и би постигнал целите,
заложени в чл. 12 ЗАНН.
Касационната жалба се явява основателна.
Предвид изхода на спора и своевременно
направеното от касатора искане за присъждане на разноски, както пред въззивната,
така и пред настоящата инстанция, следва да се осъди „А1 България“ ЕАД да
заплати юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на по 80 лв.,
доколкото по делото е осъществено процесуално представителство, но без явяване
в съдебни заседания.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 1 АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260231 от 18.02.2021 г. по АНД № 4282/2020
г. на Районен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № В-0047022/14.09.2020 г. на Директора на РД –
Варна при КЗП, с което на „А1 България” ЕАД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. на основание чл. 222а ЗЗП за извършено нарушение по чл. 113,
ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК ********* да заплати на КЗП – РД Варна сумата в
размер общо на 160 (сто и шестдесет) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за въззивната и касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: