Решение по дело №551/2021 на Административен съд - Варна

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№……………………        2021 г.

                                                        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ

 

 

  при секретаря Галина Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов

адм. д. №551 по описа на съда за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 145 от АПК.

 Образувано е по жалба на "Теди - сиси " ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, ул. "Фантазия" №25, представлявано от управителя Д. Божинова Щ. против Заповед за налагане на ПАМ №56-ФК/05.03.2021 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бърза закуска, намиращ се в гр. Суворово (съботен пазар) и стопанисван от дружеството жалбоподател,  както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

С жалбата административният акт се атакува като незаконосъобразен. Твърди се, че в частния случай не е налице извършено административно нарушение. Оспорва изцяло констатациите, описани в Протокол за извършена проверка №0433970/27.02.2021 г. Твърди, че липсва описание на нарушението, както и няма описание на елементите на извършената продажба. Ето защо сочи, че не е налице описание на която и да е от хипотезите упоменати в чл.186, ал.1 от ЗДДС. Твърди, че в заповедта липсват мотиви защо се налага ПАМ за 14 дни. Намира, че чрез наложената ПАМ се цели въздействие върху извършителя на административното нарушение, но намира, че същото не е установено поради липсата на НП. Намира, че ПАМ може да се наложи само ако е налице висока степен на непосредствена опасност от увреждане на обществените отношения, а това не се установява. Намира, че органите наложили ПАМ следва да докажат непосредствената и висока степен на опасност на деянието, представляващо административно нарушение.  Намира, че фактическият състав на нарушението – описан в чл.25, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ е такъв, че с налагането на ПАМ не се цели преустановяване на нарушението по съответната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, а по-тежка санкция излизаща извън рамките на допустимото от закона. Твърди, че е нарушен принципа на съразмерност предвиден в нормата на чл.6 от АПК. Твърди, че на дружеството не е била дадена възможността да бъде заплатена дължимата сума по санкцията и да бъде отменена наложената ПАМ, възможност предвидена по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Моли да бъде отменено изцяло наложената ПАМ запечатване на обект и забраняване на достъпа до него за 14 дни.

В съдебно заседание, страните не изпращат представители.

 Ответникът – началник на отдел "Оперативни дейности" при ГД „Фискален контрол при ЦУ на НАП, преди съдебно заседание е депозирал писмени бележки, в която сочи, че не възразява да се даде ход на делото, както и че оспорва жалбата изцяло. Намира последната за неоснователна. Счита, че обжалваната заповед е издадена при спазване на процедурата, съобразени са относимите материални разпоредби. Съобразена е и подробно е изложена релевантната фактическа обстановка. Поддържа периода на наложената ПАМ, като сочи, че продължителността на ПАМ се налага от характерът на извършеното нарушение. Намира, че срокът на ПАМ не е обвързан ср другите санкции и целта на налагането ѝ е превантивно въздействие върху търговеца, за да съобрази поведението си с нормативните изисквания. Намира, че при налагането на ПАМ за определен срок органът действа при оперативна самостоятелност и този срок се определя по целесъобразност и тъй като максималният срок е 30 дни, налагането ѝ за 14 дни не представлява нарушение. Намира, че с неочтитане на продажба чрез издаване на  ФБ нарушава съществени държавни интереси. Моли заповедта да бъде потвърдена като законосъобразна и обоснована. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2021 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – бърза закуска, намиращ се в гр. Суворово (съботен пазар) и стопанисван от дружеството жалбоподател – „Теди - сиси " ЕООД, ЕИК *********. При проверката е било констатирано, че търговецът в качеството си на лице по реда на чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация н обекта фискално устройство, тип 1ЕКАФП, моделZIT B20 MSBW, с рег. №4446772 от 23.10.2020 г. с ИН на ФУ ZI011093 и с ИН на ФП64011093. Констатирано е, че на 27.02.2021 г. в 12.50 ч. преди легитимация на проверяващите органи по приходите след извършена контролна покупка на 4 бр. кюфтета, 1 порция пържени картофи, 1 бр. кока-кола, 1 бр. фанта, всичко на обща стойност от 9.90 лв. и заплатено в брой не е бил издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито ръчна касова бележка от кочан. Установено е, че е изведен нулев дневен отчет за същата дата -27.02.2021 г. и липсва маркиране на посочената продажба.

Данъчните органи са квалифицирали извършеното като нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като на " Теди - сиси " ЕООД е издадена оспорената Заповед № 56-ФК/05.03.2021 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "А" от ЗДДС и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – бърза закуска, намиращ се в гр. Суворово (съботен пазар) и стопанисван от дружеството жалбоподател – „Теди - сиси " ЕООД, както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Като мотиви за определяне на ПАМ в посочения размер административният орган е изложил необходимостта от превенция и преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

Компетентен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. За доказване компетентността на органа, издал акта, по делото е представена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. (съдържа се в преписката), съгласно т. 1 от която Началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са упълномощени да налагат ПАМ по чл. 186, ал. 1 и ал. З от ЗДДС. При тези доказателства, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК. Заповедта съдържа правни и фактически основания за издаването ѝ, като е посочен и срокът за налагане на ПАМ, с оглед на което съдът намира, че е спазена установената форма, съобразно чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2 от АПК.

 При издаване на атакувания административен акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените.

 Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за прилагане на процесната ПАМ, е дружеството да е допуснало нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален касов бон, което представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички материалноправни предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, за да бъде издадена процесната заповед - не е издаден фискален бон или касова бележка при извършената от проверяващите контролна покупка.

 В тази връзка съдът следва да отбележи, че извършването на нарушението се оспорва бланкетно от жалбоподателя. Последният развивайки защитната си теза твърди, че няма подобно нарушение, тъй като не са констатирани всички изискуеми елементи на фактическият състав, без конкретно да посочва кои според него са неосъществени, а впоследствие твърди, че подобно нарушение не е съществено.

 В допълнение на изложеното следва да се посочи, че след като е осъществен фактическият състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, и в същото време е независим от хода на административно-наказателното производство (дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не), във връзка с което са част от направените от жалбоподателя възражения. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер. В този смисъл възражението на дружеството-жалбоподател за липса на други констатирани нарушения, свързани в отчитането на продажбите в обекта, е ирелевантно за законосъобразността на настоящата заповед, както е ирелевантно и обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не. Формата на вината няма отношение към налагането на принудителната административна мярка по принцип, но в случая тя е още повече неотносим към спора факт, доколкото се касае за налагане на принудителна административна мярка спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги обективна и безвиновна.

На следващо място съдът намира, че административният орган е изпълнил задължението си и е изложил съображения за конкретния срок, за който се налага запечатването на обекта, и обстоятелствата, които са го мотивирали да определи този срок. Срокът на ПАМ се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14 дни. Съдът намира така определеният срок – под средния предвиден в закона размер, съобразен с обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

Законодателят е регламентирал алтернативна възможност за постигане на целите на ПАМ от категорията на процесните – чрез плащане на глобата или имуществената санкция, но тази възможност не е пречка за издаване на административен акт, с който се налага ПАМ, нито засяга неговата законосъобразност. Възможността, визирана в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, има отношение към изпълнението на принудителната административна мярка "запечатване на обект", т. е. до влизане в сила на заповедта за ПАМ наказващият орган следва да издаде наказателното постановление, за да може реално да се предостави тази възможност. Неиздаването или невръчването на НП и по този начин препятстването от органа на възможността, предоставена от закона, лицето да плати санкцията и по този начин да избегне реалното налагане на ПАМ може да се противопостави само на органа по изпълнението – в производството по предварително изпълнение на акта, ако има разпореждане за това или в производството по изпълнение на акта след влизането му в сила.

 С оглед изложеното, Съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Подадената жалба като неоснователна следва да се отхвърли.

Предвид адресираното до съда искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение направено от ответника, както и предвид изхода на правния спор съдът намери, че следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 100 лв. като юрисконсултско възнаграждение.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Теди - сиси " ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Младост“, ул. "Фантазия" №25, представлявано от управителя Д. Божинова Щ. против Заповед за налагане на ПАМ №56-ФК/05.03.2021 г. издадена от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – бърза закуска, намиращ се в гр. Суворово (съботен пазар) и стопанисван от дружеството жалбоподател,  както и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА "Теди - сиси " ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на Отдел "Оперативни дейности" – Варна, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

СЪДИЯ: