РЕШЕНИЕ
№ 969
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500699 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по чл.258 от ГПК.
Подадена е жалба на Й. И. К., ЕГН **********, с адрес гр.***** чрез адв.И.Д. против
решение №2653/29.12.2021 г. на Пловдивски районен съд по гр.дело №16788/2020г., 6
гражд.състав, В ЧАСТТА, с което е отхвърлен иска за извърши съдебна делба по отношение
на нея на следната движима вещ: Лек автомобил Опел“Мерива“ с рег.№*****.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение и моли съда да бъде отменено и вместо него да се допусне делбата между страните
при квоти: по 1/2 ид.ч.
Постъпил отговор на ВЖ от въззиваемия Н. П. Г., ЕГН:********** от с.*****, че
жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на решението.
Решението на РС, в частта, с което е допусната делбата на ПИ с ид.№68967.64.50 по КККР
на ***** – нива с площ от 1041 кв.м. и лек автомобил „Ситроен с рег.№***** при равни
квоти – не е обжалвано и е влязло в сила
От събраните по делото доказателства съдът намира следното:
Ищцата твърди, че с ответника са съсобственици на процесния л.а. Опел“Мерива“,
тъй като е закупен по време на брака й с ответника и че не е оборена презумпцията на
чл.21,ал.3 от СК за съвместен принос на съпрузите в общото имущество; твърди, че майка й
е дала на двамата съпрузи 5000лв. за закупуване на л.а, която сума ответникът е взел и
1
закупил л.а. Опел“Мерива“.
Ответникът твърди, че л.а. е закупен на 03.07.2018г по време на фактическата му
раздяла с ищцата за сумата от 4100 лв., дарена от неговата майка, поради което е негова
лична собственост, а ищцата нямала никакъв принос.
Във въззивната жалба са изложени следните доводи: неправилно съдът е приел, че е
оборена презумпцията на чл.21,ал.3 СК за съвместния принос при придобиването на
л.а.Опел; че неправилно съдът е приел че л.а. е закупен със средства на ответника, негова
лична собственост, че са получени средства от неговата майка в размер на 4100лв.; че
направилно са кредитирани показанията на свидетеля Б., който не е присъствал при
плащането на л.а. и неправилно не е кредитирал показанията на макйат на ищцата , която
заявява, че след смъртта на съпруга си през 2017г е оставил суми в наследства, кито тя е
изтеглила и предоставила сумата от 5000лв. на дъщеря си за закупуване на лек автомобил,
които суми са били взети от ответника и с тях е заплатил продажната цена на амтомобила.
В отговора на ВЖ въззиваемият излага следната хронология на събитията:
фактическата раздяла на страните е от 06.03.2018 г., видно от мотивите на приложеното
бракоразводно решение; през м.04.2018г.- ищцата заминава за Г.; през м.05.2018 г. –
съпругът подава ИМ за развод, а л.а. е закупен през м.07.2018г. В тази връзка са изложени
доводи, че към момента на закупуване на л.а. „Опел“ страните са били във фактическа
раздяла и правилно съдът е кредитирал показанията на св.Б., че това са лични средства на
съпруга, поради което счита, че не е налице съвместен принос за закупуването.
По направените доводи и оплаквания в жалбата, ПОС намира следното:
По делото между страните се спори за произхода на средствата, с които е закупен
процесния автомобил. Пред РС са разпитани свидетелите М. К.- майка на ищцата и Г. Б.-
колега на ответника, които са установили следното:
Св.М. К. установяа, че след смъртта на супруга й на 13.06.2017г имала спестявания
от 5000лв., които в края на 2017г. предоставила на Й. и Н., които към този момент живеели
заедно; сумата била дадена в присъствиетото на Н.;съпрузите си държали семейните пари на
едно място, където или 1 турска лира, златно кръсче, подарък от свекървата на свидетелката,
златно синджирче и НА на апартамента; когато напуснал семейното жилище Н. взел със
себе си тези 5000 лв., златната турска лира, златния кръст, синджирчето и НА; след като
отишъл да живее при другата жена, но преди развода с въззивница, Н. купил Опела.
Св.Б. установи, че след като напуснал семейното жилище Н. е отишъл да живее при
майка си в с.***** в къща, която била необитаема, покрива й течал, нямал покъщнина внея,
поради което започнал да я стяга; през м.юли 2018г. закупил л.а.Опел за сумата около 4000
лв., а с таксите- общо около 5000 лв.; Н. му споделил, че няма никакви пари и теглил пари от
каса, майка му и сестра му дали колкото пари имали; свидетелят върнал на майката на Н.
300 лв., които й дължал, Н. взел и пари в заем; Свидетелят не е присъствал когато майка му
е дала пари – знае е го от Н..
Пред ПОС е разпитана свидетелката Т. П. Ш., без родство със страните, която
2
установява, че от Й. е разбрала, че майка й М. К. е дала на Й. и Н. 5 000 лв. по коледа 2017 г.
По-късно те го подозирали в изневяра и затова той през м. април 2018г се е изнесъл при
нейната комшийка в Х. като взел сумата от 5000 лв, с която е закупил процесния л.а Опел
Мерива. Й. й споделила, че той е взел парите и не ги е върнал.
Съдът не кредитира показанията на св.Б. и Ш., тъй като тези свидетели нямат лични
впечатления за фактите и обстоятелствата, а възпроизвеждат казаното от заинтерисованите
страни; Освен това съдът съобразява, че показанията на св.Б. се разминават с твърденията на
Н.Г., че колата е закупена единствено със средства дарени от майка му, както и че
условията, при които живее майката на Г. в с.*****, описани от св.Б., опровергават
твърденията на Г., че майка му е разполагала със средства, които да му предостави за да
закупи той процесния л.а.
Съдът кредитира показанията на св.М. К. като непосредствени, обективни и логични,
тъй като сведетелката възпроизвежда непосрествените си преки впечатления от казаното,
които съдът преценява и с разпоредбата на чл.172 ГПК, както и че същите не са оборени от
други достоверни гласни и писмени даказателства. Въз основа на нейните показания съдът
приема, че сумата от 5000 лв. е дадена от К. на двама съпрузи през м.12.2017г. за закупуване
на л.а., както и че преди да напусне семейното жилище през м.03.2018г. Г. е взел тази сума,
с която през м.07.2018г. е закупил процесния л.а.
В тази фактическа обстановка съдът намира, че по делото се установи, че л.а Опел е
закупен по време на фактическата раздяла на съпрузите, но със семейни средства – 5000 лв.,
дарени от майката на ищецата, а не със лични средства на въззиваемия, поради което е
семейна имеществена общност. Ето защо делбата л.а. Опел Мерива следва да се допусне при
квоти по 1/2 ид.ч. за всеки от съделителите.
Като е стигнал до други изводи ПРС е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение и следва следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови
друго, с което да се допусне иска за делба при казаните по-горе квоти.
С оглед цената на иска – решението е необжалваемо.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2653/29.12.2021 г. на Пловдивски районен съд по гр.дело
№16788/2020г., 6 гражд.състав, В ЧАСТТА, с което е отхвърлен иска за извърши съдебна
делба по отношение на следната движима вещ: Лек автомобил Опел“Мерива“ с рег.№*****
и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на Лек автомобил Опел“Мерива“ с рег.№*****
между Й. И. К., ЕГН ********** и Н. П. Г., ЕГН:********** при следните КВОТИ:
1/2 ид.ч. за Й. И. К.
3
1/2 ид.ч. за Н. П. Г.
В останалата необжалвана част – решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4