РЕШЕНИЕ
№ 945
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501137 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.а от КЗ.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Гаранционен фонд
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление град
София, ул. Граф Игнатиев №2, ет.4, представляван заедно от М. Н. К. – И*** и
П*** на ГФ, и С. Г. С – И***, чрез адв. Г. П., срещу решение № 1225 от
19.03.2024 г., постановено по гр. дело № 16937 от 2022 г. на ПдРС, ХХІІ гр.
състав, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Гаранционен фонд
против М. А. М. иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2,
б.„а“ от Кодекс за застраховането, за разликата над 2584.28 лева, до пълния
претендиран размер от 17697 лева.
Във въззивната жалба се твърди неправилност на съдебния акт
поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Оспорват се
фактическите констатации на първоинстанционния съд, който необосновано е
приел за установени факти и обстоятелства, които не са се осъществили.
Считат, че по безспорен начин е доказано изплащането на обезщетение от
страна на жалбоподателя в размер на 17697 лв. Първоинстанционният съд не е
обсъдил и не е направил съпоставка между изготвеното писмено заключение
на ССчЕ и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, като се е
доверил изцяло на устните обяснения на експерта. Решението е постановено в
1
противоречие със задължителна съдебна практика, която се цитира. Излагат се
съображения и за необоснованост на съдебния акт и се иска същия да се
отмени в обжалваната му част като неправилен, и вместо това да се постанови
ново решение, с което да се уважи изцяло исковата претенция. Претендират се
направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се
излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в атакуваната
му част да се потвърди. Посочва се, че в платежните нареждания не е посочена
процесната щета.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първостепенният съд е сезиран с искова молба, подадена от
Гаранционен фонд против М. М., с която е предявен иск с правно основание
чл.558, ал.7 вр. чл.557, ал.1, т.2, б. А от КЗ, и се претендира заплащане на
сумата от 17697 лева, представляваща сбора на изплатеното от ищеца
обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи, във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Германия за нанесени щети по лек
автомобил „***“, с рег. №***от ПТП, настъпило на *** г., виновно причинено
2
от ответника с лек автомобил „***“, с рег. № ***, за който няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда /*** г./
до окончателното изплащане.
В исковата молба и уточняващи молби от 06.12.2022 г. и
21.12.2022 г. се излагат твърдения, че на *** г. в гр. ***, Германия, ответникът,
управлявайки л.а. „** *“ с рег. № ****, при потегляне от паркомясто на заден
ход не забелязал движещия се зад него л.а. „****“, с рег. № **** и го ударил,
като по този начин причинил ПТП. В резултат от пътнотранспортното
произшествие по л.а. „****“ с рег. №*** били причинени щети, подробно
описани в молба на ищеца от 06.12.2022 г. Твърди се, че към датата на ПТП
ответникът управлявал л.а. „****“ с рег. № **** без наличие на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. На увреденото лице било изплатено
обезщетение от Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи в размер от 4449.61 евро, както и била заплатена сума в размер
от 4598.16 евро, представляваща сбор от такси за обработка на щетата,
външни разходи, превод на документи, административни разходи, банкови
такси. Последните се дължали, доколкото били направени като разход от
НББАЗ по повод настъпилото ПТП. За ищеца не съществува задължение да
изисква или получава информация за това, каква сума, на кои лица и как
компенсаторният орган на държавата членка, на чиято територия е настъпило
ПТП, е заплатил. Поддържа се, че Гаранционен фонд има задължение да
възстанови платените от НББАЗ суми при настъпило ПТП в чужбина
съобразно Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на ЕП. Гаранционен фонд
възстановил на НББАЗ платените от него суми във връзка с процесното ПТП и
съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ, с факта на плащане, ищецът встъпил в правата на
увреденото лице срещу причинителя на вредата. До ответната страна била
изпратена регресна покана да възстанови платената от Гаранционен фонд
сума, но до датата на подаване на исковата молба това не било сторено. Моли
исковата претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор със становище
за неоснователност на иска. Оспорва достоверността на представените в
превод от немски на български език документи. Оспорва се, че ответникът е
причинил процесното ПТП, както и, че вредите по лек автомобил „***“ с рег.
№ ***** са в резултат от ПТП. Оспорва се, че лек автомобил „***“ с рег. №
*** е с обичайно местопребиваване в Република България; плащането на
обезщетение, както от НББАЗ към на Националното бюро на Германия за
обработка на случаи, така и от Гаранционен фонд към НББАЗ. Твърди се
наличие на противоречие в платежните документи към бюрото на Германия и
възстановените от НББАЗ и тези, заплатени от Гаранционен фонд. Не е ясно
как е формирано обезщетението. Счита, че доколкото са представени
документи за водено дело срещу ответника в Г., по което е постановено
решение, с което ответникът е осъден да заплати 1074.97 евро и 201.70 евро
разноски и за въззивно обжалване още 604.40 евро, както и допълнителни
3
разходи за извънсъдебно производство в размер на 54.10 евро, то общо
дължимата сума от ответника би следвало да е 1985.18 евро, а не многократно
завишената такава, претендирана с исковата молба. Моли предявеният иск да
бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Въз основа на събраните пред районния съд доказателства е приета
за установена фактическа обстановка, която напълно се споделя от настоящата
инстанция. Не се оспорва с въззивната жалба настъпване на ПТП, механизма
му, видът и характерът на повредите, причинно – следствената връзка между
противоправното поведение на въззиваемия и настъпилите вреди, както и
вината на М.. Не се оспорва и, че сумата по щетата е изплатена от НББАЗ на
представителя за уреждане на претенции във ФРГ. Изложени са и подробни
съображения относно размера на платените суми, които напълно се споделят и
не следва да се преповтарят. Съдът обаче е приел за доказан факта, че от ГФ на
НББАЗ е изплатена единствено сумата от 2584.28 лв., за която са налице
обективни данни. По отношение на останалите суми, с които се твърди да са
осъществени преводите, са налице описи, които са изготвени от служител на
ищеца, оспорени са, като е прието, че се касае за частни документи, изготвени
във връзка с производството, от страна по същото, и не доказват по несъмнен
начин благоприятния за страната факт. Изводите са правилни и
законосъобразни.
С въззивната жалба се възразява срещу приетото, че липсват
доказателства за изплащане от Гаранционен фонд на обезщетение над 2584.28
лв., като в резултат на това не е прието и изплащането на сумата от 17697 лв.
По делото пред първата инстанция са представени платежни
документи, но не всички, налични у жалбоподателя, установяващи
извършените плащания, като в тази насока са и твърденията на пълномощника
на страната, направени в съдебно заседание пред настоящата инстанция.
Писмени доказателства не се приеха пред въззивната инстанция с оглед
преклузията, предвидена в чл. 266, ал.1 ГПК.
Пред първоинстанционния съд е изготвена съдебно – счетоводна
експертиза, която е дала заключение, че изплатените от ГФ на НББАЗ по щета
№120818/2017 г. средства са 17697 лв. От НББАЗ са изплатени на
представителя за уреждане на претенции във ФР Германия общо 8077.96 евро
с равностойност 15798.87 лв. Експертът обаче, както правилно е съобразил и
състава на първоинстанционния съд, е работил само въз основа на документи,
предоставени му от жалбоподателя. Не са представени документи – банкови,
писма от НББАЗ, които да потвърждават извършеното плащане по
конкретната щета. Налице е единствено опис, който е изготвен от служител на
страната. Касае се за частен документ, като ГФ е следвало да докаже
извършеното конкретно плащане. Това по делото не е направено, още по –
малко - по несъмнен начин, а се твърди извършване на такова въз основа на
изготвени от страната документи. В този смисъл не се възприемат доводите,
че неправилно съдът е ценил заключението на експертизата. Същата, както е
4
отбелязало и вещото лице, е изготвена въз основа на документите, създадени
от страната. Не се възприемат и съображенията, че съдът не е обсъдил и не е
направил съпоставка между изготвеното писмено заключение на експертизата
и устните обяснения – същите са еднопосочни – според изготвените от
жалбоподателя документи, той е изплатил сумата от 17697 лв. Липсват обаче
обективни данни за извършените плащания на сумите над 2584.28 лв. до
посочения размер по конкретната щета. Такива документи не са и приложени
по делото. Ето защо не се възприемат доводите на жалбоподателя, че
заключението на експерта не е обсъдено при съпоставка с приложените по
делото доказателства. Напротив – съдът не се е позовал само на обясненията
на вещото лице, дадени в съдебно заседание, а въз основа на целия
доказателствен материал. Със съдебно – счетоводната експертиза страната е
направила опит да мултиплицира доказателствата по делото, като се ползват
изготвените от самата нея документи за установяване на изгодни факти. Това
обаче е съобразено от съда. Не може да се приеме, че съдебният акт е
необоснован, доколкото са обсъдени всички доказателства – поотделно и в
съвкупност, като може да се проследи по какъв начин е формирано
вътрешното убеждение на съда. Съображенията са подробни, логични и
обосновани, и, както се отбеляза, напълно се възприемат от въззивната
инстанция. Решението е правилно и законосъобразно, като следва да се
потвърди, а жалбата да се остави без уважение.
Разноски са поискани от страните, като, с оглед изхода на делото,
не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя, а само в полза на
въззиваемата страна. Такива се претендират за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв., но по делото не са представени доказателства за заплатено
такова, поради което и не се присъждат.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1225 от 19.03.2024 г., постановено по
гражданско дело №16937 от 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХІІ
граждански състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от
Гаранционен фонд София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление град С., ул. ** ***, против М. А. М., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 558, ал. 7, вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б.„а“ от Кодекс за
застраховането, за разликата над 2584.28 лева, до пълния претендиран размер
от 17697 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен
5
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6