РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Перник, 13.01.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено дванадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА |
|
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН ИГНАТОВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д.
№ 760 / 2019 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от „Топлофикация Перник“ АД против решение от 13.08.2019 г. по гр.д. № 8040
по описа на Районен съд – Перник за 2018 г., с което съдът е признал за установено,
че “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” дължи на С.В.П., ЕГН **********, с адрес
***, сумата в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по прекратено изпълнително
дело № 00432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б., с рег. № ***, с район на действие
Окръжен съд – Перник, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 06894 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
В жалбата се поддържа, че
обжалваното решение е недопустимо, неправилно и немотивирано. Иска се отмяна на
същото, като бъде решен спорът по същество.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият С.В.П. е подал отговор на жалбата, с който счита жалбата за неоснователна
и моли да бъде оставена без уважение. Неоснователно било оплакването за нередовност
на договора за правна помощ, както в изпълнителното, така и в останалите производства.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по съображенията изложени във въззивната жалба
Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител моли да бъде оставена жалбата без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Твърди
се че било недопустимо осъждането на починало преди образуване на заповедното производство
лице, както било недопустимо и проведеното въз основа на издадения изпълнителен
лист изпълнително производство.
Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната
жалба. Възразява срещу размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед материални
интерес и сложността на делото.
Пернишки окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 2346 /10.06.2019г. по гр.д. № 8040
/ 2018г. по описа на Районен съд Перник, първоинстанционния съд e признал за установено,
че „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДЪЛЖИ на С.В.П., ЕГН **********, с адрес
*** сумата в размер на 200.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по прекратено изпълнително
дело № 00432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б., с рег. № ***, с район на действие
Окръжен съд – Перник, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 06894 по описа за 2018г. на Пернишки районен съд.
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
Ищецът С. В.П. е депозирал пред първоинстанционния
Пернишки районен съд искова молба, като по изложени в нея съображения е поискал
да бъде прието за установено със силата на присъдено нещо по отношение на „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник, че му дължи сумата от 200.00 лв. представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по
прекратено изпълнително дело № 2018753040000432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б.,
с рег. №***, с район на действие Окръжен съд – Перник.
Районният съд е уважил така предявения иск,
като е приел, че противоправното поведение на ответника по иска „Топлофикация Перник“
АД, взискател по образуваното изпълнително дело, изразяващо се във водене на изпълнително
дело без правно основание е довело до увреждане на ищеца, поради което дължало репариране
на претърпените от длъжника в изпълнителното производство вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от 200.00
лв., пряка и непосредствена последица от действията на ответното дружество и негови
служители, на които е възложено извършването на съответните правни действия.
От фактическа страна се установява,
че по ч.гр.дело № 6894 / 2018 г. по описа на Районен съд Перник е издадена заповед
за изпълнение № 5053 / 10.10.2018г., с която е разпоредено на „Топлофикация – Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” да заплати на С.В.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200.00
лв. представляваща разноски за процесуално представителство на С.В.П. по изп. д.
2018753040000432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б., с рег.№***.
От приложеното по
делото копие на изп. дело 2018753040000432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б., с рег.
№***, се установява, че е било образувано
изпълнително производство въз основа на молба от 28.02.2018г. от кредитора „Топлофикация
Перник“ АД срещу длъжника В.Д. П..
На 22.03.2018 г.
с разпореждане на съдебния изпълнител по искане на кредитора „Топлофикация – Перник”
АД, С.В.П. /наследник на В.Д. П., починал на ***/ е бил конституиран в качеството на длъжник. Кредиторът е поискал образуваното
изпълнително производство да бъде продължено спрямо него.
С молба от 24.08.2018г.
С.В.П., чрез пълномощникът си адв. М., е депозирал пред съдебния изпълнител искане
за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.12.2009г. по ч.гр.д. № 6737/2009г. по
описа на Районен съд Перник и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, във
основа на който е образувано изпълнителното производство са обезсилени.
Видно от изисканото
и приложеното ч.гр.д. № 6737/2009г. по описа на Районен съд Перник с определение
от 23.05.2018г., влязло в законна сила
на 06.06.2018г., съдът е обезсилил издадена заповед за изпълнение № 5850/02.12.2009
г., както и издадения в полза на заявителя
изпълнителен лист въз основа на заповедта и е прекратил производството.
От договор за правна
защита и съдействие от 22.06.2018г., представен по изп. д. № 2018753040000432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б.,
с рег. №*** / л.38/ се установява, че между С.В.П. и адв. В.М. *** е договорено
възнаграждение в размер на 200.00 ( двеста лева) платени в брой при сключване на
договора.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено
от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като предявения пред районния съд по реда на чл. 422 от ГПК
иск е с правно основание по чл. 49 ЗЗД сочещ гаранционно - обезпечителна отговорност
за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Това е отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, отговорност за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да правят възражения,
че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от
Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
От доказателствата събрани в първоинстанционото
производство, както правилно е установил и първоинстанционния съд, безспорно се
доказва, че изпълнителното производство № 2018753040000432 по описа за 2018 г. на
ЧСИ С.Б., с рег. №***, е образувано по молба на юрисконсулта на ответното дружество
Р. Д., надлежно упълномощен на 13.12.2016г. от органа на управление на ответника
– изпълнителния директор на „Топлофикация – Перник” АД.
Предвид гореизложеното следва да
се приеме, че е налице възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, доколкото ю.к.
Д., е натоварена по силата на изпълняваната от нея длъжност и пълномощно от 13.12.2016г.
да представлява ответното дружество пред съдебни изпълнители по изпълнителни дела,
а органният представител – Изпълнителния директор на „Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” по силата на закона – чл. 147,
ал. 1 ТЗ да управлява и представлява търговското дружество.
Като възложител на работата, ответникът
е носител на гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД при противоправно
и виновно поведение на органният представител – Изпълнителния директор на „Топлофикация
– Перник” АД, и упълномощения от него с пълномощно от 13.12.2016г. – ю.к. Д..
В тази връзка основният спорен по
делото въпрос е дали е налице противоправност като обективен признак от състава
на деликтната отговорност, съответно дали е налице причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на деликвента, за която отговорност носи ответникът, и
претендираните вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
На първо място, в съдебното производство
отговорността за разноски произтича от неоснователно образуване срещу страната,
която е направила разноските, съдебен процес, съответно тази страна има право на
разноски, когато процесът приключи в нейна полза – било като се отхвърли предявеният
срещу нея иск, ако е ответник, било като в същата хипотеза се прекрати съдебното
производство. Отговорността за разноски в съдебното исково производство е уредена
в чл. 78 ГПК, като същата е обективна, безвиновна и не произтича от противоправно
поведение на страната, която е загубила спора. В Решение №189/20.04.2014г. по гр.д.
№5193/2013г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че предявяването на иск или извършването
на каквото и да е друго съдопроизводствено действие поначало е правомерно.
Противоправна е злоупотребата с право,
когато производството е заведено недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави.
Прието е, че отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е ограничена и обективна, тъй
като едната страна отговаря без вина, стига другата да е дала повод за завеждане
на делото, без поведението на последната да се квалифицира като противоправно. Такава
обективна, ограничена и безвиновна отговорност на взискателя по отношение разноските,
направени от длъжника в изпълнителното производство, не е изрично уредена в закона.
В чл. 79 ГПК се урежда само това как се разпределят в това производство разноските,
направени от взискателя, но не е уредено как се разпределят разноските, направени
от длъжника в изпълнителното производство. Не е уредена възможност на длъжника да
бъде репариран за сторените разноски в рамките на изпълнителния процес в зависимост
от това дали обективно съществува или не правото на принудително изпълнение, доколкото
произнасянето по този въпрос не е в рамките на компетентността на съдебния изпълнител.
Следователно своите разноски длъжникът
по изпълнителното дело ще има право да претендира само по общия ред, под формата
на вреди от непозволено увреждане. За тази цел длъжникът, по прекратеното на основание
чл. 433, ал. 1 т. 3 ГПК изпълнително дело, следва да докаже, че лицето, на което
взискателя е възложил работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, неправомерно се е снабдило
с незаконосъобразен изпълнителен титул, в резултат на което, по-късно е настъпило
прекратяването на изпълнителното производство.
В конкретния случай
настоящия въззивен състав, споделя мотивите на първоинстанционния съд, че причините
за прекратяване на изпълнителното производство се дължат изцяло на действия на служителите
на взискателя, а именно снабдяване с изпълнителен титул срещу ненадлежна страна,
което от своя страна е довело до прекратяване с разпореждане от 28.08.2018г. на
ЧСИ С.Б., на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК -
поради обезсилване на изпълнителния лист.
От представения по изпълнително дело № 2018753040000432
по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б., с рег. №*** договор за правна защита и съдействие
от 22.06.20218 г., приложен и към исковата молба и към издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, се установява, че С.В.П. е претърпял имуществени вреди в
размер на 200.00 лева за платено от него адвокатско възнаграждение за защита по
изп.д. № 2018753040000432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б., с рег. №***, образувано
срещу С.В.П. в качеството му на наследник на В.Д. П. с ЕГН **********.
На следващо място, съставът на деликтната
отговорност, включително тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД, изисква да е налице
причинно-следствена връзка между противоправното поведение /в случая на натоварения
служител на ответника/ и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат
неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от противоправното поведение.
Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че без конкретното
поведение претендираните вреди не биха настъпили. В конкретната хипотеза се установява,
че адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца е в резултат от престираната
квалифицирана правна помощ по производство, в което е бил страна.
От предоставената правна помощ, с
оглед защитата на интересите си несъмнено, ищеца в качеството си на длъжник по изпълнително
дело, е изпитвал необходимост. Следователно е налице причинна връзка между образуваното
изпълнително дело № 2018753040000432 по описа за 2018 г. на ЧСИ С.Б., с рег. №***
и претърпените вреди, доколкото направените от ищеца в изпълнителното производство
разноски са за получаване на квалифицирана правна помощ и представителство.
По отношение на наведеното и с отговора
на исковата молба и с въззивната жалба възражението, че договора за правна защита
и съдействие не е вписан на бланка, съответстваща на приетия от Висшия адвокатски
съвет образец и не съдържа всички необходими реквизити, поради което и не удостоверява
извършено плащане, следва да се имат предвид задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. А именно, че вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно
за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната
сума. Изричното отбелязване в договора, че договореното възнаграждение е заплатено
в брой и подписът на платеца, са достатъчни, за да обосноват извод, че в тази част
е налице разписка, като следва да се установи и получаването на сумата. По делото
няма спор, че представителната власт на адвокат М. е била надлежно учредена и не
е била оспорвана. Допустимо е волеизявлението му за получаване на възнаграждението
да бъде обективирано в друг документ. В случая това е изготвения и представен от
него още по изпълнителното производство писмен договор от 22.06.2018г., като без значение е неговото наименуване
Предвид това, с представените доказателства в срок ищецът надлежно е удостоверил наличието на реално сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер 200.00 лв. В този смисъл е и Определение №261/20.06.2018 по дело №2287/2018 на ВКС,
ГК, III г.о.
Настоящият съдебен състав намира,
че въззивникът – ищец в първоинстанционното производство е доказал пълно и главно
всички елементи от състава на деликтната отговорност, която претендира, до който
извод правилно и законосъобразно е достигнал и районния съд в обжалваното решение.
Поради съвпадането на мотивите на
първоинстанционния съд с тези на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция
по предявения иск, подадената въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеното от
първоинстанционно решение - предмет на въззивното
обжалване, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед резултата
от обжалването и своевременно направените искания, на въззиваемия С.В.П. на осн
чл. 273 във връз. с чл.78 от ГПК следва да се присъди сумата от 300.00 лева, представляваща
сторените от него пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 10.09.2019г. / л.10/.
С оглед цената на
иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.08.2019г., постановено по гр. д. № 8040 / 2018г. по описа на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.В.П., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 300.00 лв. / триста лева
/, представляваща сторени разноски в настоящото производство
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.