№ 10070
гр. София, 28.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110176761 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебна автотехническа експертиза за
отговор на задачите, поставени в исковата молба.
Следва да бъде отхвърлено искането на ответника за поставяне на допълнителни
задачи на съдебно-автотехническата експертиза, доколкото част от въпросите преповтарят
въпросите на ищеца, а друга част се отнасят до правни въпроси или въпроси, които са
неотносими към предмета на доказване /например доколкото в отговора липсва наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, не
следва по делото да се изследва поведението на същия при управлението му/.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза по задачите, поставени
в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебна автотехническа експертиза в размер на
400,00 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за поставяне на допълнителни
задачи на съдебно-автотехническата експертиза.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание за 24.04.2025 г. –
09:35 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице Йорданов.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
1
Предявен е иск правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”,
заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване, както и иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на мораторна лихва.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност 1806,82
лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени
разноски за определянето на обезщетението в размер на 25 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Твърди, че след покана ответникът е
погасил само част от задължението в размер на 1310,64 лева, поради което претендира
остатъка в размер на 521,18 лева, както и мораторна лихва в размер на 26,64 лева за периода
10.08.2024 г. – 22.12.2024 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че с извършеното плащане е погасил
изцяло регресния дълг. Сочи, че платеното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди, както и че увредите в панел заден ляв на автомобила нямат пряка
причинно – следствена връзка с механизма на възникване на процесното ПТП. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг
и изпадането на ответника в забава, в случая и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД –
отправянето на покана и получаването й от длъжника.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че е погасил
претендираното вземане на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване са всички факти, включени във фактическия състав
на вземането за главница и некасаещи неговия размер и вида на вредите, че
ликвидационните разноски възлизат на 25 лева, както и че ответникът е получил регресна
покана и всички необходими документи, като към 10.09.2024 г. е изтекъл срокът за плащане,
че ответникът е погасил част от регресното вземане в размер на 1310,64 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2