№ 9978
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20221110119300 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД
за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество суми, получена по договор за заем, ведно с дължимите лихви и
разноски, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за заем,
по силата на който ищецът е предоставило на ответника парична сума срещу
задължение за връщането й в определен срок, ведно с дължимата лихва, като
ответникът не изпълнил задължението си за връщане на сумите в уговорените
срокове изцяло. Претендират се разноски по делото.
Ответната страна не депозира отговор, не взема становище по предявените
искове.
Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните,
прие за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения за връщане на предоставени в заем
суми.
1
Установява се по делото от представените писмени доказателства, че на ...г.
между страните е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, ... - ..., съгласно който дружеството е предоставило на ответника парична
сума в размер на 3 000 лева, срещу задължението на ответника за връщането на
сумата на месечни вноски.
Установено е по делото, че със сключване на договора, му е предоставен
кредит от 432.00 лева за закупуване на застраховка „Защита на плащанията”, за
което не е представен застрахователен договор, но посочената сума е включена
към общия размер на кредита. Съгласно представения договор, сумата е платена
директно на застрахователя и не е предоставена на кредитополучателя.
Установено е по делото / от приложеното експертно заключение, което
съдът възприема като писмено доказателство/, че ответникът е усвоил паричната
сума, като не е спорно, че е погасил няколко месечни вноски в общ размер на
1 977.84 лева, след което не е изпълнявал задълженията си и не е върнал
дължимите по договора за заем парични суми в уговорените срокове, като към
датата на последното плащане задълженията по кредитната сметка на ответника
възлизат на 2 982.77 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между
страните, изпълнение на задълженията на ищеца по тях – предоставяне парична
сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в
уговорените срокове.
Съдът приема, че между страните е възникнало правоотношение по договор
за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Към момента на сключване
на процесния договор е действал ЗПК / обн.ДВ бр. 18/05.03.10 г./, който урежда
особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за
защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го
обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
2
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.
10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между БНП Париба Пъръсънъл Файненс и ответника, съдът приема, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.12 от ЗПК.
В разпоредбите на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК е поставено изискване в
съдържанието на договора за потребителски кредит да се съдържа и погасителен
план. Погасителният план посочва дължимите плащания, сроковете и условията
за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи
могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се
посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит.
В конкретния случай, в договора за заем са посочени параметри и условия
/брой, размер на погасителните вноски, обща стойност на плащанията, размер на
годишния процент на разходите и размер годишния лихвен процент/.
Заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности
3
на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР/. Следва да се
посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, към момента
на сключване на договора, са неизвестни за заемателя.
Вярно е, че в договора е посочен е размерът на съответните плащания и
срокове за това, но не е осъществено разбиване по пера на това задължение, от
която разбивка да е ясно, какво е задължението за главница и какво е
задължението за лихви, като такива се предвиждат в контракта. Не става ясно как
се формира месечната погасителна вноска, т.е. в стойността на всяка една от тези
вноски какъв е размерът на главницата, на лихвите, респективно на други
предвидени задължения. В договора е посочен годишен лихвен процент, от който
обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните
вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Поради това съдът прие, че по същество в конкретния случай липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Ирелевантен в случая е фактът, че както лихвеният
процент, така и годишен процент на разходите са определени като фиксиран
процент от общата сума, тъй като от тази уговорка не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми за
главница, лихва и кредит за покупка на застраховка. Неясно остава дали и тези
суми са с фиксиран размер във всяка погасителна вноска или първо се заплащат
таксата за обслужване на кредита и лихвата и едва тогава се изплаща главницата.
Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и
разноски по обслужване на кредита, тъй като за база за изчислението им ще служи
неизплатената част от главницата. Дори и да се приеме, че за кредитополучателя е
изначално ясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава
4
кредитора от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да
информира своя контрагент за условията за заплащане на месечната погасителна
вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска
и каква част представлява т.нар. "оскъпяване“ на кредита.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК
реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Поради неспазване посочените законови изисквания, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Поради това съдът прие, че
по процесния договор ответникът дължи главница в размер на 242.16 лева
/получената по договора парична сума от 3 000 лева, намалена с извършените
плащания от ответника в размер на 1 977.84 лева преди датата на подаване на ИМ,
както и с извършеното плащане от 780 лева след датата на подаване на ИМ/.
Други суми по договора не се дължат, в т.ч. и сумата от 420 лева, която се твърди,
че е предоставена като кредит за закупуване на застраховка. Доказателства за
сключване на застрахователен договор не са представени, а видно от представения
договор за заем сумата не е постъпвала по сметка на заемополучателя. Ответникът
не дължи възнаградителна лихва и лихва за забава, тъй като предвид
недействителността на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и
за поставяне в забава е необходима покана. Такава е едва исковата молба, която
съобразно фикцията на чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, поради което и оттогава ще е дължима законна
лихва върху главницата, но не и обезщетение за забава за исковия период.
Поради това съдът прие предявените искове за основателни в посочените
размери. Ответникът дължи и съответната част от разноските в заповедното и
исковото производства, при юрисконсултско възнаграждение в минималните
размери по чл.26 и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, М. Я. М., ЕГН
**********, с адрес ..., дължи на ..., ЕИК ..., с адрес ..., сумата от 242.16 лв.
главница по договор за потребителски заем с №...-.../...г., ведно със законна лихва
от 21.11.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 21.02.2020 г. по гр.д. № 66923/2019г. на СРС,
138 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния й предявен
размери, както и акцесорните претенции за възнаградителна лихва за периода
20.11.2018г. до 20.12.2019г. и лихва за забава за периода от 20.12.2018г. до
11.11.2019г.
ОСЪЖДА М. Я. М., ЕГН **********, с адрес ..., да заплати на ..., ЕИК ..., с
адрес ...,, сумата 8.90 лева– разноски заповедното производство, както и 37.32
лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6