Р Е Ш Е Н И Е
№ 1257/17.7.2020г.
гр.
Пловдив, 17 юли 2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря Т.К., като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2552 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ: *********, адрес
за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Елин Пелин“ № 28 и адрес по чл. 8 от ДОПК гр.
Пловдив, ул. „Елена“ № 12, представлявано от управителя М.Б., против Ревизионен
акт (РА) № Р-16001618006532-091-001/10.05.2019 г., издаден от Г.П.Й., на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц.С.Д., на длъжност главен
инспектор по приходите-ръководител на ревизията, в ЧАСТТА, ПОТВЪРДЕНА и
ИЗМЕНЕНА с Решение № 445 от 29.08.2019г. на Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив относно допълнително установен
ДДС в общ размер на 14 768,40 лв. с прилежащи лихви в размер на 3 191,24 лв.,
както и за установения размер на задълженията по ЗКПО и ЗДДС ведно с лихвите за
ревизираните данъчни периоди, както следва: корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 1581,01 лв. и лихви за просрочие в размер
на 177,01лв., и ДДС за м.12.2017г. в размер на 532,50лв. и лихва за просрочие в размер на 71,00 лв.
От
дружеството-жалбоподател изрично е посочено, че не обжалва РА в частта му, „….в
която на дружеството „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД на основание чл.71, т.1 от ЗДДС за
данъчни периоди м. 02, м. 03 и м.04.2017г. е отказано право на приспадане на
ДДС в общ размер 6244,36 лв., ведно със съответните лихви в размер на 1287,16
лв. по следните фактури: фактура № 409/28.02.2017 г. с дан. основа 6471,80 лв.
и ДДС 1294,36 лв., издадена от „ФРЕСКО
55“ ООД, с ЕИК *********; фактура № 4606/15.03.2017 г. с дан. основа 7229,89
лв. и ДДС 1445,98лв., издадена от „ЕКЗОТИК ФРУТ“ ЕООД с ЕИК *********; фактура
№ 805/05.04.2017 г. с дан. основа 19 921,00 лв. и ДДС 3984,20 лв.,
издадена от „АБ 2012“ ЕООД, с ЕИК *********, както и фактура №221/16.01.2017 г.
с дан. основа 3048,17 лв. и ДДС 609,63 лв. за данъчен период 01.2017г., както и
прилежащата лихва в размер на 138, 02 лв. ...“
Оспорват
се изводите на приходните органи относно извършен ВОП на стоки от Гърция, като
се твърди, че ако регистрираното лице не е изпълнило изискванията за самоначисляване на данъка по конкретна доставка или е
извършило самоначисляване на данък без правно
основание, в хода на ревизията от приходните органи е следвало да коригира
освен данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит, съответно
ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит, и данъчната основа на ВОП,
съответно начисления ДДС за ВОП за конкретния данъчен период, декларирани от
дружеството, което според жалбоподателя би довело до „..определяне на
задължение по всеки конкретен протокол в размер на 0 лв…“
На
следващо място се сочи, че от приходните органи не са събрани доказателства за
предаване на стоката по фактурите, издадени от „Метро“ и др., несъдържащи
подпис за получател, като се счита, че няма доказателства, включително
доказателства за осъществен транспорт, които да установяват факта на
прехвърляне на собствеността при предаване на стоките. В тази връзка се твърди,
че неправилно е прието от приходните органи, че са налице основания да се
приложи особения ред за облагане по чл. 122 ДОПК.
Претендират
се сторените в производството разноски. Съображения по съществото на спора са
изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата –
Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. Б.,
е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представена по
делото писмена защита.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред
контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил.
Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Със Заповед за възлагане на ревизия Заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001618006532-020-001/29.10.2018г. е сложено начало на ревизията
на жалбоподателя с обхват различни видове задължения, между които за данък
върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди от 01.01.2017
г. до 31.12.2017г. и за корпоративен данък (КД) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017г., като е определен краен срок за
приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената
заповед. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16001618006532-020-002/30.01.2019г., с която срокът на ревизията е удължен до
29.03.2019 г.
В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е
издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001618006532-092-001/10.04.2019 г. (л.46).
Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е издаден и оспореният РА № Р-16001618006532-091-001/10.05.2019г.,
издаден от Г.П.Й., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Ц.С.Д.,
на длъжност главен инспектор по приходите -ръководител на ревизията.
Този резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 445 от 29.07.2019 г. (л. 16), Директорът на Дирекция
“ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил и изменил процесния
ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е
представена Заповед № РД-09-1230/11.07.2017г. и Заповед №РД-09-1802 от
28.09.2018 г. (л. 10, л.11).
Съдът
намира, че обжалваният РА е издаден от надлежно оправомощени
органи по приходите, съобразно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и
Тълкувателно решение № 5/13.12.2016г. по тълк. дело №
10/2016г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС.
На РЛ е
извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), резултатите
от която са обективирани в Протокол №
П-16001618027555-073-001 от 11.09.2018г. (л.130), присъединен по преписката с
Протокол обр. Кд-73 № 1462532 от 22.02.2019г., ведно
с всички приложени към него документи, включително 58 бр. фактури на обща
стойност 22 394,56 евро (43 799,95 лв.) с получател „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД,
издадени от гръцки доставчици на стоки с VIN: EL998480024, EL800323896,
EL044149178, EL999351992 и EL129275006, данните за които са описани на стр. 41
- 42 в РД, по № и дата на фактура, име и VIN на доставчика, стойност в евро и
лева. (л. 552).
В хода
на ревизията с протокол № 1462536/29.03.2019 г. от електронните регистри на НАП
са присъединени като доказателства разпечатки на справки относно „МЕГА ГРУП 85“
ЕООД: Справка за регистрираните данни от Z задачи за ФУ 3617114 от дата 01.01.2017 г. до дата 31.12.2017 г.; Съпоставка между декларираните ВОП в
Дневниците за покупки (продажби – протокол) и данните от получените файлове с
обороти от ДЧ; Съпоставка между декларираните ВОП в Дневниците за покупки (продажби
– протокол) и L 2 - Данните, получени от ДЧ в резултат на насрещни проверки
след установена разлика на ниво L 1;
Български търговци, недекларирали ВОП в Дневниците за покупки
(продажби), към които чужди търговци са декларирали доставки/Ниво L 1, Евро;
Справка за ВОП на Ниво L 2 - в Евро.
В хода
на ревизията е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на
24.06.2009г. и дерегистрирано на 20.12.2016 г. по
инициатива на орган на НАП. Констатирано е, че през ревизирания период лицето
осъществява търговия на дребно в магазин за плодове и зеленчуци в нает обект в
гр. Пловдив, ул. „Елин Пелин“ № 28, с площ 50 кв. м., има и нает склад
/хладилна камера/ в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 176, с площ 20 кв. м.
Предмет
на обжалване настоящето съдебно производство са установени следните факти и
обстоятелства, довели до определяне на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО общо в
размер на 20321,16 лв., в т.ч. допълнително начислен ДДС в общ размер 15300,90
лв. с прилежащи лихви в размер 3262,24 лв. и корпоративен данък за 2017 г. в
размер на 1581,01 лв. и лихви в размер 177,01 лв.
В хода на ревизията
до РЛ са изпратени ИПДПОЗЛ с №П-16001618027555-040-001/ 14.01.2019г.; ИПДПОЗЛ №П-16001618027555-040-002/21.05.2018г. и №П-16001618027555-040-003/13.03.2019г., в отговор
на което от РЛ са представени счетоводни документи, в това число оборотна ведомост, главна
книга, синтетични регистри на счетоводни сметки за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., касова книга за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., ГФО и ОПР за 2017г., касова
книга за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.;
справка № 2 за наличните моторни превозни средства; отчет за собствения капитал
за 2017г.; Отчет за паричните потоци по прекия метод за 2017г.; счетоводен
баланс към 31.12.2017г., описани подробно
в РД (л.545 и сл.; л.563 и сл.).
По ЗДДС
Относно
допълнително начислен ДДС в общ размер 15 300,90
лв. /14064,94 лв. + 532,50 лв. + 609,63 лв. + 93,83 лв./, с прилежащи лихви
3262,24 лв.
Така
начисления ДДС е определен като сбор от установени в хода на ревизията
задължения във връзка с осъществен ВОП на стоки (допълнително установен ДДС в
размер на 14064,94 лв.), както и във връзка с установени неотчетени приходи от
страна на ревизираното дружество от продажба на стоки, които не са осчетоводени
от РЛ, като са определени неотчетени приходи от продажба на стоки, изчислени за
целите на ревизията на база на декларираната от „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД надценка
10%, описани подробно в РД. (ДДС в
размер на 532,50 лв.)
Допълнително
начисления ДДС в размер на 609,63 лв. е установен във връзка с издадена от МЕГА
ГРУП 85“ ЕООД фактура № 221/16.01.2017г. с данъчна основа - 3 048,17 лв. и ДДС
- 609,63 лв. към клиент „ДИМАС“ ООД, а допълнително установените задължения в
размер на 93,83 лв. са констатирани във връзка с извършен вътрешнобанков превод
от Н.Б.Т. в полза на „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД в размер на 563,00 лв., с основание на
превода – стока, за което не е издадена фактура или друг документ, като прихода
за дружеството не е осчетоводен по надлежния ред, а дължимият ДДС в размер на
93,83 лв. не е отчетен в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен период
м.03.2017 г. и следващите данъчни периоди.
В хода
на ревизията органите по приходите са установили, че за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД е
осъществило ВОП на стоки /плодове и зеленчуци/ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС по фактури /инвойс/ на стойност 35 956,45 евро
/70 324,70 лева/, данните от които са описани подробно в РД.
От
„МЕГА ГРУП 85“ ЕООД са представени 56
бр. фактури на обща стойност 13 545,89 евро (26 524,74 лв.) за закупени стоки,
издадени от доставчици с VIN: EL998480024, EL044149178, EL999351992, EL129275006, EL044920350,
EL030477347, EL042062599, EL037062901, EL036669203, EL999351304, EL044921081, EL046390899, EL800355556, EL047577431 и EL096084468, данните от които
са описани подробно в РД, по № и дата на фактура, име и VIN на доставчик,
стойност в евро и лева.
В
представени от ревизираното-дружество писмени обяснения във връзка с ИПДПОЗЛ от
14.02.2018 г. е посочено, че по издадените фактури за извършени ВОП няма
сключени договори за извършени сделки, описано е, че мястото на сделката е в
Гърция и транспортът е осъществен с МПС, за което се прилага договор за наем.
Описано е също, че всички фактури са платени в брой при сключване на сделката,
като фактурите не са включени в дневниците за покупки, поради което се
установяват различия с подадената от дружеството информация (л.572).
След
анализ на събраните доказателства, органите по приходите са приели, че за
периоди от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. „МЕГА ГРУП
85“ ЕООД е осъществило ВОП на стоки /плодове и зеленчуци/ по смисъла на чл. 13,
ал. 1 от ЗДДС по фактури /инвойс/ на стойност 35
956,45 евро /70 324,70 лева/, издадени от гръцки контрагенти, които не са
осчетоводени от ревизираното дружество, като във връзка с осъществените вътреобщностни придобивания на плодове и зеленчуци „МЕГА
ГРУП 85“ ЕООД не е издало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и не е
начислило дължимия ДДС в размер на 14064,94 лв. върху данъчна основа 70
324,70 лв. в счетоводството си., ведно с
прилежащи лихви.
В тази
връзка е изпратено ИПДПОЗЛ № Р-16001618006532-040-002/26.02.2019 г., в отговор
на което от РЛ с писмо вх.№ 5646/13.03.2019 г. от „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД е представено
обяснение, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017
г. не е извършвана инвентаризация и бракуване на МЗ. Декларирано е, че ВОП на
плодове и зеленчуци от Гърция са осъществени в периода 01.01.2017
г. – 30.04.20107 г., като през месеците август, октомври и декември дружеството
няма вътреобщностни придобивания. За получени стоки по ВОП от Гърция са
представени фактури /инвойс/, по които ДДС не е
начислено чрез издаване на протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Описано
е, че стоките се придобиват на място в обекта на доставчика и се транспортират
със собствен транспорт.
От
приходните органи е установено, че от „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД не са представени
конкретни доказателства за извършено транспортиране на тези стоки /плодове и
зеленчуци/ от Гърция до България. Същевременно ревизираното дружество е
представило при ПУФО и в хода на ревизията фактури /инвойс/,
издадени му от гръцки доставчици с VIN: EL998480024, EL044149178, EL999351992, EL129275006, EL044920350,
EL030477347, EL042062599, EL037062901, EL036669203, EL999351304, EL044921081, EL046390899, EL800355556, EL047577431, EL096084468, EL800323896 и
EL999351992, регистрирани за ДДС в държава – членка Гърция, към датата на издаване на фактурите.
Според
приходните органи тъй като от ревизираното лице не са представени конкретни
доказателства за извършеното транспортиране на тези стоки (дата на започване и
дата на приключване на превоза), следва да се приеме, че стоките са доставени
на територията на Република България от „Мега Груп 85" ЕООД на датата на
издаване на съответната фактура от гръцките доставчици.
Формиран
е извод, че превозът на стоките /плодове и зеленчуци/ от Гърция до България е
извършен с транспортни средства, използвани за дейността на дружеството през
ревизирания период: товарни автомобили марка Ивеко,
модел 35Ц13 с рег.№ **** – собственост на РЛ
и марка Ситроен Джъмпер с рег.№ **** – нает от „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД.
В хода
на ревизията до ОД на МВР Пловдив е изпратено ИПДПОТЛ относно притежаваните от
РЛ МПС през ревизирания период, в отговор на което с писмо с вх. №4829 от
28.02.2019 г. е предоставена информация за притежаваните от РЛ превозни
средства (л.518)
Прието
е за установено, че във връзка с извършените вътреобщностни
придобивания на плодове и зеленчуци от Гърция, че „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД не е
издало протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и не е начислило дължимия ДДС
върху данъчна основа 70 324,70 лв. в счетоводството си, поради което с РА на основание чл. 66, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 84
от ЗДДС за данъчни периоди м.01, м.02, м.03 и м.04.2017 г., е начислен ДДС в
общ размер 14 064,94 лв. с прилежаща лихва.
На
следващо място органите по приходите са установили, че „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД е
издало фактура № 221/16.01.2017 г. с
данъчна основа 3 048,17 лв. и ДДС 609,63 лв. към клиент „ДИМАС“ ООД във връзка
с реализирани количества риба, салати и др. хранителни продукти.
Разплащането по доставката е извършено
по банков път на 16.01.2017 г. Констатирано е, че ревизираното дружество е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит по тази фактура, включена в
отчетните регистри по ЗДДС - Дневника за покупките през месец Януари 2017г., но
фактурата не е отразена в Дневника за продажби на дружеството.
При
направената проверка на представените първични счетоводни документи е констатирано,
че посочената фактура е издадена от „Мега Груп 85" ЕООД на „ДИМАС"
ООД за реализация на определени количества различни видове риба, морски
продукти и салати, посочени в самата фактура. Общата сума за плащане по
фактурата - 3657.80лв. е постъпила по банковата сметка на ревизираното лице.
Прието
е от приходните органи, че ДДС по спорната фактура от РЛ е начислен, но не е
деклариран в подадените Дневници за продажби и СД по ЗДДС и не са отчетени
приходи от извършените продажби на съответните стоки.
По
изложените аргументи и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС за
данъчен период м.01.2017 г. допълнително е установен ДДС в размер на 609,63лв.,
ведно със съответната лихва, във връзка с извършените облагаеми доставки на
стоки на територията на страната по фактура № 221/16.01.2017 г., издадена от
РЛ.
На
следващо място е констатирано е, че на 10.03.2017г. е извършен вътрешнобанков
превод от Н.Б.Т. в полза на „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД в размер на 563,00 лв. с
основание на превода – стока. Установено е, че за посочената реализация на
стоки и получената по банков път сума в размер на 563,00 лв. от „МЕГА ГРУП 85“
ЕООД не е издадена фактура или друг документ, като прихода за дружеството не е
осчетоводен по надлежния ред, а дължимият
ДДС - 93,83лв. не е отчетен в дневника за продажби и СД по ЗДДС за данъчен
период м.03.2017 г. и следващите данъчни периоди.
С РА на основание чл. 86, ал. 2
от ЗДДС за данъчен период м.03.2017 г. допълнително е начислен ДДС в размер на
93,83 лв. На основание чл. 175 от ДОПК е начислена прилежаща лихва.
От
приходните органи в хода на ревизионното производството са установени
несъответствия между данните от представените първични счетоводни документи,
счетоводните регистри и отчетните регистри по ЗДДС на ревизираното лице и
данните за извършени продажби от посочените доставчици на лицето.
Констатирано
е, че фактури, издадени от „ФРУКТ КОМЕРС“ ООД, „ЮВИК-ГОЛД“ ООД и „САУТРИБ“ ООД,
съдържащи подпис на получател, както и фактурите, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, подробно описани в РД, не са намерили отражение в счетоводството
на дружеството, съответно същото не е отчело и декларирало приходи от
продажбите на тези стоки, не е извършено намаление с отчетната им стойност,
както и не са декларирани с подадените ГДД.
В
отговор на изпратено ИПДПОЗЛ с № Р-16001618006532-040-002 от 26.02.2019г. от
„МЕГА ГРУП 85" ЕООД е предоставена подробна справка за неосчетоводените
фактури, която съдържа данни за периода, издателя на фактурата, номер и дата на
документа, предмет и стойност на доставката.
До
„ФРУКТ КОМЕРС“ ООД е изпратено ИПДПОТЛ № Р-16001618006532-041-002 от 14.01.2019
г., в отговор на което са представени документи, както и писмени обяснения,
според които транспорта е за сметка на РЛ.
До
„МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изпратено ИПДПОТЛ №
Р-16001618006532-041-003 от 14.01.2019 г., в отговор на което са представени
документи, между които спорните фактури. В представените писмени обяснения е
посочено, че транспорта е за сметка на РЛ, като от доставчика е посочен
механизма на извършване на доставката (л.396 и сл.).
До
„ЮВИК ГОЛД“ ООД е изпратено ИПДПОТЛ № Р-16001618006532-041-004 от 14.01.2019 г.
(л.416), в отговор на което са представени документи, между които фактура
№0…3912 от 09.01.2017 г., счетоводни документи, както писмени обяснения, според
които плащането е извършено в брой, транспорта е за сметка на РЛ, като от
доставчика са посочени мястото на доставка и лицето, получило стоката. (л.420 и
сл.).
До
„САУТРИБ“ ООД също е било изпратено ИПДПОТЛ № Р-16001618006532-041-010 от
14.01.2019 г. (л.486), в отговор на което са представени документи, между които
копие на фактура № 0..12573/08.06.2017 г., счетоводни документи, както и
писмени обяснения, според които плащането по фактурите е в брой, описан е механизма
за доставка, като е посочено, че
транспорта е за сметка на получателя. (л.494 и сл.).
При
анализ на събраните доказателства в хода на ревизията, органите по приходите
са формирали извод, че са събрани
достатъчно доказателства за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по
неосчетоводените от РЛ фактурите.
Въз
основа на представените доказателства, ревизиращият екип е приел, че стоките по
въпросните фактури са получени и реализирани на вътрешния пазар, като за
тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи не са отчетени
като такива, а са укрити.
Прието
е, че стоките не са за лично ползване или употреба от ревизираното лице, на
собственика, на неговите работници или служители, а същите са пряко свързани с
независимата икономическа дейност на ревизираното дружество - търговия на
дребно с плодове и зеленчуци,
упражнявана в нает обект – магазин
в гр. Пловдив, ул. „Елин Пелин“ № 28. За дата на възникване на данъчното
събитие при реализацията на неосчетоводените стоки е приета дата 31.12.2017 г.,
когато се приключват счетоводните сметки и се формира финансовият резултат на
„МЕГА ГРУП 85“ ЕООД, тъй като, според приходните органи, към тази дата стоките
по процесните фактури не се установяват като налични,
по счетоводни данни не се установяват осчетоводени брак, липси и излишъци от
стоки. За 2017 г. е определена общата стойност на доставените стоки по
фактурите, които не са намерили отражение в счетоводството на РЛ и са
определени неотчетени приходи от продажби на тези стоки, изчислени за целите на
ревизията на база декларираната от „МЕГА
ГРУП 85“ ЕООД надценка 10 %, като данните са описани в РД.
Въз
основа на констатациите, изложени в РА/РД и в резултат на извършения анализ по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, с Решението на Директора на Дирекция ОПОП е
определена данъчна основа към 31.12.2017 г. в размер на 2662,43 лв. по фактури
за стоки, издадени от „ФРУКТ КОМЕРС“ ООД, „ЮВИК-ГОЛД“ ООД и „САУТРИБ“ ООД,
съдържащи подпис за получател, както и фактурите, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД
КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД и дължим ДДС 532,50 лв. На основание чл.175 от ДОПК с РА е установена
прилежаща лихва.
Във
връзка с установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК, на
ревизираното лице „МЕГА ГРУП 85" ЕООД са връчени Уведомление по чл.124,
ал.1 от ДОПК № Р-16001618006532-113-001 от 13.03.2019г.(л.140) и Уведомление по
чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК № Р-16001618006532-139-001 от 13.03.2019г. (л.144).
По ЗКПО
В хода
на ревизионното производство са установени допълнителни задължения за
корпоративен данък и лихви, в резултат на преобразуване на счетоводния финансов
резултат за 2017 г. на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал.
1 от ЗКПО в увеличение. С оглед на установеното органът по приходите е
констатирал, че сумите, получени като разлика между неотчетените приходи и
разходи по покупките от гореописаните доставчици следва да участват при
формиране на основата за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 от ДОПК.
Освен това е увеличен финансовият резултат на лицето и неосчетоводени приходи
както и с разходите, които лицето не е доказало документално по фактури,
подробно описани в РД за
извършени услуги от „ДЖИ ТИ БИЛД“ ООД, във връзка с издадени фактури за гориво,
както и във връзка със закупените от РЛ стоки през ревизирания период.
В хода
на ревизията е констатирана разлика от 10296,39лв. която се формира при
сравнение на закупените стоки през 2017г. от „Мега Груп 85" ЕООД и
изписаните стоки съгласно представената Оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. от „Мега Груп 85" ЕООД по
дебита на счетоводната сметка 304 - стоки за заприходени
стоки на обща стойност. На основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон в размер на 10296,39лв.
На
следващо място съгласно представената, с вх.№ 6886 от 29.03.2019г., Оборотна
ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.
от „МЕГА ГРУП 85" ЕООД са отчетени преки разходи - Разходи за материали (с-ка 601) - 937,30лв.
Съгласно
представената, с вх.№ 6886 от 29.03.2019г., Оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. от „МЕГА ГРУП 85" ЕООД са
отчетени следните преки разходи - Разходи за материали (с-ка
601) - 937,30лв.
Съгласно
Дневника за покупки, от „Мега Груп 85" ЕООД през 2017г. са извършени
следните преки разходи, свързани с дейността на дружеството, по фактури за
гориво в общ размер на 470.63 лв.
От
ревизираното лице не е представен счетоводен регистър на сметки 601 - Разходи
за материали.
Прието
е, че не са налице разходооправдателни документи за
изписване в разходите на дружеството на сумата от 937,30лв.
На
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО не са признати за
данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон в размер на 937,30лв.
Съгласно
представената, с вх.№ 6886 от 29.03.2019г., Оборотна ведомост за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. от „МЕГА ГРУП 85" ЕООД са
отчетени следните преки разходи - Разходи за външни услуги (сметка 602) -
3328,06лв.
Съгласно
Дневника за покупки, от „Мега Груп 85" ЕООД през 2017г. са извършени
следните разходи за външни услуги, свързани с дейността на дружеството, по
фактури, издадени от доставчици, описани в РД, на стойност на 2510,27лв.
Прието
е, че е налице разлика от 817,79лв. (3328,06лв. - 2510,27лв.), за която от
„Мега Груп 85" ЕООД не са представени разходооправдателни
документи за изписване в разходите на дружеството на тази сума.
На
основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 ЗКПО не са признати за
данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон
в размер на 817,79лв.
На
следващо място при сравнение на представените първични счетоводни документи и
извършените записвания в Дневника за Покупки и Дневника за продажби на „МЕГА
ГРУП 85" ЕООД през 2017г. е установено, че следните приходи за дружеството
през ревизираната година не са осчетоводени по надлежния ред.
Фактура
№ 221 от 16.01.2017г. с данъчна основа на стойност 3048,17лв. и ДДС -
609,63лв., издадената от „МЕГА ГРУП 85" ЕООД на „ДИМАС" ООД гр.
Пловдив. Установено е, че горепосочената фактура, погрешно вместо в Дневника за
продажби за м. Януари 2017г. е отразена в Дневника за покупки за същия отчетен
период. Разплащането по горепосочената фактура е извършено по банков път.
На
основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 3048,17лв. е увеличен декларирания
финансов резултат за 2017г.
На
следващо място е установено, че на 10.03.2017г. е извършен вътрешнобанков
превод от Н.Б.Т. в полза на „Мега
Груп 85" ЕООД в размер на
563,00лв. с посочено основание на превода - стока.
За
посочената реализация на стоки и получената сума в размер на 469,17лв. от „Мега
Груп 85" ЕООД не е издадена фактура и приход за дружеството в размер на
същата сума не е осчетоводен по надлежния ред.
На
основание чл. 78 от ЗКПО със сумата от 469,17лв. е увеличен декларирания
финансов резултат за 2017г.
В хода
на ревизията са установени покупки на стоки, които не са отразени в
счетоводните регистри на дружеството на стойност 2 420,39лв.
Фактурите
„МЕГА ГРУП 85" ЕООД, издадени
от „ФРУКТ КОМЕРС“ ООД, „ЮВИК-ГОЛД“ ООД и „САУТРИБ“ ООД, съдържащи подпис за
получател, както и фактурите, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД не
са отразени в счетоводството на РЛ, не са отчетени и декларирани приходи от
продажбите на тези стоки, не е извършил намаление с отчетната им стойност,
респ. не са е декларирани с подадените ГДД.
По
отношение на фактурите „МЕГА ГРУП 85" ЕООД, издадени от „ФРУКТ КОМЕРС“
ООД, „ЮВИК-ГОЛД“ ООД и „САУТРИБ“ ООД, съдържащи подпис за получател, както и
фактурите, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, е прието, че всички
декларирани от фирмите - доставчици продажби на стоки към „МЕГА ГРУП 85"
ЕООД са действително извършени, т.е. стоките са доставени и съответно получени
от ревизираното лице, извършени са плащания по доставките, продажбите са
отразени в счетоводството на доставчиците, а разходите и в резултат на това
получените приходи от продажбите на тези стоки не са отразени в счетоводните
регистри, нито доходите и съответно дължимият ДДС са декларирани от
ревизираното лице по съответния законов ред.
Установено
е, че съгласно представените оборотна ведомост, извлечения от счетоводните
сметки и отчетните регистри по ЗДДС, такива не са осчетоводени от ревизираното
лице.
Прието
е, че стоките са реализирани с търговска
отстъпка от 10,00 %. От търговеца не са отчетени приходи от последващите
продажби в размер на 2 662,42 лв.
Горестоящият административен орган е посочил, че правното основание за
извършената корекция в декларираните от дружеството разходи е разпоредбата на
чл. 26, т. 2 от ЗКПО, като е прието, са
осчетоводени разходи, които не са документално обосновани по смисъла на
чл. 10, ал. 1 от ЗКПО.
Формиран
е извод, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната
продажба не е издаден документ, а получените приходи от същата не са отчетени
като такива, а са укрити. Това по своето естество представлява действие по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, в резултат на което ревизията преминава в ревизия при
особени случаи по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК
Формиран
е извод, че сумите, получени като разлика между неотчетените приходи и разходи
по покупките от гореописаните доставчици следва да участват при формиране на
основата за облагане с преки данъци по реда на чл. 122 от ДОПК. Данъчният
финансов резултат за 2017 г. е определен като разлика между установените от
ревизията общо приходи (в т.ч. укрити приходи) и установените от ревизията общо
разходи (в т.ч. разходи, съответстващи на недекларираните приходи).
След
извършените корекции е установен следния резултат: данъчен финансов
резултат/печалба/ - 17 918,14 лв. Дължим корпоративен данък 1 791,81 лв.,
внесен данък 210,73 лв., данък за внасяне 1 581,01 лв. Дължимите лихви са в
размер на 177,01 лв.
В хода
на съдебното производство като доказателства по делото са приети писмо с вх. №
127 от 06.01.2020 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ и Агенция Митници –
София – Централно митническо управление от с вх. № 118 от 06.01.2020 год.,
както и писмо от 20.01.2020 год. от ЦУ на НАП.
В хода
на съдебното обжалване на ревизионния акт са представени писмени доказателства
от страните, ангажирано е изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза.
В
отговор на поставените задачи ВЛ И.С. е обобщила в табличен вид представени 130
форми на изплащане на печалби от Еврофутбол за
периода 2006 г. 2007 г. 2008 г., 2009 г., като е посочила, че същите са в
нечетлив вид, поради което ВЛ не би могло да се отговори на каква стойност са
същите.
ВЛ е
дало заключение, че не може да се отговори дали счетоводните регистри
съответстват на първичните документи.
Експертът
е обобщил в табличен вид датите на влизане и излизане от България, предоставени
от МВР Дирекция „Гранична полиция“, с датите на издадените неотчетени ВОП, като
са представени данни по отношение на които има съвпадение на датите на издадените
фактури от гръцки фирми с тези на преминаването на МПС **** през КПП на Р
България за периода 01.01.2017 г.-30.04.2017 г.
ВЛ е
посочило също, че няма данни по отношение на МПС с рег. № **** за периода 01.01.2017 г.-30.04.2017 г.
Според
заключението на експерта счетоводната отчетност на дружеството не отразява
коректно счетоводната информация, поради счетоводството не е заведено редовно.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението
съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган
по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ДОПК въвежда принципът
за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица в производствата по този кодекс.
След преценка на
приложените към административната преписка доказателства и становищата на
страните по делото, се установява следното от правна страна:
I ПО ЗДДС
Относно допълнително начислен ДДС в размер на 532,50 лв. по фактури за стоки
/риба, плодове, нахут, филе/, издадени от „ФРУКТ КОМЕРС“ ООД, „ЮВИК-ГОЛД“ ООД и
„САУТРИБ“ ООД, съдържащи подпис за получател, както и фактурите, издадени от
„МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ведно с прилежаща лихва.
Настоящото
ревизионно производство е проведено по реда на чл.122 от ДОПК. Съгласно чл.124
ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК
е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за
вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на
чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при
условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да
се приложи обаче презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации,
на които се позовават органите по приходите следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
Основанията за
извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл.122 ал.1 т.1–8 от ДОПК. В конкретния случай, за да преминат
към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че
за ревизирания период, по отношение на ревизираното лице е констатирано, неосчетоводяване на издадени към него фактури
от „ФРУКТ КОМЕРС“ ООД, „ЮВИК-ГОЛД“ ООД и „САУТРИБ“ ООД, съдържащи подпис за
получател, както и фактурите, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ“ ООД.
Определянето на
данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, са
нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на
обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122 ал.2
и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат
установения от съответния материален закон размер на данъка към определена от
тях основа. За целта, основанията по чл.122 ал.1 ДОПК следва да са безспорно
установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването
на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни
факти обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122 ал.1 от ДОПК. В настоящия
казус се установи безспорно наличието на посочената в обжалвания РА хипотеза на
чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК.
За да определи
данъчната основа и данъчните задължения по ЗДДС на жалбоподателя, органът по
приходите правилно е приел, че същият не е отразил в счетоводството си, фактури
за стоки с предмет на доставка, отговарящ на основната дейност на лицето и от
доставчици, с които има взаимоотношения.
Съгласно
счетоводната отчетност на жалбоподателя за ревизирания период, не са установени
излишъци или липси на стоки, които да са отчетени в счетоводството, както и
няма осчетоводени бракувани стоки за периода, което е довело до извода, че
стоките са реализирани /продадени/ и от тях не е отчетен приход в нарушение на
закона, които обстоятелства са дали основание на ревизиращите да определят
данъчната основа за облагане по ЗДДС по реда на чл.122 от ДОПК .
В представените ПО
е посочено от представител на РЛ, че през ревизирания период не е извършена
инвентаризация и бракуване на МЗ,
Всъщност самият
жалбоподател в представените писмени обяснения от 13.03.2019 г. (л.162) не оспорва
получаване на стоките по спорните фактури, нито ангажира доказателства,
оборващи изводите на приходната администрация.
Нещо повече в горепоменатите писмени обяснения е посочено, че с процесните доставчици няма сключени договори, стоките се
придобиват на място в обекта на доставчика и се транспортират със собствен
транспорт. Изрично е заявено, че от процесните
доставчици няма приложени други съпроводителни документи.
В този смисъл са
неоснователни възраженията в посока, че няма съпроводителни документи относно
предаване и получаване на стоките по процесните
фактури след като самият жалбоподател сочи, че няма съставени такива.
Отделно от това
нито един от процесните доставчици в представените ПО
не твърди, че стоките по спорните фактури не са предадени, съответно получени
РЛ. Включително и се описва механизма на доставка, мястото на получаване на стоката, и лицето,
което е предало и получило стоката.
На основание чл.124
ал.1 от ДОПК на жалбоподателя е връчено уведомление, с което същият е уведомен,
че в хода на ревизионното производство, при извършена съпоставка на получените
фактури за закупени стоки, намерили отражение в счетоводната отчетност на
търговеца, е налице несъответствие с данните намерили отражение за същия период
в дневниците за продажби, респективно в СД за ДДС. В резултат на извършената
съпоставка е констатирано наличие на значителен брой фактури, които са включени
в дневниците за продажби на доставчиците и не са намерили отражение в
счетоводната отчетност на получателя. Процесните
фактури не са намерили отражение в счетоводството на търговеца, както по
отношение на формираните разходи, така и по отношение на реализираните приходи
от продажби на стоки, предмет на фактурите. Разпоредбата на чл.113 от ППЗДДС
задължава регистрираните лица да водят редовни отчетни регистри по чл.124 ал.1
от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията
за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат
издадени съгласно изискванията на закона или този правилник. Невключените
фактури в дневника за покупки за данъчните периоди, през които са издадени и
отразени от доставчиците в ДП и СД, обосновава изводът, че жалбоподателят не е
водил редовно отчетните си регистри.
Това се потвърди и
от заключението на ВЛ, прието без възражения от страните, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвено.
От друга страна,
чл.11 от ЗСч задължава при изграждането и поддържането на счетоводната система
предприятията осигуряват: всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните
операции; получаване на аналитична и обобщена информация по счетоводен път,
представяща най-точно и по най-подходящ начин годишните финансови отчети на
предприятието.
Такова регистриране
при жалбоподателя няма, тъй като стоките по процесните
фактури не са включени в счетоводството. Предвид на това, приходите от
продажбите на стоки по процесните фактури се явяват
укрити. При констатираните обстоятелства органът по приходите правилно е приел,
наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.4 от ДОПК - данни за укрити
приходи или доходи, воденото счетоводство не дава възможност за обективно
установяване на основата за данъчно облагане.
Настоящата съдебна
инстанция с определение от 17.10.2019г.
е указала на жалбоподателя, че носи доказателствената
тежест за опровергаване констатациите в РА, когато наличието на основанията по
чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено със събрани доказателства.
Предвид
разпоредбата на чл.124 ал.2 ДОПК и на основание чл.154 ГПК жалбоподателят следва да докаже фактите, от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
След съвкупен
анализ на всички доказателства по делото, съдът приема, че е безспорно
установен фактът на неотчетени от жалбоподателя
фактури за закупени стоки и, съответно, неотчетена по тях реализация за
ревизираните за 2017 г. по фактурите, издадени от посочените доставчици.
Констатациите в издадения РА относно тези доставки са правилни.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че сделките по процесните
фактури не са осъществени, респективно стоките по тях не са получени, съответно
продадени на трети лица.
Безспорно е
установено, че процесните фактури са издадени от
посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на
доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Разплащанията са
извършени в брой и към фактурите има издадени касови бонове.
В тази връзка, в
хода на ревизията са събрани посочените доказателства, налични са и писмени
обяснения на лицата, представляващи съответните доставчици за реалното
осъществяване на доставките, за начина на плащане и за транспортиране на
стоките. С включването на фактурите в дневниците за продажби и справките -
декларации на съответните търговци, същите са декларирали задължение за ДДС,
както и съответния приход от продажбите, затова обясненията на търговците,
които потвърждават данните по тези документи, следва да се разглеждат като
съдържащи неизгодни за тях факти и обстоятелства, предвид което, като частни
писмени документи се ползват с доказателствена сила.
Констатираното нередовно
счетоводно отчитане на стопанските операции на жалбоподателя не е опровергано в
процеса. Както се посочи ВЛ в приетата ССчЕ е дало
заключение, че счетоводната отчетност на дружеството не отразява коректно
счетоводна информация, поради което според експерта счетоводството не е
заведено редовно.
От своя страна
ревизираното дружество не е изпълнило задължението си да ангажира доказателства
за установяване наличието на фактите, от които черпи права, а тежестта за
доказване е негова, тъй като ревизионното производство е по реда на чл.122 ДОПК. Според презумпцията на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
По отношение на
доставките на стоки по спорните фактури, издадени от „Метро кеш енд кери
България“ ЕООД, както и на ноторно известния начин на
осъществяване на търговската дейност от страна на този доставчик, настоящият
съдебен състав намира, че макар и неподписани, фактурите, издадени от този
доставчик, обективират реално осъществени доставки с
получател жалбоподателя.
Механизъм на
извършване на търговски продажби от магазините „МЕТРО” е и общоизвестен. Една
от предпоставките, за да бъде направена покупка е, клиентът да притежава
клиентска карта.
В представените от
дружеството-жалбоподател ПО е описано, че дружеството има издадена карта за
пазаруване от Метро Кеш енд Кери.
Същата е поименна, а не на приносител и всяка
една фактура, макар и да не съдържа подпис на получателя, се издава единствено,
ако клиентът притежава, съответно представи на касата, такава карта. В случая,
стоките, предмет на процесните фактури, издадени от
„Метро кеш енд кери България“ ЕООД са обичайни за
дейността на дружеството, а именно – хранителни стоки и стоки с хранително
предназначение. В настоящото съдебно производство, настоящият съдебен състав
приема, че същите са действително получени от жалбоподателя, съответно
впоследствие са реализирани в дейността му, без да са отчетени приходи от тази последваща реализация и без за нея да е начислен дължимия
ДДС.
Определената
надценка от 10% е посочена от самото дружество в представените обяснения, с
оглед на което съдът намира, че приходните органи правилно са определили
средната надценка при реализация на отделните видове стоки по спорните фактури.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна в тази й част и, като
такава, следва да бъде отхвърлена, а РА – потвърден.
Относно допълнително начислен ДДС в размер
на 14 064,94лв.
Както вече се
посочи, в хода на ревизията на основание чл.84 във връзка с чл.66 ал.1, т. 3 и
и чл.117 ал.1 ЗДДС на „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер
на 14 064,94 лв. по извършени ВОП от контрагенти от Гърция.
По отношение на
неотразените доставки по ВОП, органите по приходите са приели наличието на
задължения за ДДС по ВОП на стоки от Гърция, в резултат на констатацията,
съгласно която стоките предмет на ВОП по спорните фактури са получени от
жалбоподателя, за което обаче същият не е съставил протоколи по чл.117 ДОПК,
съответно не ги е отразил в дневниците за покупки и продажби по ДДС. Въз основа
на събраните по делото доказателства и формираната въз основа на тях фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав приема за правилен така формирания от
приходната администрация извод, поради което, правилно и законосъобразно в
оспорения РА, на дружеството е начислен ДДС на основание чл.86 ал.1 ЗДДС.
Достатъчно в тази
насока е да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.13 ал.1 ЗДДС (в
приложимата разпоредба) вътреобщностно придобиване е
придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото
получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или
транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка,
когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на
ДДС в друга държава членка.
В хода на ревизията
са събрани достатъчно доказателства, удостоверяващи именно факта на придобиване
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки, като от „МЕГА ГРУП
85“ ЕООД не са представени конкретни доказателства за извършено транспортиране
на тези стоки /плодове и зеленчуци/ от Гърция до България.
В тази посока съдът
намира за правилни изводите на органите по приходите, че превозът на стоките
/плодове и зеленчуци/ от Гърция до България е извършен с транспортни средства,
използвани за дейността на дружеството през ревизирания период, като стоките са
доставени на територията на България на датата на издаване на съответната
фактура /инвойс.
Събраните в хода на
съдебното производство доказателства не обосновават различни изводи в тази
посока.
В тази връзка и с
оглед несъставянето на протоколи по чл.117 ДОПК и неотразяването на тези
доставки в дневниците за покупки, следва да се приеме, че те (доставките) са
били укрити и данните за това не са налични в счетоводството на жалбоподателя.
В този смисъл,
настоящият случай не попада в хипотезата на чл.73а ал.1 ЗДДС, в каквато насока
са изложени съображения от страна на жалбоподателя, поради което следва да се
приеме, че лицето не е изпълнило изискванията на закона едновременно с
начисляването на данъка да приспадне данъчен кредит.
В нормата на чл.84 ЗДДС е указано, че данъкът при ВОП е изискуем от лицето, което извършва
придобиването - в случая дружеството "МЕГА ГРУП 85" ЕООД. От друга
страна, съгласно чл.66 ал.1 т.3 ЗДДС, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване с място на изпълнение - България, подлежи на облагане. Съгласно
чл.117 ЗДДС, начисляването на данъка се извършва с протокол, който се издава в
15-дневен срок от датата на която данъкът е станал изискуем на основание чл.117
ал.3 ЗДДС. Издаденият протокол се включва в дневника за продажби за периода, в
който е издаден. От установената в хода на ревизионното производство фактическа
обстановка се установява, че гръцките търговци са издали фактури на
жалбоподателя и датата на издаването им е датата, на която данъкът е станал
изискуем.
С оглед на това е
предвид цитираните по-горе норми, в 15-дневен срок от тази дата получателят
"МЕГА ГРУП 85" ЕООД е следвало да начисли ДДС в размер на 14 064,94
лв. Начисляването на данъка е извършено от органа по приходите с оспорения РА, без
признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като начисляването
на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчния кредит в същия
размер за едни и същи данъчни периоди при режим на самоначисляване
е възможно само в случай, че сделката не е укрита. А в настоящия случай се
констатира именно такова укриване. Доказателства, които да оборят тези
констатации на органите по приходите, нито бяха заявени, нито се представиха от
страна на жалбоподателя, комуто, както вече се посочи, е доказателствената
тежест.
Предвид така
формираните мотиви, настоящият съдебен състав намира, че оспореният ревизионен
акт и в тази му част се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да
бъде потвърден.
Относно допълнително начислен ДДС в размер на 609,63 лв. във връзка с издадена от МЕГА ГРУП 85“ ЕООД фактура №
221/16.01.2017г. на „ДИМАС“ ООД и допълнително установените
задължения в размер на 93,83 лв. във връзка с извършен вътрешнобанков превод от Н.Б.Т. за данъчен
период м.03.2017 г. и следващите
данъчни периоди.
Както в хода на
административното, така и в хода на настоящето съдебно производство не са
изложени конкретни възражения срещу
допълнително начисления за данъчен период м.01.2017 г. ДДС в размер на
609,63 лв. по фактура № 221/16 01.2017 г. и
за м.03.2017 г. ДДС в размер на 93,83 лв. във връзка с реализирана стока, платена по банков път от Н.Б.Т., не са
ангажирани доказателства от дружеството-жалбоподател, опровергаващи изводите на
приходната администрация, с оглед на което настоящият съдебен състав приема, че
изводите на органите са правилни, съответно оспореният РА като законосъобразен
следва да бъде потвърден в тази му част.
II ПО ЗКПО
Съдът намира за неопровергани и констатациите на
ревизиращите органи по приходите, довели до допълнително определяне на данъчни
задължения за корпоративен данък за 2017г.
Всъщност от дружеството-жалбоподател няма наведени
никакви конкретни възражения относно констатациите на приходните органи по
отношение в частта по ЗКПО.
Както в хода на ревизионното, така и в хода на
съдебното производство не е представен подробен
аналитичен счетоводен регистър към сметка 304, нито счетоводен регистър на сметки 601 - Разходи за материали.
Не са представени доказателства за разходите във
връзка с фактурите за гориво, в това число пътни листи или други транспортни
документи. Самото изписване на горивото, отразено в счетоводството на жалбоподателя
като разход, следва да бъде надлежно документално обосновано,а в случая това не
е сторено от жалбоподателя. Като първични документи за това изписване служат
пътните листи или пътни книжки за извършените превози. Те следва да дават
информация за фактическия разход на горивата, съгласно нормения
разход на100км. пробег и пропътуваните километри и описание на маршрута.
Не са наведени възражения във връзка с констатираните
разлика в размер на 817,79лв. за извършени услуги от „ДЖИ ТИ БИЛД“ ООД и
декларираните такива, нито са опровергани изводите на приходните органи, че са
налице разходооправдателни документи за изписване в
разходите на дружеството на тази сума.В тази връзка от ревизираното лице не е
представен счетоводен регистър на сметка 602- Разходи за външни услуги, от
който евентуално би могло да се проследи и установи на какво се дължи посочената
разлика от 817,79лв.
Възприетите вече изводи за законосъобразност на
оспорения РА, относно установените задължения по ЗДДС, подробно изложени по
горе, обосновават извод за законосъобразност и на установените задължения по
ЗКПО, свързани с преобразуване на счетоводния финансов резултат за 2017 г.
Последните представляват покупки на стоки по цитираните по-горе фактури
издадени от „ФРУКТ КОМЕРС“ ООД, „ЮВИК-ГОЛД“ ООД и „САУТРИБ“ ООД, съдържащи
подпис за получател, както и фактурите, издадени от „МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ
БЪЛГАРИЯ“ ООД, които не са отразени в счетоводните регистри на дружеството.
В тази насока следва да се посочи, че законодателят не
предпоставя признаването на разходите само с
формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с действително
осъществени стопански операции. При една осъществена стопанска операция,
данъчнозадължените лица са длъжни да я оформят и документално, да я отразят в
счетоводството си и чак тогава разбира се ще е налице спазване на принципа за
документална обоснованост. При положение, че липсват доказателства за
действително извършване на процесните доставки, съдът
намира, че настоящият случай се субсумира в
хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В част втора, глава шеста от ЗКПО, са уредени общите положения за
определяне на данъчния финансов резултат. Така съгласно чл. 22 от закона,
същият се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и
начин, определени в тази част, със 1. данъчните постоянни разлики; 2. данъчните
временни разлики; 3. други суми в случаите, предвидени в този закон. Член 23,
ал. 1 от същия закон пък, дава дефиниция за данъчни постоянни разлики, а това
са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели. В ал.
2, т. 1 от посочения член е пояснено, че за целите на определяне на данъчния
финансов резултат, когато в този закон е посочено, че разход (загуба) не е
признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният
финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и
не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години. От
своя страна счетоводните разходи, които не се признават за данъчни цели са
изчерпателно изброени в чл. 26, т. 1 - 11 ЗКПО, сред които по т. 2 - разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Съответно
понятието документална обоснованост е уредено в чл. 10 ЗКПО. В ал. 1 на
цитираната законова разпоредба изрично е посочено че счетоводен разход се
признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен
счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно
стопанската операция.
От така цитираните правни норми, се налага извода, че
във всички случаи от съществено значение за данъчното облагане е първичните
счетоводни документи да отразяват вярно и честно обективираните
в тях стопански операции. Казано с други думи, формалното документиране на една
доставка, чрез издаването на първичен счетоводен документ, ако същата не е
действително извършена, винаги представлява невярно отразяване по смисъла на
чл. 10, ал. 1 ЗКПО, респективно липса на документална обоснованост.
При това положение, настоящият съдебен състав намира,
че установеният след извършени корекции финансов резултат на дружеството-жалбоподател
за 2017 г. - 17 918.14 лв. относно изчисления след приспадане на внесения
КД, допълнително установения дължим корпоративен данък за 2017. е в размер на
1581,08лв. с прилежащи лихви в размер на 177,01 лв.
С оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, следва да бъде уважена.
На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдено възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на
1139,63 лв.(хиляда сто тридесет и девет лева и 63 ст.).
Водим от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕГА
ГРУП 85, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул.
„Елин Пелин“ №28 и адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ул. „Елена“ № 12,
представлявано от управителя М.Б., против Ревизионен акт №
Р-16001618006532-091-001/10.05.2019 г., издаден от Г.П.Й., на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията и Ц.С.Д. на длъжност главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, в ЧАСТТА, ПОТВЪРДЕНА и ИЗМЕНЕНА с Решение №
445 от 29.08.2019г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ – гр. Пловдив относно допълнително установен ДДС в общ размер на 14
768,40 лв. с прилежащи лихви в размер на 3 191,24 лв., както и за установения
размер на задълженията по ЗКПО и ЗДДС ведно с лихвите за ревизираните данъчни
периоди, както следва: корпоративен данък за 2017 г. в размер на 1581,01 лв. и
лихви за просрочие в размер на 177,01лв., и ДДС за
м.12.2017г. в размер на 532,50лв. и лихва за просрочие
в размер на 71,00 лв.
ОСЪЖДА „МЕГА ГРУП 85“ ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ: *********, адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, ул. „Елин Пелин“ №28
и адрес по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ул. „Елена“ № 12, представлявано от управителя
М.Б. да заплати на Национална агенция за приходите сумата в
размер на 1139,63 лв.(хиляда сто тридесет и девет лева и 63
ст.) представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: