№ 13712
гр. София, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110169803 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. В. Ч. (с предишно име Л. В. М.) срещу
„Ф.2С.“ ООД.
Ищцата твърди, че е била страна по трудово правоотношение с ответника, по силата на
което заемала длъжността „старша стюардеса, асистент съответствие“. Заявява, че същото
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ („поради спиране на работа за повече от
15 дни“) въз основа заповед на работодателя № 175 от 05.10.2021г., която й била връчена на
05.10.2021г., като договорът се считал прекратен от 05.11.2021г. Сочи, че с уведомление №
79/24.08.2021 г. ответникът я известил, че е налице временно суспендиране на
свидетелството му за авиационен оператор, поради което бил установен престой от
21.08.2021 г. Счита, че състоянието на престой следвало да е налице поне 15 дни преди
датата на прекратяване, т.е. в периода от 15.10.2021г. до 05.11.2021г. Възразява да е бил
налице престой през периода от 13.09.2021г. и от 05.10.2021г., както и през периода от
15.10.2021г. до 05.11.2021г., като се позовава на подробен списък от изпълнени от ответника
полети. Намира, че по отношение на нейната длъжност не бил налице престой, тъй като
същата изпълнявала и административни задачи в предприятието (въвеждане, поддържане,
ревизиране и участие в разпространението на Ръководството за работа на кабинния състав –
CCOM, актуализиране на CCOM и всички документи, касаещи дейността на състава в
съответствие с изискванията на европейските регламенти, координиране на дейността й с
ръководител кабинен състав, ръководител съответствие и съвместна работа с инструкторите
на компанията), които изпълнявала в наземни установки извън провеждането и
времетраенето на самолетните полети. Позовава се на липса на престой и поради това, че в
периода от 13.09.2021г. до 21.09.2021г. ползвала платен годишен отпуск, а в периода от
23.09.2021г. до 01.10.2021г. – отпуск поради временна неработоспособност. Поддържа, че
1
действителното основание било „намаляване в обема на работа“, в който случай ответникът
следвало да извърши подбор по чл. 329 КТ, какъвто не бил извършен. По изложените
съображения смята уволнението за незаконно, поради което моли за неговата отмяна и за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност, както и за осъждане на
ответника да заплати следните суми: 5412,60 лв. – обезщетение за оставането й без работа за
периода от 05.11.2021г. до 05.05.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба - 06.12.2021г. до изплащане на вземането.
Ответникът е депозирал отговор извън срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищцата, че не е налице
преустановяване на работата за повече от 15 работни дни. Поддържа, че на 17.08.2021 г. му е
била връчена Заповед № 45-01-364/17.08.2021 г., съгласно която свидетелството му за
авиационен оператор било отнето до изпълняване на задължителни предписания във връзка
с констатирани несъответствия, в резултат на което считано от 20.08.2021 г. дружеството е
било лишено от възможността да упражнява дейността си (изпълнение на полетни
операции), като правата му били възстановени на 16.09.2021г., а първият търговски полет
бил извършен едва на 30.09.2021г. Счита, че е без значение дали ищцата е ползвала отпуск,
тъй като не влияе на спирането на работа на работодателя. Възразява да е от значение и това
дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е възстановена дейността.
Отрича ищцата да е изпълнявала административни задачи, в т.ч. в наземни установки.
Намира уволнението за законосъобразно. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приложения трудов договор № 000172 от 26.03.2019г. и допълнително споразумение
№ 000195 от 25.09.2019г. е видно, че между страните е имало трудово правоотношение, по
което ищцата е заемала длъжността „старша стюардеса“.
От приложеното допълнително споразумение № 000232 от 13.04.2020г. (л. 26) е видно,
че заеманата от ищцата длъжност е променена на „старша стюардеса, асистент
съответствие“. В чл. 2 от същото допълнително споразумение е предвидено и това, че
ищцата ще премине съответно обучение, свързано с новата допълнителна длъжност, както и
ще получи променена длъжностна характеристика, включваща новите й задължения и
отговорности.
От приложената длъжностна характеристика (л. 32-36) е видно, че сред задълженията и
отговорностите на ищцата са й възложени и следните функции: „въвежда и поддържа, а
също и ревизира и участва в разпространението на Ръководството за работа на кабинния
състав (ССОМ), съвместно с Ръководител Кабинния състав и Ръководител Съответствие“,
„Актуализира Ръководството за работа на кабинния състав (ССОМ) и всички документи,
касаещи дейността на състава в съответствие с изискванията на европейските регламенти“,
„координира дейността си с Ръководител Кабинен състав (или неговия заместник),
2
Ръководител Съответствие и работи съвместно с Инструкторите в компанията“. Като
изискване за заемане на длъжността е предвидено и „преминато обучение за позицията
Асистент съответствие“. Според длъжностната характеристика ищцата следва да отчита
изпълнението на задачите си пред Ръководителя на кабинния състав и Ръководител
Съответствие (относно позицията на Асистент съответствие).
От приложените допълнителни споразумения от 01.07.2020г., 01.12.2020г. и 01.04.2021г.
е видно, че е променян единствено размера на трудовото възнаграждение.
От приложените заповеди № 45-01-114/02.03.2020г. и № 45-01-169/27.03.2020г. (л. 234-
239) на изпълнителния директор на ГД „Г.В.А.“ е видно, че Свидетелство за авиационен
оператор (СОА) № BG 57 на „Ф.2С.“ ООД е спряно до отстраняване на констатираните
нарушения и изпълнение на дадените задължителни предписания, но за не повече от три
месеца и е спряно действието на лиценза за въздушен превозвач на Общността.
От приложеното писмо на ГД „Г.В.А.“ (л. 241) е видно, че във връзка с отнетия му
лиценз, ответното дружество е представило пред регулаторните органи План за коригиращи
и превантивни действия (л. 242-244). От същия План е видно, че сред предвидените мерки за
премахване и намаляване на коренните причини за несъответствието са: „назначаване и
обучение на допълнителен състав за подпомагане на Ръководител съответствие“.
От приложените заповеди № 45-01-239/08.06.2020г. и № 45-01-250/17.06.2020г. на
изпълнителния директор на ГД „Г.В.А.“ е видно, че е възстановено действието на
оперативния лиценз на „Ф.2С.“ ООД и са възстановени правата му по СОА № BG 57.
От приложената заповед № 45-01-364/17.08.2021г. на изпълнителния директор на ГД
„Г.В.А.“ (л. 93-98 и л. 160-171) е видно, че са спрени правата на „Ф.2С.“ ООД, произтичащи
от Свидетелство за авиационен оператор (СОА) № BG 57 до отстраняване на установените
нарушения и изпълнение на дадените задължителни предписания, но за не повече от 3
месеца.
От приложеното уведомление № 79 от 24.08.2021г. (л. 45) е видно, че ответникът е взел
решение за временно спиране на работата на служителите, пряко обвързани в полетните
операции на компанията – пилоти, стюард/еси, които не изпълняват допълнителни функции
в компанията и не участват в административни задачи. Престоят е установен от
21.08.2021г.
От приложената заповед № 45-01-412/16.09.2021г. на изпълнителния директор на ГД
„Г.В.А.“ (л. 101-102 и л. 172-174) е видно, че правата на „Ф.2С.“ ООД, произтичащи от
Свидетелство за авиационен оператор (СОА) № BG 57 са възобновени, като същото е
върнато на авиационния оператор.
От приложеното предизвестие и заповед № 175 от 05.10.2021г. (л. 37-38) е видно, че
трудовото правоотношение е прекратено от работодателя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ (поради спиране на работа за повече от 15 дни), считано от 05.11.2021г.
От показанията на свид. Ц.Д. се установява, че до към 2020г. в ответното дружество не е
имало позиция „асистент съответствие“, но лицензът на авиокомпанията бил отнет от ГВА
3
поради констатирани проблеми с документацията, касаеща изпълнението на предписанията
на Европейска агенция за сигурност на авиацията /ЕАСА/. Според същия свидетел обемът
на предписанията на ЕАСА бил значителен, поради което лицето, назначеното в
дружеството на длъжност „мениджър съответствие“ (П.А.), не било в състояние да се справи
само. Поради тази причина и с оглед желанието на дружеството да възстанови отнетия
лиценз, ищцата била назначена на позиция „асистент съответствие“. Според свид. Д. ищцата
следяла за всички директиви (в т.ч. Директива № 965) и „рекомендации“ на ЕАСА, касаещи
кабинния състав. Осъществяването на тази дейност не се преустановявало при отнемане на
лиценза на авиационния оператор, тъй като спазването на изискванията на ЕАСА е от
значение и в процедурата по възстановяване на лиценз. Според свид. Д. ищцата изпълнявала
функциите си на „асистент съответствие“ и след отнемането на лиценза на дружеството през
м. август 2021г., като през това време свид. Д. се чувал с ищцата по телефон, срещали се в
офиса на дружеството, присъствали заедно на срещи с мениджърския екип, касаещи
отстраняването на пропуските с оглед възстановяването на лиценза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. Д. като ги намира за обективни,
достоверни и убедителни. Изявленията на този свидетел са достатъчно детайлни и
аргументирани и почиват на факти, които са лесно проверими при съпоставката им с
останалите доказателства по делото. Така например твърдението на свид. Д. относно
причините за назначаване на ищцата на длъжност „асистент съответствие“ се потвърждават
напълно от обсъдените по-горе писмени доказателства (заповеди на изпълнителния
директор на ГД „ГВА“ № 45-01-114/02.03.2020г., № 45-01-169/27.03.2020г., № 45-01-
239/08.06.2020г. и № 45-01-250/17.06.2020г., План за коригиращи и превантивни действия),
от съдържанието на които е видно, че действително ответното дружество е изпитвало
трайни проблеми с проследяването на измененията в изискванията на ЕАСА, а една от
мерките, които ответникът е заявил пред ГД „ГВА“, че ще предприеме, е назначаване и
обучение на допълнителен състав за подпомагане на Ръководител съответствие. Именно в
този период е сключено и допълнително споразумение № 000232 от 13.04.2020г. между
ищцата и ответника, по силата на което са й възложени допълнителни задачи, обсъдени по-
горе, чието изпълнение следва да докладва на Ръководител съответствие.
Горните изводи не се разколебават по никакъв начин от показанията на свид. Д., който
поддържа, че ищцата изпълнявала единствено функцията „стюардеса“. За разлика от
показанията на свид. Д., в тази им част съдът намира показанията на свид. Д. за по-общи,
фрагментарни и неубедителни. От същите по никакъв начин не става ясно какво е наложило
изменението на длъжността на ищцата през м. април 2020г., в т.ч. възложените й с
длъжностната характеристика от тази дата функции на „асистент съответствие“.
Неубедително е и поддържаното становище, че новите изисквания на регулаторните органи
се спускали „автоматично“, като за тях следял само „мениджър съответствие“, при
положение, че от обсъдените по-горе документи става ясно, че тази функция не е
изпълнявана ефективно, а самият работодател е заявил пред ГВА, че ще назначи и обучи
допълнителни служители.
4
От извършена от съда в открито съдебно заседание от 07.03.2023г. констатация в
трудова книжка № 125, издадена на името на Л. В. М., сер. Г, сер. № 113066, се установява,
че в периода от 05.11.2021г. до 05.05.2022г. ищцата не е постъпвала по трудово
правоотношение с друг работодател.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата на база
последен пълен отработен месец е в размер на 902,10 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените конститутивни искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищцата
на заеманата до уволнението длъжност са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, респ. чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ. Осъдителният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, както и
че трудовото й правоотношение с ответника е прекратено, а в тежест на ответника е да
докаже, че трудовото правоотношение е прекратено при наличието на твърдяното от
работодателя основание – спиране на работа за повече от 15 работни дни (пълното
преустановяване дейността в предприятието или негово поделение, поради
вътрешноорганизационни, технически, икономически и др. причини, без да е от значение
конкретното им проявление, т.е. състояние в което ищцата не е в състояние да изпълнява
задълженията си с оглед преустановената дейност на работодателя).
В настоящия случай с изрично определение от 07.03.2023г. е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „Старша стюардеса - асистент
съответствие“, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Основният спор между страните се свежда до това дали действително се е осъществило
прекратителното основание, на което се е позовал работодателят, респ. дали престоят е
засегнал и заеманата от ищцата длъжност, по които съдът намира следното:
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като
отправи писмено предизвестие до работника или служителя при спиране на работа за повече
от 15 работни дни.
„Спирането на работата“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ означава пълното
преустановяване дейността в съответния цех, поделение или друго обособено звено на
предприятието, при пълно преустановяване на извършваната дейност за съответния период
на предприятието, поради вътрешно организационни, технически, икономически и пр.
причини. Без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва платен или
5
неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради престоя му е възложено да
изпълнява временно друга работа или е получавал обезщетение за престой, както и дали е
могъл или не да полага труд по други причини, каквато е временната нетрудоспособност.
Когато част от дейността в предприятието на работодателя или в съответното звено е
продължила да се извършва и тази дейност е иманентно свързана с осъществяването на
трудовата функция и с изпълнението на трудовите задължения на даден работник или
служител, не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с него от страна на работодателя, респ. – такова уволнение е
незаконосъобразно. Без значение за законността на уволнението е обстоятелството дали тази
дейност е продължила да се извършва от други работници или служители, след като е
продължила да се извършва и е иманентно свързана с осъществяваната от уволнения
работник или служител трудова функция съгласно длъжностната му характеристика. Без
значение за законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е и обемът
(значителен или незначителен), в който дейността е продължила да се осъществява по време
на обявения от работодателя „престой“, както и дали тя е била напълно и окончателно
преустановена едва впоследствие – след изтичането на периода на обявения „престой“, като
тези не са елементи от фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. В този смисъл Решение
№ 26 от 04.03.2022 г. по гр. д. № 1785/2021г. на IV г.о., ВКС и цит. там съд. практика.
В настоящия случай, от обсъдените по-горе доказателства е видно, че ищцата е заемала
длъжността „старша стюардеса, асистент съответствие“, като съгласно връчената й
длъжностна характеристика част от функциите й включват следните дейности: „въвежда и
поддържа, а също и ревизира и участва в разпространението на Ръководството за работа на
кабинния състав (ССОМ), съвместно с Ръководител Кабинния състав и Ръководител
Съответствие“, „Актуализира Ръководството за работа на кабинния състав (ССОМ) и всички
документи, касаещи дейността на състава в съответствие с изискванията на европейските
регламенти“, „координира дейността си с Ръководител Кабинен състав (или неговия
заместник), Ръководител Съответствие и работи съвместно с Инструкторите в компанията“.
От приетата по-горе фактическа обстановка (в т.ч. показанията на свид. Д. и обсъдените
заповеди на ГД „ГВА“), независимо от отнемането на лиценза на дружеството,
изпълнението на функциите на служителите, свързани с привеждането на дейността на
дружеството в съответствие с регулаторните изисквания, не е била преустановена. След като
тази дейност е била изрично възложена на ищцата по силата на допълнително споразумение
№ 000232 от 13.04.2020г., то следва да се приеме, че не е било налице пълно
преустановяване на дейността, съставляваща съдържание на трудовите функции на ищцата.
Съдът намира за доказано в достатъчна степен и това, че ищцата е продължила да изпълнява
тази си дейност и след отнемане на лиценза на дружеството, поради което не е установено
по категоричен начин пълното спиране на работа. Независимо от това, дори и да се
приемеше, че по време на обявения престой тази дейност е била извършвана от други
работници или служители, последното не може да обуслови законосъобразност на
уволнението, след като дейността е продължила да се извършва и е част от трудовите
6
функции на ищцата по длъжностната й характеристика (Решение № 26 от 04.03.2022 г. по
гр. д. № 1785/2021г. на IV г.о., ВКС).
По изложените съображения следва да се приеме, че след като дейността по синхронизиране
дейността на дружеството с изискванията на ЕАСА и ГВА е продължило и по време на
обявения престой, то не е налице пълно преустановяване на дейностите, включени в
трудовите функции на ищцата, което обуславя и извода, че не е налице „спиране на работа
за повече от 15 работни дни“ по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ (Решение № 145 от
01.07.2019 г. по гр. д. № 4442/2018 г. на IV г.о., ВКС).
Ето защо, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се уважи като основателен,
като извършеното уволнение се отмени като незаконно.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че
атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото правоотношение между страните е
за неопределено време, предявеният иск за възстановяване на ищцата на заеманата до
уволнението длъжност „старша стюардеса, асистент съответствие“ също следва да се уважи
като основателен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателността на иска е предпоставена от установяването на следните предпоставки: 1/
уволнението на работника или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице вреда,
съизмеряваща се с пропуснатото от работника или служителя трудово възнаграждение за
времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, а
при започване на работа на по-нископлатена длъжност – разликата в заплатите; и 3/
причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без работа.
В настоящия случай е прието, че уволнението на ищцата е незаконно, а от възприетата по-
горе фактическа обстановка е видно, че същата е останала без работа през процесния период
от 05.11.2021г. до 05.05.2022г., поради което същата има право на обезщетение по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.
По отношение на размера на дължимото обезщетение, в чл. 225 КТ е предвидено, че същото
се съизмерява с брутното трудово възнаграждение, което в случая, видно от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, се равнява на 902,10 лв. В случая при определяне размера
по чл. 225 КТ не следва да бъде взето предвид платеното обезщетение по чл. 222 КТ, тъй
като ответникът не е въвел съответно възражение нито в срока по чл. 131 ГПК, нито по-
късно (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По изложените съображения предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за сумата
5412,60 лв. за периода от 05.11.2021г. до 05.05.2022г. се явява основателен и като такъв
следва да се уважи изцяло. С оглед акцесорния характер на претенцията, в полза на ищцата
7
следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищцата
за претендираната от нея сума в размер на 1100 лв. – адвокатско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд следните суми: 296,50 лв.
- държавна такса и 250 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Л. В. Ч. (с предишно име Л. В.
М.), ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „Г.М.“ № ***Б, вх. Б, ет. 5, ап. ****, извършено
със заповед № 175/05.10.2021 г. на „Ф.2С.“ ООД, ЕИК ***********, с която на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е прекратено трудовото й правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Л. В. Ч. (с предишно име Л. В.
М.), ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност „старша стюардеса, асистент
съответствие“.
ОСЪЖДА „Ф.2С.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Х.К.“ № 64, сграда А02, партер, офис 021 да заплати на Л. В. Ч. (с предишно
име Л. В. М.), ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „Г.М.“ № ***Б, вх. Б, ет. 5, ап. ****
следните суми, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, сумата от 5412,60 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконосъобразно
прекратяване на трудовия ѝ договор за периода от 05.11.2021г. до 05.05.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2021г. до окончателното
плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 1100 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ф.2С.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Х.К.“ № 64, сграда А02, партер, офис 021 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, следните суми: 296,50 ЛЕВА –
държавна такса и 250 ЛЕВА – разноски за експертиза.
8
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9