№ 79
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20213001000213 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ВГ – 1“ ЕООД – София
против Решение № 260262/02.10.2020 год., постановено по т.д.№ 1981/2019
год. по описа на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ВГ – 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от
управителя К-К Д, против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик,
Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258, с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата 39 934.73 лв. с включено ДДС, представляваща
дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-7“, през месец
октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие № 92/30.11.2016 г. към
фактура № 91/14.11.2016 г., дължима по силата на Договор з а изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновчем енергиен източник №
88/05.05.2010 г., сумата 11 791.79 лв., обезщетение забава за периода
01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., сумата 87 206.55 лв. с включ ено ДДС,
представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване
1
на ел. енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през месец
ноември 2016 г., обективирана във фактура № 93/30.11.2016 г., дължима по
силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия № 88/05.05.2010 г.,
както и сумата 25 750.22 лв., обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г. –
02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница
от датата на предявяване на иска – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението, като неоснователен.
Предявената въззивна жалба е основана на твърдения за недопустимост,
евентуално – неправилност на постановения съдебен акт, като постановен при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се
спиране на производството, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до
окончателното разрешаване на спора по адм.дело 4422/2019 год. по описа на
55 състав на АССГ относно законосъобразността на Решение №
СП[1]5/28.3.2019 год. на КЕВР.
Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен
отговор на насрещната страна и третото лице – помагач.
По делото е постъпила и частна жалба от „ВГ – 1“ ЕООД – София
против Определение № 261053/29.12.2020 год. , постановено по реда на чл.
248 ГПК.
Съдът по реда на чл. 267 ГПК констатира редовност и надлежно
администриране на депозираните въззивна и частна жалби.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Между страните не е налице спор относно фактите по делото,
установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както
следва: 1/ Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) с обща
инсталирана мощност от 2 000 kW, която е въведена в експлоатация; 2/
Същата е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН
България Мрежи" АД на основание Договор за присъединяване 3/ Страните
са сключили Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
2
възобновяем енергиен източник 4/ Не е налице спор и относно количеството
на произведената и доставена електроенергия за месеците октомври и
ноември 2016 г. 5/ Не се спори, че цялото количество електрическа енергия
след достигане на НСП /нетното специфично производство/ за процесния
период е платена от ответното дружество по цена за излишък на
балансирания пазар.
Отношенията във връзка производството и изкупуване на ел.енергия от
възобновяеми източници имат договорен, облигационен характер.
Същевременно, същите се регулират от законовите норми на ЗЕ и ЗЕВИ, в
редакция към процесния период – 2016 год. В чл.18 от договора за
изкупуване на ел.енергия е предвидено, че цената за продажба на ел.енергия е
регулирана и се определя от ДКЕВР. В случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена за изкупуване на ел.енергия от производителя
бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо подписване на допълнително
споразумение по договора – чл.18, ал.2. Цената на изкупуване на
произведената ел.енергия като съществен елемент на договорната връзка не
подлежи на свободно договаряне, а се определя от регулаторния орган, в
рамките на неговите правомощия и по предвидения в закона ред.
Процесният договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник е сключен въз основа на чл.94а, ал.3 от ЗЕ вр.
чл.16, §3, ал.1 ПЗР на ЗВАЕИБ/отм./, който е предвиждал в срок от 15 години
изкупуване на цялото производство по преференциални цени, формирани от
80% от средните на пазара с добавка за стимулиране на този вид
производство, определяна периодично от ДКЕВР по критерии в зависимост
от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ).
Законът е отменен с приемане на Закона за енергията от възобновяеми
източници (в сила от 3.05.2011 г.), според който общественият доставчик,
съответно крайните снабдители, изкупуват цялото количество електрическа
енергия от възобновяеми източници, за която има издадена гаранция за
произход съгласно наредбата по чл. 35, ал. 4, с изключение на количествата,
които производителят: 1. ползва за собствени нужди; 2. по свой избор ползва
за собствено потребление и за снабдяване на свои клонове, предприятия и
обекти; 3.продава по свободно договорени цени по реда на глава 9, раздел 7
3
от ЗЕ и/или на балансиращия пазар /чл.31, ал.5/, по определената от ДКЕВР
преференциална цена, действаща към датата на съставяне на констативен акт
за завършване изграждането на енергийния обект съгласно чл. 176, ал. 1 от
Закона за устройство на територията /чл.31, ал.1/. В пар.7, ал.1 от ПЗР към
ЗИДЗЕВИ е предвидено, че за енергийните обекти, с изключение на
водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW,
въведени в експлоатация към датата на влизане в сила на закона,
дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена
за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона. Цените
са определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР в два варианта: в
размер на 188,29 лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи до 2250 часа /т.8/ и 172,95
лв/МВтч за ВЯЕЦ, работещи над 2250 часа годишно /т.9/ според пълните
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори. Не се оспорва,
че соченото решение е било прилагано като при достигане на 2250 пълни
ефективни годишни часове на работа на електрическата централа, за
следващите пълни ефективни часове на работа до края на календарната
година, цената се определя по чл.1, ал.3 на 172 лева/МВтч., т.е. приложимата
законова и договорна уредба е позволявала последователно преминаване в
различни тарифни групи според пълните ефективни часове на работа на
централата.
С изменението на ЗЕВИ от 01.01.2014г. е предвидено крайният
снабдител да изкупува произведената ел.енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средна годишна продължителност
на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а
над това количество – по утвърдени цени за крайни потребители.
С ново изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., е
предвидено, че общественият доставчик/крайните снабдители изкупуват
произведената енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1.
по преференциална цена за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в решенията на КЕВР; за обектите по чл.24, т.3
определеното „НСП“ на ел.енергия не се прилага и 2. по нетна цена за
излишък на балансиращия пазар за количествата енергия, надхвърлящи
4
производството по т.1. С измененията в закона се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, като се
въвежда праг ("нетно специфично производство" или НСП). Понятието
„НСП“ е определено в пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, а в пар.17 от ПЗР на закона
е предвидено задължение за КЕВР да приеме решение, с което да определи
„НСП“ на ел.енергия за отделните видове централи.
Въз основа на посочените законови норми е прието Решение № СП –
1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което енергията се заплаща по
преференциални цени, съобразно решение № Ц-10/30.03.2011г., както следва:
т.1.7 2000 КВтЧ по цена 188,29лв., без ДДС за вятърни централи,
работещи до 2250 часа и т.1.8 – 2300 КВтЧ по цена 172,92лв., без ДДС за
централи, работещи над 2250 часа. С решение № 1115/28.01.2019 г.,
постановено по адм. д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, четвърто отделение,
е оставено в сила решение № 1177/ 23.02.2018 г. по адм. д. № 8522/2015 г. на
АС - София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР по т. 1. 7, с която е определено НСП на ел. енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011
г. на КЕВР в размер на 2000 kWh, при определена цена - 188. 29 лв. /MWh без
ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа.
Доколкото КЕВР е законово задължена да извърши отново
установяване по същия административен ред на конкретен размер на НСП е
прието Решение № СП-5/27.03.2019 г., С Решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд
София град, решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно.
С решение № 1873/12.02.2021 год., постановено по адм. дело № 2016/2020
ВАС е отменил решението на Адм.С - София и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав. Постановеният административен акт се ползва с
предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл. 13,
ал.9 ЗЕ. Предварителната изпълняемост означава, че административният акт
се прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното
увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт
е съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301
АПК. Предварителната изпълняемост на административния акт означава още,
5
че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в
гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената
му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма
релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни
права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.
229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение № 60423 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2114/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№
1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/. С коментираното решение на КЕВР е
установено, считано от 31.07.2015 г., нетно специфично производство на
електрическа енергия в размер на 2000kWh,въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа по т. 8 от Решение No Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с
Решение No Ц-013 от 28.06.2006 г.
По идентични съображения, ирелевантно за спора е и предприетото
обжалване на Решение № № СП-5/27.03.2019 г., предмет на адм.дело №
4431/2019 год. на АССГ. По делото е постановено Решение №
6356/29.10.2019 год., което е отменено с Решение № 7425/18.06.21 год. на
ВАС по адм.дело № 1246/2020 год. на ВАС и делото е върнато за ново
разглеждане.
Твърденията във въззивната жалба за нищожност на Решение № СП-
5/27.03.2019 г. не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй като
евентуалната отмяна на акта няма да доведе до възникването на основание за
изкупуване на по-големи от вече признатите обеми, докато не се постанови
ново стабилно решение за обоснован със съответната цена лимит. Такова
основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на Решение № СП-5
от 28.03.2019г., КЕВР издаде нов законосъобразен акт, с който лимитът от
2000 квч се увеличи. Това обаче би представлявало ново основание на
претенция на ищеца. В съотношение на евентуалност, в постановените
Решение № 1873/12.02.2021 год. по адм. дело № 2016/2020 год. и Решение №
7425/18.06.21 год. на ВАС по адм.дело № 1246/2020 год. на ВАС са
формулирани нарочни изводи за валидност на постановения акт, които
настоящият състав напълно споделя. Разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, ако и да въвежда за КЕВР срок за изпълнение на вменено от закона
задължение, не установява изрично времева компетентност на
6
административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените
с изменението на чл. 31, ал. 5 от с. з. отношения. Изтичането на срока няма за
последица погасяване на материалната компетентност на органа. В Решението
са посочени относимите за приемането му разпоредби на § 17 ПЗР на ЗИД на
ЗЕ, във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ и § 1, т. 29 от Допълнителните
разпоредби на ЗЕВИ, както и възприетите от КЕВР факти и обстоятелства, по
които е установено нетното специфично производство: номинална мощност
на вятърната електрическа централа, работеща 2 250 часа; продължителност
от време на работа на инсталацията; коефициент на ангажираност; брутно
произведена електрическа енергия за година; електрическа енергия за
собствени нужди за година; нетна електрическа енергия за година.
Основният предмет на спора пред въззивната инстанция е сведен до
това как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената
ел. енергия с оглед Решение СП-5/27.03.2019 г. и Решение СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР /в необжалваните части/, с които са определени две
различни количества на НСП според пълните ефективни часове на работа на
вятърната централа. Поставя се и въпросът дали по отношение на една и съща
ВяЕЦ в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи при
промяна в пълните ефективни часове или спрямо една централа в рамките на
една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане
размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. В конкретиката
на казуса правният въпрос е каква е цената на електроенергията след
достигане на 2250 ефективни годишни часове на работа на централата, но
преди реализирането на 2300 КВтч нетно специфично производство – при
цена за излишък на балансиращия пазар или по цената, визирана в т.9 от
Решение Ц – 10/30.03.2011 год.
Дори и да се приеме, че първоначално страните по спора са договорили
заплащане на изкупуваната ел.енергия от ищцовата ВяЕЦ по двете
преференциални цени, то след влизането в сила на изменената редакция на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ от 25.07.2015г., сочените договорни уговорки следва да се
считат отменени, тъй като противоречат на въведеното с изменението на
закона ограничение за изкупуване по преференциална цена до определено
НСП за отделните категории централи. Разпоредбата на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, в
сила от 24.07.2015 г., на общо основание намира приложение както към
7
бъдещи производители, така и към тези, които вече имат сключени
дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми,
изключващи действието му от определени заварени правоотношения.
Настоящият състав е споделял трайно наложилото се в съдебната
практика по приложението на посочената разпоредба разбиране, че ако се
допусне, че един и същи производител може да промени началното си
планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на една и съща
година, това би довело до получаване на приход на производителя над
заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на
разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща ограничаване на
приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза на
обществото. В този смисъл и в мотивите към законопроекта за изменение на
чл.31 ал.5 от ЗЕВИ изрично е разписано, че замяната на понятието
„средногодишна продължителност на работата“ с „нетно специфично
производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по преференциални
цени да бъдат изкупувани само онези количества ел.енергия, „които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на
изменението на закона е да постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността
за неоснователно обогатяване на последните.
Във въззивната жалба се поставя и въпросът как следва да се определи
принадлежността на ищеца към двете тарифни групи според критерия
„пълни ефективни годишни часове“ на работа. Пълните ефективни часове на
работа определят средната годишна производителност на ВяЕЦ. Изчисляват
се на база прогнозното количество енергия за едногодишен период,
разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа. Видно от
мотивите на предходно Решение № Ц-013 от 28.06.2006 г. на ДКЕВР,
изследванията на БАН за потенциала на вятъра /ветроенергия/ в най-
перспективните от енергийна гледна точка райони на страната мотивират
регулаторния орган да определи две ветрови зони: •зона с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори до 2250 часа
8
включително; •зона с пълни ефективни годишни часове на работа на
ветровите генератори над 2250 часа. Пълните ефективни часове на работа на
ветровите генератори се доказват на базата на достатъчно представителен
период на измерване на ветровия потенциал, но не по-малък период от една
година и одитиран доклад от лицензирана фирма. Следователно,
използваният специфичен критерий за приложима тарифа има прогнозен
характер. Соченият прогнозен характер на пълните ефективни годишни
часове се потвърждава и от редакцията на чл.19а, ал.3 НРЦЕЕ /ДВ бр. 62 от
2007 г./. Нормата въвежда специален критерий при определяне на
преференциални цени на ел. енергия, произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс
на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове
работа на ветровите генератори: до 2250 са по т. 1 и над 2250 часа по т. 2.
Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите ценови
решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011 г., в което е
посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали,
работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа.
Съгласно твърденията в исковата молба, както и предвид неоспорения
от ответника факт, че ищцовото дружество е получавало за произведената ел.
енергия преференциалната цена в размер на 188. 29 лева MWh – утвърдената
с т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г., следва, че ВяЕЦ се индивидуализира
като такава, работеща прогнозно до 2250 ефективни часа годишно. В този
смисъл са и отбелязванията в чл. 18, ал.4 от договора. НСП, използвано от
КЕВР при утвърждаване на преференциалната цена по т. 8 от Решение Ц-
10/30.03.2011 г., е 2000 kWh. Същото е определено както в отменената по
съдебен ред т. 1. 7 от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, така и в
диспозитива на Решение № СП-5/27.03.2019 г.
Приетото в мотивите на Решение № 3312/04.03.2020 год. по адм.дело №
14112/2018 год. по описа на ВАС и др., на което въззивникът се позовава не
обвързва настоящия състав / така чл. 302 ГПК относно задължителната сила
на решение по административен спор/.
При съвкупната преценка на гореизложеното следва да се приеме, че
ако в рамките на календарната година, ВяЕЦ премине прага от прогнозни
2250 пълни ефективни годишни часове, това не се отразява на
ценообразуването на продадената енергия. Соченият критерии е
9
предварително, прогнозно установен, а неговата последваща промяна не може
да обуслови различно от заложеното НСП, респ. преминаване в друга група
на ценообразуване. Приемането на противната теза означава, критерият
„пълни ефективни годишни часове“ да се определи в края на финансовата
година и да влече доплащане от купувача или връщане на полученото от
продавача в зависимост от окончателното „тарифиране“ според НСП за
реализираните пълни ефективни годишни часове – т.е по т. 8 или по т. 9 от
Решение Ц-10/30.03.2011 г. Една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни
групи.
С оглед на така установеното, по преференциални цени подлежи на
изкупуване част от произведената ел. енергия за процесния период (тази до
достигане на НСП от 2000 kWh съгласно Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР), а останалото произведено количество за същите месеци подлежи на
изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар. Между страните няма
спор, че ответникът е заплатил количествата ел. енергия, надхвърлящи НСП
по цена за излишък.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват
и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периодите по исковата
молба, както и за присъждане на законна лихва върху главниците от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията.
Постановеното при идентичен краен резултат решение на ВОС следва
да бъде потвърдено.
По депозираната частна жалба:
С постановеното по делото решение ВОС е приел, че заплатеното
възнаграждение за процесуално представителство на ответника има
прекомерен характер и е редуцирал същото до размер на 6 000 лева с ДДС
при съобразяване на предвидения в чл. 7, ал.2, т.5 Наредба 1/2004 год.
минимален размер според общия материален интерес по делото.
С обжалваното Определение ВОС е оставил без уважение искането на
„Енерго – Про Продажби“ АД за изменение на постановеното решение в
частта за разноските.
10
Изчисленията на съда не отчитат факта, че процесуалното
представителство е осъществено по два обективно кумулативно съединени
иска – иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 127 141, 28 лева,
цена на произведена и доставена ел.енергия за м.октомври и ноември 2016
год. и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за съответстващо обезщетение за забавено
плащане на главното вземане в размер на 37 541,91 лева. Обстоятелството, че
главните притезания касаят два различни периода – м. октомври и м. ноември
2016 год. не обуславя наличието на два обективно съединени главни иска.
Главният иск е един, тъй като за различните индивидуализирани периоди е
налице идентично правно основание на съдебно предявеното вземане и
съвпадащ петитум.
При наличие на обективно съединени претенции минималното
адвокатско възнаграждение по делото следва да се определи като сбор от
минималните възнаграждения според материалния интерес по отделните
искове /арг. от т.18 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Определение № 77 от 4.02.2021 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1819/2020 г., II т. о., ТК и др./
Отчитайки горното, сборът от минималните възнаграждения за
престирана адвокатска помощ по Наредба 1/2004 год. за отделните искове,
ведно с дължимото ДДС, не надхвърля прекомерно заплатения хонорар от
7056 лева. На посоченото основание решението следва да бъде изменено чрез
допълнително присъждане на сумата от 1056 лева.
Разноски във въззивното производство:
На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във
въззивното производство съдебни и деловодни разноски в размер на 7 056
лева – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. По съображения,
идентични с изложените по-горе заплатеният адвокатски хонорар надхвърля в
незначителна степен минималния размер на адвокатското възнаграждение по
Наредба 1/2004 год., дължимо за предявените кумулативно обективно
съединени претенции. На посоченото основание възражението за
прекомерност следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260262/02.10.2020 год., постановено по
т.д.№ 1981/2019 год. по описа на ВОС.
ОТМЕНЯ Определение № 261053/29.12.2020 год. , постановено по
реда на чл. 248 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260262/02.10.2020 год., постановено по т.д.№
1981/2019 год. по описа на ВОС като ОСЪЖДА допълнително „ВГ – 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано от
управителя К-К Д ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав
Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик № 258 сумата от
1056 лева – разноски при първоинстанционното разглеждане на спора, на
основание чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА „ВГ – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от управителя К-К Д ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258 сумата от 7056 лева – разноски при въззивното разглеждане
на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12