Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 24.07.2019
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и четвърти юни Година две хиляди и
деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2853 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за установяване на нищожност
на завещание с правно основание чл.42, б. „б“ от Закона за наследството ЗН/
В исковата молба ищцата Р.А.К. сочи, че
общият им наследодател Х.И.П., починал на *** г., към датата на своята смърт е оставил за свои наследници
съпруга Т.И.П., починала на *** г. и синовете си Р.Х.П., починал на *** г. и С.Х.П.,
починал на *** г. Към датата на своята смърт С.Х.П. не е имал съпруга и/или живи
деца, които да го наследят. Заявява, че наследството, което е оставил след
своята смърт, съгласно правилата на чл. 10 ал. З от Закона за наследството ЗН/
остава за онзи наследник по съребрена линия, който е в по-близко коляно до
наследодателя. Видно от удостоверението за наследници, което прилага към
настоящата искова молба, тя се явява единствен наследник по коляно и по степен
на родство на покойния С.Х.П..
След смъртта на наследодателя ѝ С.Х.П.
проявила интерес към недвижимите имоти, които се намирали в с. Ш. и които
всички родственици знаели, че са негова собственост или от които притежава в
съсобственост с тях идеални части. Тогава ответницата Н.М. заявила, че има
оставено от С.П. саморъчно завещание в нейна полза. Заявила, че цялото му
наследство оставало за нея. Това много я изненадало, тъй като приживе С.П. не е
имал приятелски и близки връзки с ответницата или с нейните родители, или с
други нейни близки, в резултат на които да е пристъпил към такова правно
действие – разпореждане с имотите си след смъртта му. Освен това през
последните 3-4 месеца преди смъртта си той не контактувал адекватно, не
разпознавал хората около него, не осъзнавал какво върши и какво говори. Когато
постъпил в К. болница за лечение, по неизвестни за тях причини, обслужващия
медицински персонал (които лица не познават) ги уведомили, че негови близки са
идвали да се интересуват за състоянието му, без да полагат грижи за него. Не им
е станало известно кои са били тези лица, които са се интересували за
здравословното му състояние.
След като разбрали, че има саморъчно
завещание в полза на ответницата, поискали от нея да им го представи. Показала
им ксерокопие от завещанието, което от първия момент събудило у тях съмнение,
че не е изписано от него саморъчно. Подписът под текста на завещанието имитирал
неговия, но счита, че не е негов, тъй като за времето на извършване на
завещанието той е бил много болен и не е могло да има устойчивост и стабилност
в ръката му за изписване на текста и за полагане на подписа под текста като от
здрав човек. Поначало от млади години С.П. имал увреждания в пръстите на
дясната ръка и основно ръката му била свита в юмрук – имал отрязани пръсти и
срязано сухожилие. С оглед на възникналите съмнения част от родствениците
решили да се подаде жалба до Районна прокуратура гр. К. с цел установяване
авторството на завещанието. Въз основа на жалбата било образувано досъдебно
производство № 284-3М-780/2017 г. по описа на РУП – К., по пр. вх. № 3265/2017
г. по описа на РП – К..
Заявява, че макар към момента досъдебното
производство да е спряно с постановление на Прокуратурата по него е извършена
графическа експертиза, която е установила, че текста в завещанието не е изписан
саморъчно от С.П.. Експертизата,
изготвена в досъдебната фаза на наказателното производство има доказателствен
характер.
Сочи, че завещанието, което е направено в
полза на ответницата от С.П. е нищожно с оглед разпоредбата на чл. 25, ал.1 от
Закона за наследството /ЗН/, която изисква саморъчното завещание да бъде изцяло
написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено и да е подписано от него.
Заявява, че щом в хода на разследването е
установено, че текста на завещанието не е изписан от С.П. това завещание се
явява незаконосъобразно във форма на нищожност, поради противоречието със
закона при съставянето му – същото не изхожда от лицето, което е посочено за
написало завещанието. То не отразява и неговата действителна воля. Саморъчното
завещание е съставено само 12 дни преди смъртта на С.П., който към този момент
не е бил в състояние да прави валидни волеизявления, да действа разумно и да
ръководи действията си. Завещанието е
строг формален акт, обективиращ едностранна сделка и с оглед изискванията за
действителността й законът изисква формата й да бъде спазена – да са на лице
всички формални изисквания на закона за действителност на едностранната сделка,
материализирана в изявлението на завещателя. Когато законът е нарушен
нищожността настъпва по право и всеки един може да се позовава на тази
нищожност особено, ако има правен интерес от това. Обявяването на саморъчното
завещание от нотариус не е условие за неговата действителност.
Счита, че за нея е налице правен интерес от
предявяване на иск за установяване, че саморъчното завещание от *** г.,
изхождащо от името на С.Х.П., ЕГН ********** в полза на Н. Н. М., ЕГН **********
не е съставено и не е написано ръкописно, саморъчно от него, и че не носи
неговия подпис. За нея е налице правен интерес да поиска от съда да прогласи за
нищожно саморъчното завещание от *** г., изхождащо от името на С.Х.П., ЕГН **********
в полза на Н. Н. М., ЕГН **********, поради това, че текста на завещанието не е
написан ръкописно изцяло от завещателя С.Х.П., не носи неговия подпис, и че не
отразява неговата воля към датата на съставянето му.
Моли съда да постанови съдебно решение, с
което:
- да признае за установено по отношение на
ответницата, че саморъчното завещание от *** г., изхождащо от името на С.Х.П.,
ЕГН ********** в полза на Н. Н. М., ЕГН ********** не е съставено от него, и че
текста на завещанието не е написан ръкописно, саморъчно от него, и че не носи
неговия подпис;
- да пригласи за нищожно саморъчното
завещание от *** г., изхождащо от името на С.Х.П., ЕГН ********** в полза на Н.
Н. М., ЕГН **********, поради това, че не е съставено от него, че текста на
завещанието не е написан ръкописно изцяло от завещателя С.Х.П. и че не носи
неговия подпис. Претендира присъждането на разноски.
С
молба вх. № 14385/23.11.2018 г. ищецът по делото, чрез пълномощника си адв. Г.
посочва имуществото на С.Х.П., което ѝ е известно:
- ⅓ ид.част от поземлен
имот с идентификатор с площ от 488 кв.м ведно с по ⅓ ид.ч.от еднофамилна жилищна сграда с площ от около 80 кв.м; друга сграда за
обитаване с площ от около 40 кв.м, и постройка на допълващо застрояване от
около 10 кв.м, находящ се в с.Ш. общ. К., която част от имота придоби по
наследство от И.И.М. /наш общ наследодател/
-
½ ид.ч.от поземлен имот с идентификатор с площ 584 кв.м ведно с по ½ ид.ч. от построените в него еднофамилна жилищна сграда от 58 кв.м,
еднофамилна жилищна сграда от 9 кв.м, хангар от 65 кв.м, две сгради на
допълващо застрояване, сграда за обитаване, която С.Х.П. придоби по наследство
от баща си Х.И.П. и който имот се намира в с. Ш.
Заявява, че по делото за нуждата на поисканата графологическа експертиза са
представени заверени копия от договори за аренда на земеделска земя, на които С.Х.П.
се е подписал за арендодател, като наследник на баща си Х.И.П.. Сочи, че той
има и брат - Р.Х.П., но не ѝ е известно дали С. е наследил брат си или
пък брат му приживе се е разпоредил с дяла си от съсобствеността им. Твърди, че
в тези договори са описани следните земеделски земи, на които С.Х.П. се явява
собственик на по ½
ид.част:
-нива в местността „К."
с площ 6.300 дка
-нива в
местността"Ч." с площ 3.600 дка
-нива в местността „О." с площ
5.300 дка, всички в землището на с. Ш., общ.К..
Сочи, че не ѝ е известно какви движими вещи е имал – като обзавеждане
и инстументариум, поради което не може да ги посочи. Но във всички случаи в
жилището си е имал легло, маса, бюфет, гардероб, столове, прибори и съдове за
хранене, водна помпа за напояване на двора, циркуляр за рязане на дърва. Няма
достъп до имота и не може да посочи какво друго има към момента.
Като има предвид състоянието на
жилищните имоти и притежаваните от С. Х. П.дялове намира, че не биха могли да
имат повече от 7 000 лева пазарна стойност, а за земеделските земи около
1 000 – 1 500 лева.
С молба вх. № 15435/14.12.2018 г.
ищцата чрез пълномощника си адв. Г. заявява, че е установила, че за част от
имотите ответницата Н. Н. М. е представила завещанието, те вече са записани на
нейно име и това не дава възможност за ищцата да получи документи за
собственост, за скици и за данъчни оценки, когато те са заведени на друго име.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат К. Г., която моли
съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения
излага в писмена защита по делото.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. Н. М., с който заявява, че
в петитума на исковата молба са обособени две отделни самостоятелни иска към
съда, като счита първия за недопустим, а втория за неоснователен.
Счита, че
исковата молба трябва да се остави без движение докато не бъде заплатена
държавна такса и по двата иска, тъй като е заплатена такава само по един иск,
без да е ясно по кой точно. Възразява срещу искането за разпит на свидетели за
посочените обстоятелства, тъй като видно от петитума на исковата молба,
исковете не се основават на тези обстоятелства. Възразява срещу прилагането на
заключението на експертизи, стоящи вън от настоящото дело. Счита претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за прекомерно. Претендира
направените по делото разноски. В съдебно заседание адвокат Д. Д. в качеството
му на пълномощник на ответницата моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
По делото е
представено Удостоверение за наследници изх. № г., издадено от кметство село Ш.,
община К.. От същото се установява, че С.Х.П. е починал на *** г., за което е
съставен Акт за смърт № /*** г., съставен в град С.. След смъртта си е оставил
за свои наследници по закон съпруга Т.И.П. (починала на *** г.), Р.Х.П.
(починал на *** г.) и С.Х.П. (починал на *** г.). Към датата на смъртта си С.Х.П.
няма съпруга и/или низходящи, които да го наследят. Съгласно правилата на чл.
10, ал. 3 от Закона за наследството наследството остава за онзи наследник по
съребрена линия, което е по-близко коляно до наследодателя. Видно от Удостоверението
за наследници ищцата Р.А.К. е наследник по коляно на починалия С.Х.П. (лист 7-11 от делото).
От
приложеното частно гражданско дело № 130/2018 г. по описа на Районен съд – К. е
видно, че с решение № 397/29.06.2018 г. съдът е постановил да се впише в особената
книга, водена в Районен съд – К., че лицето Р.А.К., в качеството на наследник
на С.Х.П. приема наследството на С.Х.П., бивш жител ***, починал на *** г.
По делото е
представено копие на саморъчно завещание от *** г. от С.Х.П., в който е
обективиран ръкописен текст, с който С.Х.П. завещава цялото си движимо и
недвижимо имущество на Н. Н. М.. Под текста е изпълнен подпис.
От регистъра
за записване на саморъчни документи и книжа на нотариус П. К. е видно, че на г. е постъпила молба от Н.Н.М.
за обявяване на саморъчно завещание на С.Х.П., бивш жител ***. Отбелязано е, че
завещанието е пазено извън нотариалната
кантора, поставено в бял плик среден формат. Написано е на кариран лист, голям
формат, на една страница, без зачерквания, добавки и поправки, датирано и
подписано. (лист 79 от Досъдебно производство № 284 ЗМ-780/2017 г. по описа на
РУ – К.)
Видно от
Протокол за обявяване на саморъчно завещание на г. в кантората на нотариус П. К.,
с рег. № 100 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – К. се е
явила Н.Н.М. и е поискала да се обяви саморъчно завещание на С.Х.П., бивш жител
***, съхранявано извън нотариалната кантора. От процесния протокол се установява още, че саморъчното
завещание е поставено в плик среден формат, написано е на кариран лист, голям
формат, на една страница, без зачерквания, добавки и поправки, датирано и
подписано. (лист 77 от Досъдебно производство № 284 ЗМ-780/2017 г. по описа на
РУ – К.)
С
декларация, с нотариална заверка на
подписите от г. на нотариус П. К., с рег. № на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – К. Н.Н.М. е декларирала, че починалия С.Х.П., бивш жител *** към
момента на смъртта си е притежавал посочените в нея недвижими имоти.
От епикриза,
издадена на ***г. от МБАЛ „Т.“ ЕООД –С. се установява, че С.Х.П. е постъпил за
лечение на г. и е починал на *** г. В епикризата е посочена окончателна
диагноза – ***.
По делото са
събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Е.С. Ф. и С. С. К.
Свидетелката
Ф. познава С.П. „откакто съм се родила“. През месец декември С. бил добре.
Сочи, че на г. ѝ се обадил един братовчед и ѝ казал, че „бате С. са
го взели в болница“. От секретаря на селото разбрали, че е в болница „Т.“ – С..Когато
отишли да го посетят той бил в неврологията неадекватен. Бил приет в болницата
за смяна на клапи. Около 28-ми, 29-ти неин братовчед ѝ казал „че бате С.
не го е познал“. Заявява, че когато била много малка „дали на комбайна или
трактор има срязани сухожилия“ и ръката му останала свита като не можел да дава „здрасти“ и пишел много
грозно.
Свидетелката
К. твърди, че „бате С. и моята майка са първи братовчеди“. През декември 2016
г., преди Коледа тя и сестра ѝ го посетили и той бил в добро състояние.
След Нова година, на 10-ти ходила „до там, но не намерих никой“. На 09.02. ѝ
се обадил неин братовчед, който ѝ казал „че бати С. е в болница“. От
секретаря разбрали, че е в болница „Т.“ в С.. Когато отишли той бил
неадекватен, даже не се събуждал. Сочи, че дясната му ръка „беше премазана или
от трактор, знам, че имаше срязани сухожилия, палеца му беше отдолу някак, а
показалеца отгоре върху средния пръст и безименния малко отдолу върху средния“.
Свидетелката твърди, че ръката му била свита и не може да си опъне дланта.
Заявява, че можел да пише, пишел разтегливо, разкрачено.
Съдът
кредитира свидетелските показания изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал.
По делото е
назначена и изслушана съдебно - почеркова експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на експертизете се установява, че копието на подпис,
положен долу под ръкописния текст на саморъчно завещание от името на С.Х.П. не
е копие на автентичен подпис, изпълнен от лицето С.Х.П.. Посочено е още, че копието на ръкописния, цифров и буквен
текст, изписан в завещанието от името на С.Х.П. от *** г. не е копие на
автентичен ръкописен текст, изпълнен от лицето С.Х.П.. От отговорите на вещото
лице, дадени в съдебно заседание се установява, че в заключението е използвал
думата „копие“, тъй като документа обект на експертизата не е в оригинал.
Вещото лице сочи, че е използвал копията, предоставени му от експертите от
полицията, тъй като те са цветни, а приложеното по настоящото дело копие е черно-бяло. Заявява, че е използвал цветно
копие на завещанието, което е използвано от полицията. Сочи, че тъй като
копието е цветно представя най-добре образа и самата транскрипция. Използвал е също
така черно-бяло копие на завещанието, което е представено по делото от нотариус
К.. Вещото лице сочи, че методиката позволява изследването на копие с
особеността, че не е подпис, а копие на подпис.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Завещанието
е едностранна, формална лична правна сделка, с която едно лице се разпорежда с
цялото или част от имуществото си в полза на друго лице след смъртта си.
Съгласно
разпоредбата на Закона за наследството /ЗН/ завещанието е личен, строго формален и
неотменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената
и и облечената в предвидена от закона форма, воля на завещателя. Породи това, за
да породи действие, саморъчното завещание следва да отговаря по форма на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. Саморъчното завещание следва да е написано изцяло на ръка от завещателя, да
съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя, като липсата и/или
непълнотата на който и да е от тези реквизити, както е неспазването на
предвидената в чл.25 от ЗН поредност на отразяването им в самото завещание, обуславя неговата нищожност,
именно защото то е строго формален акт обективиращ едностранна сделка, с оглед
действителността на която законът несъмнено формата да бъде спазена /чл.42, б.
„б“ от ЗН/. Ако липсва един от
съществените елементи на този вид завещания, то е нищожно и не може да произведе
присъщите правни последици.
В случая от кредитираните свидетелски показания
се установява, че малко преди датата на съставяне на процесните завещание С.Х.П.
е имал здравословен проблем. Свидетелските показания се подкрепят и от представеното
по делото епикриза от ***г. От същата е видно, че С.Х.П. е постъпил за лечение
на г. и е починал на *** г. В пикризата е посочена окончателна диагноза – ***.
Вещото лице по
назначената и изслушана от съда съдебно – почеркова експертиза сочи, че
подписът е подпис само тогава когато е ръкоположен, ако той е копие (електрофотографско,
под индиго или под химизирана хартия), т.е. технически пренесен той не е
подпис, като може да се нарече копие на подпис. Съдът кредитира изцяло
заключението, отчитайки неговата обоснованост, и задълбоченост. От същото се
установява, че копието на подписа
положен под саморъчно завещание от ***г. не е изпълнен от С.Х.П.. От заключението се установява, че за извършване на
изследването вещото лице е използвало представеното по делото копие на
саморъчно завещание, представено по делото и цветно фотокопие, изготвено от
криминалисти при РУП – К.. Посочено е, че копията на подписи и ръкописни текстове
са с добро качество, че изображенията на изследваните обекти (подписи и букви) са с относително
добро качество, копията са направени на качествен уред, детайлите и щрихите са
видимо различими, което позволява тези почеркови обекти да бъдат подложени на
идентификационно изследване. Посочено че съвпаденията в частните признаци са
по-скоро сходства, получени в резултата на стремежа на наподобяване „имитация“
на автентичния подпис на С.П.. Вещото лице сочи, че при сравнителното
изследване между съвкупността от общите признаци, притежавани от изследваното
копие на процесния ръкописен текст се установяват както съвпадения така и
различия. Така установените различия в общите признаци както и частни такива се
явяват твърде съществени и не могат да бъдат обяснени с вариантност и
вариационност необичайно, физически или психически заболявания, поради което
могат да бъдат основание единствено за категоричен отрицателен извод, че
копието на процесния ръкописен текст, не е копие на автентичен ръкописен текст,
изпълнен от С.Х.П.. В този смисъл съдът намира възраженията на процесуалния
представител на ответника адвокат Д. за необоснованост на заключението на
съдебно-почерковата експертиза за неоснователно. Вещото лице е посочило както в
писменото си заключение така и в отговорите, дадени в съдебно заседание
сравнителните образци, материалите и копията на саморъчното завещание,
послужили му за изготвяне на заключението.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че искът е основателен. Установили се наличието на
порок, който води до най-тежката форма на недействителност съдът не се
произнася по останалите предявени основания. В този смисъл (решение № 119/2007
г., II г.о. по гр.д. № 1228/2005 г. на ВКС; решение
№ 169/2009 г. на III г.о. на
ВКС). Затова след като завещанието не е подписано от лицето, посочено в него
като завещател и не е подписано от него не е нужно да се преценява дали
завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради което
единствено е било направено разпореждането са противни на закона.
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК
е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска.
Направено
е възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, при защита
по дела с определен материален интерес
от 5 000 до 10 000 лева, каквото е настоящото, размерът на
минималното адвокатско възнаграждение е 580 лева + 5 % за горницата над 5 000
лева т.е. размерът на минималното адвокатско възнаграждение е 641.81 лева.
Договореното и заплатено от ищцата на пълномощника й адвокатско възнаграждение
е в размер на 1 500 лева. Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което, съдът намира, че възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно и следва да присъди на ищеца
адвокатско възнаграждение от 641.81 лева.
За
претендираните от ищцата разноски по делото е представен списък на разноските
съгласно чл.80 ГПК, в който е включено и искане за заплащане на : държавна такса за вписване на исковата молба
и държавна такса за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на процесните
имоти. Съдът намира, че посочените разходи не са разноски по смисъла на закона.
Под разноски законът има предвид внесена държавна такса, възнаграждение за един
адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за свидетели. На
присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат разходите, които
е направила страната за редовността на исковата
молба, съобразно разпоредбите на чл.127 и чл.128 от ГПК, тъй като
нормата на закона не предвижда задължение противната страна да репарира подобни
разходи. По изложените съображения съдът счита, че на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответника следва да бъдат осъден да заплати на ищцата заплатената държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за един адвокат в размер на
1 598.62 лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящият случай и двете страни са представили списък за разноските.
Воден от
горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожно на основание чл. 42, ал.
1, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН саморъчно завещание от *** г. на С.Х.П.,
ЕГН **********, починал на *** г., направено в полза на Н. Н. М., ЕГН **********
по предявен от Р.А.К., ЕГН ********** *** против Н.Н.М., ЕГН ********** ***
иск.
ОСЪЖДА Н.Н.М., ЕГН ********** *** да заплати
на Р.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 1 598.62 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :