Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 977 26.07.2022
година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
На пети
юли две
хиляди двадесет и втора година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Галина Драганова
като разгледа докладваното от съдията
Колева административно дело № 2152 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във
връзка с чл.
225а, ал.1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.Ш.Х. с ЕГН **********,
с адрес: ***, и съдебен адрес:**** против заповед № РД-08-564 от 21.07.2021 г.
на кмета Община Айтос, с която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
ЗУТ
е разпоредено на жалбоподателя да премахне следния незаконен строеж: масивна
сграда по северната граница на поземлен имот № 26, кв. 4 по плана на с.
Поляново с обща застроена площ от 28 кв.м.
С жалбата заповедта се оспорва като незаконосъобразна и необоснована. Оспорват се фактическите констатации на административния орган, като се сочи, че процесната сграда не попада в имот общинска собственост. Изложени са още съображения, че сградата представлява търпим строеж. Сочи се, че в хода на административното производство органът не е изследвал всички относими факти и обстоятелства, с което е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Искането е за отмяната на оспорения
административен акт.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа
жалбата. В подробни писмени бележки излага съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
адмнистративнопроизводствените правила, на материалния закон и при неспазване
целите на закона. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - кмет на Община Айтос,
представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и
моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Бургаският административен съд, след
преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт № 79, том ІІ,
рег. № 2668, дело № 245/2020 г. по силата на дарение жалбоподателят Р.Х. е станал
собственик на дворно място с площ от 865 кв.м., находящо се в с. Поляново,
представляващо поземлен имот № 26, в кв. 4 по плана на селото от 1989 г., ведно с построена в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м.
На 09.07.2021 г. от служители от Община
Айтос, в присъствието на Р.Х., е извършена проверка на строеж – сграда,
находяща се в УПИ І-26, кв.4 по плана на с. Поляново, за резултатите от която е
изготвен констативен акт № 2 от същата дата. В протокола е посочено, че същият
представлява основание за започване на производство по реда на чл. 225а от ЗУТ.
В хода на проверката е констатирано, че строежът, представлява масивна
едноетажна сграда с размери 8.20х3.42 м. с неустановено предназначение. Същата
попада в част от улица между о.т.10 и о.т.44 по плана на с. Поляново. За
сградата не е констатирано издадено разрешение за строеж и/или одобрен
инвестиционен проект. Към констативния акт е изготвена окомерна скица, върху
която е отразено местоположението на сградата. Констативният акт е връчен на
жалбоподателя на 13.07.2021 г., като същият е депозирал възражения срещу
констатациите в него.
Със
заповед № РД-08-564/21.07.2021 г. на кмета на Община Айтос, на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
ЗУТ,
е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: масивна сграда по
северната граница на поземлен имот № 26, кв. 4 по плана на с. Поляново с обща
застроена площ от 28 кв.м., или 8.20м х 3.42м. Прието е със заповедта, че част
от сградата – 10 кв.м., навлиза в имот публична общинска собственост - тротоар
и улица между о.т.10 и о.т.44 по плана на с. Поляново, съгласно одобрения
регулационен план населеното място от 1989 г. Сградата е описана като изградена
от тухлени зидове и стоманобетонни елементи – плоча, колони и греди, изолирана
с топлоизолация. Констатирано е, че същата не е нанесена на регулационния план
на населеното място, одобрен през 1989 г. и не съответства на действащия
подробен устройствен план на с. Поляново от 1989 г. Отбелязано е още, че за
сградата не са установени издадено разрешение за строеж или одобрени
инвестиционни проекти. Прието е също, че сградата не е търпим строеж на основание
§127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като същата представлява недопустим строеж по
действащите норми на ЗУТ с оглед обстоятелството, че пресича регулационната
граница на имота и попада частично в имот публична общинска собственост –
тротоар и улица. Заповедта е връчена на Х. на 18.08.2021 г.
В хода
на съдебното производство от ответната страна са представени извадка от
действащия регулационен и кадастрален план на с. Поляново, общ. Айтос, одобрен
със заповед № РД-09-137/14.04.1989 г. (л.29), извадка от недействащия
регулационен и кадастрален план на с. Поляново, общ. Айтос,одобрен със заповед
№ 1885/05.11.1960 г. (л.30) и извадка от застроителния план на с. Поляново от
1989 г. (л.31). В така представените книжа не е отразена процесната сграда,
както и основното застрояване в имота. Видно от скиците-извадка съобразно плана
от 1960 г. северната регулационна граница на имота е била на определено
отстояние от съществуваща самостоятелна паянтова сграда в имота, а с плана от
1989 г. регулационната граница е определена на нивото на същата паянтова
сграда, т.е. долепена е до нея.
В хода
на съдебното производство в качеството на свидетели са разпитани лицата Я.М.М. и
Ш.А.А.. И двамата свидетели посочват в показанията си, че процесната постройка
е изградена в периода приблизително 1980 г. – 1982 г., като са взели участие в
различни форми при изграждането ѝ. Наред с това сочат, че в последствие –
през 1983 г., при раждането на дъщерята на бащата на жалбоподателя, са
присъствали на събиране, организирано в процесната постройка. И двамата
свидетели сочат, че първоначалното предназначение на постройката е било за
гараж, като в същия е бил паркиран автомобил, собственост на брата на бащата на
жалбоподателя, както и че постройката е ползвана и за склад. Наред с това,
посочват, че същата е имала ламаринена врата, като свидетелят М. сочи, че вратата
е била с приблизителни размери да влезе една кола. Свидетелите посочват, че на
по-късен етап е извършвана изолация на постройката, като не могат да кажат към
настоящия момент за какво се ползва същата.
В
показанията си, след предяваване на комбинирана скица на действащия план от
1989 г. и недействащия план от 1960 г. за имота, свидетелят М. отговаря, че
процесната постройка е била изградена на северната част на имота, откъм
улицата, като към момента на построяване там не е имало улица. Сочи също така,
че през този период улица не е имало и от западната страна на имота. Същият в качеството
си на кмет на селото през 2003 г. -2011 г. е съдействал за насипване на тези
улици с чакъл.
Свидетелят
Ахмед от своя страна сочи, че строежът е извършен от тухли, бетон, камъни,
бетонна плоча за покрив. Наред с това твърди, че при изграждането му същият е
бил самостоятелна постройка – не е бил свързан с другата сграда, като не може
да посочи към кой момент гаражът е бил залепен за сградата, в която
собствениците живеят. По отношение на уличната регулация сочи, че през 80-те
години улицата от северната страна на имота е била черен път, по който са се
движели каруци, като същият бил асфалтиран в през 2022 г., а преди това е бил
чакълиран до средата. Твърди още, че през 80-те години от западната страна на
имота не е имало път, имало е храсталаци, а ограждането на имота е било с
драки.
В хода
на съдебното производство е изготвена съдебно-техническа експертиза от
заключението по която се установява, че в северната част на дворно място,
представляващо УПИ І-26, кв. 4 по действащия план на с. Поляново, община Айтос
е построена едноетажна сграда с размери 8.20/3.40м., съответстваща по параметри
/размер и местоположение/, посочени в оспорената заповед. За сградата не са
установени одобрени инвестиционни проекти, издадено разрешение за строеж или
внесени документи за узаконяването ѝ. Вещото лице е установило още, че
сградата не е нанесена на плана на населеното място, действащ от 1989 г.,
същата не е била нанесена и в недействащия план от 1960 г., като е отразено в
заключението, че това може да се дължи на пропуск или грешка при изчертаването,
тъй като в съседни имоти съществуват сгради, които също не са нанесени по
посочените планове. Вещото лице е определило, че сградата е строеж от V-та
категория съгласно Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете
строежи, представлява едноетажна постройка, изпълнена с плосък покрив, изградена
е от носещата конструкция изпълнена от тухлени и кирпичени зидове, върху които
е направена нова външна топлоизолация. Към момента на огледа вещото лице е установило,
че същата се използва за гараж, в който се паркират мотори, велосипеди и се
складират инструменти, автомобилни части, гуми и др. (към експертизата са
приложени и снимкови материали). Вещото лице сочи, че не може да се установи с
точност годината на извършване на строежа, но сочи, че начина на строителство –
кирпичени зидани конструкции, е бил характерен след освобождението до 80-те
години на миналия век. Отразено е в заключението, че конструкцията на сградата
отговаря на правилата и нормативите действащи към този момент. Посочено е още,
че самата сграда е изпълнена по северната регулационна граница на имота, т.е. границата
на стопанската постройка, нанесена на плановете от 1960 и 1989г.
Вещото
лице посочва, че за населеното място не е изготвена кадастрална карта. Към
експертизата е представена комбинирана скица, в която УПИ І-26, кв. 4 е отразен
по действащия план на с. Поляново, община Айтос и по недействащия план от 1960
г., от която е видно, че е налице разминаване на северната регулационна граница
на имота по двата плана.
С
допълнителното заключение, експертът е представил изготвена комбинирана скица
(приложение 1), в която са отразени процесната постройка, останалите постройки
в имота, границите по кадастралния план, послужил за основа на ПУП от 1960г.,
по ПУП от 1960г., по ПУП от 1989г. Видно от представената скица постройката
попада от вътрешната страна на северната регулационна граница на имота по плана
от 1960 г. (отразена в зелено), а съобразно регулационната граница по плана от
1989 г. – постройката излиза от имота в посока на уличната регулация.
Представена
е и скица, включваща предвижданията за имота по плановете за застрояване от
1960 г. и 1989 г. (Приложение 2). Видно от скицата в имота не е било предвидено
строителство на процесната сграда или на жилищната сграда, до която е долепена.
Вещото лице е установило, че по действащия план от 1989 г. в северозападната
част на поземления имот е предвидено застрояване на едноетажна жилищна сграда с
приблизителна застроена площ около 110кв.м, като за съществуващите
паянтови-селскостопански сгради и паянтова-жилищна сграда /нанесени на плана/,
не е било предвидено да се запазят. Установило е още, че в действащия
регулационен и кадастрален план от 1989г. съществуващата към момента жилищна
сграда и процесната постройка не са нанесена. Вещото лице е констатирало, че изпълнения
обем на жилищната постройка, ведно с процесния строеж не съответства на застроителния
план от 1989г. по местоположение, но съответства като площ и предназначение на
сградата предвидена като ново застрояване в застроителния план от 1989г. –
жилищна сграда.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че процесната постройка е функционално
свързана с основната сграда, която не е нанесена на комбинираната скица от
плановете от 1960 г. и 1989 г. Също така сочи, че още с плана от 1960 г.
регулационната граница на имота е изместена на север. Уточнява още, че
постройката отстои от западната регулационна граница на имота на 8.80м.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от компетентен административен
орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила за нейното издаване. Съгласно
чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В този
смисъл, оспорената заповед, доколкото е издадена от кмета на
община Айтос и процесният строеж представлява такъв от V-та
категория, е постановена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.
Заповедта е в предвидената от закона форма и съдържа фактически и
правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и
срокът на изпълнение, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице,
персонализиращо административния орган. Съдът намира, че в заповедта, както и в
констативния акт, се съдържат достатъчно данни във връзка с индивидуализацията
на обекта, по отношение на който е постановено премахване.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт. С издаване
на констативния акт жалбоподателят е бил уведомен, че започва процедура по реда
на чл. 225а от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 2, изр. първо от ЗУТ, заповедта
по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от лицата по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. От приложения констативен акт № И2/09.07.2021
г., изготвен от служители в община Айтос,
съответно специалисти в дирекция „ТСУРР“, се установява, че така указаният ред е спазен. С връчването на констативния акт е предоставена възможност
на жалбоподателя да направи своите възражения, от което право същият се е възползвала.
Въз основа на така съставения констативен акт е
постановена и оспорената заповед, като в същата са разгледани и
направените от Х. възражения по акта.
Противно
на изложените в жалбата твърдения, административният орган е събрал и оценил
всички относими факти и обстоятелства – местоположението и размерите на
сградата, съответствие на сградата с устройствения план на населеното място,
наличието на строителни книжа, както и са разгледани предпоставките за
търпимост на строежа визирани в §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУД.
При преценка на материалната законосъобразност
на заповедта, съдът взе предвид следното:
Легална дефиниция на понятието строеж е дадена в
§5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съобразно която: „Строежи“ са надземни, полуподземни,
подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно нормата на чл.
225, ал. 2 от ЗУТ незаконни са строежи, изградени без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж (т.2) и изградени в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план (т.1).
Не е спорно между страните, а и се
установява от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че
процесният обект, представлява масивна сграда с размери 8.20 х 3.42 м.,
изграден по северната граница на поземлен имот № 26, кв. 4 по плана на с.
Поляново с обща застроена площ от 28 кв.м., която сграда е изпълнена с плосък
покрив, с носещата конструкция изпълнена от тухлени и кирпичени зидове, върху
които е направена нова външна топлоизолация. Посоченото описание на обекта
квалифицира същия като строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Според
изготвената съдебно-техническа експертиза строежът е V-та категория съобразно
номенклатурата за видовете строежи.
Въз основа на данните по делото, в
частност показанията на свидетелите Я.М.М. и Ш.А.А., съдът намира за установено,
че първоначално строежът е извършен в периода 1980 г. – 1981 г. с
предназначение гараж. Това обстоятелство се потвърждава от изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза в заключението по която е отразено, че
ползваните материали за изграждането му (тухлени и кирпичени зидове) са били
характерни за този период. Даденото от свидетелите описание на строежа към момента
на изграждането му – строежът е имал голяма метална врата, в него са паркирани
автомобил и мотоциклет, съответства на предназначение за гараж. Свидетелите
посочват още, че към този период имотът на жалбоподателя не е имал ограда, т.е.
достъпът до строежа – гараж (доколкото същият е разположен странично на
северната граница на имота, а имотът е
ъглов и има лице към две улици, една от които е северната граница на
имота) е бил възможен. Не са налице основания посочените показания да не бъдат кредитирани.
Същите са безпротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и в
съответстват на останалия доказателствен материал.
Към момента на изграждане на строежа
през 1980 г. – 1981 г. са действали разпоредбите на ЗТСУ (ДВ, бр. 3 от
11.01.1980 г.), ППЗТСУ (ДВ, бр. 7 от 25.01.1980 г.), както и Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство. С нормата на чл. 55 от
ЗТСУ (отн.редакция) е било предвидено, че строежи могат да се извършват само
ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Конкретните
правила и нормативи за изграждане на строежи, включително от типа на процесния
– гараж, са били регламентирани с Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство. В чл. 95 от посочената Наредба е била
предвидена възможност гаражи да се изграждат на уличната регулационна линия при
следните условия - когато улицата е с второстепенно значение или с ограничено
движение по нея или когато поради особености на терена или разположението на
съществуващите сгради достъпът на коли в двора не е възможен или е значително затруднен;
и на външната застроителна линия - когато жилищната сграда в същия парцел,
респ. външната строителна линия, е на определено разстояние от
уличнорегулационната линия и не са налице условията по предходната точка. В чл.
112 от Наредбата е предвидено паркингите и гаражите от всякакъв вид да се
оразмеряват съобразно нуждите, които ще задоволяват, съответно изграждането им
да се осъществява въз основа на одобрен архитектурен проект. В нормата на чл.
173, ал. 1 от ЗТСУ е било предвидено, строежи или части от строежи, извършени
без утвърдени (одобрени) строителни книжа, съответно без за тях да е издадено
разрешение, но са допустими по действуващите разпоредби и застроителните
планове и могат да се използуват самостоятелно, да не се премахват. От
цитираните разпоредби следва извод, че за да е законен извършеният строеж –
гараж, през 1980 г. – 1981 г. е следвало за същия да има издадено разрешение за
строеж, одобрен инвестиционен проект, а в случай че такива липсват, за да не
бъде премахнат е било необходимо строежът да съответства на допустимите и
действащи разпоредби на застроителните планове. В настоящия случай за обекта
няма издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. От друга
страна в хода на съдебното производство от заключението на вещото лице по
изготвената съдебно техническа експертиза се установява, че към момента на
строителството гаражът е изпълнен на регулационната линия на имота съобразно
действащия към този момент подробен устройствен план за с. Поляново, общ. Айтос
от 1960 г. Извършването на гараж на уличната регулационна линия, както бе
посочено по-горе е било допустимо по действащите към този момент разпоредби.
Към момент на установяване на
незаконното строителство обаче, особеностите и характеристиките на извършения
строеж са значително изменени. Видно от приложените към експертизата снимкови
материали, към настоящия момент строежът няма обособена външна гаражна врата или
какъвто и да било друг външен вход за достъп, от двете странични (тесни) страни
са поставени прозорци, а откъм северната страна (към уличната регулация) се
вижда плътна стена. Отделно от това, видно отново от снимковите материали към
експертизата, в обекта е поставен балатум и са монтирани странични первази. От
показанията на свидетеля Ахмед се установява, че към момента на първоначалното
изграждане на строежа, същият не е бил свързан с основното застрояване в имота,
каквото е налице към настоящия момент. Изложеното води до извод, както е
посочило и вещото лице, че обектът е функционално свързан с основната жилищна
сграда. Наред с това характеристиките на обекта сочат, че същият вече не е с
предназначение за гараж (най-малкото няма вход през който в него да бъде
паркиран автомобил), а по скоро за допълнително помещение към основното
застрояване в имота, чиято функция не е ясна. Въз основа на снимковите
материали към експертизата, като липсват каквито и да било твърдения от
жалбоподателя за функциите на помещението към настоящия момент, съдът приема,
че помещението служи за някакъв вид склад. Не може обаче да се приеме, че
същият има предназначение на допълващо застрояване. Постройките от допълващото
застрояване имат спомагателен, обслужващ характер, т.е. обусловени са от
основното застрояване (арг. от чл. 41 от ЗУТ), но не се предвижда
функционалното им единство с основния строеж, какъвто е настоящия случай. С
оглед на изложеното, според настоящия съд, след първоначалното изграждане като
гараж, строежът е преустроен като е променено предназначението му, с което е
придобил характер на пристройка към основното застрояване, като функциите му не
са обвързани с основните жилищни нужди на това застрояване (в него не са
изпълнени баня, кухня или друг вид жилищна стая). Съгласно §5, т. 38 от ДР на
ЗУТ пристройката също се явява строеж. С оглед измененото предназначение на
строежа и неговия характер, съдът намира, че в случая при определяне неговата
законност, съответно търпимост, се явяват неприложими разпоредбите действали
към момента на първоначалното му изграждане като гараж.
Към момента на установяване на строежа
от компетентните органи, в нормата на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ е предвидено, че строежите
се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този
закон, а съгласно чл. 148 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са
разрешени. Преустройството на строеж с промяна на предназначението му, както и
извършване на пристройка към основното застрояване, не попадат в хипотезите на
чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ за които не се изисква одобряване на инвестиционен
проект или разрешение за строеж. По делото не е спорно, че нито за гаража, нито
за извършеното в него преустройство, нито за извършване на пристройка към
основното застрояване, има издадено разрешение за строеж или одобрен
инвестиционен проект или каквито и да било други строителни книжа. Следователно
установеният на място строеж, определен в заповедта като масивна сграда с
размери 8.20/3.42м., изграден на северната регулационна линия на имота, се
явява незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Съдът намира, че процесният строеж е
незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като същият не
съответства на действащия за населеното място подробен устройствен план, в сила
от 1989 г. Видно от представените комбинирани скици към съдебно-техническата
експертиза, строежът попада върху северната регулационна граница по плана от
1989 г., т.е. навлиза в уличната регулация. Наред с това, от данните по делото,
се установява, че с плана от 1989 г. за имота е предвидено застрояване, което
по местоположение не съответства на местоположението на действителното
извършеното в имота строителство, което е видно от представените с експетизата
комбинирани скици. В плана не е предвидено извършване на строителство на
северната регулационна граница на имота откъм уличната регулация, а по-навътре
в имота от същата. Ето защо строежът не съответства и на действащия подробен
устройствен план.
В случая не може да се приеме и, че
строежът е търпим. Моментът на изграждане на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 от
ЗУТ е този и §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУД, е този в който строежът е бил завършен
в съществуващия си вид. Обратното би означавало в противоречие със закона да се
санират извършените негови основни ремонти, реконструкции и преустройства,
които сами по себе си представляват строежи по § 5, т. 38 ЗУТ. В настоящия си
вид строежът, както бе посочено по-горе е с променено предназначение от
първоначално изграденото през 1980 г. за гараж. Следователно меродавен за
определяне основанията за търпимост на същия се явява момента на извършеното
последно преустройство, т.е. привеждането на строежа в настоящия му вид. Следва
да се има предвид, че жалбоподателят не ангажира доказателства към кой момент
извършеният гараж е преустроен и функционално е приел друго предназначение и е
свързан с основното застрояване. Въпреки това съдът намира за необходимо да
посочи, че по отношение на така извършения строеж (пристройка) не са налице
визираните в §16 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, независимо от
периода, в който е извършено преустройството.
По отношение на разпоредбата на §16, ал.
1 от ПР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползване, съдът намира, че се явява неприложима. По отношение на
поземления имот, в който е изграден процесния строеж е налице влязъл в сила
подробен устройствен план от 1989 г., т.е. след периода обхванат от нормата на
§16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Новият устройствен план дерогира приложението на
предходния, поради което именно новият план следва да бъде съобразяван от съда
при изследване въпросите за търпимост на извършения строеж. Това следва като
аргумент от обстоятелството, че както в ЗУТ, така и в ЗТСУ, са съдържат
разпоредби, които забраняват с новия план, или с изменението на предходния
план, предвижданията да се съобразяват с
вече извършени незаконни строежи. Следователно цитираната норма би била
приложима само в случай, че след релевирания в нея период (до 07.04.1987 г.) не
е налице влязло в сила изменение (нов план) за населеното място.
Съгласно ал.2 на §16, незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.
Според ал.3 на §16, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този закон. Аналогична е и нормата на §127, ал. 2 и сл. от ПЗР
към ЗИД на ЗУД, която изисква строежът да е заявен в рамките на една година от
влизане в сила на закона (т.е. до 2002 г.). В случая липсват данни, стоежът да
е бил деклариран или заявен за узаконяване пред съответните служби и посочените
срокове, поради което същият не може да се приеме за търпим на цитираните
основания.
При изложените съображения, търпимостта
на извършеното строителство следва да бъде изследвана само по отношение
предпоставките предвидени в §127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУД, съгласно който строежи,
изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване или забрана за ползване. Цитираната
норма се явява относима за строежи извършени в периода от 01.07.1998 г. до
31.03.2001 г., доколкото се явява въведен допълнителен период към §16 от ПР на
ЗУТ, а не се прилага паралелно с него.
Извършеният строеж, в настоящия му вид,
не съответства на действащите кам настощия момент нормативи, посочени в ЗУТ,
както и на нормативите действали в периода от 01.07.1998 г. до 31.03.2001 г. В
приложимите за периода разпоредби, както и към настоящия момент, не се съдържа
изрична забрана сгради от основното застрояване да се разполагат на външната
строителна линия (линията на строителство откъм улица, която може да съвпада с
уличната регулационна линия или да е на определено отстояние от нея, като това
се регламентира с ПУП (чл.25 от ЗУТ), доколкото в случая се касае за улична
регулация в селище, която не попада в разпоредбите за отстояния от улици –
напр. чл. 53 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално
и селищно устройство (отменен 05.06.2001 г.) или от чл. 26 от ЗУТ). Забранено е
строителството в чужд имот без надлежно удостоверено право на строеж – в случая
липсва право на строеж за извършване на строителство в общинския имот, засегнат
от процесния строеж. Въпреки това, освен общото правило, че строежите се
извършват в рамките на недвижимия имот, в приложимите към посочения период
наредби се съдържат редица правила, които посочват кои части от строежа е
допустимо да излизат извън външната строителна линия, когато тя съвпада или не
с уличната регулационна линия. Такива норми се съдържат в чл. 24 от Наредба № 5
за правила и норми по териториално и селищно устройство (отменена от 26.07.1995
г.) и чл. 74 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално
и селищно устройство (отменен 05.06.2001 г.), според които пред уличната
регулационна линия (т.е. към тротоара) могат да излизат (изпъкват) – входни
стъпала, пиластри, рамки, конструктивни елементи при надстрояване на сградата,
като е определено и максималното разстояние до което същите могат да излизат
очертанията на уличната регулационна линия. Подобни изисквания са въведени и с
чл. 84 от сега действащата Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. От
посочените разпоредби следва извод, че когато е допустимо основното застрояване
да се извършва на уличната регулационна линия, т.е. външната линия на
застрояване съвпада с уличната регулационна линия, то е допустимо част от
извършеното строителство, така наречените издатини на строежа, да излизат от
имота, но не и основната част от строежа. В случая от данните по делото, както
бе посочено и по.горе в изложението, се установява, че процесният строеж
навлиза в уличната регулация, т.е. имот общинска собственост, отреден за улица
с цели 10 кв.м. от общата си площ от 28 кв.м., като не се установява
навлизането да обхваща единствено допустимите издатини.
От друга страна, отново както бе
споменато по-горе, строежът е извършен в несъответствие със застроителния план
на с. Поляново от 1989 г., тъй като излиза от посочените в него рамки за
извършване на строителство. Видно от приложените по делото скици за имота е
предвидено застрояване, което предполага отстояние на основната сграда от
границите на имота, т.е. не е предвидено външната застроителна линия (откъм
северната улица) да съвпада с уличната регулационна линия. Следователно,
строежът като извършен извън външната застроителна линия на имота откъм север
се явява такъв в несъответствие с установените правила и нормативи (ПУП) за
строителство. Само за яснота съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото
ЗУТ и предходни закони уреждащи строителството на територията на Република
България, посочват, че част от условията за застрояване се уреждат с ПУП, то
при съобразяване предпоставките на §127 от ПЗР на ЗИД към ЗУТ следва да се
съобразяват и действащите подробни устройствени планове.
В обобщение на изложеното, следва извод,
че процесният строеж се явява нетърпим строеж и на основание §127, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД към ЗУТ, тъй като не съответства на ПУП от 1989 г., както и на основни
правила и изисквания за строителството, приложими, както в периода относим по
цитираната разпоредба, така и към настоящия момент. С оглед на изложеното се
установява, че строежът предмет на процесната заповед се явява незаконен и нетърпим
строеж, поради което съдът приема, че правилно с оспорената заповед е
разпоредено неговото премахване.
За яснота следва да се посочи, че при
издаване на оспорената заповед е спазен чл. 6 АПК. Извършването на строеж,
който попада в рамките на улица винаги създава заплаха за живата и здравето на
обитателите му, както и на останалите лица, участващи в движението. Доколкото
целта на закона е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство,
което изначално представлява заплаха за живота и здравето на своите собственици
и ползватели, както и за неограничен брой други лица, то намесата на държавата
в случая е напълно пропорционална на целта. Не е възможно по друг начин
ефективно да се защити живота и здравето на жалбоподателя и неговото семейство
без да се премахне съществуващото незаконно строителство. Макар че ще се
засегнат правата на жалбоподателя, това е единственият способ, чрез който може
да се постигне целта на закона. От друга страна, не трябва да се забравя
фактът, че процесният незаконен строеж е извършен в чужд имот, без учредено
право на строеж, поради което с действията си жалбоподателят е нарушил правото
на собственост на трети лица. Т.е., оспорената заповед не причинява вреди,
несъразмерни с преследваната от закона цел. Обратен извод не може да се
обоснове и от обстоятелството, че процесната пристройка е функционално свързана
с основното жилищно застрояване в имота, доколкото, както бе посочено по-горе
същата има само спомагателен характер и към момента не осъществява основни
функции от бита на жалбоподателя. Именно поради пропорционалността на намесата
на държавата в настоящия случай, не е налице нарушение на Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи и конкретно на нейния чл. 8, § 2.
Правилно при издаване на заповедта е
определен и нейният адресат. В чл.
225а, ал. 5 от ЗУТ е определен кръга на лицата, които са
отговорни за премахването на незаконен строеж, а ал. 6 на текста предвижда, че
отговорността им е солидарна. В кръга на тези лица попадат както извършителят
на строежа, така и възложителят. Чл.
161, ал 1 от ЗУТ посочва кои лица имат качеството на
възложители- това са собственикът, лицето на което е учредено право на строеж,
лицето което има право да строи в чужд имот по силата на закона.
Доказателствата по делото установяват по категоричен начин, че незаконният
строеж представлява пристройка, която е част от жилищната сграда, закупена от
жалбоподателя през с нотариален акт № 79 от 2020 г. Ето защо касационната
инстанция приема, че жалбоподателят има качеството на възложител (собственик на
имота) по смисъла на чл.
161, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл.
225а, ал. 5 от ЗУТ.
По изложените
мотиви, съдът формира извод, че оспорената Заповед № РД-08-564 от 21.07.2021
г. на кмета Община Айтос е
законосъобразен административен акт и отхвърля жалбата срещу нея.
При този
изход на делото и с оглед правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния
представител на ответника, заявено своевременно се явява основателно и следва
да бъде уважено в размер от 150 лева, определено по реда на чл.37
от ЗПП,
вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Р.Ш.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, и съдебен адрес:****против заповед №
РД-08-564 от 21.07.2021 г. на кмета община Айтос, с която на основание чл. 225а, ал.
1,
във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
ЗУТ
е разпоредено на жалбоподателя да премахне следния незаконен строеж: масивна
сграда по северната граница на поземлен имот № 26, кв. 4 по плана на с.
Поляново с обща застроена площ от 28 кв.м.
ОСЪЖДА
Р.Ш.Х. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: