Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
XLVІІІ-ми състав,
в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3118 по описа на съда за 2017
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на С.С.П., ЕГН ********** срещу Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН **********, да бъде осъден всеки един от ответниците
на основание чл.45 от ЗЗД, след допуснато от съда изменение на
предявените искове, да заплатят на ищеца сумата от по
132,25 лева, представляваща обезщетение за периода от
08.03.2012г. до
08.03.2017г., предвид
че всеки от тях държи
1/3 ид.ч. от
постройките, очертани със зелен, син
и червен цвят на скица №***. на СГКК-Варна,
приложена към молба от 17.03.2017г. и по този
начин лишават ищеца от възможността
да ползва собствената си ¼ ид.ч. от терена, върху
който са застроени, с обща площ на този
терен от 903кв.м., защтрихован в син, зелен и червен цвят на посочената
скица, представляващ реална част от
ПИ с идент.№*** по КККР на гр.***, целият
с площ от 600кв.м.; както и да бъдат осъдени ответниците на основание чл.109 от ЗС да премахнат в даден им от
съда подходящ за това срок
постройка с идентификатор *** с площ от 35 кв.м., по
плана на гр.***“, състояща се от две
помещения, едното от които ползвано
като гараж, както и барака с площ от
24кв.м., незаснета по КК, представляваща обща складова площ, като ако не сторят
горното да бъде овластен ищеца
да премахне постройката и бараката за сметка на
ответниците.
Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идент.№****по КККР на гр.Варна,
р***, целият с площ от 600кв.м., на основание решение №533 от 15.07.1998 г., поправено
с ***, в който
се включват няколко имота по КП/1997г. на местност „Зеленика", един от които
е ПИ 3225 с площ 829 кв.м.
Сочи, че със заповед №***. на Областен управител гр.Варна е одобрен ПНИ на местност „Зеленика”, като площта на ПИ 3225 по КП/1997г. е включена за
образуване на ПИ 3225 с площ 600 кв.м., а остатъка от 229 кв.м. заедно
с остатъци от съседни имоти са
отредени за образуване на ПИ 3600 с площ 531 кв.м.
С решение по гр.д.№*** на ВОС, влязло в сила на
30.07.2013г., е уважен иск по чл.108 ЗС и ответниците са осъдени да предадат
на ищеца С.П. владението върху недвижим имот с площ 829 кв.м. в
м."Зеленика" кв.Галата гр.Варна,
включен в ПИ 3225 по ПНИ с площ 600 кв.м. и реална част
с площ 229 кв.м. от ПИ 3600.
По КККР на гр.***,
одобрени със заповед РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПИ 3225 и ПИ 3600 по ПНИ
са заснети съответно с идентификатори *** и ***.
С протокол от
20.02.2015г. по изп.д.№ *** на ЧСИ ***, ищецът е въведен във владение
на ПИ 3225 и на реална част с площ
229 кв.м. от
ПИ 3600. В протокола е записано, че въвод
в постройките в мястото не е извършен, като ключовете от тях са
оставени на длъжника Х.Х. с указания да прибере вещите
си от имота
и да предаде ключа на ЧСИ до
20.03.2015г. До този
момент по-голяма част от вещите
на ответниците са в постройките, а ключовете от тях
са в Х.. Ищецът не
е установявал владение върху тях.
В ПИ *** има заснети две постройки. Едната е с идентификатор10135.5545.3225.1 с площ 34 кв.м., на два
етажа. Другата е с идентификатор ***, с площ 35 кв.м. В мястото има и барака с
площ 24 кв.м., изградена предимно от дървен материал, която служи за
съхраняване на вещи. Бараката е пристроена до южните стени, на гърба на другите
две постройки и не е заснета по КККР. На ищеца не е известен точния период на
изграждане на постройките и бараката, но той твърди, че това е станало след
1991г. Постройките и бараката са строени без строителни книжа и не са
узаконими. Строени са без да съществува подробен устройствен план, без проекти
и строително разрешение. Те не представляват търпим строеж, тъй като не са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и не отговарят на
СПН, действали от момента на строителството им до настоящия момент. Намират се
на по-малко от 5 км. от регулационните граници на гр.Варна, постройката с
идентификатор 3225.2 представлява гараж, построена е на по-малко от 3 м. от
страничната регулационна /имотна/ граница, а постройката с идентификатор 3225.1
не съдържа заедно помещение за обитаване, кухня и складово помещение.
Ответниците не са имали право на ползване върху държавна земя, предоставено им
с акт на Общински или Окръжен народен съвет на основание ПМС, затова не са
имали право да застрояват земята преди нейната реституция. Постройките не са
декларирани от ответниците до 11 декември 1998г. Няма проведена процедура по
получаване на статут „Търпим строеж”, няма издадено удостоверение за търпимост.
С изложеното се обосновава правния интерес от предявените искова.
Ответниците са
депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който
изразяват становище за недопустимост на исковете, в евентуалност – за
неоснователност на същите.
Според
изнесеното в отговора и на тримата ответници недопустимостта на претенцията се
основава на НАЛИЧИЕТО НА СПЕЦИАЛЕН РЕД, ПО КОЙТО СЛЕДВА ДА БЪДАТ УРЕДЕНИ
ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО СПОРА, КОЙТО РЕД ПРЕДИ ДА Е ПРИЛОЖЕН ИЛИ ИЗКЛЮЧЕН
НА НЯКАКВО ОСНОВАНИЕ, ПРАВИ НЕДОПУСТИМО СЪСТЕЗАТЕЛНОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО.
Този
специален ред е регламентиран от нормите на пар.4 и следващите от ПЗР ЗСПЗЗ -
ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПАР.4 „Л" ОТ ПЗР ЗСПЗЗЗ И ПАР.31 ОТ ПЗР ППЗСПЗЗ /ПМС
234/16.12.1999 ГОДИНА/ и предвижда именно начина на УРЕЖДАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА
МЕЖДУ ЛИЦА С ПРАВА, КАКВИТО ДВЕТЕ СТРАНИ ПО НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО ИМАТ.
Същевременно
се сочи, че трайната съдебна практика ЕДНОЗНАЧНО ПРИЕМА, ЧЕ ЗАКОННОСТТА НА
СТРОЕЖИТЕ Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА ПО РЕДА НА СПЕЦИАЛНИЯ ЗАКОН,
включително и защото съществува ПМС 4 /1988 година, което задължи българската
държава да стори нужното за узаконяване на всички строежи в подобни имоти.
Ответниците твърдят, че
имат правата по чл.72 от ЗС, включително и правото да държат постройките
до заплащане на тяхната стойност, независимо от факта, дали същите са търпими
строежи или не са такива.
Исковата
претенция за премахване на постройките се настоява, че е недопустима и на още
едно основание - че съдбата на тези постройки вече е била предмет на
разглеждане в две съдебни производства, при второто от тях ищецът и родственици
са осъдени да предадат на ответниците
владението на сградите, като тогава те се са направили съответните възражения,
на които се основава сега искът, поради което правото им сега да искат
премахване е преклудирано.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРЕТЕНЦИИТЕ, ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА КОИТО ТЕ СЕ ОСНОВАВАТ И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, се навежда следното:
Оспорват исковете
като неоснователни, защото първият от ответниците е заварен ползвател на имота
при влизане в сила на ЗСПЗЗ, а вторият и третия от тях са наследници на
неговата преживяла съпруга, тяхна майка, при което и на основание пар.4 „В” от
ПЗР ЗСПЗЗ имат правата по чл.72 от ЗС - да държат извършените в имота
подобрения, докато същите им бъдат заплатени по предвидения за това от закона
ред.
Оспорват правото на собственост на ищеца по отношение
на дворното място, в което е сградата, защото са го придобили надлежно, като
собствеността на наследодателя на ищците е неправилно възстановена при наличие
на право на изкупуване по реда на пар.4 „А" от ПРЗ ЗСПЗЗ, което първият от
ищците се сочи, че е реализирал.
Излагат че не
оспорват принципно правото на собственост на наследодателя на ищеца към
периода, предхождащ коопериране на земеделието, макар че този имот е отнет не
поради внасянето му в ТКЗС, а след като е бил отчужден за обществени нужди - изграждане
на пясъчна кариера, а лицата, чийто имоти са били отнети са били обезщетени или
са получили по замяна други имоти, като доказателства за това си твърдение,
ответниците сочат, че ще представят в
първото по делото с.з., тъй като сочат, че към момента на депозиране на
отговор, не са в състояние да ги издирят. Оспорват решението от 15.07.1998
година да е валидно такова, ЗАВЪРШВАЩО РЕСТИТУЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО, КАТО
СЪЩОТО НЯМА ТАКОВА ДЕЙСТВИЕ. Считат това решение за нищожно, тъй като е
постановено от незаконен състав - от лица, които към момента на постановяване
на решението - тези, които са посочени в заглавната част на същото не са били
членове на Поземлена комисия - Варна. Считат, че решението е неавтентично,
защото същото съдържа два раздела - раздел I, с който се
„признава” правото на собственост, както и раздел III, с който се отказва възстановяване на
право на собственост, но не съдържа ОБИЧАЙНИЯТ ЗА СТРУКТУРАТА НА
АДМИНИСТРАТИВНИЯ АКТ РАЗДЕЛ II, с който се „възстановява” правото на
собственост. Изрично в решението се сочи, че за издаване на КНА и сделки с
имота е нобходима скица, каквато няма представена към решението, по делото. Решението,
което се противопоставя на ответниците
се сочи, че е незаконосъборазно и с оглед актуалните редакции на текстовете на
закона и подзаконовия нормативни актове, регламентираши процесиите отношения,
поради което и на основание чл.17, ал.2 ГПК молят да се подложи същото на
контрол за законосъобразност.
Към датата
на издаването на решението се сочи, че НЯМА ОДОБРЕН ОТ КМЕТА НА ОБЩИНАТА
КАДАСТРАЛАН ПЛАН ПО ТОЗИ СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН.
В самото
решение се сочи необходимостта от такава скица, но скица няма издадена.Затова,
според изнесеното в отговора, дори решението да е валидно, дори да е
законосъобразно, реституцията не е завършена.
Ответниците
считат, че ИМАТ ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ НА ИМОТА ДО ЗАПЛАЩАНЕ НА ПОДОБРЕНИЯТА В
НЕГО. Най - големите по стойност подобрения, според изнесеното в отговора, са извършените в имота строежи, като
сградата, предмет сега на претенцията НЕ Е БИЛА ПРЕДМЕТ НА ПРЕДХОДНОТО
ПРОИЗВОДСТВО, ПРИ КОЕТО СИЛАТА НА ПРЕСЪДЕНО НЕЩО НЕ СЕ РАЗПРОСТИРА ПО ОТНОШЕНИЕ
НА НЕЯ. Ответниците оспорват иска и на това основание, защото претендират, че
им се дължи заплащане на стойността на сградата, която имат право да държат в
имота на основание пар.4 „в” ПЗР ЗСПЗЗ при следните предпоставки:
На първия от
ответниците, по силата на Решение на ИК на ОНС Варна,
взето с протокол № 7 от 14.05.1980 година, му е предоставено за ползване по
реда на 76 ПМС пустеещо място в м.Зеленика от землище Галата, представляващо поземлен
имот № *** по действуващия по-рано кадастрален план на местността.
След
предоставяне на имота, в периода 1985-1987 година, заедно с наследодателката на
втория и трети от ищците, ответниците сочат, че изградили в имота едноетажна
жилищна сграда със засторена площ от 68,40 кв.метра, състоящ се от вх.антре,
кухня, дневна, две спални и санитарен възел.
Пред 1989
година ответниците сочат, че изградили като пристройка гараж и обслужващо
помещение с площ от 38 кв.метра.
След
приемане на ЗСПЗЗ на основание пар.4 „А" от ПЗР ЗСПЗЗ и изпълнение на
законовите изисквания заплатили стойността на само 600 кв.метра идеални части
от предоставения им за ползуване имот.
След като са
били снабдени с нотариален акт за правата си, през 2006 година посторили втори
етаж на сградата с площ от 52,25 кв.метра, с отделен вход от външно стълбище,
състоящ се от две стаи и входно антре.
С приемане
на ПНИ част от имота от северната му страна, зеадно с част от съседен имот били
обособени като новообразуван ПИ 3600 и възстановени в полза на собствениците по
реституция, а за ответниците е бил отреден новоборазуван имот № 3225 с площ от
600 кв.метра, в който се намират и построените от тях сгради.
Ответниците
сочат, че са предявили иск за възстановяване владението им върху сградите, образувано
гр.дело № 8583/2015 година по описа на ВРС, по което дело е било образувано въззивно гр.дело № 1408/2016
година на ВОС, с което претенцията им е била уважена.
При горните
предпоставки се сочи, че претенцията за премахване на сградите би била неоснователна
и на това основание.
По отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота,
поради държането на сградата върху него,
заявяват, че след като държат сградата, докато не им се заплатят подобренията, не дължат обезщетение.
Молят да се
разгледа възражението им за придобивна давност, като първо по ред такова, като
ако бъдат признати за собственици на постройката, да се отхвърли претенцията на
ищеца.
След
извършеното плащане на цената на земята владеят сградата като собственици на
същата, като по отношение на нея, давността не е прекъсната от предходното
съдебно решение, защото собствеността на същата не е предмет на делото.
Затова при владение
от 22.11.1997 година /приемането на измененията чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ - и до датата
на насилственото им отстраняване от дворното място, се настоява от ответниците, че са станали собственици на
сградата в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Правото
им на собственост се сочи, че се
основава евентуално и на разпоредбата на пар.30, ал.(6) от ПМС 121 от
25.03.1997 година за изменение на ППЗСПЗЗ, съобразно който текст, когато
собственикът на земята не е заплатил сградата във възстановения му имот,
ползвателят придобива собствеността на тази сграда.
Настоява се
съдът да прецени правото да постанови изнасянето на публична продан на мястото
и сградата, и да се отхвърли иска с
мотив, че спорните отношения между страните следва да бъдат уредени съобразно
пар. 62 ал.10 от ПЗР ПМС 456 от 11.12.1997 година /макар текста да сочи, че
компетентен орган е Кмета на общината/, който параграф предвиждащ, че тогава
когато собственикът на земята не заплати стойността на сградата в един
възстановен му имот в законоустановения срок, ако не е направил в срок искане,
той губи правото да поиска оценка по-късно, а отношенията помежду им следва да
се уредят по предвидения за това от закона ред - чрез изнасяне на имота на
публична продан.
Предвид изложеното се моли съдът да отхвърли
претенциите на ищеца като неоснователни изцяло и да се присъдят в полза на
ответника сторените разноски по делото. Представя писмени бележки.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
С решение №774/11.04.2013г. по в.гр.д. № 3014/2012г. на ВОС, влязло в
законна сила, е отменено
решение
№ 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено по гр.д. № 2428/05г., в частта,
с която е отхвърлен предявения от *** П., ЕГН ********** и ***
П., ЕГН **********
и двамата от гр. Варна против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН ********** и К.Х.Д.,
ЕГН ********** *** иск за предаване владението върху недвижим имот с площ от
829 кв.м. в м. „З***”, землището на кв. ***, очертан с червен цвят по приложената на л. 26 от делото
на ВРС скица, включващ имот № *** по ПНИ с площ от 600
кв.м.
и граници на този имот: ПИ №№ 3226, 3600, 3224, 3590, 3222 и път и западната
част с площ от 229 кв.м. от ПИ № ***, при граници на тази
част: ПИ №№ ***, останалата част от имот 3600 и от двете страни път, на
осн. чл. 108 от ЗС, И ВМЕСТО НЕГО Е
ПОСТАНОВЕНО:
ОСЪЖДА Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д.,
ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** *** да предадат на С.С.П., ЕГН ********** ***
качеството му на правоприемник на починалия в хода на процеса ищец *** П., ЕГН **********,
и на *** П., ЕГН ********** *** владението върху недвижим имот с
площ от 829 кв.м. в м. „***, очертан с червен цвят
по приложената на л. 26 от делото на ВРС скица (която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението), включващ имот № *** по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ *** и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600, при граници на
тази реална част: ПИ №№ ***, ***, останалата част от имот 3600 и път, на осн. чл. 108 от ЗС, при релевирано
твърдение за придобито от ищците право на собственост върху спорния имот на
основание наследствено правоприемство и реституция, постановена в полза на
наследниците на М***С.П. с решение № 533/15.07.98г. на ПК-Варна.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2721/02.09.08г. на ВРС, ХХХІV с-в, постановено по гр.д.
№ 2428/05г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от *** П., ЕГН ********** /починал и заместен в хода на процеса
от наследника си С.С.П., ЕГН **********/ и *** П.,*** против Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН **********
и К.Х.Д., ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с
площ от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ *** и път, на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.
ОТХВЪРЛЯ възражението за подобрения, направено от Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д.,
ЕГН ********** и К.Х.Д., ЕГН ********** ***, чрез заплащане на увеличената
стойност на процесния недвижим имот с площ от 829 кв.м. в м. „***, включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с площ от 600 кв.м. и западната
част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600 по ПНИ от 2002г., при посочени по-горе
граници, изразяващи се в: подобряване на повърхностния хумусен пласт на имота
от м. юни 1983г., на обща стойност 1800лв.; направа на ограда от 118 линейни
метра с две врати, с бетонни стълбчета и оградна мрежа с обща дължина 80м.,
направена през м. юни 1983г. и на стойност 950лв.; засаждане на 250бр. лози и
27бр. асми през м. юни 1983г., на стойност 8181лв.; засаждане на овощни
дръвчета през 1983г. – 3 бр. орехи, 2бр. бадеми, 5 круши, 4 сливи, 5 ябълки, 3
череши, 5 вишни, 2 лешника, 2 смокини, на стойност 2275лв.; прокарване на вода чрез
водопровод на кооперативни начала през пролетта на 1984г., на стойност 650лв.;
построяване през 1985-89г. на основна сграда, антре, баня-тоалет, септична яма,
на площ от 41 кв.м. с покривна изолация, външно и вътрешно ел. захранване, на
стойност 11070лв.; изграждане на пристройка към основната сграда, състояща се
от гараж и стая през 1986-89г., общо на 38 кв.м., на стойност 6840лв.;
изграждане на стопанска постройка – навес/барака; барака, през 1985-89г. – 24
кв.м., на стойност 4320лв.; закупуване и монтиране на стоманено гърне-резервоар
– 12.5т., през 1987-89г., на стойност 750лв.; изграждане на пешеходни пътеки –
15 кв.м. /с тротоарни плочи 119бр./, бетонни настилки 51 кв.м., през 1989г., на
стойност 505 лв., на обща стойност от 37341лв., платима, както следва: на Х.Д.Х.
– сумата от 28005.75лв. /по 14003лв. от двамата ищци/, на В.Х.Д. – сумата от
4667.63лв. /по 2334лв. от всеки от ищците/, на К.Х.Д. - сумата от 4667.63лв.
/по 2334лв. от всеки от ищците/, на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС, вр. с § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ; КАКТО И ИСКАНЕТО за признаване на правото на задържане на имота до
заплащане на подобренията, на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС.
С решение по в.гр.д. № 1408/2016г.
на ВОС, влязло в законна сила: ОСЪЖДА С.С.П. ЕГН **********, *** ЕГН ********** и *** ЕГН ********** тримата с адрес *** да предадат на основание чл. 75 от ЗС
на Х.Д.Х. ЕГН ********** В.Х.Д. ЕГН **********
И К.Х.Д. ЕГН ********** всички с адрес: *** владението на следния
недвижим имот: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА, състоящо се от първи етаж с идентификатор ***, със застроена площ от 68,40 кв.метра, състоящ се от вх.антре, кухня,
дневна, две спални и санитарен възел и втори етаж на сградата с идентификатор ***,
с площ от 52,25 кв.метра, с отделен вход от външно стълбище, състоящ се от три
стаи и сервизни помещения, ведно с ПРИСТРОЙКА - ГАРАЖ И ОБСЛУЖВАЩО ПОМЕЩЕНИЕ с
площ от 38 кв.метра, построена върху дворно място, цялото с площ от 600
кв.метра, представляващо имот с идентификатор *** на с.о. „***.
По делото са представени писмени доказателства:
декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.10.2016 г. от Х.Х.,
писмо до Х.Х. ***, у-ние за наследници изх.
АУ254517МЛ/30.10.2014 г. Община Варна, р-н „***“, протокол №7/14.05.1980 г. на
ГНС-Варна, списък на работните, служителите и пенсионери за получаване на земя
по 76 ПМС в района на ОбНС-Варна, нотариален акт № *** г., Варненски нотариус, констативен
акт от 06.07.1989 г., удостоверение за базисна оценка на имот/дата не се чете/
изд.от Община Варна.
Протокол №7 от заседанието на ИК на ОбНС –Варна, удостоверение по ч.гр.д.№ 16215/2015 г., по описа на
ВРС, скица на имот изх.№ 489/05.07.2005 г., скица №3 за имоти №№ 3225 и 3600 по
ПНИ на ***“ и
комбинирана скица по гр.д.№ 2298/2008 г., СТЕ по гр.д.№ 2298/2008 г.,
техническо задание, удостоверение ** г. на Община Варна, протокол за
причисляване към държавния поземлен фонд на земи собственост на бивши членове
на ТКЗС от 19.12.1962 г., заявление, декларация
по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ от 18.05.1992 г., обяснение от Т.П. от 09.01.1995
г.
От заключението на в.л. по назначената
по делото СТЕ, което съда приема
като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните,
се установява, че сградите са разположени в задната част на имота, сграда 1 е с площ
67,30кв.м., сграда 2 с площ 38,21кв.м. и сграда 3 с площ 32,78 кв.м. Сграда 1
представлява жилищна сграда на два етажа, сграда 2 монолитна стоманобетонова
конструкция и тухлена зидария и сграда 3 представлява барака изградена от
дървени подпори и греди покрити с ондулин. Посочени са и отстоянията на
регулацинните граници. Съгласно Решение №
322-4 от 29.05.2000 на ОС в гр.Варна и обн.ДВ бр.59 от 2000г. са създадени нови
селищни образувания с местно значение, в които попада и СО Зеленика. За имота
няма изработен подробен устройствен план. Съгласно ПУП за съседния имот ***кв.52 по плана на *** е предвидено отстояние по-голямо
до регулационната граница, отколкото са фактическите. Възможно е имота да бъде
оползотворен по-целесъобразно и да се усвои по-голяма разгърната застроена
площ. Постройките биха пречели в случай, че се цели максимално достигане на
разсширените площи, или същите могат да бъдат надградени в случай, че отговарят
конструктивно. Не съществува статистика по критерия за пазарен наем през
последните 5 години в ***. Съгласно Решение № 322-4 от
29.05.2000 на ОС в гр.Варна и обн.ДВ бр.59 от 2000г. са създадени нови селищни
образувания с местно значение, в които попада и *** и ***, т.е. двете местности са
различни.
От назначената СОЕ неоспорена от
страните и приета от съда СОЕ се установява, че месечната наемна стойност на ПИ
с идентификатор № *** е 115 лв., за пет години е 6 900 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На първо място при предявяването на
иск от един съсобственик срещу трето на съсобствеността лице, останалите
съсобствениците не са задължителни другари в процеса, тъй като предявяването на
иск по чл.109 от ЗС е действие на обикновено управление на вещта /действие,
насочено към запазване и охраняване на правото на собственост върху вещта/,
което може да се осъществява от всеки съсобственик поотделно. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на ВКС /решение № 1711 от 14.12.2000 г. по гр.д.№ 293
от 2000 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241
от 2011 г. на ВКС, Първо г.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК и др./, в
която по аналогия се прилага приетото в Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1074
г. по гр.д.№ 63 от 1974 г. на ОСГК на ВС. Поради което несонователно
е направеното от ответниците възражение в тази насока.
Негаторният иск е правен способ за защита на правото на собственост срещу
всяко неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на
носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно
упражняване, тоест на използването на вещта според предназначението й.
Основателността на
иска предполага кумулативно наличието на следните предпоставки: ищецът да е
собственик на имота, а ответникът с неоснователни противоправни действия или
бездействия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен
обем.
От съдържанието на постановеното решение № 774 от
11.04.2013г. постановено по в.гр.д. 3014/2012 г. на ВОС и скица във връзка с
предявения от ответниците осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС се
установява, че ищеца С.П. и Тодор П. са собственици на недвижим имот с площ
от 829 кв.м. в м. „Зеленика”, землището на кв. Галата, гр. Варна, очертан с
червен цвят по приложената на л. 26 от делото на ВРС скица (която приподписана от съда представлява
неразделна част от решението), включващ имот № 3225 по ПНИ от 2002г. с площ
от 600 кв.м. и граници на този имот: ПИ №№ ***,
3600*** и път и западната част с площ от 229 кв.м. от ПИ № 3600,
при граници на тази реална част: ПИ ***, останалата част от
имот 3600 и път.
Видно от протокол за въвод на ЧСИ по изп.
дело ***. по актуални данни съответстващ на имот с идентификатор ***
Влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС се ползва със
сила на присъдено нещо и в настоящото производство въпроса относно
собствеността на имот
с идентификатор № *** не може да бъде преразглеждан. Поради което не следва да се
разглеждат в настоящото производство всички възражения направени от ответниците
в тази насока. Действително с това решение не е прието, че собствениците на терена са
собственици и на постройките върху него, но като собственици на терена, същите
са собственици и на земята под постройките.
За да се уважи иска по чл. 109 от ЗС
ищецът следва не само да твърди за наличието на "пречещо" действие, а
следва да обоснове и докаже неоснователност на такова действие и преди всичко -
реално смущаващо правата му фактическо състояние.
В тежест на ищеца е да установи, че върху
собствения му имот е осъществено въздействие, което е довело до различно
отпреди въздействието противоправно състояние. От своя страна ответникът следва
да установи, че е действал правомерно при създаването на новото състояние в
имота на ищеца.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на решение *** г., поправено с решение № 716 от 07.07.2000г. на
ПК-Варна, съответно по приетата от съда СТЕ се установява, че
съгласно наличните КП и други планове, сградите в имота са били факт към
03.08.1995г. Или към момента на придобиване на собствеността върху имот с
идентификатор *** в същият са
съществували процесните сгради. Поради което не би могло да се приеме, че е
създадено, извършено ново действие от ответниците, което реално да смущава
правата на ищеца. Още повече, в даденото заключение, прието от съда и
неоспорено от страните се установява, че ,,Постройките биха пречели в случай, че се цели
максимално достигане на разсширените площи, или същите могат да бъдат
надградени в случай, че отговарят конструктивно. По делото не се събраха
доказателства да е необходимо максимално достигане на разширените площи, съответно
сградите евентуално биха могли да се надстроят. Поради което не се установява и
същите да пречат за упражняване правата на ищеца.
Тъй като, не се установи извършване
на пречещо действие или бездействие от страна на ответниците във връзка с
направените от ищеца твърдения, то иска е изцяло неоснователен.
Нещо повече, с влязло в
законна сила съдебно решение по възз. д. № 1408/2016г. съдът е постановил да се предаде владението върху ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА, състоящо се от първи етаж с идентификатор ***, със застроена площ от 68,40 кв.метра, състоящ се от вх.антре, кухня,
дневна, две спални и санитарен възел и втори етаж на сградата с идентификатор ***,
с площ от 52,25 кв.метра, с отделен вход от външно стълбище, състоящ се от три
стаи и сервизни помещения, ведно с ПРИСТРОЙКА - ГАРАЖ И ОБСЛУЖВАЩО ПОМЕЩЕНИЕ с
площ от 38 кв.метра, построена върху дворно място, цялото с площ от 600
кв.метра, представляващо имот с идентификатор *** на с.о. „*** на ответниците, като е уважил иск с правно основание чл.75 от
ЗС, т.е. ответниците упражняват фактическа власт върху имотите, въз основа на
съдебно решение.
Съгласно § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ предоставеното право на
ползване върху земеделски земи въз основа на актове на Президиума на Народното
събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет се прекратява. С § 4а, ал.
1 от ПРЗ на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите ползватели, които са
построили сграда до 01.03.1991 г., да придобият собствеността върху земята, ако
заплатят цената й на собственика чрез общината в определените ЗСПЗЗ и
Правилника за прилагането му срокове. Когато ползвателите не реализират тази
възможност, съгласно пар. 4а, ал.
3 от ПЗР на ЗСПЗЗ собственикът на земята придобива собствеността на
сградата, ако я заплати чрез общината на ползвателя или на неговите наследници.
Ако никой от правоимащите не се възползва от предоставената му възможност и
стойността на земята, съответно на сградата и подобренията, не бъдат заплатени,
отношенията се уреждат от пар. 4а, ал.
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначално разпоредбата е предвиждала
ползвателят, построил сградата, да придобие правото на собственост само върху
нея, отделно от мястото, като заплати в полза на държавата предвидената в ал. 2
прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в
размер, определен от Министерския съвет /ДВ, бр. 28/1992 г., до изменението с
ДВ, бр. 98/1997 г./. В същия смисъл е и §30, ал. 6 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28/1997 г./. С изменението на пар. 4а, ал.
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98/1997 г. и ДВ, бр. 99/2002 г.,
изискването за заплащане на такса отпадна и се предвиди сградата и
принадлежащият й урегулиран поземлен имот, определен с плана за
новообразуваните имоти по § 4к, да се изнасят на публична продан по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Видно, че с тази нормативна уредба е създадена
цялостна процедура, с детайлно предвидени действия, които трябва да бъдат
извършени в определени срокове, за уреждане на отношенията между ползвателя и
собственика по повод на земята и сградата в имоти, попадащи в терени по § 4а
ПЗР ЗСПЗЗ. Именно описаната административна процедура следва да намери
приложение в отношенията между ползвателя и собственика, като за реализирането
й е необходима инициатива за това от някое от посочените в закона лица.
Съответно тази процедура не може да се приложи по съдебен ред, в каквато насока
е направеното от ответниците искане.
С оглед гореизложеното искът с правно основание чл.109
от ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се
установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а
именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и вина (при
отчитане действието на оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
С оглед на събраните по делото доказателства съдът
намира иска за недоказан. Липсва противоправно деяние от страна на ответниците. Не се установи същите да са извършили действия
възпрепятстващи ползването на имота от ищеца.
Така искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде отхварлен за сумата от 132,25 лв. за периода от 08.03.2012г.
до 08.03.2017г.
При този изход на спора, по реда на чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски на ответниците. Липсва направено искане в тази насока, както и
представени доказателства за направени разноски, поради което и такива не се
присъждат.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.С.П., ЕГН
********** срещу Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН
********** и К.Х.Д., ЕГН ********** иск
по чл. 109 от ЗС да премахнат постройка с идентификатор *** с площ от
38,21 кв.м. и сграда 3 с площ от 32,78 кв.м. по схема на в.л. по СТЕ на л. 208
от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.С.П., ЕГН
********** срещу Х.Д.Х., ЕГН **********, В.Х.Д., ЕГН **********
и К.Х.Д., ЕГН ********** искове за заплащане на сумата от по 132,25 лв. от всеки един от тях, претендирана като имуществени вреди за периода от 08.03.2012 г. до 08.03.2017 г. за ползване на площта под сграда с идентификатор *** постройка с идентификатор *** и сграда 3 по схема на в.л. по СТЕ на л. 208
от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решениетоот имот с идентификатор *** осн.чл.45 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: