№ 804
гр. Варна, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500823 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Г. И. М. – Вл., подадена чрез
процесуален представител адв. Р. Д., срещу Решение № 484/15.02.2023 г., постановено по
гр.д. № 9355/2022 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката
иск срещу К. В. К. и Д. Б. К. за признаване за установено между страните, че тя е собственик
на основание изтекла придобивна давност в периода от 09.12.2005 г. до 18.07.2022 г. на 1/2
идеална част от следния недвижим имот: Част от първия етаж на триетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, бул."Съборни" № 27, ет.1, представляващ самостоятелно
жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня - тоалет и
стълбище към избата, ведно с припадащото се избено помещение, без данни за квадратура
по документ за собтвеност, представляващ имот с идентификатор 10135.1504.124.1.1. по КК
и КР на гр. Варна, при граници на имота, упоменати в решението, както и 1/6 идеална част
от поземления имот, в който е построена сградата с идентификатор 10135.1504.124 по КК и
КР на гр. Варна, с площ от 824,40 кв.м. по нот.акт, а по скица 393 кв.м., при граници и
съседи: имоти 10135.15.04.123, 10135.1504.125, 10135.1504.128, 10135.1504.126 и
10135.1504.117, на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Въззивникът изразява становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Сочи, че в доклада по делото не му е указано, че следва да докаже, че саморъчно изписаният
предварителен договор, сключен от 09.12.2005 г. има достоверна дата, която да отговаря на
изискванията на чл. 181, ал. 1 ГПК. Разпределената доказателствената тежест на ищеца била
да докаже давностното си владение, а в мотивите на решението му, искът му бил отхвърлен
поради недоказаност на достоверността на датата на предварителния договор. С
коригирания доклад по делото било указано на ищеца да докаже твърдението си, че от 2005
година до деня на предявяване на иска е упражнявал фактическа власт върху процесния по
делото имот с намерение за своене. Посоченият факт бил доказан чрез разпитаните от съда в
съдебно заседание на 13.12.2022 г. двама, водени от него свидетели, докато ответната страна
не е ангажирала нито едно доказателство за неговото опровергаване. Безспорно било
1
установено, че Г. Вл. е обитавала непрекъснато и необезпокоявана процесния имот, и
владението й не е било прекъсвано по никакъв начин. Оспорва твърденията, че последното
не е осъществявано явно, като твърди, че през целия процесен период тя лично е плащала
данъците за процесния имот, защитавайки правата си на владелец, е водила спорове досежно
ползването на имота с другите съседи, живеещи на втория и третия етаж на същия адрес, и
го е ремонтирала. Изложените от свидетелите факти изцяло се потвърждавали от
приложените писмени доказателства. Посочва, че не е била страна по водените от
ответниците дела, а нищо не е пречело тя да бъде конституирана като такава и да бъде
осъдена, ако са съществували предпоставките за това. От друга страна, жалбоподателката
сочи, че при оспорване на достоверната дата на предварителния договор ответниците са
разполагали с възможността по отношение на документа да бъде извършена експертиза,
което не било сторено. От свидетелските показания на Хр.П. се установявало, че в началото
на декември 2005 г. е присъствала лично при изготвянето на оспорения предварителен
договор. Г. с почерка си е писала този договор, а редакцията му е била оформена от трите -
Г., майка й и самата свидетелка. Целта на този договор била майката на Г. да я защити
косвено от нейната сестра, в случай, че сестра й почине преди своя съпруг. Оспорва
изводите на съда, че показанията на свидетелката не следва да бъдат кредитирани като
хаотични и непоследователни. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от К. В. К. и Д. Б. К., чрез адв. Б.
Ж., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемите сочат, че
представеният предварителен договор, като частен документ се ползва с доказателствена
сила само по отношение на авторството му, но не съставлява доказателство нито относно
факта на владението, нито относно датата и мястото на съставянето на документа. Допълват
твърдението си, че продавачът по представения предварителен договор е майка на ищцата и
е длъжник по изпълнителния лист, издаден в тяхна полза, въз основа на влязлото в сила
осъдително решение. Същият за пръв път е представен с исковата молба и поради това само
тази дата може да се възприеме като достоверна негова дата. От друга страна сочат, че
ответник по уважения предходен иск за собственост е бил съпругът на ищцата – Ант.Вл.,
като същият бил предявен като установителен, защото ответникът не е осъщестявал
фактическа власт върху имота, излежавайки през цялото време на процеса присъдата си в
затвора. С оглед възражението, че след като предварителният договор с майката на ищцата е
възмезден по време на брака й с Ант.Вл., то всякакви права и престации по този договор,
вкл. и предаването на владението, се счита за предадено в полза на двамата съпрузи,
твърдят, че постановеното спрямо последния решение е прекъснало във всички случаи освен
давността спрямо него, така и спрямо неговата съпруга. За установяване на владение от
страна на ищцата нямало никъде никакви данни и обективно такива не можели да бъдат
достояние на трети лица, след като това владение се основавало само на предварителен
договор, който не се регистрира никъде. Поради това въззиваемите обосновават
становището си, че такова владение не изпълнява и изискването да е явно, респ, да е
доведено до съзнанието на действителните собственици. В заключение, позовавайки се на
съдебна практика, твърдят, че липсата на достоверна дата на частния документ, който при
това в конкретния случай е предварителен договор, сключен с длъжник по въвод, се
приемало константно като пречка за установяване на владение от трето лице от дата,
предхождаща предявяването на иска. Отправят искане за потвърждаване на съдебното
решение с присъждане на разноски.
В предоставения срок от съда Г. М. е подала чрез процесуалният си представител адв.
Р. Д. писмени бележки, с които поддържа становището си по същество.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г.
И. М. Вл. срещу К. В. К. и Д. Б. К., с която е предявен положителен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик
на основание изтекла придобивна давност в периода от 09.12.2005г. до 18.07.2022г. на ид.ч.
от следния недвижим имот: част от първия етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се
2
в гр. Варна, бул. „Съборни" № 27, ет.1, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се
от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата,
ведно с припадащото се избено помещение, без данни за квадратура по документ за
собственост, представляващ имот с идентификатор 10135.1504.124.1.1. по КК и КР на гр.
Варна, при граници: имот с идентификатор 10135.1504.124.1.3 на същия етаж, над обекта
имот с идентификатор 10135.1504.124.1.2, под обекта: няма, както и 1/6 ид.ч. от поземления
имот, в който е построена сградата с идентификатор 10135.1504.124 по КК и КР на гр.
Варна, с площ от 824,40 кв.м. по нот.акт, а по скица 393 кв.м., при граници и съседи: имоти
10135.15.04.123, 10135.1504.125, 10135.1504.128, 10135.1504.126 и 10135.1504.117.
Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху процесния имот по силата на
изтекла придобивна давност в периода от 09.12.2005г. до 18.07.2022г. Същият бил
първоначално закупен от нейната майка Т.П. Д.а с нот.акт № 175, том I, рег. № 7134, дело №
160/31.05.2005г. на нотариус Л.Г.. Впоследствие на 09.12.2005г. последната предала на
дъщеря си владението върху имота по силата на предварителен договор за издръжка и
гледане. Считано от тогава ищцата живеела в имота непрекъснато и необезпокоявано от
никого и го владеела като неин собствен имот. Ответниците от своя страна се легитимирали
като собственици на ид.ч. от имота по силата на нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 138, том I, рег. № 869, дело № 41/24.02.2006г. на нотариус Р.Г.. Същите водили и
дело гр.д. 4485/2006г. на ВРС срещу Т.П. Д.а, но ищцата не била обвързана от решението,
тъй като не била конституирана като страна в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от К. В. К. и Д. Б. К., с който оспорват
предявения иск като неоснователен, като се противопоставят на твърдението, че ищцата е
владяла процесния имот от датата на сключения предварителен договор с нейната майка.
Твърдят, че договорът няма достоверна дата, както и че същият е антидатиран с нарочно
подбрана дата преди датата на предявяване на иска им срещу Т.П. Д.а. Излагат твърдения
още, че предварителният договор поначало не може да се противопостави на ответниците не
само в настоящия процес, но не може да се противопостави и като доказателство за
установено владение от ищцата отпреди предявяване на иска по делото, в което е
постановено осъдителното решение, в изпълнителното дело, в което следва да се осъществи
въвода им в имота срещу длъжника по изпълнителния лист и майката на ищцата Т.П. Д.а. В
допълнение считат, че обстоятелството, че ищцата е живяла в имота, не означава, че е била
владелец на същия. Сочат още, че Ант.Вл. - съпруг на ищцата е бил ответник по техния
установителен иск. Считат също така, че ако владението е предадено от майката на ищцата в
полза на ищцата, то последната като правоприемник също е обвързана от решението по
предходното дело.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.05.2005г.,
обективиран в нотариален акт № 175, том I, рег. № 7134, дело № 160/2005г. на нотариус
Л.Г., с рег. № 116 в регистъра на НК, Т.П. Д.а е придобила собствеността върху част от
първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Съборни" № 27,
представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня
с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено
помещение, както и на 1/6 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, целия с
площ от 824.40 кв.м.
С пълномощно от 01.12.2005г. с нотариална заверка на подписа с рег. № 16471 на
помощник-нотариус Ж.К. Т.П. Д.а е учредила неограничена представителна власт в полза на
Г. И. М. да по отношение на процесния недвижим имот.
По силата на представения по делото предварителен договор от 09.12.2005г. за
издръжка и гледане, с който Т.П. Д.а прехвърля на Г. И. М. три недвижими имота, един от
които е и гореописаното самостоятелно жилище, а Г. И. М. приема имотите и се задължава
да се грижи за Т.П. Д.а, да извършва описаните дейности в пълномощно от 01.12.2005г. (3
3
броя), издадено й от Т.П. Д.а, както и да осигурява безпрепятствено пребиваване на
прехвърлителката в имотите без ограничение във времето. Вписано е още, че Г. И. М.
приема владението на имотите от датата на сключване на договора и ги владее като свои
собствени имоти, а прехвърлителката се задължава при поискване от приобретателката да я
снабди с нотариален акт за описаните имоти, като разходите по прехвърлянето са за
последната.
С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 138, том I, рег. № 869, дело №
41/2006г. на нотариус Р.Г., с рег. № 330 в регистъра на НК, Н.Др. И. е прехвърлила на К. В.
К. и Д. Б. К. своите идеални части от собствеността на три недвижими имота, които е
придобила по чл.10а от Закона за наследството от дъщеря си Др.Г.Ж.- Вл., последната
наследник на съпруга си В.Вл.Вл., сред които и ½ ид.ч. от част от първи етаж на триетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Съборни" № 27, представляващ
самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи, кухня с трапезария,
баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено помещение, както и 1/6
ид.ч. от поземления имот, целия с площ от 824.40 кв.м., в замяна на недвижим имот,
находящ се в гр. Добрич, местност „Гаази баба", целия с площ от 550 кв.м., ведно с
построените в него еднофамилни вилни сгради със застроена площ от 22 кв.м. и 21 кв.м.
Вписано е, че за уравнение на дяловете К. В. К. и като пълномощник на Д. Др. И. доплаща
на Н.Др. И. сумата от 7500 лева.
С приложеното по делото Решение № 4779/30.11.2011г. по гр.д. № 4485/2006г. по
описа на ВРС, влязло в сила на 02.02.2021 г. е прието за установено по отношение на Т.П.
Д.а и Ант.Вл.Вл., че К. В. К. и Д. Б. К. са собственици на ид.ч. от следния недвижим имот:
част от първи етаж на триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Съборни"
№ 27, представляващ самостоятелно жилище, състоящо се от входно антре, салон, две стаи,
кухня с трапезария, баня-тоалет и стълбище към избата, ведно с припадащото се избено
помещение, както и 1/6 ид.ч. от поземления имот, целия с площ от 824.40 кв.м., при
твърдения за придобиване на собствеността от ищците с договор за замяна, сключен с
нотариален акт № 138, том I, рег. № 869, дело № 41/2006г. и е осъдена Т.П. Д.а да предаде на
К. В. К. и Д. Б. К. владението върху описаната ид.ч от имот.
С исковата молба е представена кореспонденция, връчвана на ищцата на адрес гр.
***********
Видно от удостоверение за наследници от 25.02.2021г. Ант.Вл.Вл. е починал на
********г. и е оставил за наследник своята съпруга Г. И.М..
В показанията си свидетелката Хр.П. излага, че Г. М.- Вл. се е нанесла в имота на
бул. „Съборни“ №27 през 2004 г., когато се е омъжила за вече покойния си съпруг.
Последният бил осъден за убийство и докато излежавал присъдата си Г. се е грижила за
свекърва си и е живеела необезпокоявано в имота. Последната, за да „спаси“ имотите, ги
прехвърлила имоти на майката на Г.. През м. декември 2005 г. свидетелката участвала в
създаването договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за издръжка и
гледане заедно с Т. и Г.. Никой не е имал претенции към имота, като Г. живеела в него и го
ползвала необезпокоявано, като включително е ремонтирала същия.
От свидетелските показания на Ст.Ив. се установява, че с ищцата се познават от 2004
г. Последната живеела на бул. „Съборни“ още от сватбата си с Ант. същата година.
Претенции към имота никой не е имал и тя си живее там до ден днешен, като е извършвала
и ремонт на апартамента.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от правна страна:
Предявеният положителен установителен иск за собственост намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 79, ал. 1 от ЗС, установяването на
чиято основателност налага в доказателствена тежест на ищеца да докаже в условията на
пълно и главно доказване изложените в исковата молба твърдения, че е упражнявал
фактическата власт върху процесните идеални части от недвижимия имот постоянно,
4
непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно в заявения с исковата молба период, като е
държал вещта като собствена. Ищецът следва да докаже още, че владението е
осъществявано срещу конкретен частно-правен субект, легитимиращ се като собственик на
терена, по отношение на когото демонстрирано, че фактическата власт се упражнявана с
намерение за своене.
Ищцата основава твърденията си за получаване на владението върху имота въз
основа на сключен предварителен договор от 09.12.2005г. за издръжка и гледане, в който е
записано, че Г. И. М. приема владението на имотите от днес /09.12.2005 г./ и ги владее като
свои. Посоченият частен диспозитивен документ разполага единствено с формална
доказателствена сила, че обективираните в него изявления са на лицата, посочени като
негови автори. Доказателствената му сила не се разпростира върху записаната в него дата, а
още по-малко същият разполага с материална доказателствена сила относно изявленията на
страните в него.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от
официалния документ изписаната в частния автентичен документ дата, според изричната
разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ГПК, има доказателствена сила само между страните, но не и
спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива достоверност само в изрично
изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на
лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е
възпроизведен в някой официален документ, или изобщо от деня, в който настъпи факт,
който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. В конкретния случай не са
представени доказателства, от които може да се обоснове, че предварителният договор
разполага с достоверна дата, предхождаща представянето му пред съда – 18.07.2022 г., като
единствено считано от тогава, същият е противопоставим на третите лица – въззиваеми в
настоящото производство. В допълнение следва да бъде потвърдено вече изложеното, че
изявлението относно придобиването на владението върху имота, а още повече и неговата
правна същност като такова, не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила.
Нещо повече, ответниците се легитимират като съсобственици на недвижимия имот,
като са придобили ½ ид.ч. от него по силата на акт за замяна на недвижими имоти № 138,
том I, рег. № 869, дело № 41/2006г. на нотариус Р.Г., с рег. № 330 в регистъра на НК.
Правото им на собственост е установено с влязлото в сила Решение № 4779/30.11.2011г. по
гр.д. № 4485/2006г. по описа на ВРС, частично потвърдено в релевантната за спора част, по
отношение на Ант.Вл.Вл. и Т.П. Д.а, чиито съответно универсален и частен правоприемник
е ищцата. Предвид изложеното и по силата на чл. 298, ал. 2 от ГПК същото разпростира
субективните предели на силата си на пресъдено нещо по отношение на Г. М. - Вл. и същата
може да основава твърденията си за притежавано право на собственост върху същия имот
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене пред въззивна
инстанция – 05.02.2015 г. Това е така, защото видно от представеното удостоверение за
наследници Г. М. е единствен наследник на Ант.Вл.Вл., по отношение на когото
ответниците К.и се ползват от установителната сила на решението по гр. дело № 4485/2006
г. по описа на ВРС. Универсалното правоприемство е настъпило на ******** г., или след
възникване на силата на пресъдено нещо на решението – на 02.02.2021 г. Поради това
приложение намира цитираната разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК, съгласно която
влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници – в този смисъл е съдебната практика, обективирана например в Решение
№ 163 от 09.01.2019 г. по гр. д. № 1100/ 2018 г. на ВКС, 3-то гр. отд. Следователно ищцата е
обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение относно притежанието
на правото на собственост на спорните идеални части от имота в патримониума на
ответниците.
С предявяване на иска по горецитираното дело е прекъсната придобивната давност
по отношение на Т.П. Д.а, която в рамките на производството се е легитимирала като техен
владелец, доколкото оспорващия правото на собственост на ищците по него Ант.Вл. е
изтърпявал наказанието си Доживотен затвор. Прекъсването на давността с предявяването
5
на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД нова давност не започва да тече докато трае
производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита
прекъсната. Ако спорното право бъде признато новата давност започва да тече от влизането
в сила на крайния акт, с който се установява, че то съществува, тъй като докато трае
производството, давност не тече. В рамките на цялото исково производство от завеждане на
исковата молба през 2006 г. до влизане в сила на решението 02.02.2021 г. придобивна
давност по отношение на спорните идеални чати от имота не е текла. В същото време със
сила на пресъдено нещо е прието, че Т. Д.а не е била владелец на същите, респективно не е
имало как да предаде владението на своето дъщеря.
Дори и да се приеме, че Т.П. Д.а е прехвърлила владението върху тях на ищцата,
въпреки, че с влязлото в сила решение, обвързващо страните в настоящото производство, е
прието, че същата не е техен собственик, първият момент, в който би могло да се приеме, че
е започнал да тече давностният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е 02.02.2021 г., като до датата на
исковата молба по настоящото дело, а и до приключване на съдебното дирене същият не е
изтекъл.
Между страните не налице спор относно упражняваната от ищцата фактическа власт
върху целия процесен имот, включително и върху спорните идеални части от него, като
осъществяването на същата се установява безспорно и от ангажираните чрез разпит на
свидетелите Хр.П. и Ст.Ив. гласни доказателствени средства. От същите е видно още, че
същата е живяла в имота първо като съпруга на съсобственика в имота Ант.Вл., а след това
и с разрешението на своята майка, която е придобила идеални части от него по силата на
договор за покупко-продажба от свекървата на ищцата. Същите не установяват
манифестиране на явно намерение за придобиване на имота, заявено пред ответниците,
притежаващи спорните идеални части от него. Дори и да се приеме, че тя е придобила
останалите идеални части по силата на давностно владение упражняваното по отношение на
своята майка, което не е доказано по делото, не се установява да е трансформирала
държането на идеалните части на съсобствениците си във владение. Фактическият състав на
придобивната давност изисква наличие на владение, което да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно и явно- да не е установено и поддържано чрез насилие или по скрит
начин.
Самото владение представлява фактическо господство върху определена вещ със
субективното намерение на владелеца да я свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго, което се
осъществява въз основа на облигационно правоотношение със собственика или по силата на
закона. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност.
Когато фактическата власт веднъж е установена като държане на вещта, за да се приеме, че е
налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Както вече беше изложено, в рамките на съдебното производство по гр. дело №
4485/2006г. по описа на ВРС Ант.Вл. се е легитимирал като собственик на спорните идеални
части, а Т. Д.а, като техен владелец. Именно поради това исковата претенция с правно
основание чл. 108 от ЗС е насочена в своята установителна част срещу Влаев, а в
осъдителната – срещу Д.а. По отношение на К. и Д. К.и не е заявено упражняваното на
владение от страна на Г. М., която дори и да се установява, че е живяла в имота, то това се е
случвало с разрешението на другите двама съсобственици. Последната не е манифестирала
несъмнено и явно намерение за своене на вещта, поради което за К.и не е съществувала
необходимост да се противопоставят срещу него, доколкото те са оспорили собствеността
на нейните праводатели, които са се легитмирали съответно като собственик и владелец на
6
имота. Поради това следва да се приеме, че ищцата не е осъществявала давностно владение
по отношение на имота, тъй като упражняваната от нея фактическа власт не е била
несъмнена и явна, а е била скрита за действителните собственици на спорните идеални
части.
Всеки един от посочените аргументи, ценен поотделно, а и в своята съвкупност,
обосновава категоричния и безпротиворечив извод на съда за неоснователност на
предявения иск. С оглед съвпадението в решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно на
основание чл. 272 от ГПК.
Въззиваемите не доказват извършването на разноски, поради което такива не им се
следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 484/15.02.2023 г., постановено по гр.д. №
9355/2022 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7