Решение по дело №87/2011 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е  № 36

 

гр. Кюстендил, 26.08.2016 г.

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на  шестнадесети март

през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

 

при секретаря М.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                       т. д. № 87

по описа за 2011 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид :

 

           

            „МИНИ БОБОВ ДОЛ” ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров” № 1-.в производство по несъстоятелност е предявило против „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров” № 1 – в производство по несъстоятелност  обективно съединени искове, както следва: иск с  правно основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ за сумата от ****** лева представляваща сбор от дължимите и неплатени от ответника наемни цени за период от м. август, 2010 г. до 01.07.2011 г. дължими по силата на сключен между страните договор за наем №1910/09.06.2006. и анекс към него от 09.06.2006 г.  и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от ***** лева изтекла мораторна лихва върху тази главница за периода от м. август, 2010 г. до 02.11.2011 г. – датата на подаване на и. м. в съда 

             Ответното  „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров” № 1 – в производство по несъстоятелност  изразява становище за неоснователност на исковете и иска да бъдат отхвърлени, като досежно претенцията за незаплатена наемна цена счита, че същата е недължима поради липса на облигационно правоотношение между страните, позовавайки се на непредставяне на оригинала на процесния договор за наем и липса на обектинта причина за непредставянето му, поради неустановяване на твърдението на ищеца чрез сочените от него доказателства за това, че оригиналът на документа е изгубен. Прави и правопогасяващо възражение за нищожност на договора за наем, като счита същия за сключен в нарушение с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗРБ ,   ако това възражение не се приеме, то да се счете, че договорът е развален по право поради невъзможност ищеца да изпълнява задълженията си по договора за концесия и сключените допълнителни споразумения споразумения между страните по делото  и държавата. Прави възражения за прихващане в случай, че исковете бъдат приети за основателни предявявайки свои вземания представляващи възнаграждение за извършени ремонти от товтеника на ДМА на ищеца.

             Изложените фактически обстоятелства, на които исковите претенции се основават, касаят сключен между страните по делото договор за наем посочен по-горе.  Посочено е, че ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на наем за посочените в и. м. месеци от исковия период, както и обезщетение за забава в размер на изтеклата лихва.  За установяване на твърдените обстоятелства са представени писмени доказателства: преписи от договор за наем № 1910 / 09.06.2006 .  протоколи и справки за добити въглища -33 на брой, фактури за наем – 35 бр., приходни касови ордери – 225 бр., протоколи и писма за прихващане- 6 бр протоколи и 15 бр.писма, постановления за възлагане на ЧСИ М.Д. – 11 бр. И фактури, приемо-предавателни протоколи  на предадени за ползване активи, справка за отчетната стойност на активите към 09.06.2006 г., справка по чл. 366 от ГПК за задълженията произтичащи от договора за наем, справка по чл. 366 от ГПК за задълженията произтичащи от доставката на стоки,  протокол за прихващане на взаимни вземания и задължения от 30.09.2009 г., протокол за прихващане на взаимни вземания и задължения от 31.12.2009 г., Акт за държавна собственост  № 26 / 05.07.1999 г. с приложение № 2.

            Преписи от и.м., доказателствата приложени към нея и разпореждането на съда от 18.10.2010 г., в което са дадени указания на основание чл. 367 от ГПК са връчени на ответника на 08.11.2010 г. От същия е постъпил писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете и гореизложените възражения.  

           С разпореждане от 07.02.2011 г. препис от отговора е изпратен на ищеца с указание за възможността да подаде допълнителна искова молба и в същия срок да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях и да представи нови доказателства, които не е могъл да представи с и.м. Разпореждането и препис от отговора са получени от ищеца на 18.02.2011 г. видно от съобщението, с което са изпратени. В определения по реда на чл. 63 от ГПК срок е подадена допълнителна искова молба, в която ищецът изразява становище във връзка с изразеното от ответника становище и предявява нови искове при условията на пасивно обективно евентуално съединяване. направено е искане за приемане на писмено доказателства – протокол № РД – 21 – 117 / 31.05.2006 г. на МИЕ и доклад за експертна оценка. Във връзка с предявените искове са направени искания за назначаване на  съдебно-икономическа експертиза и поставяне на допълни задачи на съдебно-счетоводната експертиза.

            С разпореждане от 26.04.2011 г. препис от допълнителната и.м. и приложенията са изпратени на ответника. В законоустановения срок  е постъпил допълнителен отговор, в който се изразява становище за недопустимост на предявените с допълнителната и. м. искове и за неоснователност на исканията за доказателства направени с нея.

            Съдът като взе предвид становищетона страните, събраните по делото доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:

            Между страните е сключен договор за наем № 1910/09.06.2006 г. и анекс към него от 09.06.2006 г., съгласно които  ищецът като наемодател е предоставил на ответника ДМА, като предаването е извършено по силата на приетите като доказателства приевмо- предавателни протоколи. Между страните не се спори, че от сключване на договора до м. 07., 2007 г. ответникът е изпълнявал задълженията си по договора и е заплащал наемната цена Договорът е със срок до 10.06.2011г.

Като доказателства са приети издадени фактури за дължими наемни цени за отделните месеци от исковия период.   За дължимите, за времето от м. август до м. декември 2010 г. суми е издадена обща фактура под № 291/ 30.12.2010 г. за сумата от **** лв., с включен ДДС, която сума включва пет месечни наема от по **** лв. Впоследствие са издадени и фактури за дължими те суми от по **** лв., както следва: фактура с № 300/31.01.2011 г., фактура № 303/ 28.02.2011г., фактура № 306/31.03.2011 г., фактура № 309 от 29.04.2011 г., и фактура № 312 от 01.09.2008 г.  За последно претендираната сума за м. юни 2011 г. е издадена фактура под № 315 от 30.06.2011 г.

             От приетите основно и допълнително заключения на в. л. С.Ч. се установява, че  за исковия период общият размер на  незаплатената наемна цена изчислен на база корекционен коефициент по балансова стойност на активите  е  **** лева, а размерът на мораторната лихва върху тази сума  изтекла за горепосочения период е ****лева.

                                                                                  - 2 -

              Горната фактическа обстановка се установява от събраните и описани по-горе писмени доказателства и заключения на в. л.

               С оглед така установената фактическа обстановка, съдът приема искът с правно основание чл. 232, ал.2, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ за основателен в пълен размер, за който е предявен - сумата от   размер от **** лева. Съдът не взема предвид установения размер в заключението на в. л./това е размерът изчислен по-горепосочения начин за исковия период, респективно в този размер е задължението на ответника/, тъй като искането за изменение размера на исковете  изразяващо се в умеличаване размера на същите е отхвърлено с определение на КОС, влязло в  сила.

                   Въз основа на събраните доказателства се установява, че страните са били в облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между тях договор за наем посочен по-горе и анекс към него. По силата на този договор ищецът като наемодател е изпълнил задълженията си и е предал ДМА за ползване на ответника, който ги е приел, не оспорва, че е осъществявал дейност с тях. Не се спори, че първоначално, след сключване на договора за  определен период от време ответникът е заплащал задълженията си, което недвусмислено сочи, че за ответника несъмнено са породени задължения от този договор.

                 Доводите на ответника за липса на наемно правоотношение са неоснователни. Макар и да не е представен оригинала на договора, приет като заверено ксерокопие не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 183 от ГПК и същото да бъде изключено като доказателство. По делото са събрани доказателства – разпит на св. Захариева и издадено удостоверение от нотариуса извършил нотариалното удостоверяване на подписите, че такъв докумен в оригинал е съществувал.Същият е изгубен предвид установените данни за извършвани проверки и ревизии и във връзка с този договор и предаване на документи, предвид  извършвани промени в ТД по повод производството по несъстоятелност.

           От страна ответника е налице неизпълнение на задълженията за заплащане на  наемните цени за месеците включени в исковия период, чийто размер е надлежно установен от приетото заключние на в. л., но по изложените по-горе съображения ще бъде уважен до предявения размер.

            Неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на договора поради като сключен в противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗРБ.  Изложените доводи за неоснователност на възражението от ищеца следва да бъдат споделени, както и тези  относно неоснователност на възражението на ответника, че договорът е развален по права или на основание чл. 89 от ЗЗД.

             По делото не са представени доказателства установяващи твърденията на ответника, че има вземания спрямо ищеца за извършване  на ремонт на ДМА, предмет на процесния договор за наем, поради което възраженията за прихващане са неоснователни и не следва да бъдат уважени.

            Наемната цена се дължи за съответния месец, поради което с неплащането й за отделните месеци от исковия период се дължи обезщетение за забава в размер на изтеклата мораторната лихва. Размерът е установен от заключението на  в. л. Както бе посочено и по-горе  искът е предявен в размер по-нисък от размера изчислен в заключението на в.л.,  но поради отхвърляне на искането  за изменение на този иск досежно размера му, то искът следва да се уважи до размера, за който е предявен.

              Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да се уважи в пълен размер от **** лева.

              Доводите на ответника за недоказаност на исковете по размер са неоснователни.

              Водим от горното, КОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ОСЪЖДА  „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров” № 1 – в производство по несъстоятелност  да заплати на    „МИНИ БОБОВ ДОЛ” ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Бобов дол, ул. „Георги Димитров” № 1-.в производство по несъстоятелност следните суми: на основание чл.232, ал.2, пр.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ сумата от ***** лева представляваща сбор от дължимите и неплатени от ответника наемни цени за период от м. август, 2010 г. до 01.07.2011 г. дължими по силата на сключен между страните договор за наем №1910/09.06.2006. и анекс към него от 09.06.2006 г., както и на основание чл. 86 от ЗЗД  сумата от **** лева представляваща изтекла мораторна лихва върху тази главница за периода от м. август, 2010 г. до 02.11.2011 г. – датата на подаване на и. м. в съда 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: