№ 355
гр. С., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500415 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. П. К. с ЕГН ********** от с.Б.,
Софийска област, против решение № 23 от 01.03.2022г. на РС-Ихтиман по
гр.д.№534/2021г.,в частта му, с което е признато за установено по отношение
на „Т.“ С.“ ЕАД, ЕИК ********* че Л. П. К. дължи сумата
1304.45лв.,представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от месец май 2017г. до месец април 2019г.,ведно със законната
лихва,считано от 11.01.2021г. до изплащане на вземането и сумата 253.01( лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 21.12.2020г. и ответницата е
осъдена да заплати на ищцовото дружество съдебни разноски,сторени в
заповедното и исковото производство, в размер на 523.60лв.Релевират се
оплаквания за нарушение на материалния закон и за необоснованост на
решението,които касаят необжалваната му част относно претендирана сума
за дялово разпределение,в която искът е отхвърлен.
Ответникът оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира жалбата процесуално допустима,но неоснователна.
Производството е образувано по иска с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.,относно доставяна топлинна енергия за
имот в гр.С., ж.к.М.1,бл.82,ет.9,ап.33, абонатен № 86108.По ч.гр.д.№
1
257/2021г. на ИРС е издадена заповед № 260177/08.03.2021г. по чл.410 ГПК за
сумата 1614.12лв. главница, 253.01 лв. лихва за периода от 15.09.2018г. до
21.12.2020г.,24.01 лв. главница за дялово разпределение,5.21лв. лихва за
забава върху главницата за пеуриода от 31.01.2018г. до 21.12.2020г. и
законната лихва,считано от 11.01.2021г. до окончателното плащате на
задължението.Ответницата не е депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК.В
о.с.з. оспорва претенцията за дялово разпределение поради липса на
доказателства за проведено общо събрание на етажната собственост във
връзка с услугата и че имотът е присъединен към съответната абонатна
станция.качеството на ответницата на собственик на имота е доказано с
договор за продажба на държавен имот от 14.06.1991г.Съдът е приел съдебно-
техническа експертиза,която установява,че ищецът редовно е доставял
топлинна енергия и отчетените показания за количеството топлинна
енергия са отразявани и осчетоводявани по надлежния ред.За процесния
имот е начислявана само топлинна енергия служебно за щранг лира поради
липса на отоплителни тела.Топлинната енергия за горещо водоснабдяване е
била начислявана на база брой обитатели поради неосигурен достъп за
отчитане на конкретното потребление.Това начисляване също е коректно
извършено съобразно нормативната база според експертизата.начислена е и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база пълен отопляем
обем на имота към пълен отопляем обект на сградата по проект.не се спори,че
фактурираните сума не са заплатени от ответницата.При тези данни съдът е
достигнал до правния извод,че ответницата дължи заплащане по силата на
облигационна връзка с ищцовото дружество без формален договор, само в
качеството си на собственичка-„заварен потребител“ в сграда,топлофицирана
към момента на влизане в сила на Закона за енергетиката/ ДВ бр.107 от
09.12.2003г./, на основание чл.153, ал.1 от ЗЕ ,доколкото сградата е
присъединена към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение.Този извод е обоснован и правилен.фактът не присъединяването
се доказва от съдебно-техническата експертиза. Съдебно-счетоводната
експертиза установява ,че за процесния имот стойността на потребената
топлинна енергия възлиза на 1304.45 лв., поради което искът е отхвърлен за
разликата до предявения размер относно главницата-1614.12лв.съдът е
съобразил размера на дължимата лихва за забава с изчисленията на вещото
лице и на база чл.33 от Общите условия ,съгласно който дължимите суми за
топлинна енергия трябва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода,за който се отнасят. от 2016г.Съобразно изхода на делото разноските
са правилно изчислени.Ето защо решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част и въззивничката дължи на въззиваемото дружество
съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 80 лв. юрисконсултско
възнаграждение.В останалата част решението е влязло в сила.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23 от 01.03.2022г. по гр.д.№ 534/2021г.
на РС-Ихтиман в частта, с която е признато за установено по отношение на
„Т. С.“ ЕАД,че Л. П. К. с ЕГН ********* от с.Б. дължи сумата
1304.45лв.,представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода от м.май 2017г. до м. април 2019г.,ведно със законната лихва от
11.01.2021г. до заплащане на вземането и сумата 253.01 лв. мораторна лихва
за периода от 15.09.2018г. до 21.12.2020г.
В останалата част решението на районния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА Л. П. К. с ЕГН ********** от с.Б., Софийска област,да
заплати на „Т. С.“ ЕАД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.С.,ул.“Я.“ № 23Б, съдебни разноски за въззивното производство в размер
на 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на
въззиваемата страна- „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес ан
управление гр.С., ул. „П.Г.П.“ № 3.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3