№ 1351
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100901938 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 626 от ТЗ.
Подадена е молба по чл. 625 от ТЗ от „С.С.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление - гр. София, ул. “*******, ЕИК *******, чрез управителя Н.. Молителят твърди,
че е налице хипотезата на свръхзадълженост по чл.742 от ТЗ - липса на достатъчно
имущество за покриване на паричните задължения на търговеца, като сочи, че не са налице
финансови средства и приходи от дейността за покриване, както на ликвидни и изискуеми
вземания, така и на текущи такива. Сочи, че към датата на подаване на молбата
задълженията му са на стойност 66 011,24 лв. Твърди, че разполага с активи в размер на 23
327 лв., представляващи основно от блокирани от НАП парични средства по разплащателна
сметка, но има и значителни по размер публични задължения - съгласно справка за
задълженията към 12.10.2022г. същите са на стойност 64 073,05 лв., представляващи
данъчни и осигурителни задължения и лихви за забава. Предвид горното претендира
постановяване на решение по чл. 632 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност. Приложил е към молбата си ГФО, ОПР, списъци на активите и пасивите,
уведомление до НАП по чл. 78 от ДОПК. С молба от 25.11.2022г., подадена чрез адв. Ч.
поддържа, че дружеството е декапитализирано и с отрицателен собствен капитал. Счита, че
влошаването на икономическото състояние е факт и макар според заключението на вещото
лице към 15.10.2022г. дружеството да е в състояние да покреща текущите си задължения ,то
на практика е налице обективна невъзможност за извършване на плащания, тъй като
наличната парична сума е блокирана по банковата сметка на дружеството и то не разполага
с нея.
1
Съдът като обсъди доводите по молбата и събраните по делото писмени
доказателства, включително при упражняване на правомощията на съда по чл. 621а от ТЗ,
намира за установено следното:
С молба е представен счетоводен баланс на дружеството към 15.10.2022г. и справка
за активите и пасивите, както и на стр. 13-21 справка за задълженията на дружество към
дата 12.10.2022г. към НАП, от която е видно, че задълженията са в посочения размер,
формирани още за периода от февруари 2018г. по ДДС в резултат на ревизионния акт от
06.06.2022г. в общ размер на 64 073,05лв. Представен е и ревизионен акт № Р-
22221421004481-091-001/06.06.2022 г. с обхват на ревизията данък върху добавената
стойност за периода от 01.02.2018 г. до 31.10.2018 г., с който са установени описаните
задължения. Допълнително с молба от 10.11.2022г. дружеството –молител е представило
ГФО за процесния период със съответните приложения.
От постъпилото писмо от АВ с вх.№74759/09.11.2022г. се установява, че няма
вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на дружеството, а от писмото на
СДВР-ППс вх.№74921/09.11.2022г. е видно, че дружеството е имало лек автомобил Пежо,
който е бил негова собственост до 23.08.2019г.
Съгласно предоставена информация по делото от НАП с писмо с вх.
№78610/21.11.2022г., са подавани описаните ГДД по чл. 92 ЗКПО, заверени разпечатки, от
които са приложени, и ревизионния акт под №Р- 22221421004481-091-001/06.06.2022 г., с
обхват на ревизията данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2018 г. до
31.10.2018 г., с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 44
829.16 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание по
фактури, издадени от „Р. 2001“ ЕООД и „Р..К БГ- ЕООД и са начислени лихви за забава в
размер на общо 17 616,25 лв. Според посоченото ревизионният акт е обжалван и не е влязъл
в сила, като е посочено, че е подадена жалба от дружеството до Дирекция „ОДОП“ вх.
Х№53-06- 5370/24.06.2022 г. Подадена е жалба вх. No 53-04-886/27.09.2022 г. до АССГ чрез
Дирекция „ОДОП“. Представено е решение № 1556 от 30.09.2022 г. на Дирекция „ОДОП“, с
което се потвърждава ревизионния акт, но е подадена жалба от октомври и срещу него.
Сочи, че е образувано изпълнително дело № *********/2022 г. Посочено е, че има наложени
обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника запор на банкови сметки, но няма
започнало принудително изпълнение. В преписката се съдържат постановление за налагане
на ПОМ от 15.11.2011г., с което се налага запор върху вземанията по банкови сметки на
дружеството за публично вземане в общ размер на 57462 лв., за установяване на което е
възложена ревизия с описаната заповед от 11.11.2021г., като е представено и постановление
за продължаване на наложеното действие на ПОМ от 23.06.2022г. Видно от данните по
преписката, ревизията е започнала по Заповел за възлагане на ревизия /ЗВР/ №2Р-
22221421004481-020-001 от 04.08.2021 г., връчена на дружеството по електронен път на
13.08.2021 г., е за установяване иа задълженията на дружеството по ЗДДС за отделните
данъчни периоди от 01.02.2018 г. до 31.10.2018 г. За резултатите oт ревизията е съставен
Ревизионен доклад /РД' 22221421004481-092-001/17.03.2022 г., връчен на 28.03.2022 г. по
2
реда на чл. 29. ал. 4. във врьзка с чл. 30. ал. 6 от ДОПК.
По делото е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено
от вещото лице В. Ц., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и
компетентно и не се оспорва от страните. От експертизата се установява, че съгласно
представения по делото списък на кредиторите на „С.С.” ЕООД, дружеството има следните
задължения към 15.10.2022 г.: към доставчици: И. ООД – по фактура № 15334/01.10.2021 г. –
475,81 лева; клиенти по аванси: Г. – Клон АД - по фактура № 83/22.02.2021 г. – 1 425
лева;данъчни задължения в общ размер на 64 110,43 лева, както следва: Главница –
44 853,50 лева и лихва – 19 256,93 лева. Според експерта сумата на публичните задължения
е формирана въз основа на ревизионен акт № Р-22221421004481-091-001/06.06.2022г. В
таблица по задача 2.1 от заключението вещото лице е представило структурата на активите
и пасивите на ответното дружество към 31.12.2018г., като от същото е видно, че през 2018 г.
дружеството е разполагало с машини и съоръжения в размер на 5 х.лв., налични са били и
стоки с балансова стойност от 5 х.лв. Вземанията дружеството - в общ размер на 93 х.лв.,
като от тях 45 х.лв. имат дългосрочен характер на събиране, над 1 год. Размерът на
наличните парични средства е 73 х.лв. или общо 42,69 % от краткотрайните активи. Видно
от баланса на дружеството през финансовата 2018 година е била инкасирана печалба от
дейността в общ размер на 92 хиляди лева след данъчно облагане. Неразпределената
печалба от предходни години е в общ размер на 73 х.лв., като тези стойности са довели до
общо увеличение на собствения капитал на дружеството до 166 х.лв. Формираните от
дейността задължения са, както следва: другите задължения на дружеството са в общ размер
на 10 х.лв. и представляват публични задължения, като са отразени, като такива с текущ
характер на погасяване. Обобщена структура на текущите активи и пасиви, пасивите и
собствен капитал: Краткотрайните активи – стоки / 5 х.лв./ + вземания / 48 х.лв. / + парични
средства / 73 х.лв./ = 126 х.лв. Краткосрочните задължения – други задължения / 10 х.лв. / =
10 х.лв. Пасиви – така наречения привлечен капитал от трети лица, публични задължения и
задължения към контрагенти или общо 10 х.лв. Собствен капитал – записан капитал / 1
х.лева / + / натрупаните печалби и загуби през годините или общо / 73 х.лв. / + резултат за
текущата година / 92 х.лв. / = 166 х.лв. По задача 2.2 в таблица е представена структурата на
активите и пасивите към 31.12.2019г., от която е видно, че през 2019 г. Дружеството не е
разполагало налични ДМА. Налични са стоки с балансова стойност от 1 х.лв. Вземанията
дружеството са в общ размер на 67 х.лв., като от тях 34 х.лв. имат дългосрочен характер на
събиране, над 1 год. Размерът на наличните парични средства е 55 х.лв. или общо 42,97 % от
краткотрайните активи. Видно от баланса на дружеството през финансовата 2019г. година е
била инкасирана печалба от дейността в общ размер на 2 хиляди лева след данъчно
облагане. Неразпределената печалба от предходни години е в общ размер на 125 х.лв., като
тези стойности са довели собствения капитал на дружеството до 128 х.лв. Формираните от
дейността задължения са, както следва: Дружеството няма дългосрочни и текущи
задължения за финансовата година. Обобщена структура на текущите активи и пасиви,
пасивите и собствен капитал: Краткотрайните активи – стоки / 6 х.лв./ + вземания / 33 х.лв.
/ + парични средства / 55 х.лв./ = 94 х.лв. Краткосрочните задължения – други задължения / 0
3
х.лв. / = 0 х.лв. В таблица по задача 2.3 е представена структурата на активите и пасивите
към 31.12.2020г., от която е видно, че през 2020 г. Дружеството е разполагало с
нематериални дълготрайни активи под формата на концесии, патенти, лицензии и др. в
размер на 8 х.лв. Налични са стоки с балансова стойност от 0 х.лв. Вземанията дружеството
са в общ размер на 63 х.лв., като от тях 18 х.лв. имат дългосрочен характер на събиране, над
1 год. Размерът на наличните парични средства е 64 х.лв. или общо 50,39 % от
краткотрайните активи. Видно от баланса на дружеството през финансовата 2020 година е
била инкасирана печалба от дейността в общ размер на 6 хиляди лева след данъчно
облагане. Неразпределената печалба от предходни години е в общ размер на 127 х.лв., като
тези стойности са довели до общо увеличение на собствения капитал на дружеството до 134
х.лв. Формираните от дейността задължения са, както следва: Другите задължения на
дружеството са в общ размер на 1 х.лв. и представляват публични задължения, като са
отразени, като такива с текущ характер на погасяване. Обобщена структура на текущите
активи и пасиви, пасивите и собствен капитал се явяват Краткотрайните активи – вземания
/ 45 х.лв. / + парични средства / 64 х.лв./ = 109 х.лв. и Краткосрочните задължения – други
задължения / 1 х.лв. / = 1 х.лв. В таблица по задача 2.4 е представена структурата на
активите и пасивите на дружеството към 31.12.2021г., като е видно, че през 2021 г.
Дружеството е разполагало с нематериални дълготрайни активи под формата на концесии,
патенти, лицензии и др. в размер на 4 х.лв. Налични са били стоки с балансова стойност от 1
х.лв. Вземанията дружеството са в общ размер на 0 х.лв. Размерът на наличните парични
средства е 72 х.лв. или общо 98,63 % от краткотрайните активи. Видно от баланса на
дружеството през финансовата 2021 година е била инкасирана печалба от дейността в общ
размер на 17 хиляди лева след данъчно облагане. Неразпределената печалба от предходни
години е намаляла, като общия размер е 57 х.лв., като тези стойности са довели до общо
намаление на собствения капитал на дружеството до 75 х.лв. Формираните от дейността
задължения са, както следва: Получени аванси в размер на 1 х.лева и Други задължения на
дружеството са в общ размер на 2 х.лв. и представляват публични задължения, като са
отразени, като такива с текущ характер на погасяване. Обобщената структура на текущите
активи и пасиви, пасивите и собствен капитал е следната: Краткотрайните активи – стоки /
1 х.лв. / + парични средства / 72 х.лв./ = 73 х.лв.; Краткосрочните задължения – получени
аванси / 1 х.лв. /+ други задължения / 2 х.лв. / = 3 х.лв. Пасиви – така наречения привлечен
капитал от трети лица, публични задължения и задължения към контрагенти или общо 3
х.лв. Собствен капитал – записан капитал / 1 х.лева / + / натрупаните печалби и загуби през
годините или общо / 57 х.лв. / + резултат за текущата година / 17 х.лв. / = 75 х.лв. В
таблицата по т.2.5 е отразената структурата на активите и пасивите към 15.10.2022г., като е
видно, че през 2022 г. Дружеството е разполагало с нематериални дълготрайни активи под
формата на концесии, патенти, лицензии и др. в размер на 1 х.лв. Налични са стоки с
балансова стойност от 1 х.лв. Вземанията дружеството са в общ размер на 0 х.лв. Размерът
на наличните парични средства е 22 х.лв. или общо 98,63 % от краткотрайните активи.
Според вещото лице от баланса на дружеството през финансовата 2022 година е инкасирана
загуба от дейността в общ размер на 118 хиляди лева. Неразпределената печалба от
4
предходни години е в общ размер от 75 х.лв., като тези стойности са довели до отрицателна
стойност на собствения капитал на дружеството до - 42 х.лв. Формираните от дейността
задължения са, както следва: Получени аванси в размер на 1 х.лева, към доставчици 1 х.лева
и Други задължения на дружеството са нараснали до общ размер на 64 х.лв. и представляват
публични задължения, като са отразени, като такива с текущ характер на погасяване.
Обобщена структура на текущите активи и пасиви, пасивите и собствен капитал е следната:
Краткотрайните активи – стоки / 1 х.лв. / + парични средства / 22 х.лв./ = 23 х.лв.;
Краткосрочните задължения – получени аванси / 1 х.лв. /+задължения към доставчици / 1
х.лв. / + други задължения / 64 х.лв. / = 66 х.лв. Пасиви – така наречения привлечен капитал
от трети лица, публични задължения и задължения към контрагенти или общо 66 х.лв.
Собствен капитал – записан капитал / 1 х.лева / + / натрупаните печалби и загуби през
годините или общо / 75 х.лв. / + резултат за текущата година / -118 х.лв. / = - 42 х.лв. Въз
основа на тези данни вещото лице е изчислило показателите на дружеството към отделните
години в следния вариант:
2201820192020202115.10.2022
К ОЛ 12,69410924,330,35
24
К БЛ 12,1881090,33
24
К НЛ 12,1881090,33
24
К АЛ 77,355640,33
2021
220182019202015.10.2022
0,04
КЗ 00,0600,007отр.вел.
25
КА 116,6128134отр.вел
Вещото лице сочи в пункт 4, в който е отразен икономико-финансов анализ на състоянието
на дружеството, че приходите от дейност значително спадат след 2018 г., като през 2022
годи те са с нулеви стойности, докато разходите през 2022 г. достигат до 118 х.лева, като в
резултат е инкасирана загуба. Реализираната счетоводна печалба от дейността в периода
2018-2021 г. е в общ размер на 130 х.лева, като през 2021 г. е разпределена под формата на
дивиденти сумата от 70 х.лева. В резултат на липсата на дейност през 2022 г. и натрупаната
текуща загуба собственият капитал е с отрицателна стойност от – 42 х.лева, което на
практика прави дружеството силно зависимо от кредиторите си. Високите коефициенти на
ликвидност се дължат на значителни налични парични средства и малък размер на текущите
задължения в периода от 2018 до 2021 г. Установеното публично задължение, формирано
въз основа на Ревизионен акт № Р-22221421004481-091-001/06.06.2022 г. на стойност от
66 011,24 лева към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е довело до значителното намаление на коефициентите на ликвидност,
като към 15.10.2022 г. дружеството е могло да посреща текущите си задължения в рамките
от 35 % с всичките си активи до 33 % с наличните парични средства. Вещото лице сочи, че
съгласно предоставена справка дружеството разполага със следните активи към 15.10.2022
г. с балансови стойности, както следва: Софтуер РИЦ-ГТП – 669,49 лева; мобилен телефон –
5
1 291,67 лева; парични средства на каса – 781,18 лева; парични средства по сметки –
21 366,57 лева, които уточнява при изслушването си, че са запорирани, или общо активи –
24 108,91 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение, дадено в разпоредбата на чл. 608 ал. 1 от ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската му дейност, а от
13.05.06г. - и частни държавни вземания. Свръхзадължеността съгласно чл. 742 от ТЗ
представлява състояние, при което цялото имущество на едно търговско дружество е
недостатъчно за да покрие задълженията му. Молителят – кредитор следва да установи
наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието на
неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може да е налице и
когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично само вземанията на отделни
кредитири. Съгласно ал. 4 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност се предполага и ако по
изпълнително дело, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал
молбата по чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В тежест
на длъжника е да обори презумпциите на чл. 608 от ТЗ, като това може да стане на базата на
анализ на имуществено - финансовото състояние на предприятието му, от което да се изведе
възможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието
на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между
краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи
задължения на предприятието. Съгласно константната практика на ВКС, включително и по
чл. 290 от ГПК, а именно решение № 64/23.03.2010г. по т.д.№ 959/2009г., ІІ т.о. и др. в
тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на
кредиторите, като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията
си, включително и към момента на тяхната изискуемост. При извършване на финансово-
икономическия анализ на състоянието на ответното дружество се изследват показателите на
ликвидност и финансова автономност, като се взима предвид, че краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления,
които именно са източника за погасяване на краткосрочните /текущите/ задължения на
едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка
6
състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника
да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. Краткотрайните активи се
класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/, краткосрочни финансови средства /акции,
облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични
парични средства, като групите освен по вида, се различават и по ликвидността на активите
в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив
да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. С
оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на
икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност:
на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. При коефициента на обща ликвидност
се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви
/задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена
група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките.
Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е
коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните
активи към краткосрочните задължения. За норма при коефициента на обща ликвидност се
приема, че следва да е «1», тъй като в този случай дружеството може да покрие своите
текущи задължения с всички краткотрайни активи.
По делото безспорно се установи, че дружеството молител е търговец и има
неизплатени парични задължения към държавата /НАП/, които са установени от вещото
лице по съдебно-икономическата експертиза и представената справка и са публичноправни
задължения, предмет на образуваното изпълнително дело № *********/2022 г. г., по което
има наложени обезпечителни мерки. Съгласно решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. №
468/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на
ВКС, ТК, II т.о. и др., при оспорване на съставения от търговеца баланс и установена
нередовност на записванията, няма пречка да се изследва нов коректно съставен баланс,
като за целта се използва експертизата на вещи лица. В случая по междинния баланс към
15.10.2022г., когато вече са отразени данъчните задължения, установени по ревизионния
акт, вече е видно, че с текущите активи дружеството не може да покрие своите
краткосрочни задължения, поради което е в състояние на неплатежоспособност.
Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0,35, което е доста под норматива от
единица и е основание да се приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност.
Коефициентите на автономност и задължнялост са отрицателни величини, видно е, че е
натрупана значителна загуба от -118000 лв. през 2022г. и с оглед соченото, че дружеството е
преустановило дейност не се очаква реализиране на приходи, с които да се покрият загубите
и да се разплати с кредиторите си, съдът намира, че състоянието е трайно. Предвид
гореизложеното съдът намира, че молбата следва да бъде уважена, като бъде открито
производство и обявена неплатежоспособността на дружеството. В случая е налице и
7
свръхзадълженост, тъй като всички активи на дружеството не са достатъчни за покриване на
задълженията му, като двете състояния са налице обективно.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността
съдът не е длъжен да възприеме твърдяната от молителя, а следва да прецени същата
съобразно данните по делото. Последователно в практиката си ВКС приема, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ е обективно финансово
състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска
сделка, респ. друго от кръга на относимите, а именно публичноправно вземане, което трябва
да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние. В този смисъл са постановените
от ВКС решения: Р №64/9.ІІ.2005 г. по гр.д. № 466/ 2004 г., Р № 549/27. Х.2008 г. по т.д. №
239/ 2008 г., Р №657/ 7. ХІ.2006 г. и др., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и
следователно задължително за съдилищата решение № 115/25.06.2010г. по т.д.№ 169/2010г.,
в което се приема, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно
длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, но и длъжникът да не е в
състояние да го изпълни. В случая показателите на дружеството по последния заверен ГФО
към 31.12.2021г. са добри, но е видно, че има неплатени изискуеми задължения към свои
кредитори, възникнали преди тази дата, а именно както се сочи към доставчици: И. ООД –
по фактура № 15334/01.10.2021 г. – 475,81 лева и спрямо клиенти по аванси: Г. – Клон АД -
по фактура № 83/22.02.2021 г. – 1 425 лева, но и двете не са в размер, който да измени
показателите. Същевременно е видно, че към 15.11.2011г., с Постановление от НАП е
наложен запор върху вземанията по банкови сметки на дружеството за публично вземане в
общ размер на 57462 лв., за установяване на което е възложена ревизия с описаната заповед
от 11.11.2021г., т.е. от тази дата фактически дружеството не е могло да се разплаща с
кредиторите си със сумите по банкови сметки. Самото вземане по ревизията е установено с
ревизионния акт, който е №Р- 22221421004481-091-001/06.06.2022 г., съобщен е и подлежащ
на изпълнение, независимо от подадената жалба, тъй като както сочи и молителят
изпълнението му не е спряно. Съгласно разпоредбите на ДОПК установяването на
публичните задължения може да се раздели на два етапа- предварително и окончателно.
Предварителното става с декларации, в които длъжникът сам определя данъчната основа и
подлежащия на внасяне данък по реда на чл. 105 от ДОПК. Окончателното с оглед
разпоредбата на чл. 108 от ДОПК става с издаване на ревизионен акт и се извършва от
ревизиращия данъчен орган. По отношение на задълженията определени с РА следва да се
има предвид разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ДОПК, където е казано, че обжалването не
спира изпълнението по същите. Следователно независимо от обжалването на ревизионния
акт, след съобщаването му и изтичане на дадения срок за доброволно изпълнение,
вземанията по същия са изискуеми и следва да се считат дължими, поради което още към
30.06.2022г. дружеството е следвало да отрази процесните публични данъчни задължения
като текущи и с оглед на горното съдът намира, че това следва да е началната дата на
неплатежоспособността. Това, че фактически междинен баланс, отразяващ изискуемите
публично правни задължения е съставен от дружеството по-късно, а именно към
8
15.10.2022г. не означава, че това е обективната дата на неплатежоспособност, тъй като
вземанията са изискуеми с изтичане на 14дневния срок от издаване на РА и е следвало още
към края на този период да бъдат отразени счетоводно, т.е. с междинен счетоводен баланс
към 30.06.2022г., поради което съдът приема, че това следва да е началната дата.
Съдът е постановил определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 26.10.2022г., вписано в
книгата по чл. 634в от ТЗ под 4118 т. 74, на 26.10.2022г., с което е определил начални
разноски за привнасяне от кредиторите на ответника в тридесетдневен срок, изтекъл на
28.11.2022г. Срокът е изтекъл и няма данни да са привнесени разноски. Предвид горното
съдът намира, че решението следва да е с диспозитив по чл. 632 от ТЗ. Факт е, че
дружеството има някакви материални активи, описани от вещото лице, но тяхното
осребряване е предпоставено от процес по предявяване на вземанията и осребряването на
активите. Наличните по каса парични средства са под 1000 лв. и не могат да покрият
необходимите разноски по изпълнението, а запорираните от НАП са предмет на
изпълнително дело, а съгласно чл. 638 от ГПК спирането на изпълнителните производства
не касае имуществото по чл.193 от ДОПК. В случая върху паричните средства в банка е
наложен запор още през 2021г., т.е. преди производството по несъстоятелност, поради което
е приложима разпоредбата на чл. 193 от ДОПК, предвиждаща че имущество, върху което
преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение
за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и
по реда на този кодекс, като в ал.3 е предвидено, че когато получените от реализацията на
имуществото по ал. 1 средства превишават вземането и натрупаната лихва и разноските по
изпълнението, публичният изпълнител превежда остатъка по сметката на
несъстоятелността, а в ал.4 е предвидено, че ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал
имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в
производството по несъстоятелност. Следователно към момента няма основание да се
приеме, че запорираната от НАП сума може да послужи за покриване на разноските в
производството по несъстоятелност, тъй като тя съставлява имущество по чл. 193 от ДОПК.
Разноски не са привнесени от кредиторите или от молителя, поради което решението следва
да бъде по реда на чл. 632 от ТЗ, а не с назначаване на синдик.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и свръхзадължеността на „С.С.“
ЕООД, ЕИК ******* , и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 30.06.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „С.С.“ ЕООД.
ОБЯВЯВА „“С.С. ЕООД, в несъстоятелност.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на дружеството.
9
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността предприятието.
СПИРА производството по несъстоятелност.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския
регистър.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10