Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 11,03,2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5277 по
описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по
делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от ***
***, чрез адв.А. от ПАК, против М.Г.Н., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 1727,01 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2018 г. –
30,04,2020 г., и 92,86 лева лихва за забава за периода 02,03,2018 г. –
13,03,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2224/2020 г. по описа на ПлРС, по което
има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.Плевен, жк.Сторгозия бл.5 вх.З
ап.6, е с абонатен №15475. В с.з. проц.представител
на ищеца моли съда да уважи иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
назначения му особен представител – адв.С.М. от ПАК, в който сочи, че искът е
допустим, но е неоснователен. Сочи се, че е недоказано твърдението, че
ответницата е потребител -
собственик/ползвател на процесния имот за процесния период. Твърди се,
че няма представени доказателства относно изправността на измервателните уреди
и не е ясно какво е действителното количество използвана топлоенергия. В
с.з. особения представител сочи, че не е установена пасивната легитимация; че
няма доказателства за облигационно правоотношение между страните.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№2224/2020 г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва
да се разгледа по същество.
От
представения с ИМ нот.акт от 1992 г. се установява, че ответницата е собственик
на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот в ***.
От
представената справка за лице №216145/23,09,2020 г. от Агенция по вписванията,
се установява, че е наложена възбрана върху процесния недвижим имот по искане
на кредитори ***, собственост на длъжника М.Н..
От
представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 125,32 лева са начислени за отопление с ИРУ, 1248,06
лева са начислени за БГВ, 277,07 лева са начислени за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и 76,56 лева са за услуга дялово
разпределение.
От представените копие от фактури за процесния период се
установяват и начисленията за отделните месеци.
От
представената молба от М.Г.Н. до Директора на ищцовото дружество от 23,09,1996
г. се установява, че ответницата е поискала откриването на партида за плащане
на отопление и топла вода поради закупуване на процесното жилище на 10,04,1992
г.
От представеното копие
на споразумителен протокол №3/671 от 17,09,2012 г. се установява сключването на
споразумение между ищеца и дружество-топлинен счетоводител.
От представеното копие
от Договор за доставка, монтаж и сервиз на уреди за дялово разпределение от 01,11,2012
г. се установява сключването на договор между топлинния счетоводител и
собствениците на етажната собственост на адрес гр.Плевен, жк.Сторгозия, бл.5, вх.З
и вх.Ж.
От
представената справка от третото лице-помагач – *** се установяват начисленията
за топлоенергия за процесния период по пера.
От
представените с допълнителна молба от ищеца Констативни протоколи от 06,02,2020
г., 21,02,2018 г. и 10,03,2016 г. за аб.станция №671 /намираща се на адреса на
процесния апартамент/, ведно със Свидетелства от проверка на топломер от същите
дати, се установява, че същите са подменени в срок и са преминали метрологична
проверка.
От
заключението по изготвената СИЕ се установява, че главницата възлиза на 1721,01
лева, от които 125,32 лева за отопление с ИРУ, 277,07 лева за енергия, отдадена
от сградната инсталация, 1248,06 лева за БГВ и 76,56 лева за услуга дялово
разпределение. ВЛ е изчислило и дължимата лихва за забава, която възлиза на 92,86
лева за периода 01,01,2018 г. – 30,04,2020 г.
По
делото е наличен нотариален акт, установяващ че ответницата е собственик на
процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№15475,
и който се намира в топлоснабдена сграда. Ето защо ответницата има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съвкупният анализ на
събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца
и етажните собственици, в това число и ответникът. Безспорно е между страните,
а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната
сграда е била топлофицирана. Ответницата е собственик на апартамент №6 в
сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от
ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че
потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред
императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството
дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен
ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
Предвид наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в
частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика на жилище в
топлоснабдена сграда, да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на
особения представител на ответницата, че няма данни същата да е собственик на
процесния апартамент и съответно, че не е потребител на топлинна енергия. От
представените писмени доказателстава – нот.акт, справка от Служба по
вписванията и Молба за откриване на партида безспорно се установява, че същата
е собственик на процесния топлоснабден имот. Дори и същата да притежава само
ид.части от имота, това обстоятелство е ирелевантно за настоящия иск, доколкото
същата може да уреди отношенията си с евентуалните други съсобственици по реда
на чл.30, ал.3 от ЗС. Следва и да се отбележи, че самата ответницата е
декларирала собствеността си върху имота, подавайки молба за откриване на
партида, като според съда представената Молба от 23,09,1996 г. не е оспорена по
надлежния ред от особения представител на ответницата и няма причина да не бъде
кредитирана с доверие.
Съдът приема, че искът е
доказан по основание и размер, тъй като ответника е потребител на топлинна
енергия на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и като такъв дължи заплащане на
потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител
на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на 1727,01 лева. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба
на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а,
ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството
потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
според която потребители на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо
да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се
определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления. Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед
основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по основание и в
предявения размер от 92,86 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от
ищеца разноски за ДТ в размер на 82,68 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за особен
представител и 100,00 лева за депозит за ВЛ по СИЕ.
По делото няма претендирано
адвокатско възнаграждение, няма и представени доказателства за платено такова,
поради което не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в
размер на 36,40 лева за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора,
ответникът следва да му заплати.
Следва
да се изплати на адв.С.М. възнаграждение за особен представител.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал1 от ЗЗД, че М.Г.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 1727,01 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,01,2018 г. –
30,04,2020 г., и 92,86 лева лихва за
забава за периода 02,03,2018 г. – 13,03,2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
в съда – 09,06,2020 г., до окончателното
изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2224/2020 г. по описа на РС
Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Г.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените
разноски в исковото производство в размер на 82,68 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за особен
представител и 100,00 лева за депозит за ВЛ по СИЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.Г.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ***, направените
разноски в заповедното производство в размер на 36,40 лева за
държавна такса и50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да
се изплати на адв.С.М.
от ПАК възнаграждение за
особен представител в размер на 350,00
лева.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: