№ 1173
гр. Бургас, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120204014 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Д. с ЕГН ********** от *** и съдебен
адрес в *** чрез адв.А.А. АК-Бургас против наказателно постановление №22-
0769-001740 от 25.08.2022г. на началник група към ОД МВР-Бургас, сектор
„Пътна полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.103 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от 200 (двеста) лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
поради нарушение на процедурата по съставянето на акта и вписване на
задължителните му реквизити. Алтернативно се моли за намалявана на
наказанията до един месец лишаване от право да управлява МПС и глоба от
100 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява и се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира гласни доказателства и излага подробни и обосновани съображения
за отмяна на НП.Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител -ЮК,
1
както и депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага
съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и
прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът приема за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 26.06.2022г, около 02,15
часа, в ****, управлявал МПС –лек автомобил марка „БМВ 318 ИС“ с рег.№
***, собственост на М.Н. Д. с ЕГН ********** като при подаден ясен сигнал
със стоп палка по образец на МВР, водачът не спрял и продължил
движението си към двора на дом №30, където живеел.
За да установи по несъмнен и безспорен начин обективната истина съдът
разпита в качеството на свидетели актосъставителя и съпругата на
жалбоподателя –Т.И. Д.а.
От техните показания съдът установи следната фактическа обстановка:
На 26.06.2022г, около 02,00 часа, свидетелят П. П. в качеството си на
мл.автоконтрольор заедно с колегата си А. Т. полицай към РУ-К. били на
работа в *** в центъра на селото, когато към 02,15 часа забелязали
приближаващ се лек автомобил в посока от село Ливада. На около 200 метра
от тях автомобилът спрял и от дясната му страна слязъл човек по силуета -
жена, който отворил портала на имота за да влезе автомобилът. След две-три
неуспешни маневри да влезе в двора на имота, като се форсирал двигателят,
лекият автомобил най-накрая влязъл в имота. Свидетелите полицаи се
усетили, че се случва нещо нередно още при втория опит за влизане в имота и
веднага се насочили с включени светлини и подали звуков сигнал за да спрат
автомобила. Въпреки тези действия автомобилът не спрял. Направен бил
трети неуспешен опит. Полицейската кола спряла пред автомобила,
свидетелят П. слязъл и подала сигнал със стоп палка по образец на МВР на
водача, като го огледал добре, но на четвъртия опит автомобилът успял да
влезе в двора на имота на ***. След като автомобилът влязъл в двора на
имота, а свидетелят П. застанал до шофьорската врата. Представил се на
водача и му поискал документите за самоличност и документите на
2
автомобила. Водачът излизайки от автомобила избутал с ръка свидетеля П. и
заявил, че не той е карал автомобила и че няма да даде никакви документи.
Свидетелят П. поканил водача да отиде до служебния автомобил, но вторият
се държал агресивно и продължил да го бута, като се опитвал да се прибере в
дома си. Свидетелят Т. разпоредил на водача да спре с агресивното си
поведение и да се даде документите, но той отново отказал и тогава му
поставили белезници и го задържали. На място, но извън автомобила стояла
и свидетелката Т. Д.а –съпруга на водача Д., като същата умолява съпруга си
да спре да се държи агресивно и да съдейства на полицаите, а Д. й заповядвал
да не дава документите на автомобила, както и неговите лични документи и
да си мълчи. През цялото време докато водачът Д. оказвал съпротива при
ареста миришел силно на алкохол и говорел заваляно. Чрез ОДЧ С. и РСОД
водачът бил установен с трите имена –Н. С. Д.. Помолен бил да даде проба за
алкохол с техническо средство, но същият отказал. Бил му издаден талон за
изследване №1366565 (лист 7 от делото), който бил подписан от Д..
Последният бил съпроводен до Спешния център на УМБАЛ-Бургас АД
където дежурния лекар попълнил протокола за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество (лист 8 от делото). Д.
вписал собственоръчно, че отказва да даде кръв за алкохол. За отказа му бил
съставен АУАН серия АД и бланков №287279 (лист 6 от делото). В акта не
били вписани възражения. Д. подписал акта и му бил връчен екземпляр.
За извършените от Д. нарушения на ЗДвП свидетелят П. му съставил на
26.06.2022г два АУАН. Правната квалификация на нарушението в процесния
акт била по чл.103 от ЗДвП (лист 6 от делото).
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят не входирал писмени
възражения по акта.
Въз основа на АУАН и представените с него писмени доказателства,
адимнистративнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.10.2022г
(лист 5 от делото), а жалбата срещу него била подадена до Началника на
сектор ПП–Бургас на 13.10.2022г, поради което е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на наказателното
постановление пред материално и териториално компетентен съд. В НП е
3
идентична с акта фактическа обстановка и е направена същата правна
квалификация на нарушението по чл.103 от ЗДвП. На основание чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП на Д. са наложени двете кумулативните наказания глоба в размер
от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетеля П. като ги намира за безпристрастни и логически последователни.
Не кредитира показанията на свидетелката Д.а, в частта им, в която описва
мотива мъжа й да се качи в автомобила и подробностите около ареста му. В
останалата част, по отношение на извършените нарушения и нейните
показания потвърждават, че съпругът и същата нощ отказал да даде проба за
алкохол и СУМПС.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от
НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник група към Сектор „ПП” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 11.02.2020г. е бил оправомощена да издава
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
4
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Критерият за същественост на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането, на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая в акта Е
ПОСОЧЕНО, а и от разпита на свидетелите пред съда, категорично се
изяснява, че П. и Т. са свидетели-очевидци на нарушението, поради което и
не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на
свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да
накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за
законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било
несъществено.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, гласи, че при подаден сигнал за
спиране от контролен орган, водачът на ППС е длъжен да спре в най-дясната
част от платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълни неговите указания. Съгласно чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП наказва се с глоба от 50-200 лева и лишаване от право да
управлява МПС от 1-6 месеца водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите по контрол и регулиране на движението. Съгласно §6 т.25 от ДР на
ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
5
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и
да му бъдат наложени предвидените в чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП наказания,
следва да бъде доказано от фактическа страна, че при ясно подаден сигнал за
спиране водачът не е изпълнил указанието и не е спрял. От субективна страна
този състав е изпълнен когато водачът е действал при форма на вината пряк
умисъл. Водачът в настоящия казус е видял подадения сигнал и светлинен и
звуков и дори със стоп палка по образец на МВР сигнал и въпреки това е
продължил да прави опити да извърши маневра и не е спрял за да изпълни
разпорежданията. В настоящия случай не може да става и дума, че сигналът
не е бил забелязан от водача на МПС. Той е бил ясен и недвусмислен. Съдът
намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното
постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен
позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението
му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което
и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 6 месеца, които размери са
максималните. Не е обсъдено защо и двете наказания са определени в
максималните им размери. Съдът счита, че тези размери следва да бъдат
намалени като изхожда от обществената опасност на деянието в конкретния
случай и обществената опасност на дееца.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена
Справка за водач (л.20-21), се установява, че процесното нарушение далеч не
е първо такова на Д., а тъкмо напротив - до датата на нарушението същият е
бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата с
6
общо четири влезли в сила НП и 4 фиша–т.е. неговата лична обществена
опасност също е висока.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно би била
да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като наложените му наказания да бъдат около средния
предвиден в закона размер, а именно 100 лева и временно лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца. В останалата част намира
наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №22-0769-001740 от
25.08.2022г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна
7
полиция“–Бургас, с което за нарушение на чл.103 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на Н. С. Д. с ЕГН ********** от *** и съдебен адрес в ***
чрез адв.А.А. АК-Бургас са наложени наказания глоба в размер от 200
(двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца, като ги НАМАЛЯВА глобата на 100 (сто) лева и лишаването от
право да управлява МПС на 3 (три) месеца.
ПОТВЪРЖАДАВА наказателно постановление №22-0769-001740 от
25.08.2022г. на Началник група към ОД МВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“–Бургас останалата му част.
ОСЪЖДА Н. С. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на ОДМВР-
Бургас сторените разноски за ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8