Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
С., 07.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в открито съдебно
заседание на 27.03.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на
секретаря Теодора Вутева разгледа докладваното от младши съдия Цончев въззивно гражданско дело № 82 по описа на
съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от „Т.-С.“ ЕАД, против
Решение № 154/18.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 74/2018 г. по описа на РС –
Сливница, с което са отхвърлени обективно съединените искове против ЕТ „Б.– Б.Б.“ с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че дружеството ищец е носител на парично вземане в размер на:
1. 14 089.35 лв. цена за доставена без правно
основание до топлоснабден имот и незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2013 г. до 04.2016 г.,
2. 2607.95 лв. законна лихва за забава за
периода от 15.09.2013 г. до 21.07.2017 г.,
3. 49.15 лв. цена за дялово разпределение,
4.
12.06 лв. законна лихва за забава на плащането за дялово разпределение за
периода 19.08.2013 г. до 21.07.2017 г.
5. Законната лихва за забава върху сумата 14
089.35 лв, считано от 09.08.2017 г.
Дружеството
жалбоподател счита, че решението е неправилно, тъй като основанието за дължимост на сумите е неоснователно обогатяване от страна
на ответника в първоинстанционното производство. Районният
съд неправилно е приел, че е налице договор между страните, който изключва
основателността на исковата претенция на предявеното основание. Излага, че
съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е уважил искането за
допускане на СТЕ и ССЕ. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Възиваемият
е депозирал писмен отговор, в който оспорва жалбата при подробно изложени
съображения. Твърди, че общите условия на дружеството са неприложими поради
липса на облигационна връзка между страните. Недоказано е, че ответникът в първоинстанционното производство е използвал топлинна
енергия за стопански нужди. Имотът се е ползвал от физическо лице. Фактурите не
са издадени в надлежна форма. Моли за потвърждаване на първоинстанционния
акт. Претендира разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия
поддържа отговора на въззивната жалба. Излага, че е
недоказано, че ЕТ „Б.– Б.Б.“ е фактически ползвател
на топлинна енергия, поради което пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество е частично неправилно.
На
първо място основателен е доводът за допуснато съществено процесуално
нарушение. Това е така, предвид отказа на първоистанционния
съд да допусне поисканите съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза. Исканията за тях за отправени в срок и съдът не е имал основание да
ги остави без уважение. Освен това двете експертизи са необходими за приложение
на императивна материалноправна норма, поради което първоинстанционния съд е имал задължение да допусне такива
служебно дори и без изрично отправено доказателствено
искане /вж. в т. 3 от ТР № 1/2013 г. по ТД № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
На
второ място, съдът е направил превратни материалноправни
изводи. Не могат да се приемат решаващите мотиви на първата инстанция, че е
налице договорно правоотношение между ищеца и ответника, тъй като писмената
форма на договора за продажба на топлинна енергия е форма за доказване, а не за
действителност. Изложеното е вярно само в случаите, когато такъв договор е
сключен между топлопреносно предприятие и клиент на
топлинна енергия за битови нужди, в който смисъл е ТР № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС. Цитираното тълкувателно решение не обхваща хипотезите на продажба на
топлинна енергия за небитови нужди. Предложеното от районния съд тълкуване
противоречи на изричната разпоредба на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, в която е
установена писмена форма за действителност на договорите за продажба на
топлинна енергия сключени между топлопреносно
предприятие и небитов клиент. По настоящото дело ответникът е едноличен
търговец. Известно е, че търговците, включително едноличните, нямат битови, а
стопански нужди. При това положение по аргумент за противното от § 1, 2а ЗЕ ЕТ
„Б.– Б.Б.“ има качеството на небитов клиент.
С
оглед изложеното е необходима промяна направените в обжалваното решение
фактически и правни изводи.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том I, рег. № 2504, дело 69 на нотариус
Биляна Таскова, на 13.06.1999 г. Б. Г. Б.ов е продал собствения си недвижим имот –
жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. „Л.“, ул. „Г.“
№ 40, образуваща западната половина от двуетажна жилищна сграда на ЕТ „Б. Б.ов-99“,
ЕИК ********* – понастоящем ЕТ „Б.- Б.Б.“ – видно от
справка в ТРИРЮЛНЦ.
От
протокол от 05.09.2001 г. се установява, че Б. Б.ов е
упълномощил Л. И. Ц. да сключи договор с третото лице помагач на страната на ищеца
„Б.Б.“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяна на
топлинна енергия до посочения по-горе имот.
От
приложените по делото съобщения за фактури, индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, формуляри за отчет и изслушването на вещото лице С. се
установява, че абонатният номер на процесния топлоснабден имот е 328519. Като абонат е посочен на Б. Г. Б.ов в качеството му на физическо лице.
От
събраните доказателства се установява, е че между страните няма писмен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал.1,
т.3 от ЗЕ. Изводът намира потвърждение и в изричното посочване в отговора на въззивната жалба, че такъв договор липсва.
От
заключението на приетата пред въззивната инстанция
техническа експертиза се установява, че от фактурите на „Т.С.“ ЕАД и справката от топлорайон
„С. Изток“ технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. За разпределение между абонатите е посочено само „чистото
количество“ топлинна енергия. През процесния период
няма нарушение на чл. 6.6 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба №
16-334/04.2007г., като дяловото разпределение за топлинна енергия е извършано
от „Б.Б.“ ООД съгласно изискванията на Наредбата.
Общо изчислената сума за топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016
г., която дължи абонатът, е 14 089.35 лв, като
сумите за топлинна енергия са изчислени съответно на 1 на Наредба №
16-334/04.2007г. Топломер № 4010822 в периода 05.05.2000
г. – 15.03.2017 г. е годен и съответства на изискванията за употреба.
От
заключението на приетата пред въззивната инстанция
съдебно-счетоводна експертиза се установява, няма данни за плащане на сумите за
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., както и че приложените
по делото от ответника фискални бонове не касаят процесните
фактури. Неплатеното задължение за потребена топлинна
енергия, отразено във Фактура №№ **********/31.07.2014, **********/31.07.2015
г., **********/31.07.2016 г., след изравняване, е в размер на 12 338.80
лв.м както и сумата от 45.15 лв. за дялово разпределение. Мораторната
лихва за периода от 15.09.2014 г. до 21.07.2017 г. върху задължението за потребена топлинна енергия е в размер на 2793,46 лв.. Мораторната лихва върху сумата за дялово разпределени за
същия период е в размер на 10.63 лв.
Фактическият
състав на иска с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните
елементи:
1/.
имуществено разместване в патримониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/.
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която
произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3/. липса на
правно основание за имущественото разместване; 4/. липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец.
Обогатилият
се е длъжен да върне на обеднелия само това, с което се е обогатил до размера
на обедняването, т.е дължи се по-малката сума между обедняването и
обогатяването/ ППВС № 1/28.05.1979 г./. Обедняването и обогатяването следва да
произтичат от един общ факт или група от факти.
В
конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване
от страна на ищеца при пълно и главно доказване на обедняването му до размера и
количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия, спестяване на разходи
за нейното овъзмездяване и за заплащане на такса
дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и
обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса
на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете
страни.
Имуществените
облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в
намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи,
които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по
иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане /решение №
587/01.11.2010 г. по гр.д. № 941/2009 г. на ВКС, ГО, ІV ГО, постановено по реда
на чл. 290 от ГПК/. По делото ищецът твърди, че ответникът си е спестил разходи
за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния
имот.
Ответникът
е собственик на топлоснабден имот следователно има
качеството на потребител за небитови нужди по смисъла на ЗЕ, доколкото, както
беше изяснено, едноличните търговци нямат битови нужди. Установено е въз основа
на заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани съдебно-техническа и
съдебно счетоводна експертиза, че до имота е доставена топлинна енергия в
посочените размери, както и че нейната стойност е изчислена съобразно
нормативните изисквания. От същите доказателства се установява, че ответникът е
спестил разноски за направеното дялово разпределение в периода м.05.2013 г. –
м.04.2016 г. Установено е също, че между страните липсва договор, въз основа на
който е доставена топлинната енергия. Именно със спестените разходи за стойността
на доставената топлинна енергия – 12 338.80 лв. и със спестените разноски
за такса дялово разпределение – 45.15 лв. ответникът се е обогатил, а ищецът
обеднил. До тези размери следва да бъдат уважени обективно кумулативно
съединените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД, като за разликата до предявения размер от 14089.35 лв. за потребена топлинна енергия и за сумата от 49.15 лв. дялово
разпределение за периода първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като краен резултат.
Не
може да бъде споделено възражението, че ответникът не е използвал топлинна
енергия за стопански нужди. ЕТ „Б.- Б.Б.“ е
собственик на топлоснабден имот, до който е доставяна
топлинна енергия. Твърдението, че имотът се е използвал от физическото лице Б. Г.
Б.ов е недоказано, защото липсват данни други правни
субекти да имат вещни права върху процесния имот. С
оглед това няма как да се приеме възражението, че потребяването на енергията от
ответника е недоказано. Не могат да се черпят никакви аргументи в подкрепа на развитата
от въззиваемия теза от обстоятелството, че от
приложените по делото съобщения за фактури, индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, формуляри за отчет и изслушването на вещото лице С. се
установява, че като абонат в счетоводната документация е посочен на Б. Г. Б.ов. Последното доказва единствено, че собственикът на имота
не е подал заявление за промяна на партида и по този начин не е привел в съответствие
правното с фактическо положение.
Без
значение за дължимостта на вземанията е дали ищецът „Т.-С.“
ЕАД е издал до длъжника съобщение за фактура или фактура, тъй като с връчването
на исковата молба до ответникът е отправена покана за плащане и той е бил уведомен за съществуването и изискуемостта
на вземанията.
На
последно място въпреки данните, че потреблението е изчислено в много висок
размер, това е закономерна последица от обстоятелството, че ответникът не изпълнил нормативното си задължение,
установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като не е монтирал средства за дялово
разпределение в имота си. С оглед на това е направил избор да понесе
последствията, изразяващи се в изчисляване на стойността на потребената
енергия съгласно Наредба № 16-334/04.2007 г. за топлоснабдяването.
Относно
обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 86, ал.1, изр.І ЗЗД "при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата". Вземането
за неоснователно обогатяване е изискуемо от датата на плащането (така-ППВС №
1/1979 г., т.7), но това не означава, че длъжникът по вземането е и в забава по
него-изискуемостта и забавата са различни качества на задължението:
изискуемостта е правната възможност на кредитора да иска изпълнение, а забавата-противоправно закъснение, за което длъжникът
отговаря, като дължи обезщетение за забавата (Калайджиев, А.-Облигационно
право, V прер. и доп.изд., С., 2010, стр.262).
Следователно не винаги длъжникът по едно изискуемо вземане е и в забава по него
и изискуемостта не поставя автоматично длъжникът в забава.
След
като вземането за неоснователно обогатяване очевидно няма определен срок, то
длъжникът по него е в забава от поканата съгласно чл. 84, ал.1 ЗЗД (в този
смисъл-правната теория- Калайджиев, А.-Облигационно право, V прер.и доп.изд., С., 2010, стр.337, Марков, М.-Облигационно
право, VІІ прер.и доп.изд., С., 2011, стр.393, както
и съдебната практика, уеднаквена по реда на чл. 291 ГПК (Решение №
48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/2011 г. на ВКС-II т.о., Решение № 149/12.06.2013
г. по гр.д.№ 647/2012 г. на ВКС-IV г. о., Решение № 217/08.10.2013 г. по гр.д.№
1290/2013 г. на ВКС-III г.о.).
По
делото няма данни отправените от ищеца покани за заплащане на процесните суми да са достигнали до ответника, поради което
предявените искове са неоснователни. С оглед изложеното обжалваното решение
следва да бъде потвърдено в тази част като краен резултат.
Предвид
изхода на делото и разпоредбата 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноските следва да бъдат
присъдени пропорционално съобразно уважената-отхвърлената част по всеки един от
исковете. Претенцията за юрисконсултско
възнаграждение е основателна и на основание на осн.
чл. 78, ал. 8 ГПК на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдена сума в размер на 100 лв. за всяка инстанция. Разноските трябва да
бъдат разпределени както следва:
Ответникът
трябва да заплати на ищеца съобразно уважената част от исковете сумата от 321.58
лв. – разноски в заповедното производство (юрисконсултско
възнаграждение и заплатена държавна такса), сумата от 321.58 лв. – разноски в първоинстанционното производство (юрисконсултско
възнаграждение и заплатена държавна такса) и сумата от 604.17 лв. – разноски във въззивното производство (юрисконсултско
възнаграждение, заплатени държавна такса и депозити за експертизи).
Съобразно
отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на ответника сумата от 182.72 лв. разноски във въззивното
производство (заплатено адвокатско възнаграждение). Както правилно е посочил
районният съд, претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника пред
първата инстанция е недоказана.
Така
мотивиран и на основание чл. 271 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение
№ 154/18.10.2018 г., постановено по гр.д. № 74/2018 г. по описа на РС –
Сливница, III състав,
в частите, с които с отхвърлени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД до размера от 12.338.80 лв. и от 45.15
лв. като вместо това:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
че ответникът ЕТ „Б.– Б.Б.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** дължи на ищеца Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** сума в
размер на 12 338.80 лв., представляваща стойността на доставена до топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., общ. Л., ул, „Г.“ №40, западната част на
двуетажна сграда, без правно основание и незаплатена топлинна енергия за
периода от месец 03.2013 г. до месец 04.2016 г., и сума в размер на 45.15 лв. – представляваща спестена такса за
дялово разпределение, които вземания са отразени в общи Фактури №
**********/31.07.2014, № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 09.08.2017 г.
окончателното изплащане на задълженията, удостоверени в Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 404/03.10.2017 г. по ч.гр.д. № 669/2017
г. по описа на РС – Сливница.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „Б.– Б.Б.“, ЕИК ********* да заплати на ищеца Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 321.57 лв., представляваща стойността
на направените в заповедното производство разноски съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „Б.– Б.Б.“, ЕИК ********* да заплати на ищеца Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 925,74 лв., представляваща стойността на сторените в първоинстанционното
и във въззивното производство разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца
Т.-С.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати
на ответника ЕТ „Б.– Б.Б.“,
ЕИК ********* сумата от 182.72 лв.,
представляваща сторените във въззивното производство
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.