Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Кюстендил, 01.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА С.
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 190 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба на М.Д.Г. ***, чрез пълномощника му адв. Д.Т. със съдебен адрес ***, офис 104, срещу Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/2891 от 30.03.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. в частта, с която от оторизираните суми са прихванати суми в общ размер от 7702,58лв. Релевирани са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърденията са за липса на фактически и правни основания /мотиви/ за постановяване на акта. Извън горното, оспорващият отрича приложимостта на възможните хипотези за прихващане, вкл. на осн. чл.28 от Регламент № 908/2014 на Комисията, поради отсъствие на материалноправно основание. Прави се искане за отмяна на оспореното уведомително писмо.
В съдебно заседание, изложените в жалбата доводи и оплаквания се поддържат от адв. Д.Т.. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък.
Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София, чрез процесуалните си представители юк Д. Г. и юк Р. Г., оспорват жалбата и искат нейното отхвърляне. Приема се, че не съществуват основания за отмяната на оспорвания акт, доколкото са спазени всички изисквания на закона при постановяването му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, като извърши преценка на
доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, прие
за установено следното: Процесното
Уведомително писмо изх. №
02-100-6500/2891 от 30.03.2021г. е издадено от заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” по заявление за подпомагане с УИН 10/140618/66705 за кампания 2018, подадено от М.Д.Г. в качеството на регистриран
земеделски производител с УРН 207771. Същият е кандидатствал
за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ и видно
от Таблица 1 на оспорения административен акт, са оторизирани суми по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема
за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански практики,
които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания
(ЗДП) и Подмярка 13.1/НР. От данните в
Таблица 1 се установяват намаления от оторизираните суми, както следва: по СЕПП
- линейно намаление в размер на 10,73лв.
и удържана сума за корекция за финансова
дисциплина в размер на 0,36лв.; по СПП- удържана сума за корекция за финансова
дисциплина в размер на 7,12лв. и по ЗДП - удържана сума за корекция за
финансова дисциплина в размер на 23,17лв. Видно от съдържанието на жалбата и от
становището на адв. Т. в с. з.
на 13.07.2021г., в тази част уведомителното писмо не се
оспорва.
Предмет на оспорване по делото е частта от издаденото уведомително писмо –
Таблица 2, с която от оторизираните суми са прихванати суми в общ размер от 7702,58лв., а именно: по
Схема за единно плащане
на площ (СЕПП) – е прихваната сума в
размер на 2578,48лв.; по Схема за
преразпределително плащане (СПП) – са прихванати
сума в размер на 394,15лв. и сума
в размер на 1333,12лв.; по Подмярка
13.1/НР – е прихваната сума в размер на
3396,83лв.
Относими към извършеното прихващане са обясненията за колона 4 „Прихваната сума“ към Таблица 2 на стр. 3 от уведомителното писмо, където е посочено, че прихванатата сума отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.
Оспореното уведомително писмо е
изтеглено от електронната система на административния орган на 09.04.2021г., а жалбата е подадена на 22.04.2021г.
Към административната преписка е
приложено заявлението за подпомагане за кампания 2018, ведно с приложенията към
същото, както и заповед № ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019г.
на изпълнителния директор на ДФЗ, с
която делегира на заместник изпълнителния директор на ДФЗ определени
правомощия, вкл. да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и
мерките за директни плащания /т.1/.
Органът е представил Уведомително писмо изх. № 02-100-6500/2346 от 24.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с което на М.Д.Г. е отказана оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 „Аргоекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС1) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 за кампания 2017год. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14 078,18лв.
От приложени от оспорващия документи се
установява, че издаденото уведомително
писмо е отменено с решение № 179 от
30.07.2020г. по адм. дело №
120/2020г. на Административен съд –
Кюстендил, влязло в сила на 22.12.2020г. след като
е оставено в сила с решение № 15911 от 22.12.2020г. на ВАС по адм. дело №
10172/2020г. Видно е, че на М.Г. е
издаден изпълнителен лист за присъдените деловодни разноски, който е предявен
за изпълнение на длъжника ДФЗ с молба от 08.03.2021г.
Във връзка с депозираната жалба срещу
уведомителното писмо, по която е образувано настоящото дело, е изготвена
докладна записка от директора на
Дирекция ДП на ДФ „Земеделие“ с адресат директора на ОДЗ-Кюстендил, в която се сочи механизма за определяне
на сумите, подлежащи на оторизация, както и начина на формиране на същите,
включително на наложените санкции и
удръжки. По отношение на удържаните суми се визира приложимост на чл.28 от
Регламент (ЕО) № 908/2014 на Комисията.
По делото е представена докладна
записка вх. № 02-100-*********-4 от 30.08.2021г. на зам. изпълнителния директор
на ДФЗ с адресат изпълнителния директор на ДФЗ, с която се предлага издаване на повторно
уведомително писмо за оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 за
кампания 2017 на М.Г. в съответствие и в
изпълнение на постановените съдебни решения по посочените по-горе дела.
В съдебното заседание на 13.07.2021год., пълномощникът на ответника юк Г. заявява, че фактическо основание за прихващане на процесната сума е уведомителното писмо за наложени санкции за бъдещ период във връзка с мярка 214 за кампания 2017г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от пълномощник на адресата на оспореното уведомително писмо, в предвидения от закона срок по чл.149, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който пряко засяга имуществените права и интереси на жалбоподателя като регистриран земеделски производител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на
Разплащателната агенция, организира и
ръководи дейността й и я представлява. Държавният фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република
България за прилагане на ОСП на ЕС /чл.11а от Закона за подпомагане на земеделските производители/, а
Разплащателната агенция, съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки. В разпоредбата
на чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФ „Земеделие“, съответстваща на
законовата норма на чл.20а, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП, е предвидена възможност за изпълнителния
директор да делегира част от предоставените му правомощия за вземане на решения
на заместник-изпълнителните директори. В
случая със Заповед № ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на
ДФЗ, на Петя Славчева - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани
правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания /т.1/. Следователно
оспореният акт е издаден от компетентен
орган в кръга на делегираните му правомощия, поради което е валиден
административен акт. Страните не спорят по компетентността.
Оспореното уведомително писмо е издадено в предвидената от закона писмена
форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. Налице са отменителните основания по
чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.4
от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието на
същия сочи на липса на фактически и
правни основания за издаването му, с оглед на което наведените в жалбата
оплаквания за липса на мотиви, са
основателни. Органът не е посочил фактите, от които черпи упражненото право на
прихващане, както и нормативната разпоредба, в която това право е предвидено. Отсъствието
на визираните задължителни реквизити на обжалваното уведомително писмо
възпрепятства заявителя при упражняване на правото му на защита, както и
съдебната преценка за приложението на материалния закон. Фактическите обстоятелства и правното основание за извършеното
прихващане от оторизираните суми за финансово подпомагане на земеделския
производител, не се съдържат в акта.
Горната констатация за порок на уведомителното писмо,
съдът обосновава след цялостна проверка на съдържанието на същото, включително
на данните в изготвените таблици и в
разясненията към тях. В настоящия случай, с оспорената част на акта е
извършено прихващане от
оторизираната сума за финансово подпомагане на жалбоподателя, като прихващането засяга изцяло или частично
одобрените суми по схемите и мерките за
директни плащания. Изследването
на съдържанието на Таблица 1 и Таблица 2, както и на обясненията към тях, не
позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за прихващането.
Същото не може да бъде установено при
извършена съпоставка на данните в таблиците, а в обясненията към Таблица
2 в относимата част за колона 4, административният орган единствено е изброил
възможните хипотези за прихващане на суми без да е посочил коя е приложил
в случая. Няма конкретни, относими и
адекватни констатации по отношение на произхода на прихванатата сума и нейната
изискуемост.
Както се посочи по-горе, според обясненията за колона 4 „Прихваната сума“ към Таблица 2 на стр. 3
от уведомителното писмо, прихванатата сума отразява приспаднатите от
оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани
суми, за които има АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други
схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Данни и доказателства обосноваващи
приложимостта на предвидените хипотези не
се съдържат в акта. Волята на административния орган е неясна и от
документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на оспореното уведомително
писмо, която документация е приложена към административната преписка и по
делото. Липсва информация за издаден срещу
земеделския производител, АУПДВ с предмет наложени санкции или възстановяване
на недължимо изплатени суми за финансово подпомагане. Липсва информация и за
наличие на изискуеми, т.е. подлежащи на изпълнение, задължения на жалбоподателя
във връзка с други схеми и мерките за финансово подпомагане. Крайният извод на
съда е за липса на фактическо и правно основание в издаденото уведомително
писмо. Установяването и конкретизирането на
основанията за извършеното прихващане от процесуалния представител на ДФ
„Земеделие“ в съдебното
производство, чрез заявеното становище от юк Г., е процесуално недопустимо
средство за отстраняване и саниране на допуснатото съществено
нарушение на изискванията за
форма и на административнопроизводствените правила от издателя на
административния акт. Налице са основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.2 и т.3 от АПК на уведомителното
писмо в оспорената му част.
Извън горното, за пълнота на изложението и във връзка с тезата на пълномощника на ответника за това, че основанието за прихващането е издаденото уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/2346 от 24.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, с което на М.Д.Г. са наложени санкции за бъдещ период в размер на 14 078,18лв., изводите на съда са следните:
Соченото уведомително писмо не е административен акт, подлежащ на изпълнение,
тъй като е отменено с влязло в сила на 22.12.2020г., съдебно решение по адм. дело № 120/2020г. на Административен съд – Кюстендил. От друга
страна и в контекста на обясненията към Таблица 2 ,вземането на ДФЗ, удостоверено с уведомителното писмо,
включително във връзка с наложени санкции за бъдещ период, е публично държавно
вземане по см. на чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК и за
изпълнението му се изисква издаване на акт за публично държавно вземане / арг.
чл.165 от ДОПК/, какъвто в случая липсва. Не са налице материалноправните
предпоставки за прихващане от оторизираните суми на
санкции за бъдещ период, които са
недължими и процесното уведомително писмо
е незаконосъобразно.
Идентични правни изводи за отсъствие на основание за прихващането следват и от анализа на правната норма на чл.28 от Регламент (ЕС) № 908/2014 на Комисията, която сочи в приложената по делото докладна записка длъжностно лице при ответника. Съгласно разпоредбата, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. Налице е препращане към националното законодателство, т.е. към цитираните правила на ДОПК относно реда за установяване и събиране на вземанията на ДФЗ.
С оглед на изложеното, е дължимо решение за отмяна на уведомителното писмо на зам.
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в оспорената му част , като при усл.
на чл.173, ал.2 от АПК се следва
връщане на преписката на
административния орган за ново
произнасяне по заявлението на
земеделския производител при спазване на указанията в настоящото решение.
Предвид изхода по спора и на осн.
чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда в полза на жалбоподателя деловодни разноски
в размер на 810,00лв., платими от ДФЗ, от които 10,00лв. – държавна такса по
оспорването и 800,00лв. – адвокатско възнаграждение. На ответника не се дължат деловодни разноски.
Водим от горното, Административен съд - Кюстендил
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/2891 от 30.03.2021г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018г. в частта, с която от оторизираните суми по заявление за подпомагане с УИН 10/140618/66705 за кампания 2018, подадено от М.Д.Г., са прихванати суми в общ размер от 7702,58лв.
ИЗПРАЩА преписката
на органа за ново произнасяне
по заявление за
подпомагане с УИН 10/140618/66705
за кампания 2018, подадено от М.Д.Г. при спазване на дадените указания по прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Д.Г. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 810,00лв., от които 10,00лв. – държавна такса по оспорването и 800,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: