№ 57
гр. гр.Несебър, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101343 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „Е.Ю.” ЕАД е предявен иск срещу Н.Г. и А.Г. с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД. С него се иска всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца по 2434,47 лв. –
сума, съответстваща на 1/3 идеална част съгласно притежавания наследствен дял от стойността на
фактура № ********** от 18.11.2019г., с която е извършено допълнително начисляване на
електрическа енергия, вследствие на установено пълно или частично неизмерване, неправилно или
неточно измерване на количество електроенергия за периода 04.05.2019г. – 31.10.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът
излага, че лицето А. А. Т. било потребител на електрическа енергия за обект в с. Г., ул. „И.“ № **,
ИТН: *****, с клиентски номер *****. Навежда, че съгласно ПИКЕЕ на 31.10.2019г. от служители
на ищеца била извършена проверка на обекта, при която се констатирало, че обектът е
присъединен към електромерното табло, без енергията да преминава през монтиран електромер.
Сочи, че за констатациите бил изготвен констативен протокол № 574970 от 31.10.2019г. Развива
съображения за приложимост на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ към случая. Излага, че по този ред било
начислено допълнително количество електрическа енергия в размер на 37 260 kWh за периода от
180 дни съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ на стойност 7303,41 лв. с ДДС. Обръща внимание, че на
09.12.2019г. е връчено уведомление за начислената енергия, като фактурата е издадена на Емил Г.,
като наследник на А.Г.. Излага, че по силата на чл. 5 от ЗН наследници на А.Г. са още Н.Г. и А.Г..
Твърди, че Емил Г. бил осъден за 1/3 от дължимата сума по гр.д. № 363/2020г. по описа на Районен
съд Несебър, като останалите двама наследници също дължат по 1/3 част от сумата. С тези доводи
моли предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н.Г. и А.Г. не е подаден отговор на исковата молба.
В хода на процеса ответницата Г. заема становище за недопустимост и неоснователност на
1
предявения иск поради факта, че се е отказала от наследството на А.Г.. Ответникът А.Г. моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, като излага твърдения, че ищецът не е доказал придобиване от
него на собственост по наследство върху процесния имот.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационна връзка между него и ответника, основанието и размера на вземането си. Т.е. в
конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната,
начислявайки фактурираните суми, както и размера на претенцията си.
На първо място следва да се посочи, че с влязло в сила Решение № 260120 от 11.05.2021г.
по гр.д. № 363/2020г. по описа на Районен съд Несебър, което се цени и от настоящия съдебен
състав на основание чл. 297 от ГПК, е прието (по иск срещу друг съсобственик в същия имот), че
корекцията е извършена надлежно. Наред с това в срока за отговор на исковата молба ответниците
по настоящото дело не са възразили срещу извършената корекция, като дори в становищата си по
съществото на спора не излагат такива възражения.
При собствен преглед съдебният състав също констатира законосъобразно провеждане на
корекцията – по реда на публикуваните в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране. С приемането на цитираните Правила, крайният снабдител се е сдобил с
правомощието да коригира сметката на клиентите, но при съблюдаването им и без да е длъжен да
доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и
извършено преизчисление на сметката му. По арг. от чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ при извършване на
проверки по реда на тези правила операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол.
Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
от ползвателя или негов представител (чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ), а при отсъствие на ползвателя или
на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да
го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и
свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват
присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на
неговия представител, ако е направен такъв (чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ). В чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ е
предвидено, че в случаите по ал. 3 в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния
протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с
обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за
контакт. От събраните по делото доказателства се установява, че всички посочени правила са
спазени. Съставен е констативен протокол от 31.10.2019г., в който изрично е отбелязано, че се
съставя в отсъствието на клиента и присъствието на свидетел. С оглед съставянето му по реда на
чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол е изпратен по надлежния ред и получен лично от
ответницата Г. на 09.12.2019г.
Очевидно операторът е констатирал, че абонатът се води прекъснат, но има ел. захранване,
като е налице 100 % неотчетена ел. енергия – чрез директно свързване към таблото, без
електромер. При това положение в чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е предвиден начинът на
процедиране от оператора, който в случая е спазен и на абоната е начислена електрическа енергия
за периода 04.05.2019г. – 31.10.2019г. (период от 180 дни преди датата на констатиране на
2
присъединяването). Налага се краен извод, че корекцията на сметката на конкретния абонат е
направена при спазване на всички изисквания по чл. 49 и чл. 51 от действащите към 09.05.2019г.
ПИКЕЕ. Т.е. правопораждащият юридически факт, от който произтича вземането на дружеството
(наличието на неизмерване от средството за търговско измерване) се е осъществил.
Основните възражения на ответниците са свързани със собствеността върху процесния
имот. Тези възражения следва да се разгледа, макар да са направени в първото съдебно заседание
по делото, тъй като се свеждат до твърдения, че за процесния имот ответниците не са имали
качеството „потребител” на електрическа енергия. По своята същност посоченото възражение
представлява оспорване на факт от състава на предявеното право. В този случай на практика не е
налице въвеждане на ново фактическо твърдение, а оспорване на обратното фактическо твърдение,
въведено от ищеца. Ето защо за това възражение настъпването на преклузия в срока за отговор е
изключено, тъй като на практика то съставлява вземане на становище по иска. Както е прието и в
практиката на ВКС разпоредбата на чл. 133 ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално.
Буквалното тълкуване на чл. 133 ГПК в смисъл, че пропускането на преклузивния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от
ищеца фактически твърдения, респ. да изрази становище по иска, несъмнено води до недопустимо
ограничаване на правото на защита на ответника – Решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. №
1893/2013г. по описа на II търговско отделение на ВКС. Наред с това в практиката на ВКС
последователно е прието, че едва след изготвяне на доклада по делото настъпва преклузията за
страните да не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства. Това е
така, тъй като след указанията на съда за това кои са релевантните за спора факти, как се
разпределя доказателствената тежест и за кои твърдени от страните факти, не сочат доказателства,
те могат да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови
доказателства – арг. от чл. 146, ал. 3 ГПК. В такъв смисъл са напр. Решение № 549 от 29.10.2010г.
по гр.д. № 56/2010г. на IV гр. о. на ВКС, Определение № 500 от 01.08.2017г. по търг. дело №
305/2017г. по описа на II търг. отделение на ВКС и др. Още повече, че в случая възражението на
ответницата Г. се основава на нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК –
отказ от наследство, вписан в нарочната книга на 16.02.2022г.
Във връзка с горното следва да се приеме, че възражението на А.Г. е неоснователно. В
практиката на върховната инстанция (Решение № 437 от 17.01.2012г. по гр.д. № *0/2011г. по описа
на III гр. о. на ВКС) е възприето разбирането, че нормата на чл. 48 от ЗН представлява законова
презумпция. Следователно с откриване на наследството (в случая със смъртта на А.Г. на
03.03.2018г.) и до представяне на доказателства, че съответният наследник се е отказал от
наследството, или го е приел по опис, действа презумпцията, че го е приел направо и той следва да
се счита за правоприемник на наследодателя. Поради тази причина (и след като А.Г. не е оборил
презумпцията на чл. 48 от ЗН) следва да се счита, че той е придобил собствеността върху 1/3 от
процесния имот и дължи 1/3 от цялата начислена сума, а именно сумата от 2434,47 лв.
Следователно предявеният срещу него иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното по-горе следва да се обърне внимание, че от ответницата Н.Г. е
представено доказателство (съдебно удостоверение на л. 43 от делото), което доказва оборване на
презумпцията по чл. 48 от ЗН. От съдебното удостоверение е видно, че на 16.02.2022г. е вписан
отказ от наследството, оставено от А.Г., извършен от Н.Г.. Става въпрос за нововъзникнало
доказателство, което следва да се цени, а удостоверените от него обстоятелства да се преценяват
от съда по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В трайната съдебна практика (Тълкувателно решение 2/2017
3
от 17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, Решение № 205 от 28.02.2019г.
по гр.д. № 439/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС, Решение № 169 от 17.12.2020г. по гр.д. №
340/2020г. по описа на III гр. о. на ВКС) е възприето разбирането, че всеки от собствениците на
имота е самостоятелна страна в процеса, като след прехвърлянето на собствеността длъжник по
вземането е новият собственик на имота. В случая по силата на наследствено правоприемство
собствеността е преминала върху тримата наследници на починалия А.Г., но след като ответницата
Н.Г. е представила доказателства за отказ от наследството, то по арг. от чл. 53 от ЗН тя не е
собственик на нейния дял от наследството от 1/3, като с него се е уголемила частта на останалите
наследници. Ето защо в настоящия процес се установи, че ответницата Г. не е съсобственик на
процесния имот, респ. не е страна в правоотношението с ищеца и предявеният спрямо нея иск
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед отхвърляне на иска спрямо Н.Г. в нейна пола следва да
се присъдят претендираните разноски от 400 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.
От своя страна ответникът А.Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски (свързани с предявения спрямо него иск). Т.е. в случая става въпрос за половината от
внесената държавна такса – 97,38 лв. Наред с това, съдът намира, че при определяне на
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед наличието на известна фактическа и правна
сложност по настоящото производство (вкл. различните възражения, направени от всеки от
ответниците) и като се вземе предвид че претендираните суми не са в нисък размер, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
ищеца следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 300 лв. С
оглед уважаване на иска единствено срещу А.Г. от така определеното възнаграждение на ищеца
следва да се присъди само половината, а именно 150 лв. Т.е. общият размер на разноските, които
А.Г. следва да заплати на ищеца, е 247,38 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Ал. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в с.
Г., ул. „И.“ № *, да заплати на „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. „Х.Г.Д.” № **, сумата от 2434,47 лв., представляваща 1/3 - съответсътваща на неговата иделна
част в собствеността, от цялата сума от 7303,41 лв., начислена за отчетен период 04.05.2019г. –
31.10.2019г. - допълнително начислена ел. енергия за обект в с. Г., ул. „И.“ № **, ИТН: *****, с
клиентски номер *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2021г.,
4
до окончателното изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 247,38 лв.,
представляваща направените по делото разноски, от които 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 97,38 лв. – платена държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „Х.Г.Д.” № **, срещу Н. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Г., ул. „И.“ № *, с
правно основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2434,47 лв., представляваща 1/3
от цялата сума от 7303,41 лв., начислена за отчетен период 04.05.2019г. – 31.10.2019г.,
представляваща допълнително начислена ел. енергия за обект в с. Г., ул. „И.“ № **, ИТН: *****, с
клиентски номер *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2021г.,
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Х.Г.Д.”
№ **, да заплати на „Н. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес в с. Г., ул. „И.“ № *, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски –
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Решението да бъде връчено на двамата ответници на установения в хода на процеса
съдебен адрес в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, автогара, офис сграда „Каравел“, партер, офис 2
– адв. Н..
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5