Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 30,01,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на единадесети януари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №6742 по описа на съда за 2018 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред
РС Плевен е постъпила искова молба от В.И.К., ЕГН **********, от гр.Плевен,
чрез адв.А.В. от ПАК, против ***, със седалище и
адрес на управление *** 4, ***, представлявано от ***– член на СД. В молбата се
сочи, че между страните съществува ТПО, като на 31,08,2018 г. на ищцата е
връчена заповед №307/30,08,2018 г., издадена от ***, с която е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищцата счита издадената заповед за нищожна поради липса на компетентност
на издалото я лице, алтернативно се твърди незаконосъобразност. Сочи се, че
заповедта не е мотивирана, като не е посочено кога и къде е извършено
твърдяното нарушение. Твърди се, че работодателят не е изпълнител задължението
си по чл.193, ал.1 от КТ да се изискат обяснения от компетентно, оправомощено за тяхното изискване и приемане длъжностно
лице. Сочи се, че описаните в заповедта действия не представляват дисциплинарно
нарушение. В заключение се иска прогласяване нищожността на атакуваната заповед
или нейната отмяна като незаконосъобразна. Претендират се разноски. В писмени
бележки, депозирани в дадения от съда срок, процесуалният представител на
ищцата развива подробни съображения за основателност на иска.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва
предявеният иск. Направено е възражение за местна подсъдност, като се сочи, че
делото следва да се гледа в СРС, доколкото седалището на ответното дружеството
е в гр.***. Сочи се, че издалото заповедта лице и изрично упълномощено от
работодателя. Направено е възражение за изтекла давност за предявяване на иска
за отмяна на дисциплинарното наказание. Сочи се, че дори и да е налице
несъответствие между описанието на нарушението и дадената от работодателя
правна квалификация, това не е нарушение, обуславящо отмяна на заповедта.
Твърди се, че е спазена процедурата по чл.193 от КТ. Оспорва се искането за
разпит на четирима свидетели.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
Не
е спорно между страните, че ищцата работи на длъжност *** в ответното дружество.
Не
се спори между страните, а и се установява от Заповед №307/30,08,2018 г. на ***,
че на основание чл.195, ал.1 от КТ и чл.188, т.1 от КТ, вр.чл.187,
т.3, т.7 и т.9 от КТ, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“
за извършени нарушения на трудовата дисциплина – 1/изнасяне на фирмени
документи – „Карта за оценка на риска“ за позицията ***, която е вътрешно
корпоративен документ, и 2/посещаване на магазина в почивен ден по график –
05,07,2018 г., без да е извикана на работа.
Спорни
по делото са въпросите: законосъобразна ли е атакуваната заповед, извършено ли
е нарушение на трудовата дисциплина, спазени ли са процесуалните изисквания на
КТ за налагане на дисциплинарно наказание. За да отговори на тези въпроси,
съдът съобрази следното:
С Искане
за даване на обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ изх.№291/01,08,2018 г.,
съставено от ***, от ищцата са изискани писмени обяснения във връзка с дисциплинарни
нарушения – 1/явяване на работното място в почивен ден по график и 2/нарушение
на действащите в компанията правила, процедури и чл.6.9 от Раздел XI. От действащия Правилник за вътрешния трудов ред в „Т.Б.“
ЕАД. Ищцата е получила искането за обяснения на 24,08,2018 г. в 13,00 ч. На
гърба на Искането ръкописно са дадени обяснения от ищцата /които не са
подписани и датирани/.
От
представеното с отговора по чл.131 от ГПК Пълномощно /на български и английски
език/ се установява, че лицата ***са упълномощени заедно и поотделно със
следните права: по т.1 - да представляват дружеството без ограничения, във
всички трудови правоотношения със служители на Дружеството или лица, определени
да станат такива, като подписват от името и за сметка на Дружеството всякакви
трудови договори, допълнителни споразумения към тях, длъжностни характеристики,
заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, трудови книжки,
удостоверения, служебни бележки и други, издавани от
дружеството-работодател; по т.3 – да представляват дружеството като
инициират, провеждат и приключват дисциплинарни производства срещу служители на
Дружеството, като в тази връзка предприемат всички необходими правни и
фактически действия, включително, но не само да изискват от служители на
Дружеството необходимата информация и документация, издават всички необходими
заповеди и други документи и актове във връзка с дисциплинарни производства по
Кодекса на труда, изискват и получават от служители на Дружеството обяснения /в
това число обяснения по чл.193 от КТ/, да налагат дисциплинарни наказания,
каквито смятат за основателни. От същото пълномощно се установява, че ***е
упълномощена със следните права – по т.2 – да представлява Дружеството в
трудовите правоотношения със служителите му или лица, определени да станат
такива, на длъжност под ниво „С“ съгласно действащата в Дружеството
класификация на длъжностите, като подписва от името и за сметка на Дружеството
трудови договори и допълнителни споразумения към тях, както и удостоверения,
служебни бележки и други, издавани от Дружеството-работодател.
По
делото са представени като писмени доказателства Правилник за вътрешния трудов
ред на ответното дружество и Карта за идентифициране на опасностите и оценка на
риска на работното място, за длъжностите Продавач-консултант и Администратор
магазин, както и Управител и Заместник-управител магазин.
От
показанията на св.***се установява, че лятото на 2018 г. била на разходка с
ищцата, когато й се обадили от магазина, че трябва да върне документ, който
преди това е взела от там.
От
показанията на св.***се установява, че през лятото ищцата взела документ от
магазина, който й бил даден за подпис, тъй като искала да се консултира с
адвокат. Сочи се, че последвало обаждане от управителя на магазина, и
документът бил върнат обратно. Твърди се, че документът носел дата 2016 г.,
поради което ищцата се притеснила да го подпише.
От
показанията на св.М.К. се установява, че получил документи от служител по
трудова медицина, които следвало да бъдат подписани от всички служители. Твърди
се, че въпросният ден видял ищцата да влиза в магазина и й казал да подпише
документа, след което излязъл пред магазина. Сочи се, че в последствие разбрал,
че ищцата не е подписала документа, а го е изнесла от магазина, и след разговор
с Отдел Човешки ресурси на дружеството, веднага й се обадил да го върне, което
било сторено. Свидетелят сочи, че около седмица след случая, тъй като
документът не бил подписан от ищцата, бил оформен отказът й да подпише
документа.
От
показанията на св.П.Г. се установява, че около седмица след изнасянето на
документа, лично извикала ищцата да подпише документа, и след като тя отказала –
оформили със свидетел отказът й да го подпише.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
В конкретния случай, при налагане
на дисциплинарно наказание, в тежест на работодателя
е на първо място да
установи удовлетворяване от негова
страна на онези императивни изисквания, залегнали в разпоредбите на
чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ.
Процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания е уредена с оглед
да не се накърнява неоправдано
конституционно закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не
се допуска произволно налагане
на наказанията от работодателя. В тази
връзка в чл.193 от КТ са уредени задълженията на
работодателя преди налагане
на дисциплинарното наказание. Съществен
елемент на тази процедура е
изслушването на работника или приемане
писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното
наказание. От представеното Писмо
изх.№291/01,08,2018 г. безспорно се установява, че преди налагане на
дисциплинарното наказание от ищцата са поискани обяснения за извършените от нея
нарушения на трудовата дисциплина, като такива обяснения са дадени в писмен вид
– на гърба на Искането за даване на обяснения. Тук за
пълнота следва да бъде отбелязано, че е ирелевантно за законосъобразността на наложеното дисциплинарно
наказание обстоятелството, дали обясненията са изискани лично
от дисциплинарно-наказващия
орган и дали са дадени лично
пред него. Искането за даване
на обяснения може да бъде
направено и от друго лице
/както е в процесния случай – от ***/, а не непременно от работодателя,
като за това
действие не е необходимо формално и изрично упълномощаване –
за разлика от определянето от
работодателя на лице,
което да осъществява функцията на дисциплинарно-наказващ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно
от 2 месеца от откриване на
нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването. Така установените
срокове са преклузивни – с изтичането им се погасява
правото на дисциплинарно-наказващият орган да ангажира дисциплинарната
отговорност на работника или служителя. Принципът
на закона е адекватност на дисциплинарното наказание спрямо дисциплинарното
нарушение и това включва изискването за своевременно налагане на санкцията.
Доколкото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на
30,08,2018 г., то съдът приема, че
преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ е спазен.
Както
в ИМ, така и в представените по делото писмени бележки, ищцата на първо място е
възразила, че атакуваната заповед е издадена от некомпетентнто
за това лице. По правило, дисциплинарно-наказващият орган е
именно работодателят, доколкото от личната преценка на субекта на дисциплинарна
власт зависи кое дисциплинарно наказание да наложи
за извършено от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина. В това отношение той не е ограничен от закона /чл.190, ал.2 от КТ/
и може да наложи по-леко дисциплинарно наказание, дори и при извършването на
тежко нарушение на трудовата дисциплина. Законът позволява
работодателят да делегира функцията си на дисциплинарно-наказващ орган с
нарочен акт – чл.192, ал.1, хипотеза 2 от КТ. Работодателят
може, по една или друга причина, да не е в състояние да изяви лично волята,
която е формирал като страна по трудовото правоотношение с работника или
служителя. За преодоляване на тези обстоятелства и доколкото за
работодателя трудовото правоотношение не е intuitu
personae /освен в хипотезата на чл.325, ал.1, т.10 КТ - когато работникът или
служителят е сключил трудовия договор с оглед личността на работодателя -
физическо лице/ Законът позволява той да действа чрез доброволен представител –
чрез лице, което е упълномощено да изяви воля от чуждо име и с последици пряко
в сферата на представлявания. Определянето на лице, което да осъществява
функцията на дисциплинарно-наказващ орган, следва да се извърши с изричен акт /препоръчително
– писмен/, в който да бъде очертан и обемът на дисциплинарната власт,
посредством посочване на дисциплинарните наказания, които това лице може да
налага; кръгът от работници и служители, по отношение на които може да налага
дисциплинарни наказания; периода от време, за който се предоставя тази
делегация и т.н. От представеното
копие на пълномощно от 08,08,2017 г. се установява, че лицето,
издало атакуваната заповед – ***,
не е била натоварена от Работодателя да инициира, провежда и приключва
дисциплинарни производства срещу служители на дружеството. С
такива пълномощия в ответното дружество разполагат ***.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че ответникът – работодател,
не е изпълнил задължението
си да обезпечи законността
на наложеното дисциплинарно наказание. Наложеното дисциплинарно наказание в нарушение на императивната норма на чл.192, ал.1
от КТ води до неговата незаконосъобразност
и е основание за отмяната му,
без да е необходимо разглеждане на останалите наведени от ищцата основания за незаконосъобразност
на наложеното наказание. Поради
изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото на ищцата следва да бъдат присъдени сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50,00 лева.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№307/30,08,2018 г., издадена от *** в „Т.Б.“ ЕАД, и наложеното с нея
дисциплинарно наказание “забележка” на В.И.К., ЕГН **********, от гр.Плевен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***,
със седалище и адрес на управление *** 4, ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.К., ЕГН **********,
от гр.Плевен, сумата от 200,00 лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ***, със седалище и адрес
на управление *** 4, ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Плевен сумата от 50,00 лева,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: