№ 23
гр. Кула, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова
Административно наказателно дело № 20211330200089 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Община Кула, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кула, ул. „Възраждане“ №
38, представлявано от кмета на община Кула – Владимир Неделков
Владимиров против Наказателно постановление № НЯСС – 107/16.06.2021г.
на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/, с което на Община Кула е наложена „имуществена санкция“
в размер на 1000 лв. на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите за
неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал.3, т.5, във вр. с т.4 от същия
закон.
С жалбата се твърди, че НП e незаконосъобразно и необосновано, като се
излагат възражения, че атакуваното наказателно постановление е издадено
след преклузивния шестмесечен срок, че жалбоподателя не е собственик на
процесния язовир, както и че са допуснати съществени нарушения при
издаването на атакуваното наказателно постановление – същото е издадено в
отсъствие на нарушителя, като не са спазени изискванията на чл.40, ал.2 от
ЗАНН, не е посочена дата на нарушението, както и не е взето предвид
1
депозираното от жалбоподателя писмено възражение и не е приложен
института на чл. 28 ЗАНН, след като са налице основанията затова.
В съдебното заседаниe жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, а се представлява от процесуалния си представител адв. Н.В. – АК –
Видин, която поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление.Въззиваемата страна не се явява и не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на
същата, с което се иска от съда да потвърди атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия
Наказателно-процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата се
явява основателна, макар и не на всички основания посочени в нея.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на
цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което
констатира следното:
От фактическа страна се установи следното: Видно от представеният по
делото Акт № 1189/07.10.2020г. за публична общинска собственост на кмета
на Община Кула, ПИ с идентификатор 15415.275.66 с площ от 95473 кв.м.
ведно с изградените в него язовирни стени, язовирно езеро, преливник,
изходна шахта на основен изпускател с начин на трайно ползване: язовир в
землището на с. Г., общ. Кула 5,е собственост на Община Кула. В изпълнение
на Заповед № РД 2901/24/10.06.2020 на областен управител на област Видин
на 23.06.2020 г., междуведомствена комисия извършила проверка на
посочения язовир, като при проверката на място, свидетелката С. и другите
членове на комисията съставят Протокол за проверка на готовността за
безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него № 7 от
23.06.2020 г., в който дават предписание с отговорник собственика: да се
актуализира формата и съдържанието на аврийния план на язовира, съгласно
Приложение 2 към чл. 57, ал.2, във вр. с ал.1 от НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА
2
И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКАТА И БЕЗОПАСНАТА
ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЯЗОВИРНИТЕ СТЕНИ И НА СЪОРЪЖЕНИЯТА
КЪМ ТЯХ И ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА КОНТРОЛ ЗА ТЕХНИЧЕСКОТО
ИМ СЪСТОЯНИЕ /НУРОТБЕЯССОКТС/ със срок до 31.10.2020г. При
извършването на проверката и съставянето на протокола е присъствал и
представител на жалбоподателя – Красимир Кънчев – ст. специалист „ОМП”
в Община Кула, който подписал протокола, които обстоятелства се
установяват от представения по делото протокол и от свидетелските
показания на разпитаната от съда свидетелка И.С.. На 04.11.2020 г. е
извършена повторна проверка и контрол на язовирната стена и на
съобъженията към нея на посочения язовир от представители на Главна
дирекция „Надзор на язовирни стени и съоръжения към тях“ /НЯСС/ -
свидетелите В. Хр. Н. и Игл. Ат. С., в присъствието представителя на община
Кула – Цв. Т. – старши експерт ПРУП в община Кула, при която проверка е
констатирано, че горепосоченото предписание не е изпълнено. За
установеното при повторната проверка е съставен Констативен протокол №
03-03-21/06.11.20г., които обстоятелства се установяват от представения по
делото и вече цитиран протокол и показанията на разпитаните в съдебното
заседание свидетели В.Н. и И.С.. В показанията си двамата свидетели
заявават, че при извършената проверка им е представен същия авариен план,
който им е бил представен и при предходната проверка. След изпратена
покана с изх. № Ф-П-НЯСС-08.01-01, връчена на представител на община
Кула на 01.12.2020г. за съставяне на АУАН, видно от приложените по делото
покана и обратна разписка, на 18.12.2020 г. в отсъствие на нарушителя, който
не се е явил, е съставен АУАН № 03-022/18.12.2020 г. от свидетеля И.С. в
присъствието на свидетеля Н. – главни инспектои в регионален отдел НЯСС„
Северозападна България“, офис гр. Враца при ДАМТН , за това, че Община
Кула на 04.11.2020г. не e изпълнила предписанието в определения срок -
31.11.2020 г, отразено в Констативен протокол КП № 7/23.06.2020 г., а
именно:не е представила актуализиран авариен план за язовир „ Г.“ в
качеството и на собственик, съгласно Приложение № 2 към чл.57, ал.2 във вр.
с ал.1 от НУРОТБЕЯССОКТС. Цитираният АУАН е връчен и подписан от
кмета на община Кула на 10.02.2021г., който посочил, че има възражения и в
законоустановения срок пo чл. 44, ал. 1 от ЗAHH депозирал писмени
възражения, в които посочил, че към момента на съставяне на акта, язовирът
3
вече не е собственост на община Кула, както и че поради невъзможност на
намерят фирма в посочения в предписанието срок, с оглед спецификата на
материята, която да изготви нов авариен план в този срок не са изпълнили
предписанието, но реално нов авариен план е имало в началото на месец
ноември 2020 г. На 16.06.2021г г. въз основа на съставения акт е било
издадено и атакуваното НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка. Нарушението е квалифицирано по чл. 138а, ал. 3, т.5
във вр. с т.4 от Закона за водите, което нарушение се санкционира по реда на
чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, като на осн.чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ
на въззивника е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1000 лева от административно наказващия орган.
Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните писмени доказателства - акт за установяване
на административно нарушение, както и цитираните по – горе констативни
протоколи за извършените проверки, актът за публична общинска
собственост и другите писмени доказателства, съдържащи се в
административнонаказателната преписка и приобщени в настоящото
производство, както и от гласните доказателства по делото - показанията на
свидетелите В.Н. и И.С., разпитани в съдебното заседание по делото.
Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др.
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на
индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да
не бъдат кредитирани като обективно верни.
Съдът намира от правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
- арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира- чл.
13, чл. 107, ал.2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
4
издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и
съдържание- чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В проведеното срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство са спазени сроковете по чл. 34,
ал.1 и 3 от ЗАНН. В тази връзка са неоснователни възраженията на
жалбоподателя, НП е издадено след изтичането на срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН
от три месеца. Видно от АУАН, същият е съставен на 18.12.2020г., а
атакуваното наказателно постановление – на16.06.2021г., т. е в
законоустановения срок. Налице е и редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя, както и на НП. Актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, тъй като е налице хипотезата на 40, ал.2 от ЗАНН - нарушителят
е поканен, видно от цитираната по – горе покана и разписка, която е получена
на 01.12.2020г. от представител на община Кула, с която покана нарушителят
е поканен да се яви на 18.12.2020г. в регионален отдел НЯСС към ДАМТН гр.
Враца за съставяне на акт, но същият не се е явил. Като дата на нарушението е
посочена датата 01.11.2020г. - ден след края на срока, в който
жалбоподателят е следвало да изпълни предписането на междуведомствената
комисия, назначена от областния управител на област Видин, а същото е
констатирано на 04.11.2020г. от компетентните органи – свидетелите Н. и С.,
при извършената от тях проверка, като АУАН е издаден на 18.12.2020г., от
което се прави обоснования извод, че същият е издаден в законоустановения
в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушителя и в
едногодишния срок от извършването му. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че в АУАН и атакуваното наказателно постановление не е
посочена датата на извършване на нарушението. Същата е посочена –
01.11.2020г. Проверката е извършена на 04.11.2020г., като на посочената дата
не е представен актуализиран авариен план, а срокът за това е бил
31.10.2020г., поради което правилно е посочената датата на нарушението,
което в случая е осъществено чрез бездействие, като в предоставения срок не
е изпълнени предписанието, като след изтичането на срока, жалбоподателят е
бил в нарушение на същото. Неоснователно се явява и възражението на
жалбоподателя, че неправилно е била ангажирана отговорността му, тъй като
към датата на съставяне на акта и на наказателното постановление не е бил
собственик на язовира. Безспорно по делото се доказа от представения
Договор за дарение,че на 07.12.2020г., че процесният язовир е дарен от
жалбоподателя на държавата, но в случая отговорността на общината е
5
ангажирана за деяние, което е извършено преди тази дата – на 01.11.2020г.
Неизпълнението на предписание по чл. 138а, ал.3,т.2 ЗВ, дадено от
междуведомствена комисия, осъществява състава на нарушението по чл. 200,
ал.1, т.39 от ЗВ и контрола по този текст е възложен на председателя на
Агенцията по ДАМДТ, като актовете за тези нарушения се съставят от лицата
по чл. 190, ал.4 ЗВ, съгласно чл. 201, ал.11 и ал.12 ЗВ. АУАН и издаденото
въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия по закон (чл. 190а ЗВ). Съдът приема, че
актосъставителят разполага с компетентността по ЗВ, за съставяне на актове
за установяване на административни нарушенията по ЗВ, сред които и
процесното. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
От представената по делото Заповед № А 237 от 08.06.2020г. на председателя
на ДАМТН, свидетелите Н. и С. са оправомощени да контролират
предписанията на комисиите по чл. 138а, ал.3 от ЗВ и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по чл. 200, ал.1, т. 38-41 по ЗВ.
Съгласно чл.138а, ал. 3, т.5 от ЗВ областните управители назначават
комисии, които веднъж в годината извършват проверки за готовността за
безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях, които дават
заключение за готовността за безопасна експлоатация на язовира и
съоръженията към него в нормални, екстремни и аварийни условия, въз
основа на становището на всеки член на комисията, като във връзка със
заключението по т. 4 дават предписания на собствениците на язовири за
привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и
съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа,
както определят срок за тяхното изпълнение, а съгласно чл. 200, ал.1, т. 39 от
Закона за водите се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен
ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2– от 1000 до 20 000 лв.“
В текста на НП е записано, че нарушението се състои в неизпълнение
задължително предписание на комисията за ежегодни обзследвания на
техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях, назначена от областния управител на област Видин,
дадено в констативен протокол № 7/23.06.2021г. , а именно : да се
актуализират формата и съдържанието на Аварийния план на язовира
съгласно Приложение № 2 към чл. 57, ал.2 във вр. с ал.1 от
6
НУРОТБЕЯССОКТС, със срок на изпълнение 31.10.2020г. В посоченото
предписание обаче, каквито възражения излага и жалбоподателя не е
конкретизирано какво точно следва да се промени/актуализира/ във формата
и съдържанието на аварийния план и респективно при проверка да се
установи дали това реално е извършено. Както се посочва и в констативния
протокол от проверката, която е извършена от комисията на 23.06.2020г.,
което се потвърждава и от свидетелите С. и Н., при проверката през юни
месец жалбоподателят е имал действащ авариен план. От разпита на
посочените свидетели също не се изясни какво точно е следвало да се
актуализира в съществуващия план. В чл. 138а, ал.2 ЗВ е регламентирано, че
специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове
на язовирите се определят с наредбата по чл. 141, ал. 2, като в чл. 57, ал.1 и 2
от НУРОТБЕЯССОКТС е регламентирано, че аварийните планове на
язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от Закона за
защита при бедствия и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите, а специфичните
изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите
са определени в приложение No 2. Като не е конкретизирано в предписанието
на кое от всички тези изисквания не отговаря аварийния план и респективно
следва да бъде актуализиран същия, както и в последствие не е посочено кое
не е извършено в дадения срок е нарушено правото на защита на
жалбоподателя да разбере какво точно нарушение е извършил и респективно
да осъществи защитата си .
Това допуснато процесуално е от категорията на съществените и е
достатъчно основание, за да се отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че освен посоченото
съществено процесуално нарушение, е налице и друго основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, което е следното: При получаване на
съставения акт, ведно с преписката към него, както и запознаване със
събраните доказателства и направените от нарушителя възражения,
наказващият орган е длъжен, на първо място, на основание чл.53, ал.1 от
ЗАНН да извърши проверка дали не са налице условията за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако те не са налице, да
издаде НП. В конкретния случай установеното в чл.53, ал.1 от ЗАНН
изискване не е спазено. Още в самото възражение, което е депозирано пред
7
наказващия орган от жалбоподателя, същият е възразил, че с оглед
затруднения свързани с намирането на фирма, с която да бъде сключен
договор за оператор, който да изготви и нов авариен план, такъв договор е
сключен на 20.10.2021г. и аварийният план е бил изготвен и утвърден от
кмета на община Кула в началото на м. ноември. Видно и от приетите по
делото Договор № 50/20.10.2020г. жалбоподателят е сключил посочения
договор на 20.10.2020г. с „ Напоителни системи“ с предмет на договора - „
Напоителни системи“ да изпълнява дейностите на оператор на язовир „ Г.“ ,
като в чл. 8, т.12 се е задължил да изготви и актуализира аварийния план, като
видно от представения по делото авариен план същият е утвърден от кмета на
община Кула на 10.11.2020г., само 10 дни след крайния срок на процесното
предписание. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретният случай разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид. Действително при наличието на формално
нарушение, каквото е безспорно нарушението по цитираната разпоредба на
Закона на водите не се обсъжда наличието или липсата на вредоносни
последици, но в случая такива не са налице. Деянието формално осъществява
признаците на административно нарушение, но обществената му опасност е
явно незначителна. В НП бланкетно е посочено, че няма основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, но аргументи в тази насока липсват, което се
приравнява на липса на преценка на наказващия орган за наличие или липса
на маловажен случай. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по
Т. Н. Д. № 1/2007 г. на ОСНК НА ВКС - В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Административно наказателният процес е строго
нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се
налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно
наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност
и никога на целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
8
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. В случая съдът намира, че
са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН по изложените по-горе
съображения, поради което НП се явява незаконосъобразно и е налице още
едно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Жалбоподателят е направило искане на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН за
присъждане на разноски в размер на 200лв. за платено адвокатско
възнаграждение за доказването, на което е представен по делото Договор за
правна защита и съдействие № ********** от 30.08.2021г., в който е
посочено, че договорената сума в размер на 200 лв. е платена. С писмено
становище по делото, процесуалния представител на АНО е направил
възражение на осн. чл. 63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно поради следното:
Законовия минимум е уреден в чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски
съвет, съгласно която разпоредба за защита по административни дела
възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и
ал. 2, а съгласно ал. 2 на чл. 7, каквато е настоящата хипотеза, за защита по
дела с определен интерес възнагражденията са при интерес от 1000 до 5000
лв. - 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв., с оглед на което в случая
претендираната сума от 200 лв. се явява законовия минимум за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора – отмяна на атакуваното наказателно
постановление, следва да бъде осъдена Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор да заплати на жалбоподателя сторените в
производството разноски в размер на 200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС – 107/16.06.2021г. на
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/, с което на Община Кула, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Кула, ул. „Възраждане“ № 38, представлявано от
9
кмета на община Кула – Владимир Неделков Владимиров е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 200, ал.1, т.39
от Закона за водите за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал.3, т.5, във
вр. с т.4 от същия закон.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор гр. София да заплати на Община Кула,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Кула, ул.
„Възраждане“ № 38, представлявано от кмета на община Кула – Владимир
Неделков Владимиров сумата 200/двеста лева/ разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение,
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр. Видин по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
10