Решение по дело №382/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ на АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН и е образувано по касационна жалба на директора на РД на ИА „ Автомобилна администрация“ – Варна , срещу решение № 1748/21.12.2022г. , постановено по АНД № 3394/2022г. по описа на Районен съд-Варна.

В касационната жалба се релевира допуснато нарушение на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т. 1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. Твърди се погрешен извод на решаващия съд за несъставомерност на деянието предвид настъпилата законодателна промяна на Наредба № 36/2006 г. , тъй като измененията имат правно действие занапред и нормотворецът не им е предал обратно такова. Отправено искане към съда е за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго , с което да се потвърди издаденото НП или делото да се върне за ново разглеждане с цел преквалификация на деянието.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – С. И. М. ,редовно призован ,не се явява или представлява в съдебно заседание , но депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Участващият в производството представител на ВОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол пред РС-Варна е било наказателно постановление /НП/ № 23 — 0000391 от 23.06.2022 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ [населено място], с което на С. И. М. от [населено място] на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози / ЗАвПр/ е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева .

От фактическа страна районния съд е приел, че на 09.03.2022 г. Т. С. Т. - ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“ [населено място] , е спрял за проверка в [населено място] на [улица]лек таксиметров автомобил [Марка] с per. № [рег. номер] от кат. Ml, облепен, обозначен и маркиран за извършване на таксиметров превоз на пътници с поставен знак „Такси“ и включен ЕТАФП № [рег. номер] с ФП Х° 46081491 на режим „Свободно“. Водач на посочения таксиметров автомобил бил C И. М.. След проверка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ контролният орган констатирал отсъствие на валидно удостоверение за психологическа годност на водача. На същата дата бил съставен АУАН за неспазване на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. В предвидения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 23.06.2022 г. директорът на РД „Автомобилна администрация“ [населено място], приемайки идентична фактическа обстановка като тази изложена в обстоятелствената част на АУ\Н, издал процесното наказателно постановление.

От правна страна предходната съдебна инстанция , отменяйки процесното НП , е счела , че психологическото изследване, провеждано по реда на Наредба № 36/2006 г. има за цел да установи психологическата годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия. Изискването за психологическа годност не се урежда от Наредба № 34/1999 г. , а от разпоредбата на чл. 8, ал. 5 на Наредба № 36/2002 г., която не е издадена на основание приложението на Закона за автомобилните превози, а на Закона за движение по пътищата, който всъщност общо урежда всички отношения за придобиване на правоспособност за съответна категория и изискуемите документи, в т. ч. и изискването за удостоверяване на психологическа годност.

С изменение на ДВ бр. 84 от 21.10.2022 г., влязло в сила на същата дата, разпоредбата на чл.8, ал. 5 от Наредба № 36/2006 г. е прието , че удостоверението за психологическа годност е безсрочно.

Нарушението неправилно е квалифицирано като нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, вместо такова по чл. 178в, ал. 5 предл. 3 от Закона за движение по пътищата.

Касационният съд счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно, като при неговото постановяване е спазен материалния закон. Видно от описаните юридически факти в АУАН и НП вмененото противоправното поведение на С. М. е управление на таксиметров автомобил , без притежание на валидно удостоверение за психологическа годност, поради изтекъл срок на предходно такова на 28.07.2021г.

Според административнонаказващия орган поведението на водача нарушава предписанието на чл. 18, ал.1 т. 4 от Наредба № 34/1999г., което гласи, че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата т.е. законодателят препраща към регламентацията на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно чл. 8, ал.2 от този подзаконов нормативен акт, в относимата редакция към датата на извършване на нарушението, удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

С последваща редакция на цитираната правна норма с ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г. е определен безсрочен харектер на удостоверението за психологическа годност . На тази законодателна промяна не е придадено обратно действие , но в случая следва да се съобрази постановеното решение от 18.01.2024г. на Съда на Европейския съюз / СЕС/ по дело № С-227/2022г., според което чл.7, § 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейнсот като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат СУМПС от категории С, СЕ, ,С1, С1Е, D, DE D1 и D1Е , издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление , така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност .

Предвид даденото тълкуване на Директивата от Съда на Европейския съюз и настоящата редакция на чл. 8 , ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. , въвеждаща безсрочен характер на удостоверението за психологическата годност административноноказателното санкциониране на С. М. е незаконосъобразно . В тази връзка подадената касационна жалба е лишена от основателност и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд Варна

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1748/21.12.2022г. по АНД № 3394/2022г. на Варненския районен съд .

Решението е окончателно.