№ 15341
гр. София, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Й Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Й Г Гражданско дело № 20221110122732 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Е И“ ЕООД, с която са предявени
срещу А „П и“ и „Е Б“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.49 във
вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 26.01.2022г. между 118-ти и 119-ти км на АМ
„Тракия“ в близост до бензиностанция „Е“ при управление на лек автомобил
„БМВ Х4“ с рег. №ххх, управителят на дружеството А Х ударил внезапно
излязло на пътното платно безстопанствено куче, вследствие на което са
причинени щети по автомобила, собственост на „Е И“ ЕООД. Наложило се
автомобилът да бъде ремонтиран, което препятствало възможността да бъде
използван за период от един месец. За този период бил нает автомобил марка
„Волво ХЦ92“ с рег. №ххх, като заплатеният наем за използването му възлиза
на сумата в размер на 3600 лева. Твърди, че ПТП е настъпило по вина на
служители на ответниците „А „П и“ и „Е Б“ ЕАД. Първите не изпълнили
задължението си да поддържат републиканския път, на който е реализирано
ПТП в състояние, позволяващо безопасното му използване, а вторите – не са
изпълнили задължението си по поддържане на ограничителните системи за
пътища, тъй като наличието на дупка в телената ограда на бензиностанцията
1
било причината за навлизането на животното, причинило ПТП. Ето защо
претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
сумата в размер на 3600 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до погасяването, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на процесното ПТП. Претендира мораторна
лихва в размер на 93 лева върху главницата за периода от 27.01.2022г. до
29.04.2022г., както и разноските по делото.
Ответникът А „П и“ оспорва исковете. Счита, че не носи отговорност за
претендираните вреди, които не са пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП. Оспорва изобщо наличието на вреди за ищеца от
процесното ПТП. Ето защо, моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноските по производството.
Ответникът „Е Б“ ЕАД оспорва исковете. Оспорва да е налице виновно
поведение от страна на служител на дружеството, като телената ограда около
бензиностанцията на ответника не била с нарушена цялост. Счита, че не носи
отговорност за претендираните вреди, които не са пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП. Ето защо моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноските по производството.
Привлеченото от ответника „Е Б“ ЕАД трето лице – помагач „ЗЕАД Б“
АД оспорва изцяло предявените искове, като поддържа, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД.
Счита, че дружеството не е отговорен застраховател по отношение на
процесния спор, тъй като сключената с ответника „Е Б“ ЕАД застраховка се
отнася за причинените вреди на трети лица, произтичащи от гражданската му
отговорност при и по повод на осъществяване дейността на застрахования,
какъвто не бил настоящия случай. При условията на евентуалност оспорва и
размера на претенцията, като прави и възражение за наличие на самоучастие.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Съставен е протокол за ПТП №ххх от 26.01.2022г., в който е отразено,
че е настъпило ПТП с участието на лек автомобил №ххх, собственост на „Е
И“ ООД, управляван от А Б Х, а като механизъм на ПТП е посочено:
безстопанствено животно (куче) излиза внезапно на пътното платно и пресича
2
от север – юг пътното платно и водачът го удря. В протокола за ПТП е
посочено, че щетите по автомобила са, както следва: счупена предна
декоративна решетка, фарове и др.
С доклада по делото са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесното ПТП е
реализирано на път, част от републиканската пътна мрежа, който следва да
бъде поддържан от А „П и“, като причина за настъпването на ПТП е
навлизане на куче на пътното платно.
От приетите като доказателства по делото разрешение за специално
ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и
пътни връзки към тях №хххг., констативен протокол №1-АМ/27.05.2019г. и
становище изх. №ххх/11.06.2019г., се установява и не е спорно между
страните по делото, че на АМ „Тракия“ при км 118-665-ляво се намира
търговски обект, стопанисван от ответника „Е Б“ ЕАД, като на дружеството е
възложено от страна на АПИ да изпълни съгласуваните ограничителни
системи за пътища и елементи за начало и край на ограничителните системи
за пътища, както да полага грижи на добър стопанин, да поддържа обекта и
съоръженията в техническа изправност, мястото около него в добър
естетически вид и в безопасно за движението на пътните превозни средства и
хората състояние, като отстранява за своя сметка и незабавно всички
причинени вследствие на експлоатацията на обекта повреди и нанесени щети
по пътя и пътните връзки в съответствие с чл.57, ал.1 от Закона за пътищата.
Видно от представените договор за наем на МПС от 27.01.2022г.,
приемо-предавателен протокол от същата дата, фактура №6542/15.02.2022г. и
преводно нареждане от 15.02.2022г., между „М“ ООД като наемодател и „Е
И“ ООД като наемател е било налице наемно правоотношение за ползване на
лек автомобил „Волво“ ХЦ90 с рег. №ххх за период от един месец при
уговорена наемна цена – дневна ставка в размер на 100 лева без ДДС, като
цената в размер на 3600 лева е платена на наемодателя.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, от което се установява, че водачът е имал
възможност да спре преди мястото на удара, ако е управлявал лекия
автомобил със скорост по-ниска от 90 км/ч.
От показанията на разпитания по делегация свидетел М. З. К. не се
3
установяват факти от значение за предмета на доказване по делото.
Актуалният списък на републиканските пътища, изготвен в
съответствие с чл. 3, ал. 4 от ЗП включва пътя, на който е настъпило
процесното ПТП. Посоченият списък е приет с Решение №959 на
Министерски съвет от 31.12.2018г., обнародвано в ДВ, бр.3 от 08 януари
2019г., поради което в съответствие с нормата на чл. 155 ГПК като
общоизвестен факт не подлежи на доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
За основателност на предявените искове с правно основание чл.49 от
ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго
лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Съдът намира, че по делото не се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на исковете за солидарно осъждане на
ответниците за обезщетяване на претърпени вследствие на процесното ПТП
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за наем на заместващ
автомобил.
Не е спорно между страните по делото и се установява от събраните по
делото доказателства, че е настъпило процесното ПТП на 26.01.2022г. между
118-ти и 119-ти км на АМ „Тракия“ с лек автомобил марка „БМВ“ с рег.
№ххх, като ПТП е настъпило поради внезапно навлизане на безстопанствено
куче на пътното платно, както и, че ищцовото дружество е собственик на
автомобила.
4
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗП републиканските
пътища са изключителна държавна собственост. Именно, това е и
основанието на законодателят да възложи на специализирано държавно
учреждение задължение по тяхното изграждане, ремонт и поддържане - чл. 30
от Закона за пътищата. Списъците на републиканските и общинските пътища
и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с
кметовете на общините. Съдът като взе предвид мястото, на което е
настъпило процесното ПТП и Решение №959 на Министерски съвет от
31.12.2018г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища на МС,
намира, че произшествието е настъпило на републикански път.
Нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно за
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-краткия срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
магистралата се управлява от А "П и“, а в глава пета от същия закон,
озаглавена "Изграждане, ремонт, поддържане и управление на пътната
инфраструктура", съгл. чл. 29, Ата и общините поддържат републиканските и
общинските пътища съобразно транспортното им значение, като по силата на
чл. 31 от Закона по пътищата имат задължението по изграждането, ремонта и
поддържането им. Ответникът има задължение по протежението на
автомагистралата да изгради и поддържа в изправност предпазните телени
огради за животни, които да предпазват навлизането на животни (диви или
домашни) на пътното платно. В случая, участъкът, където е станало ПТП
между 118-ти и 119-ти км от АМ „Тракия“ не е бил в състояние, указано в
разпоредбата на § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Според легалната дефиниция на § 1, т.
14 от ДР на ЗП "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
В настоящия случай в процесния пътен участък от АМ Тракия е попаднало
5
безстопанствено животно - куче, което е недопустимо с оглед безопасността и
в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно
движение, каквото е предназначението на този най- висок клас път. В случая
животно, излязло на пътното платно, представлява препятствие на пътя по
смисъла § 1, т. 19 от ППЗДвП, която създава опасност за движението.
Ответникът е този, на когото е възложено да създаде такива условия, които да
предотвратяват излизането на животни на републиканските пътища, каквито в
настоящия случай не е създал. Поради това съдът намира, че по делото се
доказа, че длъжностните лица от администрацията на ответника А „П и“ са
бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 30, ал.1 от ЗП и
чл. 3 и чл. 167 от ЗДвП, т.е налице е неизпълнение на законово задължение.
По отношение на втория ответник „Е Б“ ЕАД, съдът приема, че за
същия е налице задължение да поддържа в изправност поставената в района
на стопанисвания от него обект телена ограда, с оглед възложените
задължения с представеното разрешение за специално ползване на пътищата
чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях
№хххг., като предпазната ограда несъмнено представлява ограничителна
система по смисъла на посоченото разрешение и възражението на ответника в
тази връзка се явява неоснователно. Не са налице обаче данни за осъществено
бездействие от страна на служители на ответника „Е Б“ ЕАД по поддръжка в
изправност на съоръжението, тъй като по делото не е установено по несъмнен
и категоричен начин, че кучето е попаднало на магистралата посредством
преминаване през разкъсана оградна мрежа в района на обекта на ответника,
за който район същият отговаря за поддръжка на съоръженията. За
установяване на това обстоятелство са дадени обяснения пред съда от
управителя на ищцовото дружество А Б Х, но същите не могат да бъдат
ценени по реда на чл.175 от ГПК за установяване на факти, от които
дружеството цели да извлече благоприятни правни последици. Поради това
съдът намира, че не са налице основания за ангажиране на отговорността на
втория ответник „Е Б“ ЕАД за обезщетяване на имуществени вреди от
непозволено увреждане.
По отношение на претърпените вреди:
Съдът намира, че вредите, представляващи разходи във връзка с
наемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинно-
6
следствена връзка с процесното ПТП, тъй като невъзможността да се ползва
личният автомобил е именно поради ПТП за срока на отстраняване на
щетите. В случая обаче ищецът не е ангажирал никакви доказателства за това
какви конкретно щети е претърпял автомобилът вследствие на ПТП, с
изключение на схематичното им и неизчерпателно посочване в протокола за
ПТП, и съответно какъв срок е бил необходим за отстраняването им, нито са
представени доказателства за престой на автомобила в сервиз за отстраняване
на щетите по времето, за което е сключен представеният договор за наем. При
това положение не може да се приеме, че договорът за наем на автомобил от
27.01.2022г. е сключен именно във връзка с престой на увредения при ПТП
автомобил в автосервиз за отстраняване на щетите, и съответно, че
заплатената наемна цена представлява пряка и непосредствена вреда от ПТП.
Поради изложеното предявените искове се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника А „П и“ разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и на ответника
„Е Б“ ЕАД разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 840
лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е И“ ООД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, срещу А „П и“, с адрес гр. ххх, и „Е Б“ ЕАД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, б.л. комплекс Л Т, ххх,
осъдителни искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми:
3600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца в
качеството му на собственик на лек автомобил „БМВ“ с рег. №ххх вследствие
на ПТП, настъпило на 26.01.2022г. между 118-ти и 119-ти км на АМ
„Тракия“, поради внезапно навлязло на пътното платно безстопанствено куче,
а именно заплатена наемна цена за заместващ автомобил, съгласно договор за
наем на МПС от 27.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.04.2022г. до окончателното плащане, и 93 лева – мораторна
7
лихва за периода от 27.01.2022г. до 29.04.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Е И“ ООД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на А „П и“, с адрес гр.
ххх, разноски по делото в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Е И“ ООД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, да заплати на „Е Б“ ЕАД, ЕИК ххх,
със седалище и адрес на управление гр. ххх, б.л. комплекс Л Т, ххх, разноски
по делото в размер на 840 лева.
Решението е постановено при участието на привлечено от страна на
ответника „Е Б“ ЕАД трето лице помагач – ЗАД „Б“ АД, ЕИК ххх, с адрес гр.
ххх.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8