ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Пазарджик, 11.06.2018г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети
юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3766/2017г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.248 от ГПК.
В подадената въззивна жалба с вх.№6291 от
адв.К.Х., пълномощника на ищеца по делото – В. Н. С. са изложени твърдения, че
неправилно решаващият съд е осъдил ответника Л. да заплати по делото адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лева, съразмерно за уважения иск, без да се
съобразява със съществуващите нормативни изисквания, отразени в Наредба №1 за
определяне на минималното адвокатско възнаграждение. Твърди, че дори и да е за
уважения размер – съгласно чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – при интерес от 1000 лева до 5000 лева,
възнаграждението е 300 лв. + 7% за горницата от 1000 лева /или 3800 лева по 7%
е равно на 266 лева /, което определя настоящия хонорар на минимум 566 лева, но
в никакъв случай присъдените по настоящето решение.
Моли съда, след като се съобрази с
посочената наредба, да определи полагащото се адвокатско възнаграждение,
посочено в наредбата. Ако не – посочения в пълномощното, приложено по делото за
първата инстанция.
Така изложеното, съдът приема като
искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за
разноските.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, по делото
е постъпил писмен отговор от другата страна, чрез пълномощника й, с който се
възразява срещу искането като неоснователно.
Съдът приема, че искането на ищеца е направено
в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.
Видно от книжата по делото е, че с
постановеното Решение №277 от 06.03.2018г. по гр. дело №3766/2017г. по описа на
Пазарджишкия районен съд е осъден ответника
Г.С.Л., с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца
В. Н. С., с ЕГН ********** *** на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 4800 лева, представляваща
обезщетение за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания от причинените
му леки телесни повреди на датата 22.04.2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждането – 22.04.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, както
и разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважения иск, в размер на 240 лева /при
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева/, като е
отхвърлен предявеният иск по чл.45 от ЗЗД над посочения размер от 4800 лева и
до претендирания с исковата молба размер от 24000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 22.04.2016 год. до окончателното изплащане, като неоснователен.
В мотивите на решението си, съдът е приел, че
с оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважения иск, а
именно сумата в размер на 240 лева.
Тези изводи на съда са в съответствие с
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Исковата претенция е в размер на 24 000 лева,
като е уважена до размера от 4800 лева, при заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца
от 1200 лева. При тези данни и при извършената аритметична сметка се получава
сумата в размер на 240 лева – съразмерно дължим адвокатски хонорар, толкова
колкото е присъден в случая.
Настоящият съдебен състав не споделя
изложеното от пълномощника на ищеца във въззивната жалба, в смисъл, че дори и
да присъжда разноски по съразмерност, съдът в крайна сметка трябва да присъди
на страната адвокатско възнаграждение в размер, не по-малък от минималния такъв
по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не това е и
смисълът на разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК /на която явно ищецът се позовава
и чието систематично място е след това на чл.78 ал.1 от ГПК/, която урежда друг
вид хипотеза, а именно прекомерност на договореното, респ. заплатено адвокатско
възнаграждение и направено от другата страна възражение в този смисъл. В
конкретния случай не сме изправени пред хипотезата на чл.78 ал.5 от ГПК.
При тези данни, съдът счита, че направеното
от ищеца, чрез пълномощника му, искане с правно основание чл.248 от ГПК е неоснователно
и следва да се остави без уважение.
При определянето и присъждането на разноските
за адвокатско възнаграждение, съдът е съобразил конкретните обстоятелства по
делото, уважената, съответно отхвърлената част от исковата претенция. Не са
налице данни или невзети предвид обстоятелства, които да водят до изводи,
различни от направените от съда в мотивите към постановения по делото съдебен
акт.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.К.Х.,
пълномощник на ищеца по делото В.Н.С. с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК -
за изменение на Решение №277 от 06.03.2018г., постановено по гр. дело №3766/2017г.
по описа на Районен съд-Пазарджик в частта му за разноските.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: