РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. В. Т. , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20214100500253 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 260013/18.02.2021 г. по гр. д. № 1176/2020 г. на Горнооряховския
районен съд (ГОРС) е прието за установено по отношение на „Е. - С.“ АД, ЕИК: *********,
гр. В., бул. „В. В.“ № 258, че Ц. К. А., ЕГН: **********, с. В., общ. С., не дължи на
търговското дружество сумата от 8 494.73 лв., с вкл. ДДС, начислена по партида с кл. №
1500184*** и аб. № 0510617*** за обект с адрес гр. В. Т., ул. „И. М.“ № 32, за начисление на
ел. енергия от 24.07.2020 г., извършено на основание чл. 55 ПИКЕЕ, обективизирана във
фактура № **********/27.07.2020 г. Със същото решение първоинстанционният съд е
възложил разноските на ищеца в процеса на ответното дружество.
Срещу така постановено решение е подадена въззивна жалба (ВЖ) от „Е. - С.“ АД, в
която се навеждат доводи, че неправилно ГОРС е приел, че процесното вземане на
дружеството не съществувало. Напротив, то се било породило на основание чл. 55 ПИКЕЕ.
Моли Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да постанови решение, което да отхвърли
изцяло така предявения отрицателен установителен иск (ОУИ). Претендират се и разноски в
двете инстанции.
В отговор на ВЖ от Ц. К. А. се релевират доводи за правилност на атакуваното
решение. Това било така, защото: първо, бил нарушен чл. 49 ПИКЕЕ – свидетелите, които са
подписали констативния протокол (КП), не са присъствали по време на цялата проверка от
служителите на дружеството, но само накрая ; второ, представения по делото КП от 2016 г.
не доказвал при какви показания в скритите регистри е било монтирано СТИ; трето, между
страните не била доказана договорна връзка; четвърто, не било ясно как е начислена за ел.
енергия за различните периоди от 16.01.2016 г. до 11.03.2020 г.; четвърто, ПИКЕЕ от 2019 г.
не би могъл да се приложи с обратна сила; пето, процесната фактура не доказвала вземането
1
на търговското дружество; шесто, не било доказано, че цифровите показания в тарифа (Т) 3
и 4 представлявали ел. енергия; седмо, не доказвал при какви не било доказано реалното
доставяне и получаване на ел. енергия в скрития регистър на процесното средство за
търговско измерване (СТИ). Моли ВТОС да остави въззивната жалба без уважение.
Претендират се и разноски.
След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените
в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и
оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед на служебните задължения, установени в чл. 269, във вр. с чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо,
което обуславя възможността на въззивния съд да произнасяне по неговата правилност.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, съдържа законоустановените реквизити по чл. 260
ГПК и приложения по чл. 261 ГПК, подадена е в срока по чл. 259 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол по смисъла на
чл. 258 ГПК, поради което същата се явява и процесуално допустима. Отговорът на
въззивната жалба е постъпил в срока по чл. 263 ГПК, притежава необходимото съдържание
по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и съдържа приложенията по смисъла на чл. 261 ГПК.
По фактите:
Ц. К. А. и „Е.-П. П.“ АД се съгласили дружеството да доставя ел. енергия срещу
възнаграждение до имот в гр. В. Т., ул. „И. М.“ № 32. За тази цел била открита партида с кл.
№ 1500184*** и аб. № 0510617***. Тези обстоятелства следват от протокол № 5009719 за
12
монтаж и демонтаж на нов електромер от 15.01.2016 г. с нулеви показатели на Т и Т (л. 46
от гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС). На 16.01.2020 г. служителите на „Е. С.“ АД, гр. В.
извършили проверка на СТИ до същия обект, за което бил съставен констативен протокол
(КП) № 1502748 от същ. дата (л. 33 и сл. от гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС). Впрочем тези
обстоятелства се доказват и от разпита на св. С. П. С. в о. с. з. на 19.01.2021 г. пред ВТРС.
От КП се установява, че длъжностни лица на „Е. С.“ АД са извършили техническа
проверка на процесното СТИ, като установили, че при демонтирането му то е имало
1 kWh 2 kWh 3 kWh 4 kWh
следните показатели: Т – 2 633 , Т – 10 401 , Т – 30 064 , Т – 18 226 , и
TOTAL kWh
обща стойност Т – 61 326 . За потребителите КП е бил подписан от Г. А. П..
Оплакването на Цв. К. А. във отговора на ВЖ, че протоколът бил подписан post factum на
извършената проверка от свидетелката, е несъстоятелно. Защото, както сочи св. С. в о. с. з.
пред ГОРС, тя, П., била повикана да подпише протокола, след като „било установено
нарушението“, като за тази цел показали „показания на [използвания от С. и Л. С.]
лаптоп“.
След като бил демонтиран, процесният електромер бил изпратен в „Българския
институт за метрология (БИМ)“, гр. Русе, където му била направена метрологична
експертиза (МЕ). От КП за МЕ на средство за измерване № 15/13.01.2020 г. на БИМ (л. 35 и
сл. от гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС) се установява, че отсъстват механични дефекти на
кутията, клемите и клемния блок на процесното СТИ, както и наличието на всички
2
необходими обозначения на таблетката на СТИ, вкл. и наличие на пломба против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на СТИ. Посочено е още, че не била
установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на СТИ. При софтуерен
3 kWh
прочит на СТИ са били установени регистрирани цифрови показатели в Т – 30 064.263
4 kWh
и Т – 18 226.738 , които са невизуализирани на дисплея на СТИ. Намерено е, най-
сетне, че процесното СТИ отговаря на метрологичните изисквания за измерване на ел.
енергия, но не съответства на техническите изисквания.
Със становище за начисление на ел. енергия от 24.07.2020 г. на „Е. С.“ АД (л. 37 от
гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС) е дало съгласие да се начисли общо количество ел. енергия
kWh
на Ц. К. А. в размер на 48 290 за периода от 16.01.2016 г. до 16.01.2020 г. След което
дружеството е издало фактура № ********** от 27.07.2020 г. (л. 38 и сл. от гр. д. №
1176/2020 г. на ГОРС) за обща сумата от 8 494.73 лв. (с ДДС). Фактурата била предявена от
търговското дружество на Ц. К. А. за плащане с писмо, съдържащо уведомление за
извършената проверка 16.01.2020 г. (л. 42 от гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС). Писмото било
получено на 27.02.2020 г. от Цв. К. А., видно от известие за доставяне (намиращо се на л. 43
от гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС).
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) на
инж. Николай Димитров Николов (л. 65 и сл. от гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС) следва, че
1
при прочит на паметта на процесното СТИ е била констатирана следната информация: Т –
kWh 2 kWh 3 kWh 4 kWh
2 633.070 , Т – 10 404.263 , Т – 30 064.263 , Т – 18 226.738, Т total –
kWh
61 328.088 . Вещото лице (ВЛ) е посочило, че е невъзможно да се установи на какво и от
кога се дължи наличието на показания в невизуализирания регистър на СТИ.
По правото:
ВТОС намира, че ГОРС е бил сезиран с ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД за установяване, че ищецът Ц. К. А., с. В., общ. С., не дължи на ответното
дружество „Е. С.“ АД, гр. В., сумата 8 494.73 лв., с вкл. ДДС, начислена по партида с кл. №
1500184*** и аб. № 0510617*** за обект с адрес гр. В. Т., ул. „И. М.“ № 32, за начисление на
ел. енергия от 24.07.2020 г., извършено на основание чл. 55 ПИКЕЕ, обективизирана във
фактура № 0106264***/27.07.2020 г. Дружество навежда доводи за съществуването на
вземането.
Въззивният съд счита, че е положително установен интересът на Ц. К. А. от
образуването на производството като процесуална предпоставка на ОУИ по чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Това е така с оглед на обстоятелството, че „Е.-П. П.“ АД е
претендирало от ищеца изпълнение по извънсъдебен ред на твърдяното от него вземане в
размер на 8 494.73 лв. За тази цел ответното дружество е издало фактура, която е била
връчена на А. за плащане. Така претендираното вземане от търговското дружество е от
естество да застраши правната сфера на Цв. К. А., поради което за него се е породил интерес
от предявяването на ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, за да иска
установяването със сила на пресъдено нещо несъществуването на претендираното спрямо
тях от „Е.-П. П.“ АД облигационно право.
Доказателствената тежест при ОУИ се носи от ответното дружество. Ето защо, за да
бъде отхвърлен ОУИ за несъществуването на вземането (чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200,
ал. 1 ЗЗД), „Е. С.“ АД трябва да докаже: първо, че между него като продавач (доставчик) и
ищеца като купувач (абонат, потребител) е бил сключен договор за продажба на ел. енергия
3
(чл. 183 и сл. ЗЗД); второ, че ответното дружество е доставил процесната ел. енергия (чл.
187, ал. 1 ЗЗД); трето, че ищеца я е получили (чл. 200, ал. 1, пр. 2 ЗЗД). При кумулативното
наличие на всички тези обстоятелства за доставчика на ел. енергия възниква вземане за
заплащане на цената срещу абонатите (чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД), която се определя по чл. 55
ПИКЕЕ. Ц. К. А., от своя страна, носи тежестта на доказване на обстоятелства, на които
почиват възраженията му за отхвърляне на иска: че са платили, че вземането се е погасило
по давност и т. н.
В настоящия случай е несъмнено установено, че между страните Ц. К. А. и „Е. С.“
АД е бил сключен договор за доставка на ел. енергия за битови нужди до адрес в гр. В. Т.,
ул. „И. М.“ № 32. За тази цел била открита партида с кл. № 1500184*** и аб. № 0510617***.
Оплакването във отговора на ВЖ, че не била доказано това съглашение между страните, е
при това неоснователно. Напротив, съглашението между страните се установява, че от КП от
15.01.2016 г., от който следва, че на А. е монтирано СТИ, за да получава ел. енергия от
търговското дружество срещу за плащане. Това споразумяване следва и от справката за
потребление (л. 47 от гр. д. № 1176/2020 г. на ГОРС). Тя доказва, че А. регулярно е плащал
сметката си за доставена ел. енергия, визуализирана във видните регистри на процесното
СТИ.
По делото са доказани доставянето и получаването на ел. енергия от потребителите,
която е била отчетена в невизуализирани регистри по смисъл на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, а
3 kWh 4 kWhkWh
именно в Т – 30 064 и Т – 18 226 , които са в общ размер на 48 290 . Това
пък се установява както от КП 1502695/03.12.2019 г., така и от МЕ на средство за измерване
№ 15/13.01.2020 г. на БИМ, а също и от процесната СТЕ.
Действително, по делото няма преки доказателства при монтажа на СТИ нарочно да
34
са проверени и изрично отразени в КП показанията на скритите регистри (Т и Т). Но от
това не следва, че тези показания не са били нулеви. От КП от 15.01.2016 г. се установя, че
монтираният електромер е бил нов, неизползван преди това. Този протокол е
противопоставим на ищеца, тъй като е подписан от него представител – Илиян Петров, а
това обстоятелство не е било оспорвано. Според натрупания човешки опит, производителят
на измервателни уреди в серийно производство ги пуска на пазара неизползвани – с нулеви
показатели. Възражението на А., че това не е било доказано, е неприемливо. Защото
съществува тази човешка презумпция, която би била оборена, ако напр. по делото имаше
данни, че уредът е бил използван за друг потребител, на когото да се е отчитала ел. енергия в
скритите регистри или при когото СТИ да е било манипулирано; и преди последващия
монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. В случая обаче процесното СТИ е било
монтирано като нова в обекта на А. с нулеви показатели във всички регистри през 2016 г.
34
Ето защо отчетените показания в скритите Т и Трегистри през 2020 г. според ВТОС
kWh
представляват ел. енергия в общ размер от 48 290 . (В този смисъл е и р. №
75/13.04.2021 г. по к. гр. д. № 2206/2020 г., IV г. о. на ВКС.)
Възражението на Цв. А. за недоказаност на това, че отчетеното в скритите регистри
било ел. енергия, и възражението му, че било недоказано, че ел. енергия е била доставена и
получена, се явяват – с оглед на изложените в предходния абзац съображения и практика на
IV г. о. на ВКС – несъстоятелни. Съставът на въззивният съд на основание чл. 202 ГПК не
дава вяра и на СТЕ в частта, в която според ВЛ не би могло да се установи на какво се
дължат показанията в скритите регистри на процесния СТИ и кога те са били отчетени.
4
Показанията в скритите регистри се дължат на преминала през електромера ел. енергия,
12
която не е била отчетена във видимите му регистри (Т и Т). Тя е преминала през СТИ в
периода от монтирането му от процесния обект на 16.01.2016 г. до демонтирането му на
15.01.2018 г. Всичко това се потвърждава и от общата отчетена сумарна ел. енергия от СТИ:
12 kWh
тя е равна ел. енергия, която е визуализирана (в Т и Т)– 13 037.333, и ел. енергия,
34 kWh
която не е визуализирана (в Т и Т) – 48 291.001; или всичко в общ размер на 61
kWh
328.088 .
Следователно в полза на търговското дружество е възникнало вземане за цената на
доставената, но невизуализирана в регистрите на процесното СТИ ел. енергия. Размерът на
вземането – съгласно чл. 55 ПИКЕЕ – се изчислява въз основа МЕ и обсъждания
констативен протокол и в случая възлиза на 8 494.73 лв., видно от фактура №
**********/27.07.2020 г., която не е била оспорвана от абонатите на дружеството.
Възражението на А., че фактурата не доказвала вземането, и възражението, че не било ясно
как то е било направено, са въведени за пръв път във ВЖ, при което те са преклудирани на
основание чл. 131, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 133 ГПК.
С оглед на всичко, изложено дотук, трябва да се приеме, че предявеният иск на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД от Ц. К. А. срещу „Е. С.“ АД, с
който се иска да бъде установено, че ищецът не дължи на ответното дружество 8 494.73 лв.,
с вкл. ДДС, начислена по партида с кл. № 1500184*** и аб. № 0510617*** за обект с адрес
гр. В. Т., ул. „И. М.“ № 32, за начисление на ел. енергия от 24.07.2020 г., извършено на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, обективизирана във фактура № 0106264***/27.07.2020 г., се явява
недоказан и неоснователен. Предвид на несъвпадащите крайни изводи на ВТОС с тези на
ГОРС, на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК атакуваното съдебно решение се явява
неправилно и следва да бъде изцяло отменено, а настоящата въззивна жалба – уважена.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответното дружеството за двете
инстанции: пред ГОРС – 200 лв. за СТЕ, 15 лв. за призоваване на свидетел и 1800 лв. (с ДДС)
за адвокатско възнаграждение; пред ВТОС – 170 лв. за държавна такса и 1 800 лв. (с ДДС) за
адвокатско възнаграждение. По отношение на възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатските възнаграждения пред двете инстанции ВТОС намира същото за основателно,
тъй като делото не представлява фактическа или правна сложност. Ето защо двете
адвокатски възнаграждения трябва да бъдат редуцирани на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до
минимума, установено в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, а именно от по 905.64 лв. (с ДДС) за всяка инстанция.
Следователно „Е. С.“ АД има право на разноски спрямо Ц. К. А. в общ размер за двете
инстанции на 2 196.28 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1 и чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 5 ГПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260013/18.02.2021 г. по гр. д. № 1176/2020 г. на Г.
районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. К. А., ЕГН: **********, с. В., общ. С., отрицателен
установителен иск срещу „Е. С.“ АД, гр. В., ЕИК: *********, бул. „В. В.“ № 258, че ищецът
не дължи на дружеството сумата в размер на от 8 494 (осем хиляди четиристотин
деветдесет и четири) лева и 73 ст., с вкл. ДДС, начислена по партида с кл. № 1500184*** и
аб. № 0510617*** за обект с адрес гр. В. Т., ул. „И. М.“ № 32, за начисление на ел. енергия
от 24.07.2020 г., извършено на основание чл. 55 ПИКЕЕ, обективизирана във фактура №
0106264***/27.07.2020 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ц. К. А., с. В., общ. С., да заплати на „Е. С.“ АД, гр. В. съдебно-деловодни
разноски в двете инстанции в размер на 2 196 (две хиляди сто деветдесет и шест) лева и 28
ст.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК) в едномесечен срок (чл. 283 ГПК) от връчването му на страните
при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочени в изложение по чл. 284,
ал. 3, т. 1 ГПК, което трябва да бъде (при)подписано от адвокат или юрисконсулт, освен ако
страната притежава юридическа правоспособност, за което следва да представи
доказателства (чл. 284, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните: „Е. - С.“ АД, ЕИК: *********, гр. В.,
бул. „В. В.“ № 258, действащо чрез адв. А.М., гр. В. Т., ул. „Р. П.“ № 14; и Ц. К. А., ЕГН:
**********, с. В., общ. С., действащ чрез адв. Р. Т, гр. В. Т., ул. „Х. А.“ № 2а.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6