Решение по дело №972/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 412
Дата: 29 декември 2022 г.
Съдия: Светла Букова
Дело: 20221000600972
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Дацов
Членове:Димитър Фикиин

Светла Букова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора С. Т. Н.
като разгледа докладваното от Светла Букова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600972 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI /чл.313 – 340/ НПК.
С присъда от 23.05.2022 г. по нохд № 3341/19 г. на СГС И. Б. Т. е признат за виновен за
това, че на 05.01.2017 г. около 07.38 ч. в гр. София при управление на МПС – „БМВ Х 5“ с
рег. № ***, движейки се по бул. „Симеоновско шосе“ в посока от бул. „Г. М. Димитров“
към ул. „Околовръстен път“ на района на № 48 нарушил чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Ж. И. Д., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.
„в, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години. На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г НК И. Т. е лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.
Съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноски по делото в размер на 2 553.19 лв. по
сметка на СДВР и 9 256 – по сметка на СГС.
Срещу постановената присъда са постъпили жалби от двамата защитници на подсъдимия, в
които се възразява срещу правилността й. В допълнително изложение към всяка от тях са
развити доводи за недоказаност по несъмнен начин на фактите по обвинението, тъй като по-
тежкото увреждане е било причинено от друг автомобил /този на свид. Е. Д. /, с който тялото
на пешеходката е било в съприкосновение преди да бъде ударена от превозното средство на
подсъдимия. Отделно от това не бил изяснен в пълнота въпросът относно видимостта за
1
подсъдимия в процесния пътен участък, като не били отчетени в цялост дадените от
експертите разяснения при изслушването им в съдебно заседание. Поради това се иска
отмяна на присъдата и оправдаването на подс. Т., а алтернативно - връщане на делото за
ново разглеждане от първата инстанция или намаляване размера на наложеното наказание
при отчитане на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание пред САС подсъдимият и защитниците му поддържат жалбата с
доводите за липсата на виновно поведение и за недоказаност по категоричен начин на
обвинението. Въпреки многото назначени експертни изследвания по делото, изясняването
на обективната истина е затруднено поради пропуски в първите процесуални действия. Така
местопроизшествието не е било запазено и това внася несигурност в крайните експертни
изводи. Въз основа на тях не била постигната яснота и по въпроса относно възможността на
подсъдимия да види пострадалата. Дори да се игнорират неговите обяснения в тази насока,
следва да се отчете, че по автомобила му има само забърсвания по корпуса на лявото
странично огледало със счупена външна част, а предното му стъкло е счупено ниско долу
под лявата чистачка, за разлика от другия участвал в произшествието автомобил, който е
претърпял най-много щети. В областта на предния ляв фар на последния са намерени
нишковидни обекти и жълтеникаво и кафяво-червеникава материя, които не може да са
косми, както се приема от вещите лица, тъй като не са описани по този начин в огледния
протокол и следва да се приеме възможност за контакт с тялото на пострадалата в областта
на крака, тъй като носела тъмен клин. Описаният дъговиден контур по предната повърхност
в долната половина на дясното й бедро съответства именно на конструкцията и диаметъра
на предния ляв фар на л.а. „Фолксваген“, поради което може да се приеме, че той се е
отпечатал върху крака й, в който е бил ударът. Това следва и от очевидното несъответсвие с
височината, на която се намира фарът на управлявания от подсъдимия автомобил въпреки
липсата на допуснато експертно изследване по този въпрос. До същия извод се стига и при
преценка травмите на главата на пострадалата, които не са с характер на причинени от такъв
удар и не позволяват да се сподели очертаният механизъм на нараняване с преден ляв фар на
л.а. „Фолскваген“, след което тялото да се придвижи по посочения от експертите
акробатичен начин.
Твърди се, че осветеността на мястото на произшествието и отражението на светлините от
насрещно движещите се автомобили по мокрото пътно платно, не е позволявала видимост
към пострадалата. За това сочели показанията на свид. В. Х., който е пътувал в посоката на
подсъдимия след него в дясна пътна лента след включването му по „Симеоновско шосе“ и
би възприел пешеходката в светлините на неговите фарове. В казаното от този свидетел се
съдържа и друг съществен факт – изпреварването му от една или две коли, доказващо
наличието и на друг автомобил освен този на подсъдимия. За възможността пред
автомобила на подсъдимия да е имало и други превозни средства може да се съди от
казаното от свид. С. Г. /намирал се на автобусната спирка в близост до мястото на
произшествието/ за наличието на автоцентър за гуми кръстовището, на което е монтирана
видеокамера с изследван от нея запис. Този свидетел първо чул удар и после възприел
2
движението на л.а. „БМВ“, но не е видял въобще наличието на другия участник в
произшествието, което би било логично в случай на възприемане обвинителната теза за
последващ удар от него. Според Г. разстоянието, на което се е намирало тялото след удара е
било около пет метра зад автомобил „БМВ“, а според огледния протокол то се е намирало на
17 м. от линията на ориентира, което сочи, че в действителност тялото е било преместено
преди установяването му в положението, посочено при огледа.
За последователността на ударите може да се съди и от показанията на свидетелката Я.,
живуща в близост до произшествието, която съобщава за два много бързи удара, които само
е чула, като пръв е бил по-силният, съответстващ на по-сериозния удар /от л.а.
„Фолксваген“/, а след това по-лекия, което косвено доказва тезата на защитата. Освен това
първоначално тя не е забелязала тялото, а после при развиделяване го е видяла на около 4-5
м. от мястото на удара, а свид. С. е видяла, че автомобилите са извършвали маневра по
заобикаляне, доказващо преместването на тялото от първоначалното му местоположение в
насрещната за подсъдимия лента.
Посоченият от експертите механизъм на произшествието не съответствал на дадените от
свидетелите показания за местонахождението на тялото на пет-шест до седем метра зад
автомобила на подсъдимия, което не съответства на посоченото място на първия удар, а
именно на около 23 м. преди ориентира, тъй като в този случай л.а. БМВ би спрял на около
10 м. след удара, което е технически невъзможно при посочената за него опасна зона от 39
м. Отделно от това според огледния протокол на мястото са открити стъкла от л.а.
„Фолксваген“, започващи от ориентира, а това не съответства на приетото от експертите
място на ударите – първия /от л.а. БМВ/ на 23 м. преди ориентира, а втория /от т.а.
„Фолксваген“/– на 10.5 м. след ориентира, тъй като това би означавало, че стъклата от л.а.
Фолксваген са се върнали на такова разстояние /10.5 м./ назад, което е невъзможно при
технически допустимото им отхвърляне само напред.
На следващо място, ако автомобилът на подсъдимия е бил първи по ред при нанасяне на
ударите, то е следвало щетите по него да са най- големи, а по делото не са установени следи
от деформации, а само забърсвания и охлузвания. От значение е и заявеното от проф. К. в
с.з. на 03.02.2022 г. /стр.14 от протокола/, според който за да не се деформира бронята на л.а.
БМВ, то ударът трябва да е със скорост не повече от 8 км/ч., а за да се получи процесното
прието отхвърляне на тялото в насрещната лента, то трябва да е ударено със скоростта на
движение на автомобила, който обаче би имал сериозни щети.
Относно въпросите за видимостта в процесния участък и при конкретните пътни условия
според експертите е възможно пешеходец да не бъде забелязан, а по отношение на начина
му на придвижване не могат да се правят изводи, като е по-вероятно да е в неподвижно
положение. В този случай категорично следва да се приеме, че при обичайния й път при
тръгване за работа пострадалата е пресичала отдясно наляво спрямо посоката на движение
на подсъдимия и че е ударена от дясната страна и най-напред от т.а. „Фолксваген“. При
евентуално нейно движение с пресичане лентата на подсъдимия, не е изключено видимостта
му да е препятствана от микробус, находящ се пред него в дясната лента, в случай, че
3
пострадалата е преминала пред микробуса, при която ситуация ударът би бил
непредотвратим. Именно в такава хипотеза въз основа на първоначално приетата експертиза
по делото е било постановено прекратяване на производството.
В обобщение се твърди, че при незапазено местопроизшествие, липсва годна изходна база за
верни експертни изчисления и регресивен път за изясняване на фактическото положение.
Това според защитата налага в случай, че не се възприеме тезата за невиновност на
подсъдимия, да се счете, че обвинението не е доказано и на това основание да се постанови
оправдателна присъда. Алтернативно се навеждат доводи за несправедливост на наказанието
и определянето му при условията на чл.55 от НК с оглед характеристичните данни на
подсъдимия, който няма никакви нарушения на правилата за движение, както и конкретната
усложнена пътна ситуация, в която пострадалата е предприела неправомерно пресичане на
пътното платно.
В собствена защита подсъдимият заявява, че съжалява за случилото се, но не се счита за
виновен, а като добър гражданин спазва правилата, поради което моли да бъде оправдан.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита, че събраните по делото
доказателства правилно са обсъдени от първата инстанция, която обосновано и
законосъобразно е постановила атакуваната присъда. Правилно е определено и наложеното
наказание, поради което жалбата е неоснователна.
Повереникът на частните обвинители И. Д. и Й. Й. също твърди, че присъдата е правилна,
направените изводи кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Възразява се срещу основния защитен аргумент с доводите, че начина на
съприкосновението на пострадалата с автомобилите и отхвърлянето на тялото, както и
отразената в огледния протокол кървава следа, несъмнено доказват невъзможност за
последващо удряне от превозното средство на подсъдимия. В този смисъл е и експертното
становище, поради което присъдата следва да се потвърди.
Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство
доказателства, прецени изложените от защитата на подсъдимия и от останалите страни
доводи и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността
на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимият И. Б. Т. е роден на *** г. в гр. ***, българин, с българско гражданство, не е
осъждан, с висше образование, с ЕГН **********. Правоспособен водач е на МПС,
категория „В“, като е бил наказван по адм. ред за нарушения по ЗДвП през 2010 г. и преди
това.
Повдигнатото спрямо И. Т. обвинение е за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342,
ал.1, пр.3 НК, от фактическа страна изразяващо се в това, че на 05.01.2017 г. около 07.38 ч.
в гр. *** при управление на МПС – „БМВ Х5 “ с рег. № *** на бул. „Симеоновско шосе“ в
посока от бул. „Г.М. Димитров“ към ул. „Околовръстен път“ в района на № 48 нарушил
чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Ж. И. Д.,
ЕГН **********.
4
За да приеме установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е
положил значителни усИ., като е провел съдебно следствие по общия ред и при спазване на
процесуалните изисквания е извел във възможната пълнота значимите за процесното
обвинение факти, поради което въззивният съд не счете за необходимо допускането на
съдебно следствие, каквото е отправеното искане на защитниците в съдебно заседание.
Обстоятелствата, при които е настъпило процесното пътно-транспортно произшествие са
изяснени в максимален обем, а възможността на подсъдимия да възприеме своевременно
възникналата опасност и да предотврати произшествието, като се отчете видимостта в
района на произшествието и възможното местоположение на друго превозно средство в
дясна пътна лента в неговата посока при характеристиките на конкретния пътен участък е
била неколкократно експертно изследвана не само в досъдебното производство, но и
впоследствие с допълнително поставени задачи към вещите лица. Действително по част от
изследваните въпроси, касаещи видимостта е налично съществено несъответствие между
изготвената в съдебното производство допълнителна разширена комплексна медико-
автотехническа експертиза, подписана с особено мнение от едно от вещите лица, и
впоследствие приетите експертни заключения, но в процесния случай това не налага
допускането на поредно допълнително изследване, тъй като от една страна не са останали
неизяснени въпроси, а от друга – констатираното противоречие между експертните изводи и
произтичащото от това затруднение за възприемането на едно от тях може да бъде
преодоляно при преценката им съобразно останалите доказателства и доказателствени
средства по делото. Процесуалният подход на първата инстанция е бил именно такъв и не
може да се счете за неправилен, доколкото е обоснован с изложени по въпроса мотиви и не е
довел до неизясненост на относимата към конкретното обвинение фактология. На следващо
място няма спор, че експертното заключение следва да е под формата на писмен отговор,
като в случая такъв е наличен и по въпроса за видимостта в района на произшествието, без
това да изключва възможността в съдебно заседание при изслушването им вещите лица да
изложат допълнителни аргументи, както и да разширят обсъжданите варианти, за да се
постигне по-голяма яснота в становището им, както е в случая, без да се констатира
противоречиво застъпена тяхна теза. Така относно всички значими за правилното решаване
на делото обстоятелства – за мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие и
участвалите в съприкосновение с пострадалата пешеходка превозни средства, за
разположението им непосредствено след момента на ударите, за скоростта на движение на
автомобилите и отстоянията им до мястото на удара, механизма на произшествието и
причинените от същото смърт на Ж. Д., фактическата обстановка е надлежно изяснена по
категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги прие за доказани.
Констатациите за тях са направени въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства: обяснения на подсъдимия И. Т., дадени пред съда, показанията на
свидетелите И. Д., Й. Й., В. Х., С. Г., Ж. Я., Е. С., И. К., Г. Д., Т. П., А. П., А. И., М. Х., М.
П., Е. Д. /включително и приобщената част от тях, дадени в досъдебното производство и
прочетени в съдебно заседание/, заключения на приетите единична автотехническа /в. л. Т. –
т.1, л.141- 142 досъд. пр-во/, комплексна медико - автотехническа експертиза /КМАвТЕ на
5
л.147-171, т.1 досъд. пр-во/ и повторна КМАвТЕ /т.2, л.45 -78 досъд. пр-во/ с допълнителни
заключения към последната /т.2, л.96-99 и на л.167-170, досъд. пр-во/, както и в съд. пр-во –
допълнителна разширена КМАвТЕ, повторна КМАвТЕ и допълнение към нея /на л.291-294
съд. дело/, съдебномедицинска /на труп – т.1, л.129-134, досъд. пр-во/, химически и
токсикологична /2 бр. протоколи в т.1, л.135 и л.136 и заключение на л.122-124, досъд. пр-
во/ и видеотехнически / 2бр. - т.1, л.113 и т.2, л.26-34 досъд. пр-во/ експертизи, протоколи за
оглед на местопроизшествие със скици и фотоалбуми към тях /т., л.10-18 и т.2, л.12-17,
досъд. пр-во/, констативен протокол за ПТП, фиш за спешна медицинска помощ, препис –
извлечение от акт за смърт, документи за разследване на трудова злополука за Ж. Д.,
удостоверение за наследници, писмо от НС т. 112 за подадени сигнали за ПТП, констативни
протоколи за проведени телефонни разговори с лица, подали сигнал на тел.112, документи
за изследване на И. Т. за наркотични вещества, справка за допуснати нарушения и наложени
административни нарушения по ЗдвП на подс. Т., справка от Столична община с приложено
копие на проект за светофарна уредба на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и ул.
„21 –ви век“, справка от НИМХ, писмо от ДЗЗД „Улично осветление“, постановление на
СГП за частично прекратяване на наказателното производство спрямо Е. Д., справка за
съдимост и характеристика за подсъдимия.
По отношение на установените чрез тях обстоятелства са налице съществени противоречия
и спор между страните предимно по въпросите, обсъждани от експертните заключения
относно механизма на произшествието, приносът на всеки от водачите Т. и Д. при
реализирането му и възможността на подсъдимия за възприемане на пострадалата.
Извършеният от въззивния съд собствен анализ на всички събрани по делото доказателства
позволява споделяне на основните изводи на първата инстанция и пълното възприемане на
фактическа обстановка, която се свежда до следните правнозначими факти:
На 05.01.2017 г. в гр. *** пострадалата Ж. Д. излязла от дома си в кв. „***, ул. „***“ № ***
малко преди 7.35 ч., отивайки на работа в сграда на МВР, находяща се в центъра на града.
Била облечена със светло сиво шушляково яке с качулка, черни дънки и черни високи
кожени ботуши с равен ток. Обичайният й маршрут за целта бил до спирката „кв. Витоша“
на автобус № 67 на бул. „Симеоновско шосе“, откъдето се придвижвала до метростанция на
бул. Г. М. Димитров, за да вземе метро до пл. „Св. Неделя“. На бул. „Симеоновско шосе“ на
около 30-40 м. преди спирката в посока към центъра имало поставена светофарна уредба,
пропускаща пресичащите булеварда пешеходци, както и движещите се превозни средства в
двете посоки, като регулирала и кръстовище с пресечка вдясно в същата посока. Въпреки
това при липсата на мантинела между платната за движение пешеходците често пресичали
булеварда в района на самата спирка вместо на т.нар. пешеходен светофар. В този участък
/до № 48/ пътното платно на бул. „Симеоновско шосе“ било с ширина 13.8 м., предназначен
за движение в двете посоки, като за всяка от тях имало по две пътни ленти, които към
процесния момент били разделени само с двойна непрекъсната разделителна линия – М2. В
посока от бул. „Г.М. Димитров към ул. „Околовръстен път“ дясната пътна лента била с
ширина 3.3 м., а лявата – 3.5 м., разделени с прекъсната разделителна линия М3, каквато
6
отделяла и двете ленти от по 3.5 м. в обратна посока /към центъра/.
На 05.01.2017 г. сутринта времето било мрачно и дъждовно – ръмял лек дъжд, поради което
пътното платно на бул. „Симеоновско шосе“ било мокро, но без дупки и неравности в
процесния участък, който бил прав с наклон- изкачване в посока от бул. „Г.М. Димитров“
към ул. „Околовръстен път“. Имало и мъгла, която не била купеста, но ограничавала
видимостта. В този ден слънцето в района на гр. София е изгряло в 07.57 ч, а
развиделяването е настъпило около 7.25 ч., т.е. за 32 минути имало т. нар. граждански
сумрак. Уличното осветление на булеварда било включено и работело от 17.22 ч. на
04.01.2017 г. до 07.45 ч. на 05.01.2017 г., през което време няма регистрирани данни и
постъпили сигнали за прекъсването му. Светлини имало и от сгради, намиращи се на и в
близост от двете страни на булеварда – жилищна кооперация откъм страната на спирката в
посока към центъра на № 47, както и от отстрещната страна, на която до светофара бил
автоцентър за гуми „Маргел“.
Около 7.30 ч. – 7.35 ч. подсъдимият И. Т. на път за работа управлявал л.а. „БМВ Х5“ с рег.
№ *** по бул. „Симеоновско шосе“ ХА в посока от бул. „Г.М. Димитров“ към ул.
„Околовръстен път“. Движел се в лявата лента със скорост от около 56 км/ч., намалена
малко преди № 48 поради т.нар. „легнал полицай“ на пътя. Тази скорост позволявала
спиране в зоната от около 53 м. напред, осветена от късите светлини на фаровете му, с оглед
по-малката му опасна зона от 39 м. Ксеноновите крушки на последните осигурявали по-
добра видимост от халогенните такива, като пред десния му фар достигала до 75-80 м. В
неговата посока имало и други движещи се превозни средства, но тези пред него,
включително и в дясната лента били на достатъчно разстояние, за да не пречат на
видимостта му напред и встрани, като макар и при условията на граждански сумрак,
видимостта в района надхвърляла зоната, осигурена от фаровете за нощно виждане на къси
светлини.
По същото време в обратна посока /от „Околовръстен път“ към центъра или към бул. „Г.М.
Димитров“/ по бул. „Симеоновско шосе“ свидетелят Е. Д. управлявал служебен бус – т.а.
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***. Движел се в лява лента със скорост от около 31
км/ч., като излязъл на булеварда с ляв завой от пряка, намираща се на около 20- 30 м. преди
процесния пешеходен светофар.
След излизането за работа от дома си, за да отиде до автобусната спирка на същия ден около
7.35 ч. пострадалата Ж. Д. трябвало да пресече бул. „Симеоновско шосе“ отдясно наляво,
считано в посока към „Околовръстен път“. Тя не сторила това на светофара, намиращ се по-
нагоре, а срещу самата спирка в близост до жилищна сграда в района на № 48. Не е
установено в каква посока се е движела спрямо движението на управлявания от подсъдимия
автомобил в момента на преминаването му през мястото, но е била неподвижна или се е
придвижвала с бавен ход – със скорост не по-голяма от 2,5 км/ч. към момента на
приближаването му в лявата лента, намирайки се в средната част на пътното платно, като е
попадала в осветената от фаровете на автомобила зона. Водачът не възприел пострадалата в
нито един момент и не намалил скоростта, поради което последвал удар с предната челна
7
лява част на автомобила /в областта около левия фар/ в дясната странична част от тялото на
пешеходката. По време на удара тя била с гръб към автобусната спирка с изнесен напред или
стъпил на земята десен крак на пътното платно, като първоначалният контакт с автомобила
бил в дясната й подбедрица. Впоследствие тялото й се ударило в горната част на капака на
автомобила, а след това в основата на челното стъкло и лявото странично огледало. Поради
удрянето на тялото под нивото на масовия му център, то придобило значителна ъглова
скорост, при което главата й се приближила към предната част на автомобила, а краката й се
отдалечили, тялото се завъртяло, деформирайки капака и удряйки се в предното стъкло на
автомобила, след което било отхвърлено напред и леко наляво спрямо посоката му на
движение, като продължило полета си напред и наляво. Така достигнало лявата лента за
насрещно движение, по която в този момент преминавал т.а. „Фолксваген Транспортер“,
управляван от свид. Д.. Последвал удар с него преди падането на тялото на земята и в
момент на положение, при което главата била надолу към пътното платно, а краката нагоре.
Съприкосновението с този автомобил било в неговата челно странична лява част, при което
тялото било изтласкано напред и наляво спрямо посоката му на движение, след което
паднало на пътното платно и с плъзгане се установило на мястото, фиксирано в протокола за
оглед – почти напречно на пътното платно между двете ленти за движение в посоката на л.а.
„БМВ“ и на няколко метра преди мястото на първия удар с него.
Подс. Т. усетил самия удар като от черен предмет, профучаващ от лявата страна на
автомобила му, след което лявото му странично огледало се прибрало, а секунда по-късно
видял да се напуква и челното му стъкло в долната лявата част, докато спирал след мястото
на удара по средата на пътното платно в лявата лента в посоката на движението му.
Водачът Д. също не възприел пострадалата на пътното платно преди удара с нея, а след това
чул тъп удар, идващ от страни и видял единствено тялото да се залепя за предното стъкло на
буса по диагонал със седалище на неговото ниво и с краката нагоре, след което изчезнало.
Той намалил скоростта и отбил вдясно, спирайки малко след спирката на градския
транспорт в посока към центъра.
В резултат на последователните удари с двата автомобила настъпила смърт на пешеходката
Д., която получила следните травми: черепно-мозъчни и лицеви травматични увреждания –
разкъсно-контузни рани в областта на лицето и челото, в дясната половина на устните, в
лявата тилно-теменна слепоочна област на главата с подлежащо счупване на лява задна
слепоочна част на черепа; фрактура на челната кост; счупване на зъбни израстъци в горна и
долна челюст с избИ.е на прилежащите зъби; счупване на твърдото небце, вертикално
счупване нагорната челюст, счупване на долната челюст вдясно; повърхностни цепковидни
рани по дясна половина на челото и лицето, охлузвания по върха на носа, брадичката и
лявата буза; счупване на лявото голямо рогче на подезичната кост; шийна травма –
охлузвания по предно лява повърхност на шията и областта на гръдната кост и дясната
гърда, гръдни травми – счупвания на ребра в различните им части, на дясната ключица, 11-
ти гръден прешлен, хематоми от двете страни на гръбначния стълб, излив на 1200 мл. кръв в
плевралната кухина, масивно кръвонасядане, контузия на белите дробове, разкъсване на
8
перикардната торбичка, разкъсване на стената на дясната сърдечна камера, контузия на
сърцето; излив на 200-300 мл. кръв в коремната кухина; коремни травми – счупване на
опашната кост, разкъсване на дясната сакроилиачна става с кръвонасядане на меките
тъкани, разкъсване на симфизата, счупване на двата клона на лявата лонна кост, разкъсвания
на слезката, на черния дроб и на десния бъбрек; травми на горните и долни крайници;
малокръвие на трупа и вътрешните органи. При аутопсията на трупа е установена находка с
дъговиден контур, наподобяваща част от окръжност с диаметър 22-23 см. на предна
повърхност на дясното бедро на отстояние от петата от 48 до 72 см, както и цепковидни г-
образни рани с дължина 2-2.5 см., като в една от тях е забито парче от счупено стъкло,
подобно на част от автомобилен фар; кръвонасядания на предна, предновътрешна и външна
повърхност на дясна подбедрица с мекотъканен джоб и кръвонасядане на дълбоката
мускулатура, разкъсване на задна кръстна връзка на дясна коленна става, хемартроза,
кръвонасядания на предната повърхност на ляво бедро и ляво коляно; пповърхностни
прорезни рани по гръбна повърхност на дясната ръка, кръвонасядане нв долния край на
дясната мишница, по задна повърхност н алявото ламо и охлузване на левия лакет.
Съчетаната тежката травма и увреждането на сърцето са причинили смъртта на
пострадалата.
След подадения сигнал на спешен телефон 112 на мястото пристигнали екип на спешна
медицинска помощ и полицейските служители при 7 РУ- СДВР М. П. и М. Х.. Последните
ограничили движението в посока към „Околовръстен път“ и запазили местопроизшествието
до извършването на оглед, за който е съставен съответен протокол с фотоалбум.
Според възприетите по делото като компетентно дадени експертни заключения /и най-вече
изготвените такива от вещите лица проф. К., доц. У., д-р Г. и д-р М. по повторна КМАВТЕ с
допълнителни заключения към нея/ обективните находки на мястото на произшествието с
установеното движение на превозните средства преди удара, деформациите по тях и
травмите на пострадалата, както и намерените на мястото стъкла и положението на трупа
позволяват чрез комплексна оценка /включително и чрез механоматематично моделиране и
компютърна симулация на движението на тялото/, достоверното изчисляване на скоростите
им на движение, опасните зони за всеки от тях, мястото на ударите, тяхната
последователност и разстоянията на отхвърляне на тялото и при двата удара. Така
инициалният удар с л.а. „БМВ“ е на 24.7 м. преди линията на ориентира по посока на
движение на автомобила и на 1.3 м. вдясно от двойната непрекъсната разделителна линия.
Вторият удар с насрещно движещият се т. а. „Фолксваген“ е в лявата пътна лента в посоката
за движение на този автомобил и спрямо платното на 9.1 м. преди ориентира, гледано в
посока на движение на БМВ и на 0.94 м. вляво от двойната непрекъсната разделителна
линия,. За водача Д. ударът е бил непредотвратим, тъй като отстоянието му до мястото на
първото съприкосновение на пострадалата с лекия автомобил „БМВ“ е било 10.5 м., т. е. по-
малко от опасната зона за спиране – 18 м. при скоростта му от 31 км/ч в този момент.
Възможността подсъдимият да предотврати произшествието чрез аварийно спиране
експертите обосновават с извода за осигурена от късите светлини на фаровете му видимост
9
от 53 м. напред и по-малка опасна зона за спиране – 39 м. при скоростта му на движение с 56
км/ч. Този извод не се променя от неустановената посока и скорост на предприетото
пресичане на пешеходката пред автомобила, тъй като според дадените от експертите
разяснения /проф. К. – в с.з. на л.279 гръб от съд. дело/ както и да е сторено това, при
несъмнено ясното място на удара, тя е достигнала до него или вече се е намирала там, след
като е била върху платното за движение на не повече от 2-3 м. към момента на отстояние на
водача от поне 50 м., които той изминава за около 4 секунди. При конкретните
метеорологични условия – насрещни светлини и локални отблясъци от вода по платното за
движение, видимостта е водача е била затруднена, още повече като се отчетат и
множеството субективни фактори, но при наблюдаваната на видеоматериала реална картина
на мястото, тя не е довела до невъзможност за предотвратяване на произшествието, тъй като
скоростта на движение на автомобила не е висока, а пешеходката е престояла достатъчно
дълго време на пътя.
Относно възможността видимостта за подсъдимия Т. да е била ограничена от движещи се
превозни средства в насрещната за него пътна лента или такива, намиращи се пред него в
дясната лента е изследван предоставен по делото запис от камера на отдел „Организация и
безопасност на движението“ – Столична община, обхващаща зона на кръстовището след
мястото на произшествието на около 50-60 м. от мястото на удара или с общо обхващано
разстояние от около 113-118 м. Съгласно приетото заключение по този въпрос с второ
допълнително експертно изследване, назначено в съдебното следствие /ДАВТЕ- л.291-294
съд. дело/ не се установява наличието на движещо се пред автомобил БМВ друго МПС в
лявата и дясна пътна лента, което да е повлияло на видимостта на водача. В съдебно
заседание в отговор на поставените им задачи вещите лица са допълнили направения извод
в тази насока без да го променят, като изрично са подчертали, че изводите им са относими с
оглед установяващите се от записа обстоятелства, без да е възможно въз основа на него да се
изключи възможността за наличието на превозно средство преди кръстовището със
светофара, както и наличието на други преминаващи през мястото превозни средства, но на
достатъчно разстояние и време от процесното произшествие.
Изложената фактическа обстановка съвпада с възприетата от първата инстанция и се
извежда от посочените по-горе доказателства, събрани при спазване на процесуалните
изисквания и при анализ на същите, който е извършен задълбочено и всеобхватно без да са
игнорирани и съществуващите противоречия. С основание съдът е кредитирал показанията
на разпитаните свидетели, всеки от които е възприел отделни изрично посочени факти,
относими към случилото се. В по-голямата си част те не са спорни и са в съответствие
помежду си и с останалите доказателствени източници, доколкото касаят обичайното
придвижване на пострадалата от дома й към автобусната спирка /свид. Д. и Й./, конкретната
пътна ситуация, времето и мястото на настъпване на произшествието, спирането на двете
превозни средства след това, възприетото отхвърляне тялото на пострадалата с плъзгането й
по пътното платно и установяването му в пътната лента на подсъдимия /свид. Х., Г., Д., Я./,
както и действията, предприети след настъпване на произшествието /С., К., Д., П., П., И., Х.
10
и П./. Обосновано е отказано единствено кредитиране на казаното от свидетелката Я.
относно точното местоположение на тялото на пострадалата спрямо автомобила на
подсъдимия предвид обективното противоречие на предоставената информация с
експертните изводи за опасната зона на този автомобил, а и с оглед чисто субективното
възприятие на свидетелката, затруднено от конкретните условия на видимост при
отстоянието й до местопроизшествието.
Изолирани от посочените показания и поради това правилно счетени само за защитна теза са
обясненията на подсъдимия в частта им относно преместване тялото на пешеходката от
положението й след удара – на пет метра след автомобила му. В тази насока е съобразено
както обяснението му за непредприето аварийно спиране преди удара, така и експертното
становище за необходимото разстояние от 39 м. за спиране при конкретната скорост на
движение, при което е обективно невъзможно падането на тялото да е на пет метра след
спиране на автомобила.
Обосновано първоинстанционният съд е възприел като компетентно дадени и в
съответствие със специалните знания на вещите лица в различните научни области
заключенията по съдебномедицинските, автотехническа и комплексни автотехнически и
медицински, както и химическите експертизи, които също правилно е ползвал за изведената
фактология. Независимо от липсата на съществено противоречие с първоначално
изготвените заключения в досъдебната фаза, при отчетената сложност на процесния случай
с най-голяма степен на обоснованост следва да се счете повторно изготвената разширена
КМАТЕ от четири вещи лица /проф. К., доц. У., д-р М. и д-р Г./ в съдебното следствие,
допълнена с изследване на видимостта и анализ на приобщения по делото видеозапис от
камера в близост до мястото на произшествието. Основание за такъв извод дава не просто
численото превъзходство на експерти, сред които двама с научна степен в областта, но и
възможността именно при прочита на заключенията им и защитата на направените изводи
да се установи лесна проследимост и убедителност на същите, направени в съответствие с
изрично посочените научни методи и правилна интерпретация на обективните находки на
мястото на произшествието. С помощта на механоматематичното моделиране и компютърна
симулация с това експертно заключение в по-голяма степен на прецизност е установено
мястото на ударите по дължината на пътя, което според проф. К. в процесния случай е от
съществено значение за крайните изводи относно възможностите на водачите да ги
предотвратят. Поради това правилно заключението е поставено в основата на приетата по
делото фактология с извеждаща се възможност за предотвратимост на произшествието от
страна на подсъдимия при възникналата пътна опасност. Изрично следва да се отбележи,
обаче че по основни въпроси, свързани с механизма на настъпване на произшествието и
техническите причини за него е налице идентичност с изготвеното в досъдебната фаза на
производството заключение на повторна КМАТЕ с допълнителни заключения към нея от
вещите лица д-р Б., доц. Х. и инж. А., чийто изводи се основават и на изследвания за пръв
път към този момент предоставен видеозапис, като са налични несъществени различия само
в частта относно точната позиция на тялото на пострадалата при нанасяне на уврежданията
11
от втория удар, без да се поставя под въпрос последователността на ударите.
В отговор на направените възражения от защитата срещу възприетите експертни изводи по
основните спорни въпроси за видимостта в района на произшествието и последователността
на ударите с двете превозни средства съдът е изложил напълно споделяеми доводи,
отчитайки и подробните разяснения на вещите лица в съдебните заседания.
Действително по-тежките увреждания са констатирани по т. а. Фолксваген и няма спор, че
именно от него са нанесени по-сериозните травми по тялото на пострадалата /д-р М. – л.284
съд. дело/, но това не влиза в противоречие с очертания и възприет от съда механизъм на
настъпване на произшествието. На първо място категорично според вещите лица
единственото увреждане, причинено на пострадалата в изправено положение на тялото е
това в дясната подбедрица. То съответства както на следите от контакт по автомобил „БМВ“
/в областта на фара, предната броня в лявата й част, горната част на капака, челно стъкло и
ляво странично огледало от последващото придвижване на тялото/, така и на характерното
получено травматично размачкване на кожа от подкожие и образуване на т.н. „джоб“ –
травматичен деколман, външно странично на дясната подбедрица. Отделно от това при
очертаване на фазите на удара изрично е проследена и динамиката на ударния процес, при
който съприкосновението с фара на т. а. „Фолксваген“ е посочено като станало в позиция на
тялото с главата надолу /на около 0.8 м. от терена/ и крака нагоре. Именно така е счетено за
единствено възможно получаването на тежката лицева травма вдясно, при което положение
лявата половина на лицето е извън обсега на контакт с автомобила и направлението е отляво
надясно. Всички доводи на защитата за възможността нишковидните обекти, открити в
областта на левия фар на този автомобил да са с различен произход и да сочат на негово
първоначално съприкосновение с тялото на пострадалата, при което да е получен и
констатираният дъговиден отпечатък по коляното й не могат да се счетат за достатъчно
основание за разколебаване на направените изводи. Находките по тялото на пешеходката
/вкл. забито парче от счупено стъкло в цепковидна рана в долната половина на дясното
бедро и люспи от бяла боя по лицето/, както и по автомобилите са обсъдени в пълнота и са
съпоставени помежду си от вещите лица с различна специалност, като изрично при новото
поставяне на вниманието им /в съд. заседание на въпроси на защитата отговори на д-р Ш. –
на л.109 гръб, д-р Гошев – на л.115, л.128-129 и л.132 гръб и д-р М. – л. 282 съд. дело/ са
намерили компетентен отговор и логично обяснение за получаването им, но отново с
убедително отричане на първоначален контакт на тялото с т. а. „Фолксваген“. Доколкото
несъмнено и с него е настъпил удар, а предният му ляв фар също е счупен, то е напълно
възможно последващото попадане на стъкло от него в крака на пострадалата, независимо
дали при летеж и удар в него или върху терена, но след като вече тялото й е било извадено
от равновесие. Що се отнася до намерените нишковидни обекти в областта на фара на този
автомобил, за тях експертното становище е въз основа на снимковия материал, позволяващ
преценката им като залепнали косми, а не като нишки от дреха на пострадалата.
Същественото е, обаче, че дори да не се приеме за несъмнено установено посоченото
естество на въпросните обекти, то това отново не би променило крайния експертен извод,
12
останал идентичен при различните изследвания и основаващ се на достатъчно убедителен и
професионално издържан комплексен подход при анализ на всички останали обективни
находки. Сред последните са и деформациите по автомобила на подсъдимия, които
експертите убедително са анализирали и обосновано приемат за напълно съответстващи с
контактувалите части от тялото на пострадалата. Без да е необходимо дословното
преповтаряне на съображенията им в отговор на защитния довод следва да се посочи
единствено, че липсата на сериозни щети по фара се дължи на заобикалянето му от меката
част на тъканта на крака, а мястото на деформацията на ламарината над фара съответства на
констатираното счупване на таза. Поради тангенциалното движение на тялото при
съприкосновението с бронята с външностраничната част на подбедрицата, няма значително
въздействие със счупване в тази част, а само размачкване на кожата и подкожието с
травматично отлепване и образуване на т.нар. „джоб“, поради което и няма счупване на
бронята на автомобила /д-р М. – л.283 гръб от съд. дело/. Тялото не се е възкачило на капака
на автомобила, тъй като по него повреди няма, но при въртеливо движение главата е
достигнала до предното стъкло и лявото странично огледало, върху които са налице
повреди, след което е политнало наляво. Относно експертното становище за здравината на
бронята на конкретния автомобил и направата й по стандарт, осигуряващ издръжливост и
липса на пластични деформации при скорост до 8 км/ч, изрично е подчертано, че касае удар
в здрава преграда, а не съприкосновение с човешкото тяло. Поради това не може да се счете
за основателно и твърдението за противоречивост в тази част на заключението.
Обстоятелството, че инициалният удар е в дясната странична част на тялото на пешеходката
също не е основание за съмнение в приетия механизъм на произшествието и не може да се
счете за подкрепящ защитната позиция за първоначален контакт с автомобила на свид. Д..
Това е така защото моментът на навлизането й на пътното платно, посоката й на движение и
скоростта й тогава не са несъмнено установени по делото. От значение е, обаче
категоричното експертно становище, че към момента на инициалния удар се е намирала на
пътното платно, била е в неподвижно състояние или се е движела с бавен ход /с максимална
скорост до 2.5 м./, като е напълно възможно и очевидно реализирано заемането на
посоченото положение на тялото й /с гръб към спирката и с дясно странична част към
автомобил „БМВ“/, в което е настъпил и първият удар.
От съществено значение за обсъждания извод е и мястото на окончателното установяване на
тялото на пътното платно след приплъзването - отново в лентата за движение на
подсъдимия, което изрично е отречено като възможно при евентуално възприемане на
тезата за първоначален удар от страна на товарния автомобил и последващо
съприкосновение с автомобил „БМВ“. Тук следва да се отбележи, че по делото няма данни
за преместването на тялото преди извършване на огледа /обратното се твърди от свид. Х. и
Я./, което не позволява споделянето на защитните твърдения в тази насока. Последните се
основават по-скоро на предположения въз основа на собствена интерпретация на
свидетелските показания /на свид. С. за заобикаляне от автомобилите, на свид. Г. за
възприетото разположение на тялото спрямо автомобил „БМВ“, както и за
13
последователността на чутите от свид. Я. по-силен и по-слаб удар/, които не съдържат
твърдение за преки такива впечатления /за местене на тялото/, а освен това са и твърде
субективни в частта им относно преценката на лицата за разстояния и последователност на
ударите. Така например свид. Г. въобще не е възприел звука на два отделни удара, за да се
твърди, че щом е видял единствено спиращия лек автомобил на подсъдимия след чутия
удар, всъщност първото съприкосновение не е било с него. Тези съображения са относими и
за все същия защитен довод, основан на показанията на свид. Я. за чут първи по време по-
силен шум от удар, последван от по-слаб такъв. Няма спор, че тя също се е намирала в
близост до мястото на произшествието /на тераса от дома си на втори етаж в сградата зад
спирката на градския транспорт/, но не е видяла момента на ударите, а за разположението на
тялото непосредствено след това изрично сочи, че се е намирало от другата страна на пътя, а
не тази откъм спирката. Казаното от свид. С. /движела се с автомобил в посока центъра/ за
предприето заобикаляне от автомобилите и маневри вдясно също не влиза в противоречие с
приетата фактология при изричното нейно уточнение, че тялото се намирало в отсрещната за
нея лента, поради което и не може да се тълкува в желаната от защитата насока за очевидно
местонахождение на пострадалата първоначално в лентата за движение в посока към
центъра. Това е така не само с оглед категорично установеното по делото непроменено
положение на тялото след падането на платното, но и като се отчете казаното от свид. Г. Д.
/подал сигнал от мястото на произшествието в 7.50 ч./ за преминаване на автомобилите от
дясна в лява пътна лента в посока към околовръстен път, заради лежащо тяло в дясната за
тази посока лента. Данни за временно преустановяване на движението именно в този
участък се съдържат и в показанията на полицейските служители, дошли първи на мястото.
В обобщение следва да се посочи, че при динамичното развитие на пътната ситуация с
последователните удари на пешеходката от двете превозни средства, очевидно е било
затруднително и за намиращите се на мястото лица, които не са наблюдавали целенасочено
пътното платно и не са видели както самото наличие на пострадалата на пътя /вероятно
поради по-ранното предприето от нея пресичане/, така и съприкосновението й с
автомобилите, да разграничат точната последователност на ударите само по звука от тях,
както и да определят разстоянието от тялото до автомобила на подсъдимия. Именно поради
това и не би могло въз основа на несигурна информация от свидетелите за точни отстояния
и силата на възприетия шум от отделните удари, да се правят изводи в желаната от
защитника насока за преместване на тялото, а оттам и за обосноваване на различна
последователност на двата удара.
За разлика от възможната неточност в предоставената информация, независимо от
добросъвестността на свидетелите, при конкретната пътна ситуация и коментираните
обективни находки в района на местопроизшествието, в далеч по-голяма степен яснота
относно обсъжданите обстоятелства може да се внесе чрез специалните познания на
експертите в областта на медицинската и на инженерната наука. Дадените разяснения при
изслушването им в съдебното следствие не оставят съмнение относно липсата на
противоречие между посочената поредност с мястото на ударите и установено на терена
положение на тялото на пострадалата. Последното обосновано е счетено за непроменяно и
14
въз основа на данните от огледния протокол и снимките /обозначени под №7 и № 8 в цветен
вариант в заключението по КМАТЕ на л.51 от т.2 от досъд. пр-во/ от изготвения
фотоалбум, установяващи петно кръв със сравнително еднаква широчина, оставено при
плъзгане на тялото по терена, каквото разяснение е дадено при изслушване на инж. А. и на
проф. К. /съответно на л.115 гръб и на л.285 от съд. дело/. Поради това и с основание съдът
е отказал да приеме тезата на подсъдимия и защитника му за преместването на пострадалата
и вещите й – чанта и телефон. Изцяло се споделят изложените от СГС решаващи
съображения в тази насока, основаващи се на данните за изместване на превозните средства
след произшествието, както и на невъзможността и при очертания от защитата механизъм
на настъпването му, тялото на пострадалата непосредствено след удара да е на соченото от
свидетелите разстояние от два до осем метра спрямо автомобил „БМВ“, което не
съответства на опасната зона от 39 м. за спирането му.
По възражението за невъзможността разпилените в лявата пътна лента стъкла /на 21м.
преди ориентира в посоката на огледа/ да бъдат отхвърлени назад при посоченото място на
втория удар /на 10.5 м. преди ориентира в посоката на огледа/ следва да се отбележи, че по
делото не е установено същите да произхождат единствено от т. а. „Фоксваген“, както счита
защитникът, а биха могли да са оставени и от автомобила на подсъдимия, по който също са
установени счупвания на предното стъклото и на лявото външно огледало за обратно
виждане /констатация на в.л. Т. в автотехническа експертиза – л.141, т.1 от досъд. пр-во
след извършен оглед на автомобила/. Съобразно отразеното в протокола за оглед
разпръснатите парчета пластмаса и стъкло стигат до края на ориентира и са намерени
разположени по цялата ширина на лявата лента от двете ленти по посока на огледа. Именно
по този начин е интерпретирана посочената обективна находка на пътя от експертите по
разширената КМАТЕ /стр. 19 от заключението, на л.256 от съд. дело/, като е счетено, че
стъклата са в лентата за движение на автомобил „БМВ“, а изминатият път от него до
момента на удара на тялото в стъклото и полетът на разпилените от удара ситни стъкла по
пътя заедно с положението на тялото са поставени в основата на изводите не за мястото на
втория, а на първия удар. В съдебно заседание проф. К. изрично изяснява /л.282 съд. дело/,
че действително не е изследван характерът на отразените в огледния протокол стъкла, но въз
основа на проучените фотоматериали може да се приеме, че основната част от тях
произхождат от т. а. „Фолксваген“, а от л.а. „БМВ“ са оставени много ситни като прах
стъкла от предното му стъкло, чието закрепване е нарушено и в този случай стъклата се
отхвърлят със скоростта на автомобила. Отделно от това при удрянето на пострадалата във
фара на другото превозно средство, тя е увлякла част от стъклата от него и скоростта на
тялото й е повлякла поток от тях. Така изяснено попадането на стъкла и от товарния
автомобил на значително разстояние след удара с него до линията на ориентира не е
обективно невъзможно и не сочи за сериозен пропуск в експертните изчисления,
компрометиращ и останалите изводи в заключението, поради което съдът не счете за
основателен този довод на защитата.
В отговор на защитните доводи за неправилно изследване на видимостта в процесния
15
участък следва да се посочи, че въз основа на експертните изводи правилно е прието за
обективно възможно възприемането на пешеходката на пътното платно в зоната от над 50
м., осигурена от късите светлини на автомобилните фарове. С оглед застъпеното по делото
експертно становище /от в.л. инж. Т. в състава на допълнителна разширената КМАТЕ – на
л.147-170 съд. дело/, за наличието на хипотеза, при която пешеходката, стояща неподвижно
на пътното платно би била невидима за водача /отречена от инж. Пенев , подписал
заключението с особено мнение/, с основание СГС е счел за необходимо допълнителното
експертно изясняване на този въпрос. Така въз основа на повторно анализирания запис от
видеокамера за конкретната пътна обстановка вярно е приел за компетентно и обосновано
становището на вещите лица за налична в случая достатъчна видимост, независимо от
конкретните метеорологични условия, като отблясъците по асфалта от количеството вода
върху него и интензивността на насрещните фарове не са от решаващо значение, макар и да
затрудняват видимостта, в процесния случай според установяващото се от видеозаписа не са
довели до рязко намаляване на видимостта, обуславящо невъзможност за предотвратяване
на удара. Изрично при обсъждане на тези въпроси в съдебно заседание и след съобразяване
на прочетените показания на свид. Х. /движил се след подсъдимия/ за изпреварващ го
автомобил /един или два/, от страна на вещите лица е изяснено, че липсват данни
преминаването на такъв вдясно от подсъдимия да е в момент, ограничаващ видимостта му.
Това би могло да стане само при евентуално преминаване на пешеходката пред движещ се
от дясно автомобил и дистанцията между него и този на подсъдимия да е по-малка от 50 м.
/проф. К. – л.282 съд. дело/, но на изследвания видеозапис не се установява въобще
наличието на такъв на посоченото отстояние и към момента на самото събитие. Тези изводи
на вещите лица са подробно обосновани и при дадените от тях разяснения, поради което
правилно са послужили за отхвърляне на така направения защитен довод. Що се отнася до
възможността сочения вдясно автомобил да е спрял пред намиращия се до кръстовището
автосервиз за гуми, тя също не намира опора в доказателствения материал, като не се сочи и
в нито едно от свидетелските показания на присъствалите на мястото лица, нито се твърди
от самия подсъдим. С решаващо значение за правилността на направените от съда изводи по
обсъждания въпрос, обаче е основаното на експертните изводи становище, че евентуалното
пресичане на пешеходката пред евентуално друго превозно средство е обективно
невъзможно при необходимото й време за озоваване на мястото на удара и в позицията й
при него с оглед скоростта й на движение. Поради това и обосновано не са възприети за
достоверни обясненията на подс. Т. за наличието на автомобил вдясно от него, препятствал
видимостта му.
Писмените доказателства по делото правилно са счетени от първата инстанция като
допринасящи за изясняването на обстоятелствата по делото, като по отношение на
оспорения от защитата протокол за оглед на местопроизшествие следва да се посочи, че
същият е изготвен при спазване на процесуалните изисквания, поради което е годен да
удостовери констатациите в него. Прецизно в тази насока съдът е приел, че
доказателствената му стойност касае конкретната пътна настилка, местоположението на
тялото на пострадалата и откритите парчета от автомобилни части при двата удара, а по
16
отношение на превозните средства изрично е отразено, че завареното им местоположение е
след изместването им от водачите. При вече обсъдените и кредитирани свидетелски
показания на Г., Х., Д. и С. без основание е оспорено отразеното положение на тялото, за
чието преместване липсват доказателства.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав сподели извода на
първоинстанционния съд, че събраният доказателствен материал установява по пълен и
непротиворечив начин възприетата по делото фактическа обстановка, като причината за
настъпването на пътно транспортното произшествие са били действията на подсъдимия Т.,
който е имал обективна възможност да възприеме своевременно намиращата се в лентата му
за движение пешеходка. Макар последната неправомерно да е предприела пресичане на
пътното платно на процесния участък, водачът Т. е следвало да съобрази възникналата
опасност на дистанция /по-голяма от опасната му зона за спиране/, като намали скоростта и
спре. Последното е било технически възможно при установената скорост на движение- 56
км/ч., обуславяща опасна зона от 39 м. и осветената минимална зона пред автомобила от 53
м., в която се е намирала пешеходката. Обективната възможност за възприемането й е
несъмнено установена по делото, като значението на субективните причини, поради които
водачът не е сторил това са ирелевантни, както правилно е приел СГС, излагайки
изчерпателни съображения в тази насока, към които няма какво да се допълни. Това
обосновава и правилността на правните изводи относно виновното осъществяване от страна
на подсъдимия на престъплението по чл.343, ал.1, б. "в", вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Безспорно той е допуснал нарушение на правилото за движение, визирано в чл.20, ал.2,
изр.2 ЗДвП, изискващо намаляване на скоростта и предприемане на спиране при възникнала
опасност за движението. Нарушението е в пряка причинно-следствена връзка с настъпИ.
съставомерен резултат – смърт на пешеходката Ж. Д.. Тази последица не би настъпила в
случай, че при управлението на автомобила в процесния пътен участък водачът Т.
своевременно е реагирал на възникналата опасност и е предприел действия за аварийно
спиране преди мястото на удара, като възможността да стори това е била обективно
налична. Тук е мястото да се отбележи, че принос за настъпване на произшествието няма
водачът Д., спрямо когото наказателното производство е било прекратено /постановление на
СГП от 19.04.2019 г. – л-.171-176, т.2 досъд. пр-во/, но не поради сочените от защитата
съображения /във връзка с първите изводи за видимостта/, а с оглед невъзможността за
предотвратяване на удара от негова страна при отстоянието му до мястото на първия удар,
която невъзможност не е била обусловена от допуснато от него самия нарушение на
правилата за движение, т. е. липсва негово противоправно поведение във връзка с настъпИ.
съставомерен резултат.
Вярно първоинстанционният съд е преценил, че от субективна страна деянието е извършено
непредпазливо при формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да очаква, че като не наблюдава
достатъчно внимателно пътната обстановка при конкретните метеорологични условия и в
процесния пътен участък няма да реагира своевременно за намаляване на скоростта или
17
спиране при възникналата опасност, може да стане участник в пътно транспортно
произшествие, при което да причини посочените по-горе вредни последици.
При индивидуализиране на отговорността за извършеното престъпление
първоинстанционният съд е съобразявал границите на наказанието по чл.343, ал.1, б. „в”
НК, като вярно са посочени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно
чистото съдебно минало на подсъдимия, много добрите му характеристични данни, изтеклия
значителен времеви период от деянието не по негова вина, както и изразеното съжаление.
Съобразяването на изтеклия немалък времеви период от деянието също правилно е ценен от
съда в полза на подсъдимия, който макар и по-късно привлечен като обвиняем /на
08.06.2018 г./, все пак понася последиците на обективно забавеното производство с
провеждане на разследване, касаещо основно неговото поведение. Правилно в процесния
случай посоченото обстоятелство не е прието за изключително само по себе си, нито пък
обуславящо многобройност, отчитано в съвкупност с останалите и не е било преценено като
налагащо смекчаване на отговорността по реда на чл.55 НК, поради което в нужната степен
то е било взето предвид при индивидуализацията на наказанието без да му е придадено по-
голямо от действителното значение в тази насока.
Настоящият съдебен състав се съгласи с тезата на защитата, че укоримостта на извършеното
се намалява и с факта на установеното нарушение на правилата за движение от страна на
пострадалата, тъй като то също се намира в немалка причинна връзка с настъпването на
произшествието, както е приела и първата инстанция. Като се отчете, обаче факта, че
произшествието е реализирано при усложнена пътна ситуация – с влошена видимост на
натоварен столичен булевард и в района на автобусна спирка, то към подсъдимия като водач
е съществувало изискването за повишено внимание и концентрация при управление на
автомобила, за да реагира своевременно на предвидима опасност от неправомерно
пресичащи пешеходци и избегне причиняването на тежкия съставомерен резултат чрез
своевременно спиране. Липсата на наложени по административен ред наказания в близък до
инкриминирания период също не следва да се приема като съществено намаляващо
укоримостта на извършеното, доколкото същото е обосновало констатацията за
положителна оценка на личността на подсъдимия. Отделно от това на поведението му като
примерен водач на МПС се противопоставя самото реализиране на тежко нарушение,
съчетано с управлението с превишена, макар малко над допустимата скорост, която дори да
е била съобразена с възможността за аварийно спиране и да не стои в причинна връзка с
конкретното деяние, също съставлява самостоятелно нарушение на правилата. Това налага
споделяне на извода на първия съд, че не са налице предпоставките за определяне на
наказание под законовия минимум от две години, каквото е искането на защитата, тъй като
така отмереният минимален срок на лишаване от свобода се явява справедлив при
посочените значими за отговорността обстоятелства, макар и преценени единствено като
смекчаващи.
Налице са предпоставките изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да
се отложи на основание чл.66, ал.1 НК, както е счел и първоинстанционния съд. Вече
18
обсъдените характеристики на личността на подс. Т. дават основание да се счита, че
поправителен ефект върху него е възможен и без изолирането му от обществото, като
изтеклият времеви период от деянието също обективно е оказал своето въздействие.
Определянето на изпитателен срок в минималния такъв от три години също е правилно,
като възможността за реализиране целите на наказанието би се осигурило в рамките му.
При така направените изводи съдът счете, че не е необходимо да се коригира и определения
срок на наложеното на основание чл.343г, вр. чл.343 НК кумулативно предвидено наказание
„лишаване от право на управление на МПС”. Несъмнено при съобразяване тежестта на
настъпИ. противоправен резултат и на допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата най-ефективно въздействие върху поведението на подсъдимия за мотивирането
му да спазва правилата за безопасност на движение би се постигнало именно с налагането и
на това наказание. Видно от приложената по делото справка за водач на МПС /л.74-756, т.1
досъд. пр-во и в съд.дело – л.311-312-/ последното най-актуално нарушение, за което е бил
санкциониран по административен ред Т. като водач на МПС е от 2010 г. за нарушение по
чл.183, ал.4, т.3, б. „б“ ЗДвП /преминаване на забранен сигнал на светофара/, а предходните
такива от периода 2004-2007 г. са пет на брой и не са аналогични на процесното /касаят
нарушение на правилата за разположение на превозното средство върху платното за
движение, нарушение на режим за паркиране, неправилно изпреварване/, като няма
нарушения, довели до причиняване на произшествия. В тази връзка постигането на
поправителен ефект би било възможно и с определения срок за обсъжданото наказание от
две години, явяващ се минимален такъв при постановеното наказание лишаване от свобода.
Правилно с оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия
са възложени разноските по делото, направени за възнаграждения на участвалите експерти и
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист за същите.
По изложените съображения за липсата на основания за отмяна или изменение на
атакуваната присъда и на основание чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.05.2022 г. по нохд № 3341/2019 г. по описа на
СГС.
Решението подлежи на обжалване или протестиране пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението до страните.

Председател: _______________________
Членове:
19
1._______________________
2._______________________
20