Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

         №          /26.11.2021г.                                                                 гр.Търговище

    в името на народа

 

ОРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                                пети състав

 

На осми ноември                                                                         2021 година

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                  

                                                              

Секретар:Ирина Василева

като разгледа докладваното от съдията  т.д.№91 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

                                    Частични искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сума в общ размер на 450 000 лв.

Ищците В.Х.Р., починала в хода на процеса на 19.07.2021г., Х.И.Р. и П.И.Р.-нейни правоприемници в процеса, тримата от гр.Търговище твърдят в исковата си молба, че на 13.12.2019г. при управление на тежкотоварен автомобил „Ивеко-Старлис“, рег.№Т 94-94-КТ на главен път ПП I-4 София-Варна, до разклона за с.Лиляк, общ.Търговище водачът С.от гр.Омуртаг, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество ЗАД “ОЗК-Застраховане“-гр.София, ЕИК *********, за което е съставена застрахователна полица BG/23/11290006 3768 за периода 02.03.2019г.-01.03.2020г., нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения скорост, причинил ПТП с велосипедиста И. Р. ***, съпруг и баща на ищците, довело до смъртта на му на 14.12.2019г. В резултат на това, ищците са претърпели и търпят значителни болки и страдания от загубата на своя съпруг и баща, с когото са били в изключителна близост и за които морални вреди, оценени от тях на по 200 000 лв., не са възмездени до настоящия момент.Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати част от дължимите застрахователни обезщетения за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния родственик в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тримата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск с възражения за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност-неустановяване на фактите по деликта, евентуално-за прекомерност на претендираното обезщетение и с възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който не е осигурил предимство на преминаващите по главния път, управлявал е велосипед с неизправна спирачна система и без светлоотразителна жилетка.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

            Съгласно приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в приобщеното ДП №882/2019г. на ОД на МВР-Търговище по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК- копия от констативен протокол за ПТП №245/ 13.12.2019г., протокол за оглед на местопроизшествие от 13.12. 2019г. на ОД на МВР-Търговище, ведно с фотоалбум; препис-извлечение от акт за смърт №0713/16.12.2019г., изд. от Община Търговище; удостоверение за наследници №17274/23.12.2019г., изд. от Община Търговище; писмо-претенция №99474/17.01.2020г., 2 бр.уведомление №99-516/20.01. 2020г. и №99-1445/18.02. 2020г. до ЗАД “ОЗК-Застраховане“-гр.София, на 13.12.2019г. при управление на тежкотоварен автомобил с прикачено ремарке„Ивеко-Старлис“, рег.№Т 94-94-КТ на главен път ПП I-4 София-Варна, до разклона за с.Лиляк, общ.Търговище, водачът С.от гр.Омуртаг, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество ЗАД “ОЗК-Застраховане“-гр.Со-фия, ЕИК *********, за което е съставена застрахователна полица BG/23/ 11290006 3768 за периода 02.03.2019г.-01.03.2020г., нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения скоростq причинил ПТП с велосипедиста И.Р. ***, съпруг и баща на ищците, довело до смъртта на му на 14.12.2019г. предвид и заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза относно причината за смъртта-получените тежки черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, които телесни увреждания са несъвместими с живота и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Съгласно разпоредбата на чл.179 от ГПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.Когато местопроизшествието е посетено от съставителя-протоколът като официален свидетелстващ доку-мент се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат опровергани с други доказателства.В конкретния случай, констатациите не само не са опровергани, но и се потвърждават от останалите писмени доказателства, както и от заключението на назначената по делото авто-техническа експертиза, съгласно което, при максимално разрешена скорост на движение в участъка от 50 км/ч, скоростта на движение на автомобила е била 89-90 км/ч, неотговарящо на конкретната пътна обстановка, довело до удар с навлизащия от ляво в лентата му за движение велосипедист, попаднал в опасната му зона за спиране(чието оневиняващо действие е изключено, поради неправомерното поведение на водача на МПС), въпреки аварийното задействане на спирачната система на автомобила. При тези обстоятелства, водачът на товарния автомобил е бил длъжен да съобрази вредоносните общественоопасни последици от противоправното си поведение, но не го е сторил, обуславящо гражданската му отговорност с производната на нея отговорност на ответното търговско дружество дружество ЗАД “ОЗК-Застра-ховане“-гр.Со-фия, ЕИК *********, за което е съставена застрахователна полица BG/23/ 11290006 3768 за периода 02.03.2019г.-01.03.2020г. относно т.а. „Ивеко-Старлис“, рег.№Т 94-94-КТ  за обезвреда на причинени при застрахователното събитие вреди.

Междувременно, в хода на търговско-правния спор, с влязла в сила на 01.10.2021г. присъда №260003/22.04.2021г., постановена по н.о.х.д. №199/2020г. на Окръжен съд-Търговище застрахованият С. от гр.Омуртаг е признат за виновен в престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр.с чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от НК във вр.с чл.21, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП за това, че на 13.12.2019г. около 9.00 часа на пътя гр.София-гр.Варна, до разклона за с.Лиляк, общ.Тър-говище, при управление на тежкотоварен автомобил с прикачено ремарке„Ивеко-Старлис“, рег.№Т 94-94-КТ, нарушил правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП, превишавайки максимално разрешената скорост от 50 км/ч, като се движел с около 82.5 км/ч и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като при възникнала опасност за движението не намалил скоростта и не спрял, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на И. Р.-***, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на назакателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. налице са предпоставките за възникване на деликтна отговорност и производната от нея отговорност на застрахователя.

В конкретния случай, починалият И. Р.-76г. е съпруг на първата ищца, поч. в хода на процеса на 19.07.2021г.  и баща на другите двама, като съгласно неопроверганите показания на св.Е.-фактически съпруг на дъщерята и св.Д., съсед и приятел на сина, в семейството са съществували отношения на обич, уважение, разбирателство и взаимност.Макар и да децата му да са имали отделни домакинства, силната им привързаност никога не прекъснала-продължавали да комуникират и често си гостували.Починалият ги подкрепял духовно и емоционално, предвид и влошеното здравословно състояние на съпругата му, както и материално, съобразно възможностите си. Ищците тежко са приели неговата кончина и до настоящия момент не са преодолели загубата.При тези  обстоятелства, от неговата загуба същите са претърпели, а синът и дъщерята продължават да търпят негативни емоционални изживявания, съответстващи по интензитет и времетраене обичайно присъщите за такъв вид родствена връзка, обуславящо правото им на застрахователно обезщетение и предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ за ангажиране имуществената отговорност на застрахователя на прекия причинител на вредата са доказани по основание.Посочените конкретни обстоятелства, касаещи вида, характера и степента на увреждането, естеството и характера на претърпените болки и страдания, тяхната продъжителност и интензитет, включая внезапността и необратимостта на загубата, тежестта на понасянето й, с отчитане възрастта на починалия, степента и вида на родствената близост, икономическата обстановка в страната и в частност жизнения стандарт в териториалния район по местоживеенето на ищците, обуславят определяне на обезщетения в размер на по 90 000 лв. за всеки от ищците за възмездяване на моралните вреди, съобразно изискванията за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като следва да се прецени наличието на възможност за тяхното намаляване.

Съгласно заключението на назначената автотехническа експертиза и писмените доказателства, предвид времето на ПТП през светлата част на деня и при добра видимост, липсата на поставена светлоотразителна жилетка от велосипедиста-чл.80, ал.1, т.1 от ЗДвП не е възможно да се приеме за компонент от причинно-следствената верига на инцидента, не е установена и неизправност на велосипеда или пропуск при оборудването му.Но посочените доказателства установяват по категоричен начин нарушение от негова страна на регламентацията по чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.47 от ЗДвП и чл.46 от ППЗДвП, като пострадалият е навлязъл на главния път не от предназначеното за това място-от ръкав, предвиден не за излизане, а за навлизане във второстепенния път, както и не е изчакал преминаването на движещо се по пътя с предимство МПС., т.е. налице е съпричиняване от негова страна на вредоносния резултат.

 Спорът е дали материалноправното възражение на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД е преклудирано с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, по който въпрос е налице противоречива съдебна практика.В тази насока, за справедливо следва да се приеме разбирането, че срокът не е фатален, стига ответният застраховател да е бил в неизвестност относно релевантните за събитието обстоятелства до този момент. Съгласно разпоредбата на чл.147 от ГПК, след срока за отговор страните могат да навеждат твърдения и да ангажират доказателства само по отношение на факти, които са нови или новоузнати, а съгласно чл. 133 от ГПК, в срока за отговор ответникът прави своите възражения против предявения иск, в това число и възражението за съпричиняване и ако не направи такова, съдът не дължи служебно произнасяне за наличието на такова съпричиняване. Служебно съдът дължи произнасяне за спазването на императивни материалноправни разпоредби, докато разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД не е такава.

В конкретния случай, препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответното дружество на 15.06.2020г., т.е. към посочената дата същото е разполагало с протокола за оглед на ПТП от 13.12.2019г., с приложена скица и фотоалбум, съдържащи данни за конкретната пътна обстановка, включая и за мястото, от което пострадалият е навлязъл на главния път. Така посочените факти и доказателства не са нови или новоузнати за ответника и възражението за съпричиняване по чл.25, ал.1 от ЗДвП е могло да бъде направено своевременно-до изтичане срока за отговор по чл.131 от ГПК на 15.07.2020г., но не е сторено, както и не е уважена молбата на ответника до районния съд по чл.65 от ГПК за възстановяване на срока, който отказ не е обжалван.Още повече, с тези данни ответното дружество е разполагало още на 18.02.2020г., когато е получило преписи от тези доказателства, представени от пълномощника на правоимащите лица.

При тези обстоятелства и доводи, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП е преклудирано и за настоящия съдебен състав не съществува възможност за намаляване на определените обезщетения за обезвреда в размер на по 90 000 лв., на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД.

При липсата на основания по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение за ответника поради прекомерност, тъй като същото е в минимален размер, ищците следва да бъде осъдени за заплати на ответника направените по делото разноски в размер на по 1 040.73 лв. всеки един от двамата, определени по съразмерност и компенсация.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на довереника на ищците адв.Й.Ц.Й. ат АК-В.Търново адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 6 750 лв., а по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса от 10 788 лв. върху уважената част от претенциите, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застра-ховане“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на Х.И.Р. ***, ЕГН:****** сумата 90 000 лв. ( деветдесет хиляди лева) на лично основание, както и сумата 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева)-в качеството му на наследник на починалата на 19.07.2021г. ищца В.Х.Р.,***, представляващи застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща му и съпруг на починалата ищца И. Р.-***, настъпила на 14.12.2019г. в резултат на ПТП, предизвикано на 13.12.2019г. на пътя гр.София-гр.Варна от С. от гр.Омуртаг , до разклона за с.Лиляк, общ.Търговище, при управление на тежкотоварен автомобил с прикачено ремарке„Ивеко-Старлис“, рег.№Т 94-94-КТ в нарушение правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чиято граж-данска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество “ОЗК-Застра-ховане“АД-гр.София, ЕИК *********, за което е съставена застрахователна полица №BG/23/112900063768 за периода 02.03.2019г.-01.03. 2020г., на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застра-ховане“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати на П.И.Р. ***, ЕГН:********** сумата 90 000 лв. ( деветдесет хиляди лева) на лично основание, както и сумата 45 000 лв. (четиридесет и пет хиляди лева)-в качеството й на наследник на починалата на 19.07.2021г. ищца В.Х.Р.,***, представляващи застрахователни обезщетения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на баща й и съпруг на починалата ищца И. Р.-***, настъпила на 14.12.2019г. в резултат на ПТП, предизвикано на 13.12.2019г. на пътя гр.София-гр.Варна от С. от гр.Омуртаг , до разклона за с.Лиляк, общ.Търговище, при управление на тежкотоварен автомобил с прика-чено ремарке„Ивеко-Старлис“, рег.№Т 94-94-КТ в нарушение правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от ЗДвП и по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното търговско дружество “ОЗК-Застраховане“АД-гр.София, ЕИК *********, за което е съставена застрахователна полица №BG/23/112900063768 за периода 02.03.2019г.-01.03. 2020г., на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като

ОТХВЪРЛЯ предявените частични искове по чл.432, ал.1 от КЗ в останалата част до пълния им размер от по 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застра-ховане“АД-гр.София, ЕИК ********* да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 6 750 лв. на довереника на ищците адв.Й.Ц.Й. от АК-В.Търново, с личен № в ЕРАРБ **********, а по сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса от 10 788 лв. върху уважената част от претенциите, на осн.чл.78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Х.И.Р. *** и П.И.Р. *** да заплатят на “ОЗК-Застраховане“АД-гр.София, ЕИК ********* направените по делото разноски в размер на по 1 040.73 лв. всеки един от двамата, определени по съразмерност и компенсация, на осн.чл.78, ал.1 и 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                     СЪДИЯ: