РЕШЕНИЕ

№1037

гр. Перник, 20 .06 .2019 година

 

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VI- ти състав, в публичното заседание на 04 06 2019 година, в състав:

                 Районен съдия : Д МАТЕЕВА

и при секретаря :Р Ризова

след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 09186 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, е поискала да бъде установено по отношение на

 

А.М.А. ЕГН **********

***

че дължи на топлофикационното дружество

сумата  1104.65 лева,

представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.Перник, посочения адм.адрес,

от която –

главница  1032.27лв. за периода  01.05.2017г. до 30.04.2018г.,

 законна лихва за забава на месечните плащания 72.38 лв., за периода от  09.07.2017г. до 16.10.2018г.,

ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.10.2018г. до окончателното и изплащане, по чгд № 07464 / 2018г. ПРС

 както и да заплати направените по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

 

Ответникът А. М.А. с депозирания отговор на исковата молба е оспорила исковете  по основание и размер.Твърди, че :

 За 1/ 2 от задължението исковете са недопустими, а за другата 1/ 2 е налице по наследство задълженост на още 2ма наследници.

 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

А.М.А. –  е депозирала възражение вх.№ 31036 от 20.11.2018г. ч г дело № 7464/2018г. ПРС по чл.415 ГПК , поради което е заведен установителен иск, като в самото възражение тя не оспорва / признава иска/ за следните суми :

 Главница 516.14лв. за периода 01.05.2017-30.04.2018 и изтекла лихва 36.19лв. за периода 09.07.2017-16.10.2018г., че дължи същите.

Следователно, за посочените суми признание на иска производството по УИ следва да се прекрати като недопустимо, и ЗАповедта за изпълнение по чгд № 7464/2018г. ПРС следва да влезе в сила.

По останалата част от задължението- УИ следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като топлофицираното жилище е наследено от ответницата и още 2ма други наследници / сина и дъщерята: следователно- при така наличните данни исковата претенция в тази част следва да се отхвърли като неоснователна.

 

По собствеността на топлофицирания имот:

 

Видно от НОТАРИАЛЕН АКТ  за покупко-продажба на недв.имот № 49 том 1 рег. № 336 дело № 44/ 2012г. нотариус И.Иванов ПРС – видно от който

 И. К. Г. ПРОДАВА на

А. С. А. и А.М.А. неговите 1/ 2 ид.част от топлофицирания имот

  на 12.03.2012г. от която дата те двамата са собственици –

1/ 2 ид.част е в режим СИО на двамата

Другата 1/ 2 ид.част е лична собственост по наследство на А. С. А.

А. С. А. е починал на 04.08.2016г.

Съгласно удост.за наследници починалият има наследници следните лица :

А.М.А. –съпруга

Аксения А.А.-дъщеря

К. А. А.-син

Т.е. по делото се установява, че ответницата има 1/ 2 ид.части от СИО от топлофицираното жилище

Срещу починалия ответник няма издадена Заповед за изпълнение, няма конституирани наследници в това производство, така че ответник пасивно легитимиран по установителния иск се явява само А.М.А. и то за 1/ 2 ид.част от СИО или 1/ 4 от цялото жилище / тъй като се установи, че другата 1/ 2 ид.част е била на починалия ответник лична собственост , като следва да се отбележи че за процесния период той е бил жив, поради което и не са конституирани наследниците м, / посочени по-горе/

 

Поради което съдът приема, че същата през посочения период, заедно с др.лица, Е била  ПОТРЕБИТЕЛ на топлинна енергия- съгласно чл.154 ал.1 от ЗЕ която предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползуване в сграда етажна собственост – присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение -  на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят:

1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;

 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;

3. отговорността при неизпълнение на задълженията;

 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;

5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления;

6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.

 

 По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ.

ЗЕ урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ОУ, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок,

като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума.

Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.

Самата цена се формира от няколко компонента, като :

-         такса мощност /за определен период от процесния/,

-         потребена топлоенергия за общи части от сградата,

-          БТВ.  

Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

2.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

По делото не са ангажирани доказателства доказващи размера на сумите – не е искана СИЕ нито СТЕ за останалата 1/ 2 от задължението и как тя се разпределя между 3мата.

 

            Разноски:

               С оглед изхода на делото, ищцовото дружество следва да  заплати направените разноски от ответника :

- по установителния иск – 300 лв. адв.възнаграждение на адв.Б.В.

-по запов.производство -100 лв. адв.възнаграждение на адв.Б.В.

 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО недопустим предявения УИ от

“Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, по отношение на

А.М.А. ЕГН **********

***

 За сумата: Главница 516.14лв. за периода 01.05.2017-30.04.2018 и изтекла лихва 36.19лв. за периода 09.07.2017-16.10.2018г.,  признати като вземане още във възражение вх.№ 31036 от 20.11.2018г. ч г дело № 7464/2018г. ПРС по чл.415 ГПК,

 А в останалата част до пълния предявен размер / сумата  1104.65 лева,

представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.Перник, посочения адм.адрес,

от която –

главница  1032.27лв. за периода  01.05.2017г. до 30.04.2018г.,

 законна лихва за забава на месечните плащания 72.38 лв., за периода от  09.07.2017г. до 16.10.2018г.,

ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.10.2018г. до окончателното и изплащане, по чгд № 07464 / 2018г. ПРС

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА   "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,

ДА ЗАПЛАТИ НА А.М.А. ЕГН **********

***

Разноски :

            - по установителния иск – 300 лв. адв.възнаграждение на адв.Б.В.

-по запов.производство -150 лв. адв.възнаграждение на адв.Б.В.

 

След влизане на решението в сила, чгд.  да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.