№ 681
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20211000502242 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260068/08.03.2021 г. на ОС – Враца по гр.д. № 365/2019 г. е
осъдено „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на Е. М. К. и К. К. Р., на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД по 40 000 лева, обезщетение за причинените им
неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Р. М., починала вследствие на
инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., заедно със законната лихва
върху главниците от 04.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като исковете са
отхвърлени до претендираните размери от по 120 000 лева.
Със същото решение е осъдено „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да заплати на
Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. Г., К. М. К., М. М. Г., Г. М. Г., на основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД по 70 000 лева, обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта
на тяхната майка Р. М., починала вследствие на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца
на 04.07.2018 г., заедно със законната лихва върху главниците от 04.07.2018 г. до
окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени до претендираните размери
от по 150 000 лева.
С посоченото решение изцяло са отхвърлени исковете на К. М. К. като майка и
законен представител на малолетния М. К. П., К. М. Г. като майка и законен
представител на малолетния И. К. М., М. М. Г. като майка и законен представител на
малолетния Д. К. А., Г. М. Г. като баща и законен представител на малолетните М. Г.
М. и С. Г. М. срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за заплащане на обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Р. М., починала
вследствие на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., в размер на по
60 000 лева.
1
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника –
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Ищците Е. М. К., К. К. Р., Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. Г., К. М. К., И. К. М., М. М. Г.,
Д. К. А.а, Г. М. Г., М. Г. М. и С. Г. М., обжалват решението в отхвърлителната част по
техните искове, молят в тази част същото да бъде отменено и да им бъдат присъдени
пълните размери на претендираните обезщетения. Поддържат, че съдът присъдил
несправедливи и занижени обезщетения.
Ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е депозирал отговор на
въззивната жалба, в която излага доводи за нейната неоснователност.
Ответникът е депозирал и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение
в неговата осъдителна част с искане същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, и необоснованост. При достигане на извода, че
предявените искове са основателни, съдът не съобразил изслушаните СТЕ, при анализ
на които не се установявало наличие на противоправно бездействие на служители на
дружеството. Съдът не обсъдил и съображенията на дружеството относно
неприложимостта на Наредба № 3/2004 г. за УЕУЕЛ. Не било обсъдено и посоченото
от вещите лица, че при прекъсване на проводник от електроразпределителната мрежа
ниско напрежение с индиректно заземена неутрала няма възможност с апаратура да се
осъществи контрол на мрежата, т.е. няма апаратура, която да сигнализира скъсването
на проводници. Съдът не изложил мотиви защо не кредитира заключенията на СТЕ.
Съдът допуснал и процесуално нарушение като направил формален доклад по делото
без да посочи кои конкретни факти следва да докаже ответното дружество, като по
този начин нарушил правото му на защита. Тъй като съдът за първи път в решението
си обсъждал въпроса дали ответното дружество своевременно е извършвало ремонти
на дружеството, прави искане за повторно изслушване на свидетел и за изслушване на
допълнителна СТЕ, по формулирани въпроси, целящи да установят изпълнение на
задълженията му за своевременни ремонти на мрежата. Жалбоподателят поддържа
още, че неправилно съдът приел, че направеното от него с писмените бележки
възражение за съпричиняване от страна на починалата е преклудирано. Излага и
съображения за прекомерност на присъдените обезщетения в нарушение на чл. 52 ЗЗД.
Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в която излагат доводи за
нейната неоснователност.
Ищците са депозирали и частна жалба против определение на ОС – Враца от
18.05.2021 г. по чл. 248 ГПК, с която искат същото да бъде отменено и да бъде уважено
тяхно искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските,
тъй като определените адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА били
неправилно изчислени. Дължали се по още 2 617.38 лева за родителите на пострадалата
и 12 665.38 лева за децата.
Ответникът не е депозирал отговор на частната жалба.
Пред въззивната инстанция е установено че жалбоподателят ищец Е. М. К. е
починал на 02.11.2018 г., преди исковата молба, която е депозирана на 18.06.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
2
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Същото
е и допустимо, освен по иска на Е. М. К.. Неговият иск е предявен от негово име след
смъртта му, т.е., от неправосубектно лице, а правосубектността е абсолютна
процесуална предпоставка за упражняване правото на иск. Липсата на правосубектност
у този ищец следователно прави искът от негово име недопустим, а постановеното по
недопустим иск съдебно решение – недопустимо. Първоинстанционното решение
следва да бъде обезсилено в частта, с която искът му е частично уважен (при
проверката му в обжалваната от ответника част) и производството в тази му част -
прекратено, съответно – въззивното производство по въззивната жалба от името на
починалия преди датата на исковата молба Е.К. като недопустимо, следва да бъде
прекратено.
Във връзка с правилността на решението по останалите искове, като взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищците Е. М. К., К. К. Р., Д. Р. К., Б. Р. К., К. М. Г., К. М. К., И. К. М., М. М. Г.,
Д. К. А.а, Г. М. Г., М. Г. М. и С. Г. М. са твърдели в исковата си молба срещу "ЧЕЗ
Разпределение България" АД, че на 04.07.18 г. в село Михайлово, общ. Хайредин, обл.
гр. Враца, тяхната дъщеря, майка и баба Р. М., движейки се по една от улиците на
селото, се навела за да вземе намиращ се на земята предмет, заплетен в клони и трева.
Докосвайки предмета, тя била пронизана от електрически ток, поради наличие на
паднали проводници от мрежа "ниско напрежение", собственост на ответника.
Вследствие на протичане на ел. ток през тялото на Р. М. тя получила увреждания
несъвместими с живота и починала на място. Ищците са поддържали, че служителите
на ответника са проявили престъпно нехайство, като въпреки сигналите подавани от
длъжностни лица, включително и от кмета на селото, за наличие на опасни
проводници, не предприели никакви действия за обезопасяването на същите, което
довело до смъртта на родственицата на ищците Р. М..
Ищците са изложили твърдения относно наличие на силна семейна емоционална
връзка между тях и Р. М.. Те били едно голямо семейство, в което царяла
взаимопомощ, любов и привързаност. Смъртта й причинила на ищците неизразими
морални страдания. Тъй като тази смърт настъпила по повод неизпълнение на правно
регламентирана дейност от страна на служители на ответното дружество, която
дейност представлявала източник на повишена опасност, ищците намират, че за тях е
налице правен интерес от предявяване на процесните искове за репариране на
търпените от тях неимущствени вреди, настъпили от престъпното бездействие от
страна на служители на ответното дружество, което бездействие станало причина за
смъртта на тяхната дъщеря, майка и баба, като са претендирали обезщетение както
следва: по 120 000 лв. за всеки от родителите на покойната - К.Р. и Е.К.; по 150 000 лв.
за всяко от децата на покойната - Д.К. Б.К. К.К., К.Г., М.Г. и Г.Г.; по 60 000 лв. за
всеки от внуците М.П., Д.А., М.М. и С.М., заедно със законната лихва върху всяка
сума, считано от деня на увреждането 04.07.2018 г.
Ответникът "ЧЕЗ Разпределение България" АД е представило в срока по чл. 131
от ГПК отговор, с който е оспорвало основателността на исковите претенции.
Твърдели са, че служителите му, при изграждане и обслужване на ел. проводната
3
мрежа ниско напрежение в село Михайлово и след това при поддръжка на мрежата, не
са бездействали или действали противоправно, съответно не са виновни за настъпилата
на 04.07.18 г. в село Михайлово смърт на родственицата на ищците Р. М. и за техните
морални страдания. Алтернативно са оспорвали по размер предявените искове, като са
твърдели, че същите за значително завишени и не съответстват на закона /чл. 52 от
ЗЗД/ и на установената по такива дела съдебно практика.
Предявеният иск е такъв по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй
като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди,
причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и
вредите. Противоправното повдение, на което в случая се позовават ищците, е
бездействие на служители на ответното дружество, които въпреки сигнали за наличие
на опасни проводници, не предприели никакви действия за обезопасяването на същите
и вследствие бездействието при осъществяване на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, настъпила смъртта на тяхната
родственица.
За установяване отговорността на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и нейния
размер по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са свидетелски
показания и заключения на СТЕ.
В с.з. на 30.07.20 г. пред ВрОС е разпитан свидетеля С. Д. А., кмет на с.
Михайлово. Той е посочил, че знае, че седмица преди инцидента служители на ЧЕЗ
рязали клони и дървета на същото място. Често се случвало в селото да няма ток и да
идват аварийни екипи.Това се случвало най-вече след дъждове и бури. Не знае в селото
да е имало кражба на ел. проводници
В с. з. проведено на 30.07.20 г. пред ВрОС са разпитани свидетелите Д. Г. Й. и
Л. А. Л. служители на ответника. И двамата си спомнят за инцидент през лятото на
2018 г. с починала жена в село Михайлово. В деня на инцидента свидетелите (първият,
от които е ръководител Районно - оперативен център гр. Козлодуй към дирекция
"Експлоатация и поддържане" при ответното дружество, а вторият свидетел е експерт
по "здравословни и безопасни условия на труда" при ответника), получили обаждане
от дежурния диспечер за пострадала жена в село Михайлово, който им съобщил и
точния адрес на инцидента. Незабавно бил изпратен най-близкия авариен екип за да се
предприемат мерки за обезопасяване на мястото. Свидетелите не отишли незабавно на
мястото на инцидента, тъй като не разполагали с транспорт, но поддържали
непрекъсната връзка с аварийния екип. Колегите от екипа ги уведомили, че са
изключили от трафопоста захранването на ел. мрежа в района на инцидента в село
Михайлово и че на място има полиция. Около два часа след уведомяването им, двамата
свидетели отшили на мястото на инцидента в с. Михайлово. Когато отишли
пострадалата жена вече я нямало, тялото й било вдигнато от медицинските органи.
След оттеглянето на органите на полицията, двамата свидетели огледали състоянието
на ел. мрежа "ниско напрежение". Свидетелите видели два скъсани проводника от
мрежата "ниско напрежение", които висяли от два съседни стълба към земята.
Свидетелите не си спомнят на какво разстояние от земята висели проводниците. Те
4
били медни, неизолирани. Свидетелите се спомнят, че било мокро, тоест скоро е валял
дъжд, а хората наоколо коментирали, че пострадалата М. събирала охлюви. Свидетелят
Д. Й. твърди, че скъсаните проводници били неизолирани проводници и са част от
мрежата "ниско напрежение", а отклоненията от ел. таблото до съответния частен имот
били изолирани. Инцидентът се случил пред необитаема къща, като свидетелят Й. не е
сигурен дали е имало срязано отклонение към необитаемата къща. Свидетелят Л. си
спомня, че дните преди инцидента били с бури и валежи и на мястото имало локви.
Свидетелите отишли в трафопоста, който обслужвал ел. мрежата на инцидента. Ел.
захранването били изключено от изпратения от тях авариен екип. Според свидетелите,
трите предпазителя в трафопоста, които са защитната апаратура на ел. мрежата на
инцидента и следва да защитават ел. мрежата от претоварване и от трайни къси
съединения, възникнали по някакви причини (силен вятър, гръмотевици, намеса на
трети лица и т. н.) били здрави. Ролята на предпазителите била в случай на трайни къси
съединения да изгорят, при което по ел. мрежата "ниско напрежения" да не протича
електричество. Прекъсвачите /защитните апарати/ в трафопоста били с мощност 200
ампера и били здрави. Свидетелите предполагат, че предпазителите не са изключили,
тоест не са задействали, тъй като достигналия до тях ток не е бил с достатъчна
стойност, за да реагират. Имало късо съединение, което не било трайно и времето не е
било достатъчно за изключване на предпазителя. В изготвения от тях протокол
свидетелите отразили, че вероятната причина за инцидента е късо
съединение. Свидетелят Й. е посочил още, че е допустимо снаждане на скъсани
проводници чрез механично усукване и това се практикува.
Пред въззивната инстанция е разпитан повторно свидетеля Д. Г. Й.. Той е
посочил, че работи като ръководител на район „Оперативен център“ Козлодуй от 2001
г. В периода 2006 г. – 2018 г. на шест от деветте трафопоста в с. Михайлово мрежата е
подменена на 100%, а на останалите три трафопоста са правени частични ремонти.
Изнасяни са табла на клиенти по мрежата. Извършвани са текущи ремонти, правени са
текущи обходи и огледи на съоръженията на една година, а на трафопостовете два
пъти годишно. За 2018 г. няма ремонт, отстранявани са само аварии. Преди 2018 г. на
конкретния трафопост са правени частични ремонти. Ремонтите се правели на база
обходните листове, броя на авариите, броя на жалбите на клиенти. За с. Михайлово
при обходите от 2017 г. – 2018 г. не е била установена нужда от ремонт. Приоритет при
ремонтите имала аварийността и годността на мрежата. Според свидетеля
проводникът е годен за експлоатация дори да има снадки чрез просто привързване.
Знае, че в с. Михайлово има много аварии, ежедневно има аварии. Те са отстраняване
своевременно.
От справка на Национален институт по метрология и хидрология, филиал гр.
Плевен, хидрометеорологична обсерватория гр. Враца, изх. № 198/09.11.18 г., е видно,
че най-близката до село Михайлово валежомерна станция е в село Хайредин, а най-
близката станция която измерва скоростта на вятъра е в гр. Оряхово. За периода от
01.06.18 г. до 07.07.18 г. в района на гр. Оряхово са регистрирани 4 дни със силен вятър
и измерена скорост над 15 м/сек. – 22.06 - 24 м/сек; 23.06. - 20 м/сек.; 26.06 - 20 м/сек. и
01.07.18 г. - 20 м/сек. А в дните 04.06.18 г.; 13.06.18 г.; 15.06.18 г. е имало
гръмотевични бури и дъжд.
Според представената от ответника справка за подадени сигнали, се
установява, че на 04.07.18 г. е получен сигнал от кмета на село Михайлово, че има
скъсан ел. проводник в селото на ул. "Д. Благоев", в резултат на което е загинала жена
и има молба за спешно обезопасяване. Преди това, при ответника има постъпили и
5
други сигнали през м. юни 2018 г. за различни проблеми по мрежата "ниско
напрежение" в село Михайлово.
По делото са приети три специализирани съдебно технически експертизи -
първите две единични, изготвени от вещите лица Г. В. К. и И. А. А., а третата тройна,
изготвена от вещи лица А. Д. Ц., електроинженер, специалност електроснабдяване и
електрообзавеждане; Т. И. В., електроинженер, специалност ел. машини и апарати и Ц.
Г. Ц. електроинженер специалност ел. снабдяване на промишлени предприятия.
В първоначалната и повторна единични СТЕ, изслушани пред ВрОС вещите
лица са дали заключение, че нормативно необходимите изисквания относно
профилактичните обходи и ремонтни дейности в задължителния им обем и времеви
интервали са изпълнени от персонала на ответника. Такива са правени на 16.01.2018 г.
и на 19.02.2018 г. през процесната година.
В приетата тройна техническа експертиза, която настоящият състав намира за
по-добре обоснована и компетентно дадена, вещите лица, след оглед на място, са
посочили, че електропроводната мрежа "ниско напрежение" в село Михайлово, на
мястото на инцидента до стълб № 5, е изпълнена от медни, неизолирани проводници.
Въздушната мрежа от проводници в този участък е изградена 60-70-те години на 20
век. От огледния протокол изготвен от разследващия полицай през 2018 г., било
невъзможно да се прецени, от къде точно са изрязани и иззети ел. проводниците - от
проводниците между два стълба или от отклонението към консуматор. Но след
запознаване със свидетелските показания на служителите на ответното дружество,
вещите лица приемат, че са се скъсали ел. проводници, съответно са иззети проводници
от мрежата "ниско напрежение" между два стълба – стълб 5.2 и 5.3 в село Михайлово.
Като се съобразят данните по делото за метеорологичните условия в региона /скорост
на вятъра 20-24 м/сек./ в период близък до дата на инцидента, при изчислена скорост
на вятъра за оразмеряване на проводниците 15-18 м/сек според чл. 453 от Наредба №
3/04 г. за УЕУЕЛ, според експертите е възможно атмосферните условия да са
предизвикали късо съединение и скъсване на проводниците. В с. з. вещите лица
обясняват че от силния вятър се получава люлеене на проводниците, те се допират,
получават се електрически дъги и къси съединения, а от късите съединения се
получава ел. дъга, проводника се разтопява и се къса. Според експертите, в трафопоста,
който обслужва съответната част от мрежата "ниско напрежение" на мястото на
инцидента в село Михайлово, са монтирани предпазители /защитни механизми/, които
имат за цел, при случай като процесния, тоест при получаване на късо съединение и
скъсване на въздушен проводник, да прекъснат напрежението в мрежата, което
означава да не тече електричество в съответния защитен клон до стълб № 5.
В заключението на експертите подробно е мотивиран извод, че защитната
апаратура /прекъсвачи/ монтирана в трафопоста не е задействала, тъй като не е
получила нужната степен електрическо дразнение. А причината за това, е че сечението
на проводниците от въздушната електропроводна линия "ниско напрежение" в село
Михайлово на мястото на инцидента, измерено от вещите лица с шублер и след
приложение на съответната формула, е по-малко от нормативно установеното в чл.
832, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/04 г. за УЕУЕЛ. В отговора на въпрос №2 са посочили,
че за участъка, в който е станала злополуката, номиналният ток на стопяемата вложка
на предпазителя е била 200 А, поставена на основа 250 А. Разклонението на ВЛ, където
е станала злополуката, е изпълнено с медни проводници със сечение 3.14 кв.мм, 3.46
кв.мм., 3.80 кв.мм. и 706 кв.мм, при това след следи от ерозия от електрически дъги и
бандажни връзки по тях, не може да бъде защитено от монтираните предпазители със
6
стопяема вложка с номинален ток 200 А. В отговора на въпрос № 4 е посочено, че
защитната апаратура не съответства на изискванията на чл. 822 и чл. 828 от Наредба №
3 за УЕУЕЛ. Нарушен е и чл. 832, ал. 1, т. 2 от посочената Наредба относно сечението
на проводниците. В отговора на въпрос № 8 е дадено мнение, че при текущото
поддържане на разклонението от стълб 5 не е преценено, че при сечението на така
монтираните голи проводници, при късо съединение между тях, няма да задейства
предпазителя в трафопоста. В тази връзка, в отговора на въпрос № 10 от заключението,
стр. 499 от том 2, експертите правят извода, че ако ел. мрежа в процесния участък е
изградена при спазване изискванията на цитираната Наредба № 3/04 г., при възникване
на късо съединение по някаква причина, би следвало защитната апаратура
/предпазител/ да изключи повредения участък, при което по проводниците няма да има
напрежение. В отговора на въпрос № 11 експертите са отговорили, че служители на
ответника /ел. монтьори/ са извършвали редовно обходи на ел. съоръженията в село
Михайлово, като те имат задължения при огледа да констатират само евентуални
повреди на въздушната ел. мрежа и предпазителите, но не и дали те са правилно
избрани и монтирани.
Според експертите, поддържането на въздушните електропроводи не се състои
само в извършване на огледи и аварийни ремонти. Съществува нормативно изискване
да се извършват и основни ремонти залегнало в Наредба № 9/04 г. за техническата
експлоатация на електрически централи мрежи. В т. 3.10 от заключението е посочено,
че съгласно чл. 774, ал. 3 от цитираната наредба № 9/04 г., основните ремонти на
въздушните електропроводи се извършват в зависимост от техническото им състояние,
условията на работа, появата на екстремни природни условия и др., в срокове
определени от местни инструкции, но най-малко веднъж на 12 години. Вещите лица не
са намерили данни, кога е извършван основен ремонт на въздушната линия в село
Михайлово. С оглед нормативните изисквания, според вещите лица, ответното
дружество е следвало най-малко на 12 години да прави основен ремонт на ел. мрежата,
при което да констатира, че има несъответствие в участъка на село Михайлово на
въздушната мрежа "ниско напрежение" и монтираната в съответния трафопост
защитна апаратура /прекъсвачи/, която има за задача да я защити и при евентуално
възникване на късо съединение в мрежата, което може да се случи по най-различни
причини, прекъсвачите следа да задействат и да изключат протичането на
електричество.
В с. з. на 18.02.21 г., експертите обясняват, че по принцип с течение на
годините намалява якостта на проводниците. Същите /проводниците/, които вещите
лица са огледали в следствието били стари, без експертите да могат да посочат
конкретен период от време. В съвремието се прилагал т. н. усукан кабел, който има
стоманена нишка и възможността да се случи инцидент като процесния бил
минимален. Към момента, според вещите лица, в участъка на инцидента в село
Михайлово, въздушната ел. мрежа е сменена именно с такъв усукан кабел.
В посоченото съдебно заседание, експертите твърдят, че към момента на
изграждане на мрежата пред 60-70 години на миналия век, посочените по-горе наредби
не са съществували. Тогава техническите изисквания са били заложени в наредби
одобрени от Асоциация Енергетика, но експертите не са могли да ги издирят, за да
знаят дали тогава е имало изискване към сечението на проводниците. В периода 1980 г.
2004 г. е действал Правилник за устройство на електрическите уредби и там
изискването за сечение на проводници като процесните са идентични с тези по сега
действащата наредба №3/04 г. УЕУЕЛ.
7
Вещите лица са посочили още, че при направения от тях оглед от четири броя
медни проводници без изолация е имало множество пръски от разтопен метал, ерозия
от дъга при късо съединение и изтъняване. Наличието на множество къси съединения
по проводниците е индикатор за технически проблеми в конкретния участък от
мрежата „ниско напрежение“. Ерозията от дъги и късо съединение довеждат до
изтъняване на проводниците в определени части от тях и отслабване на механичната
им якост.
Вещите лица са пояснили още, че в резултат на силен вятър и предизвикано
люлеене на проводниците, съответно – тяхното допиране, при условия на намалено в
участъка сечение на проводниците, контактните съпротивления на направените
бандажи за свързване на проводниците (чрез усукване) вместо клеми (посочени в
чл.459 от Наредба № 3 з УЕУЕЛ, контактните съпротивления на контактните
съединения в разпределителното устройство на трафопоста, то полученият ток на късо
съединение не е могъл да достигне граничния ток на предпазителя, съответно
минималния стопяващ ток на предпазителя, проводниците са прегрели от тока на късо
съединение и са се скъсали.
Наличието на скъсан неизолиран проводник върху земната повърхност създава
опасност за хората при доближаване на по-малко от 0.60 м.
Вещите лица са изяснили още, че при прекъсване на проводник от
електроразпределителната мрежа „ниско напрежение“ с директно заземена неутрала
няма възможност с конвенционална апаратура да се осъществи контрол на състоянието
на мрежата.
Пред въззивната инстанция е изслушано заключение на СЕЕ, изготвено от
вещото лице инж. И. А. А. по въпроси на ответника. Той е посочил, че използваният
вид проводници на мястото на инцидента са допустими за използване. Въздушната
мрежа на трафопост клон 1 е ремонтирана в периода 2006 г. – 2018 г., като
включително са сменяни проводниците, но вещото лице не може да каже точно кога. В
съдебно заседание е заявил, че според записаното от ЧЕЗ в процесното отклонение 5 са
сменени всички проводници. В протокола на ЧЕЗ пишело, че всичко необходимо е
ремонтирано, но не пишело конкретно посоченото отклонение да е ремонтирано.
Посочил е, че предпазителят 200А в трафопоста е монтиран за необходимата
мощност на целия клон 1, консумирана от 22 селски домакинства.Предпазителят пази
мрежата от претоварване, но той не може да изключи ако късото съединение е
моментно, а не трайно.
В съдебно заседание е пояснил още, че при буря и силен вятър проводниците се
допират и то нееднократно. Не може да се скъсат от едно допиране, тъй като то е
моментно. Трябва да има многократни последователни къси съединения, за да се
скъсат проводниците.
Във връзка с търпените от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната
родственица по делото са разпитани двама свидетели. Разпитаният в с. з. проведено на
12.03.20 г. свидетел К. П. К. е зет на покойната Р., съпруг на дъщеря й К.К., ищца в
производството и баща на малолетния ищец М.К.. Той и жена му живеят в с. Галиче,
тъща му в с. Михайлово. Тя отишла там при своите родители след като се разделила с
втория си мъж. Тъщата идвала у тях на рождените дни на децата и стояла по 2-3 дни.
Помагала им, когато се родили децата и тогава стояла около седмица. Съсед на
свидетеля бил неговият шурей, като Р. помагала и на него за децата по седмица, десет
дни. Идвала и за рождени дни на децата на шурея. Те с жена му ходели веднъж
8
месечно при тъща му в с. Михайлово за около ден. М.Г. била женена в с. Гложене и Р.
ходела там по-често, защото мъжът на М. пътувал в чужбина и Р. помагала с
отглеждането на детето. Всички дъщери, зетьове, деца, внуци на Р. се почувствали зле
след нейната смърт. Тя им липсвала. Много тъгувала и дъщеря й К., която живеела в с.
Портитовци. Р. била женена втори път в Портитовци и ходела там. Ищците К., Д. и Б.
били от този втори брак. Към момента на смъртта й децата от втория брак били
навършили пълнолетие. Р. има внуци от дъщеря си К.. Д. и Б. си живеят самостоятелно
в с. Портитовци. Една година преди да отиде в с. Михайлово, Р. живеела при сина си Г.
в София, там работела. Тя била добра жена и била в добри отношения с всичките си
деца и внуци.
В съдебно заседание проведено на 15.10.20 г. е разпитан свидетеля С. Р. Б.,
който живее в село Галиче и бил съсед на покойната Р., докато живеела в селото, около
10 години, когато се родили децата й Г., К. и М.. Той е посочил, че мъжът й се казвал
М.. В село Галиче живеели децата й Г. и К., а М. в с. Гложене. После Г. заминал за
София. Свидетелят знае от децата на Р., че тя им е помагала при отглеждане на
внуците си. Като всички деца, които обичат майка си, децата на покойната тежко
понесли смъртта й. Всички деца били пълнолетни и имали свои деца. Р. заживяла с
друг мъж в село Портитовци, близо до Бойчиновци и родила още три деца, но за
отношенията с тези деца, свидетелят няма впечатления. Знае от децата в село Галиче,
че поддържали връзка с тези от село Портитовци.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 88 от Закона за Енергетиката (ЗЕ) разпределението на електрическа
енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от
оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на
обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа
енергия за съответната територия.
Съгласно чл. 89, т. 4 ЗЕ за лицензионната територия, обхваната от
електроразпределителната мрежа, операторът на електроразпределителната мрежа
осигурява поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията
и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания.
Според чл. 83, ал. 1 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в наредби и правила, каквито са
и НАРЕДБА № 9 от 9.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически
централи и мрежи (Наредба № 9 за ТЕЕЦМ) и НАРЕДБА № 3 от 9.06.2004 г. за
устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (Наредба № 3 за
УЕУЕЛ).
Според чл. 109 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ при експлоатацията на обектите се
организира постоянен и периодичен технически контрол за състоянието на
енергийните уредби и мрежи.
Съгласно чл. 767 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ при експлоатацията на въздушни
електропроводи се извършват: 1. техническо обслужване (текущо поддържане) с
работи за предотвратяване преждевременното износване на въздушни електропроводи
(ВЕ) като профилактични огледи, проверки, измервания, отстраняване на повреди и
неизправности; 2. основни ремонти с изпълнение на комплекс от мероприятия,
насочени към възстановяване или подобряване на първоначалните експлоатационни
характеристики на ВЕ, като цяло или на отделни елементи от тях.
9
Съгласно чл. 770 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ периодични огледи и обходи на ВЕ
се извършват в сроковете, определени с вътрешна инструкция, най-малко веднъж
годишно. Извънредни огледи и обходи на ВЕ или на отделни участъци от тях се
извършват по разпореждане в случаите на: 1. природни или стихийни бедствия в даден
район от трасето на ВЕ; 2. автоматично изключване на ВЕ от защита - за откриване
мястото на повредата; 3. успешни повторни включвания на ВЕ, ако е необходимо.
Огледи на проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение 110 kV и по-
високо за установяване състоянието на проводниците, мълниезащитните въжета,
арматурата, клемите и болтовете по конструкцията на стълбовете на определени по
избор участъци се извършват най-малко веднъж на 6 години. Огледи на
проводниковата част (върхови огледи) на ВЕ с напрежение до 20 kV включително се
извършват само при необходимост.
Съгласно чл. 115 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ забранява се експлоатацията на
енергийни уредби с аварийноопасни дефекти, открити при извършване на технически
контрол, а също така и с нарушени срокове на техническо освидетелстване.
Според настоящия съдебен състав, при съвкупна преценка на събраните
доказателства и посочената правна уредба на задълженията на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД по експлоатация и поддържане на електроразпределителната мрежа се
установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 ЗЗД, което ангажира
обективната гаранционна отговорност на ответното дружество.
Пред първата инстанция е установено и между страните не е спорно, че
родственицата на ищците Р. М. е починала на 04.07.2018 г. в с. Михайлово, област
Враца вследствие протичане на ток през тялото й, като последното обстоятелство е
установено посредством изслушана по делото СМЕ. Не е спорно още, че протичането
на ток през тялото на Р. М. е станало при допиране до скъсани неизолирани
проводници от уличната електроразпределителна мрежа.
Установено е още и не е спорно по делото, че именно „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД е лицензираният оператор на електроразпределителната мрежа в с.
Михайлово, област Враца, поради което задълженията по експлоатация и поддръжка на
електроразпределителните мрежи в с. Михайлово е на това дружество.
По делото се установява от събраните писмени доказателства, заключения на
вещи лица и свидетелски показания, че „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е
изпълнявало нормативноустановените си минимални задължения за контрол върху
електроразпределителната мрежа, като е извършвало основан ремонт веднъж на 12
години, а обходи и огледи веднъж годишно. Установява се още от заключението на
тройната СТЕ, че дружеството не е имало как с конвенционална апаратура
дистанционно да контролира целостта на проводниците в с. Михайлово.
Въпреки това, при установените факти, настоящият състав намира, че макар
служителите на ответното дружество да са изпълнявали минималните
нормативноустановени изисквания за контрол и поддръжка на мрежата, спазването на
тези минимални изисквания не са били достатъчни за поддръжката й в съответствие с
техническите изисквания, при положение, че мрежата в с. Михайлово е стара,
изградена през 60-70-те години на миналия век. Установява се противоправно
бездействие на служители на ответното дружество, натоварени с контрол и поддръжка
на мрежата най-малко в две насоки, а именно: На първо място, макар мрежата в с.
Михайлово да е стара и изградена през 60-те и 70-те години на миналия век, поради
което, предвид § 3 от ПЗР на Наредба № 3 за УЕУЕЛ същата да не е приложима по
10
отношение техническите изисквания в нея към устройството на тази мрежа, съотв.,
изискването на чл. 457, ал. 2 от Наредбата за минимално сечение на проводниците от
10 кв. мм. да не е приложимо и формално установените от вещите лица по тройната
ССЕ сечения под 10 кв.мм. на скъсаните проводници да са допустими, то в нарушение
на техническите изисквания в обслужващия района на процесния инцидент трафопост
е предвидена защита – прекъсвач 200А, който според вещите лица от тройната СТЕ не
може да изпълни функциите си при моментно късо съединение да прекъсне
захранването, тъй като малкото сечение на проводниците не може да осигури
достатъчна сила на тока, която да задейства прекъсвача. Това техническо
несъответствие, особено при положение, че процесните проводници са неизолирани,
т.е., късите съединения при тях вследствие допирането им при силен вятър са чести,
създава опасност от аварийна ситуация, предвид нагарянето и изтъняването им при
тези къси съединения и води до нарушение на чл. 115 от Наредба № 9, която норма не
допуска експлоатацията на енергийни уредби с аварийноопасни дефекти.
На следващо място, нарушено е изискването за извънредни огледи на
проводниците по чл. 770 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ. След като вещите лица от
тройната СТЕ са констатирали следи от волтови дъги от късо съединение и множество
стопилки от такива къси съединения по четирите скъсани кабела от мястото на
инцидента и тяхното изтъняване от една страна, а от друга тези кабели са скъсани, като
изслушан пред настоящата инстанция вещото лице инж. А. е заявил, че скъсване от
късо съединение поради допиране на кабелите поради вятър не е възможно от едно
късо съединение, тъй като то е моментно, а е следствие от множество къси съединения,
то това означава, че и контролиращите мрежата лица е следвало при знание за
посоченото състояние на проводниците (доколкото същите вече са се късали и по-рано
и са били снаждани чрез усукване), да правят огледи след всеки силен вятър (както ги
задължава чл. 770, т. 1 от Наредба № 9) и съответно да препоръчат в обходния си
протокол подмяна на дефектиралите проводници. Състоянието на проводниците е
обосновавало изискуемата се от чл. 770, ал. 4 от Наредба № 9 за ТЕЕЦМ необходимост
за огледи. Като не са го направили, служителите на ответника отново са допуснали
нарушение на забраната на чл. 115 от Наредба № 9 за експлоатация на мрежа с
проводници, които са с аварийноопасни дефекти.
Освен това, липсата на своевременен извънреден оглед на проводниците след
01.07.2018 г., когато се установява от метеорологичната справка, че е имало вятър със
скорост над 20м./сек., е възпрепятствало своевременното установяване на
прекъснатите проводници и незабавната им подмяната.
Следователно, установява се по делото, че служители на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД не са изпълнили задълженията си да контролират и поддържат
електроразпределителната мрежа, така че същите да бъдат в съответствие с
техническите изисквания по всяко време, въведени включително с оглед безопасното
им използване, като са допуснали посоченото бездействие.
Несъмнено в причинна връзка с това бездействие се е стигнало до скъсване на
кабели от уличната мрежа „ниско напрежение“ и падането им на земята, което е риск
за здравето и живота на преминаващи хора, като в същото време електрическия ток не
е бил прекъснат от предпазителя в трафопоста, като посоченото бездействие е довело и
до несвоевременното откриване и отстраняване на така настъпилата авария. Именно в
причинна връзка с така авариралата мрежа и несвоевременното установяване и
отстраняване на аварията е настъпила смъртта на Р. М., която е починала вследствие
допиране до скъсаните проводници, по които е продължавал да тече ток и от
11
преминаване на този ток през тялото й.
Не е спорно между страните, а и това се установява от събраните писмени
доказателства, че ищците са съответно майка и баща, деца и внуци на починалата Р. М..
Установява се от свидетелските показания, че всички те са поддържали добри
отношения със своята родственица, както и че нейната преждевременна смърт дълбоко
ги е наскърбила, като те са претърпели морални болки и страдания в тази връзка.
По отношение материалната легитимация на ищците да търсят обезщетение за
така претърпените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав намира
следното:
Причиняването на смърт носи белезите на граждански деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД и поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица, които поради
близката си родствена или житейска връзка с починалия търпят вследствие на загубата
му неблагоприятни последици, дефинирани от закона като имуществени и
неимуществени вреди. Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от
Пленума на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и с
тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК. В
цитираните постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в
полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично предопределени
родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни връзки
действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или неимуществени
вреди от неговата загуба. Такива лица на първо място са съпругът, низходящите и
възходящите. По отношение на възходящите от втора степен, каквито са бабата и
дядото в посоченото Тълкувателно решение е прието, че особено близка привързаност
може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.
В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В
тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната
връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между
починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за
неимуществени вреди. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между
бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото
поради различни причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в
чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др.), а за връзката между братята
и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
12
родителите за работа в чужбина (така решение № 17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г.
на ВКС, II т. о., решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.)
Съобразно посоченото, майката на Р. М. - К. К. Р. и децата на Р. М. – Г. М. Г.,
М. М. Г., К. М. Г., Б. Р. К., Д. Р. К. и К.М. К.а имат право на обезщетение по силата на
близката си родствена връзка с починалата.
Внуците на Р. М. – И. К. М., С. Г. М., М. Г. М., Д. К. А. и М. К. П. не са
доказали извънредни обстоятелства, които да са направили връзката им с тяхната баба
изключителна, нито пък извънмерни страдания от нейната смърт. От свидетелските
показания се установява само, че бабата Р. е помагала на родителите им в
отглеждането на внуците. Липсват каквито и да са доказателства за отношенията
внуци-баба. Няма основания за съмнение, че внуците са обичали своята баба, както и
че са били натъжени от нейната смърт и тя ще им липсва в бъдеще, но това не е
достатъчно, за да обоснове тяхно право да получат обезщетение за неимуществени
вреди. Защото, както бе посочено, при роднинската връзка внук-баба обичайните
отношения на любов и помощ между тях не са достатъчни, за да възникне право на
обезщетение на внуците за смъртта на тяхната баба. Ето защо исковете на внуците са
изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди, дължим се на майката и
децата на Р. М. се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в
Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при причиняването на
смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат,
както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко
дело. Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в
създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д.
№ 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012
г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на
настъпилите в резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка
на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни
факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а
като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането.
В случая се установява, че към момента на смъртта на Р. нейните деца са били
пълнолетни и са живеели отделно, в други населени места със свои семейства.
Свидетелите установяват, че въпреки това те са поддържали добри отношения със
своята майка, тя ги е посещавала и им е помагала за отглеждането на децата, децата
също понякога са я посещавали. Липсват доказателства за извънмерно близки
отношения или необичайни по интензитет страдания, обосноваващи по-голямо от
обичайното за периода обезщетение. Като се вземат обичайните добри отношения и
любов между майка и деца, макар и пълнолетни (между 19 и 34 години) и със свои
семейства, както и обстоятелството, че смъртта на майката е тежък удар за всеки; че
смъртта на Р. е била неочаквана и преждевременна (същата е била едва на 50 години);
13
а от друга страна, че децата й имат свои семейства и деца, както и, че имат подкрепата
на останалите братя и сестри; като се съобразят и икономическите условия към 2018 г.
и се приложи принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че
обезщетение от по 70 000 лева за ищците Г. М. Г., М. М. Г., К. М. Г., Б. Р. К., Д. Р. К. и
К.М. К.а е достатъчно, за да обезщети страданията, причинени от смъртта на тяхната
майка. Ето защо е неоснователна жалбата им с оплаквания, че първоинстанционният
съд е определил занижени обезщетения. Неоснователна е и въззивната жалба на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД с оплаквания за прекомерност на посоченото
обезщетение.
По отношение обезщетението, дължимо се на майката на Р. – К.Р., настоящият
състав намира, че е основателно оплакването й, че първата инстанция е определила
занижено обезщетение в размер на 40 000 лева. Вярно е, че по делото не са събрани
никакви доказателства за конкретните отношения между Р. и майка й Ката, освен че Р.
е живеела с майка си и баща си след като се е разделила с втория си съпруг. Няма
обаче и доказателства, които да опровергават обичайно топлите отношения на любов и
подкрепа между майка и дъщеря, особено когато те живеят заедно, както и опората,
която дъщерята представлява за своята възрастна майка. Следва обаче да се съобрази,
че Ката има и двама сина (видно от представеното удостоверение за родствени
връзки), на чиято помощ и подкрепа също може да разчита. Предвид това, както и при
съобразяване на икономическите условия през 2018 г., и при приложение принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че справедливото обезщетение за К.Р.
също е 70 000 лева, които й се дължат ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 04.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Неоснователно е оплакването на “ЧЕЗ Разпределение България“ АД, че
първоинстанционният съд неправилно не обсъдил направеното от него възражение за
прихващане, защото било направено едва с писмените му бележки пред ВрОС.
Правонамаляващи възражения ответникът може да прави в срока за отговор на
исковата молба (чл. 133 ГПК) и ако не стори това, същите се преклудират. Ако са
налице основания този срок да бъде продължен при условията на чл. 147 ГПК, то
тогава най-късният момент, в който възражението за принос може да бъде направено е
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Ето защо направеното с
писмените бележки, депозирани след приключване на съдебното дирене, възражение за
принос е преклудирано и не подлежи на разглеждане.
Поради частично несъвпадане в крайните изводи на втората инстанция и тези на
ВРОС, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът
на К.Р. е отхвърлен за сума над 40 000 лева до 70 000 лева и на същата следва да бъдат
присъдени още 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
04.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено (освен по иска на Е.К., в която част
решението следва да бъде обезсилена, а производството прекратено.)
По частната жалба.
С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на адв. Й. Д.
11 530 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока за обжалване на решението, на 23.03.2021 г. адв. Д. е депозирал молба
по чл. 248, ал. 1 ГПК с твърдения, че съдът неправилно е определил минималното
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете и че при правилно
определяне на същото му се дължат общо 15 283.26 лева или следва да му бъдат
14
присъдени още 3 753.26 лева.
ОС - Враца е оставил молбата за изменение на решението в частта за разноските
на адв. Д. без уважение, като е посочил, че при съобразяване на общия материален
интерес по делото му се дължи именно присъдения размер на адвокатско
възнаграждение.
Адв. Д. е депозирал частна жалба в срока по чл. 275 ГПК.
Същата е допустима, а по същество – основателна, предвид следното:
При съобразяване на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение
при иск с цена 120 000 лева (исковете на К. и Е.) е 3 930 лева, а при 150 000 лева
(исковете на децата на Р.)– 4 530 лева. Исковете на родителите на Р. са уважени за по
40 000 лева (33.33%) или за всеки от тях на адв. Д. се дължат по 1309.87 лева. Исковете
на децата са уважени за по 70 000 лева (46.67%) или по тях му се дължат шест по
2 114.15 лева. Общо 15 304.65 лева. Адв. Д. е изчислил втория процент без закръгление
нагоре на 46.66%, от където идва и малката разлика с изчисленото от съда. Частната му
жалба е изцяло основателна, като определението на ОС - Враца от 18.05.2021 г. следва
да бъде отменено и вместо него първоинстанционното решение следва да бъде
изменено в частта за разноските, като на адв. Д. следва да бъдат присъдени поисканите
3 753.26 лева.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски в настоящото производство има всяка страна съобразно защитения
материален интерес.
Ищците не са направили разноски, тъй като са освободени от държавна такса и
разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Те обаче са били защитавани безплатно от адв.
Д., на когото следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по 2 114.15 лева за
всяко от децата на починалата Р. (при защитен интерес от 70 000 лева от 150 000 лева)
и 2 292.37 лева по жалбата на К.Р. при защитени 70 000 лева (от 120 000 лева). Общо
му се дължат 14 977.28 лева.
На ответника не се дължи държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатски
хонорар по въззивната му жалба, тъй като никаква част от нея не е уважена. Доказан е
адвокатски хонорар по отговора на въззивната жалба на ищците в размер на 18 240
лева, от които му се дължат 12 525.41 лева от ищците.
Ответникът следва да заплати допълнителна държавна такса по сметка на САС –
600 лева, а по сметка на ВрОС – 1200 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на
адв. Д. се присъжда адвокатско възнаграждение пред ВРОС (след изменението с
определението по чл. 248, ал. 3 ГПК) над 14 777.28 лева до 15 283.26 лева.
На ответника следва да се платят за първата инстанция разноски в размер на още
1168.45 лева.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 18.05.2021 г. по гр.д. № 365/2019 г. на ОС – Враца и вместо
15
него постановява: ИЗМЕНЯ решение № 260068/08.03.2021 г. на ОС – Враца по гр.д. №
365/2019 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“
АД да заплати на адв. Й. Г. Д. още 3 753.26 лева – адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 2242/2021 г. по описа на САС, 1 състав в частта му по
въззивната жалба на Е. М. К., като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА решение № 260068/08.03.2021 г. на ОС – Враца по гр.д. №
365/2019 г. в частта, с която е осъдено „ЧЕЗ Разпределени България“ АД да заплати на
Е. М. К., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД 40 000 лева, обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Р. М., починала вследствие
на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., заедно със законната лихва
върху главницата от 04.07.2018 г. до окончателното й изплащане, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 260068/08.03.2021 г. на ОС – Враца по гр.д. № 365/2019 г.
в частта, с която е отхвърлен иска на К. К. Р., на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД
против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за заплащане на обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Р. М., починала
вследствие на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., за сума над 40 000
лева до 70 000 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, да заплати
на К. К. Р., ЕГН ********** допълнително към присъденото й от ВрОС обезщетение
за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Р. М., починала
вследствие на инцидент в с. Михайлово, обл. Враца на 04.07.2018 г., още 30 000 лева,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260068/08.03.2021 г. на ОС – Враца по гр.д. № 365/2019 г.
в частта, в която на адв. Й. Д. е присъдено адвокатско възнаграждение над 14 777.28
лева до 15 283.26 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260068/08.03.2021 г. на ОС – Враца по гр.д. №
365/2019 г. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, да заплати
на адв. Й. Г. Д. сумата 14 977.28 лева – адвокатско възнаграждение пред САС,
определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, да заплати в
бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса по сметка на САС – 600
лева, а по сметка на ВрОС – 1200 лева.
ОСЪЖДА ищците К. К. Р., ЕГН **********, Д. Р. К., ЕГН **********, Б. Р.
К., ЕГН **********, К. М. Г., ЕГН **********, К. М. К., ЕГН **********, И. К. М.,
ЕГН **********, М. М. Г., ЕГН **********, Д. К. А.а, ЕГН **********, Г. М. Г.,
ЕГН **********, М. Г. М., ЕГН ********** и С. Г. М., ЕГН ********** да заплатят
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ЕИК *********, сумата 12 525.41 лева –
разноски пред САС и сумата 1168.45 лева – допълнително разноски пред ОС - Враца.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника –
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
16
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, с
изключение на частта, с която се прекратява въззивното производство, в която част
същото подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17