Решение по дело №6146/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3934
Дата: 18 август 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20221110206146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3934
гр. София, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20221110206146 по описа за 2022
година
., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Е. П., с ЕГН – **********, с адрес /адрес/
срещу Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-018160 от 15.10.2020 г.,
издадено от Началник група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено като неправилно и незаконосъобразно. В представена по
делото писмена защита същият излага доводите си за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване
правото му на защита. В тази връзка се сочи, че процесното наказателно
постановление не съдържа всички реквизити по чл.57 от ЗАНН, доколкото в
него липсва описание на нарушението, датата и мястото на неговото
извършване, както и на обстоятелствата, при които е станало това.
1

Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не
релевира становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение бл.№ 831980 от
06.10.2020 г., съставен от В. Р. В. на длъжност мл.автоконтрольор при ОПП -
СДВР е установено, че на същата дата /06.10.2020 г./, около 05:20 часа в
гр.София по бул.“Кръстю Пастухов“ с посока на движение от бул.”Искърско
шосе“ към ул.”Иван Арабаджията“ жалб. Н. Е. П. управлявал лек автомобил
„П. 406” с рег.№ /хххххх/, собственост на А. В., като при извършената му
проверка същият отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство DRUG TEST 5000 №
007. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 093098
за ВМА.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно
постановление № 20-4332-018160 от 15.10.2020 г. на Началник група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства - показанията на
свидетелите В. Р. В. и Н. И. И., които съдът кридитира като последователни,
логични и непротиворечиви, както и от писмените доказателства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК.
2

При така установената фактическа обстановка съдът намира за
установено от правно страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв. Изключение от посоченото правило не е предвидено
за нито една категория водачи.
Съдът намира, че от показанията на свидетелите В. Р. В. и Н. И. И.,
както и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се
установява, че жалб. Н. Е. П. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, а именно, че същият като водач на моторно превозно
средство е отказал да му бъде извършен тест с техническо средство DRUG
TEST 5000 за употреба на наркотични вещества или техните аналози.
Относно главния факт на доказване, съгласно вмененото на
жалбоподателя нарушение – управлението на МПС, показанията на
посочените свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, са
еднопосочни, взаимно допълващи се, последователни, логични и
непротиворечиви. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя,
доколкото в жалбата си, както и в писмената защита същият твърди
единствено, че са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на
производството.
За да е осъществено от обективна страна деянието по цитираната
разпоредба, е необходимо и достатъчно лицето да е водач на МПС и след като
е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на
3
наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена такава проверка.
Също така, за да е съставомерно деянието по посочения текст е необходимо и
достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употребата на наркотични вещества, независимо дали е проявил
желание да се подложи на медицинско изследване.
В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната
дата и час жалбоподателят е управлявал МПС. Безспорно се установява, че на
жалбоподателя му е било предложено да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, на което
жалбоподателят е отказал. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на
упойващи вещества с техническо средство, жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.
174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно
административно – наказващия орган е ангажирал административно -
наказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена глоба в предвидения от закона размер за този вид нарушение, а
именно глоба в размер от 2000,00 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 24 месеца, което съдът счита, че
отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното административно
нарушение. С оглед на това съдът намира, че административно - наказващият
орган правилно е приложил санкционната норма от ЗДвП, поради което
законосъобразно е наложил съответното наказание.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието
на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
постановлението. Актът за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат всички
реквизити съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като същевременно съдът
намери, че те са издадени от компетентен орган и в сроковете по ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че наказателното
4
постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В
случая НП съдържа ясно описание на всички елементи от състава на
нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му. По
никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице да
разбере в какво точно нарушение е обвинено и как да организира защита си.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-4332-
018160 от 15.10.2020 г., издадено от Началник група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя Н. Е. П., с ЕГН –
**********, с адрес /адрес/, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5