РЕШЕНИЕ
№ 153
03.07.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на десети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Павлина
Пенева, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 181 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 113/10.01.2020
г., подадена от ищците С.К.С. и Я.А.С. срещу Решение № 219/27.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 485/2019 г., с което Районен съд Б. е отхвърлил иска им
срещу „Уишбон“ ЕООД за признаване за установено, че те са носители на правото
на собственост в режим на СИО върху следния недвижим имот: ПИ с площ от *** дка
с идентификатор № 02508.51.447 по кадастралната карта на гр. Б., поради изтекла
в тяхна полза десетгодишна придобивна давност.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
съдебния акт.
Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът неправилно е основал
изводите си на решението, постановено по гр. д. 408/2015 г., тъй като те не са
били страна в производството. Влязлото в сила решение по това дело, с което искането
на ответника да се установи, че Община Б. не е собственик на процесния имот, е
било отхвърлено, не ги обвързва. За да защитят тезата си, се позовават на
императива на чл. 298, ал. 1 от ГПК.
Правят искане решението да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен. Претендират и разноски.
В съдебно заседание се явяват лично. Заявяват, че
поддържат въззивната си жалба.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от
въззиваемата страна. Пред въззивната инстанция не се явява лично и не изпраща
представител.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Производството пред Районен съд Б. е
образувано по иск (л. 2 до 6) на С.С. и Я.С. срещу „Уишбон“ ЕООД, с който искат
в отношенията им с дружеството да бъде признато за установено, че са
собственици в режим на СИО върху следния недвижим имот: ПИ с площ от *** дка с
идентификатор № 02508.51.447 по кадастралната карта на гр. Б., поради изтекла в
тяхна полза десетгодишна придобивна давност.
С исковата си молба са представили следните писмени
доказателства: удостоверение за наследници (л. 9 и 10); удостоверение за
сключен граждански брак (л. 11); нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот *** (л. 12 до 14); скица на поземлен имот № 15-554391-07.11.2017 г. (л.
15); протокол № 24-63 на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Б. (л. 16);
удостоверение за данъчна оценка (л. 17).
Съдът е изпратил на ответника преписи от исковата
молба, приложенията ѝ, както и от разпореждането по чл. 131 от ГПК, на
адреса посочен в ТР: гр. В., ***. След като на адреса не е бил установен
служител на дружеството и след телефонен разговор с търговския пълномощник (л.
42 до 44), книжата са изпратени на посочения от последния адрес: гр. С., ***.
Дружеството не е подало отговор в законоустановения срок.
Страните са получили преписи от определението за
насрочване на делото в съдебно заседание на 18.10.2019 г. и на 25.10.2019 г.
(л. 54 до 56).
Ищците са депозирали молба с вх. № 4930/04.12.2019 г.,
с която са направили искане да бъде постановено неприсъствено решение, с което
да се уважи претенцията им (л. 57).
От протокола на съдебното заседание (л. 58 и 59),
проведено на 04.12.2019 г., става ясно, че в съдебно заседание лично са се
явили ищците. Представител на „Уишбон“ ЕООД не се е явил в съдебно заседание. В
хода на съдебното дирене е разпитан свидетелят П. Б.. След разпита С.С. е
направил повторно искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, което
не е разгледано от Районен съд Б., а направо е даден ход на устните състезания.
На този етап ищците отново са направили искане за постановяване на
неприсъствено решение. С крайния си акт съдът е отхвърлил претенцията на
ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо, поради което
материалноправният спор не следва да бъде разглеждан по същество.
Основания за такъв извод черпим от изложеното дотук.
От протокола от съдебното заседание, а и от молба с вх. № 4930/04.12.2019 г.,
се установява, че ищците са направили своевременно искане за постановяване на
неприсъствено решение. Районният съд обаче не се е произнесъл искането им, а е
постановил решение по реда на общото исково производство.
След като ищците са упражнили процесуалното си право и
са поискали постановяване на неприсъствено решение, то за съда не съществува
възможност да го неглижира, а задължително трябва да се произнесе по искането,
като го уважи или отхвърли. Преценката на съда минава през проверка за наличието
на предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК, свързани с пасивното процесуално
поведение на ответника, както и тези по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Когато
констатира наличието им следва да се произнесе с неприсъствено решение, което
не се мотивира по същество, съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК. Във втория случай,
когато
констатира, че не е налице някоя от посочените предпоставки, съдът следва да
отхвърли искането с определение по чл. 239, ал. 3 от ГПК и да продължи
производството по делото.
Като е постановил решение по съществото на спора, вместо
да се произнесе по направеното искане от ищеца или с определение по чл. 239,
ал. 3 ГПК, или с решение по чл. 239, ал. 2 ГПК, решаващият съд е постановил
недопустим съдебен акт. Това е така, защото съдът е отказал приложение на
процесуалните норми на самостоятелния институт в процесуалното право - този на
неприсъственото решение, при упражнено надлежно процесуално право от страна на
ищеца за постановяване на решение по реда на чл. 239 ГПК. Въззивният съд не
може да поправи нарушението, тъй като постановяването на неприсъствено решение
е единствено в компетенциите на първоинстанционния съд.
При това положение първоинстанционният съдебен акт
подлежи на обезсилване, тъй като е постановен по недопустимо (невъведено)
искане, предвид въведеното искане за произнасяне с неприсъствено решение от
страна на ищеца и отсъствие на произнасяне по това искане с допустимите от
закона съдебни актове – решение по чл. 239, ал. 1 ГПК, с което се уважава
поради вероятната му основателност предявения иск, или определение по чл. 239,
ал. 3 ГПК за отхвърляне на искането, и с последица - продължаване разглеждането
на делото по общия ред.
Ето защо, решението на Районен съд Б. следва да бъде
обезсилено, като делото бъде върнато на първата инстанция, за произнасяне по
искането по чл. 238, ал. 1 ГПК на ищците и продължаване на производството.
Това становище, възприето от настоящия
състав, се застъпва в съдебната практика на ВКС. В този смисъл е Решение № 157
от 29.11.2010 г. на ВКС по т.д. № 262/2010 г., I т.о.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 219/27.12.2019 г., постановено по гр. д. № 485/2019 г. от Районен съд
Б..
ВРЪЩА
гр.
д. № 485/2019 г. за разглеждане от друг състав на Районен съд Б..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.