О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1010 13.03.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на тринадесети март две
хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 771 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе
взе в предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“
МВР, представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София,
бул. “Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова (пълнм. л. 11) против
Решение № 296/22.01.2020г. постановено по гр.д. № 8297/2019г. по описа на РС Бургас,
с което съдът е осъдил Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР да заплати на П.Г.Й.,
ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 1618,20 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 233.38 часа извънреден труд, положен през
периода 01.10.2016-30.09.2019 год. на основание служебно правоотношение между
страните, по силата на което ищецът П.Й. е заемал длъжността „Старши полицай“ в
ГОДГ-Царево към ГПУ-Царево към РДГП-Бургас при ответната главна дирекция, ведно
с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от
1618,20 лева, начиная от подаване на исковата молба – 01.10.2019 год., до
окончателното й изплащане, както и да заплати на П.Г.Й. деловодни разноски в
размер от 420 лева, както и да заплати на Бургаския районен съд държавна такса
в размер от 64,73 лева и да заплати на Бургаския районен съд разноски по делото
в размер от 190 лева.
Във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че при
изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на
положения от него извънреден труд, е
приложима нормативната уредба по Закон за МВР. Сочи, че е налице многобройна
практика по този род дела и излага подробни съображения. Ищецът имал качеството
държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
като нормата разграничавала държавните служители в т.1 и т.2: по т.1 - са
полицейски органи, органите на ПБЗН и лицата по ал.З на същия член, чийто
статут по силата на чл.142 ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 - са
останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР
се урежда от Закона за държавния служител - ЗДС. В системата на МВР работили и
лица по трудово правоотношение - чл.142, ал.1, т.З от ЗМВР и статутът им
съгласно чл.142, ал.5 от ЗМВР се уреждал от КТ и ЗМВР. За една и съща правна
материя: възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията по
повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време,
почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената
отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители
в МВР била регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ,
т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които са относими само към
конкретните правни субекти и правоотношенията с тях, като изключвали по
отношение на последните приложението на общите норми, съдържащи се в КТ.
Поддържа, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители като цяло и на тези от тях, работещи в МВР, в частност, защото нито в
ЗДСл, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ. Напротив, във
всички случаи, в които законодателят счел, че материята следва да се уреди
идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните
правни норми цитира примери (чл.38а, ал.З от ЗДСл; чл.50а, ал.2; чл.63 ЗДСл и
др.) По законова делегация на съответните нормативни актове били приети
подзаконови такива – наредби като на основание чл.179, ал.2 от ЗМВР и чл.187,
ал.9 от ЗМВР в исковия период били издадени от министъра на вътрешните работи
няколко наредби за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения
на държавните служители в МВР и съответно за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР- относно организацията и разпределянето на
работното време. За периода до 29.07.2016г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
за периода 29.07.2016 г. - 02.08.2016 г. - Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.
/поради отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. с решение на ВАС/, а за
периода от 02.08.2016 г. до отмяната й на 10.01.2020 г. - Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Счита, че за ищеца като държавен служител по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответната ГДГП се
определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които
са специални както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който
ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не било предвидено
в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня
съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя била 8
часа, което следвало от спецификата на задълженията на служителите по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази специфика обуславяла и редица други различия именно по
отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови
правоотношения, спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд бил изрично
забранен и не може да надвишава 150 часа годишно, в хипотезите на чл.144 от КТ,
когато е допустим, при държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР
извънредният труд не можело да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се допускал
извънредният труд да надвиши тези норми до още 25 часа на тримесечен период и
до още 100 часа годишно. Тези различия не аргументирали извод за
дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото за
служителите в ЗМВР били предвидени редица компенсационни механизми,
допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито
работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР,
нито останалите държавни служители се ползват и посочва част от тях. Намира, че не е налице извънреден труд. Счита,
че предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели
да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден
труд, тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен
труд в сравнение е дневния такъв. Разпоредба,
идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не била предвидена в
наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормална
продължителност на дневния и нощния труд съвпадала. Счита, че преценката на
органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187,
ал.9 от ЗМВР - министъра на вътрешните работи за въвеждането на коефициент на
превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е
по целесъобразност и че не подлежи на съдебен контрол. Намира, че ЗМВР не е предвидено
допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер на не по-малко
0.25 лв. на отработен нощен час. Поддържа,
че материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна.
Моли
да се отмени обжалваното решение и исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
Препис
от въззивната жалба е връчен на П.Й. чрез адв. К. на 21.02.2020г. като в
законния срок е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се намира за
неоснователна, а решението за правилно и моли да се потвърди. Няма искания по
доказателствата. Претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, внесена е дължимата държавна такса, поради което като редовна и
допустима следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран ОС Бургас
О П Р
Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА
въззивна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР,
представлявана от Директора Светлан Кичиков, със седалище в гр. София, бул.
“Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрк. Красимира Иванова против Решение № 296/22.01.2020г.
постановено по гр.д. № 8297/2019г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото
определение.
Указва
на въззиваемия в срок до датата на съдебно заседание да представи доказателства
за представителната власт на адв. К. пред въззивна инстанция.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 771/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 22.04.2020 г. от 10,30 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.