Решение по дело №228/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 септември 2019 г.
Съдия: Габриел Петков Йончев
Дело: 20191300500228
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е №80

 

                                                Гр.Видин

 

 

                                            30.09. 2019 г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Видинският  окръжен съд  гражданско отделение в открито заседание на   осемнадесети септември   две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             Председател : Д. М.

                                                     Членове :1.С.С.

                                                                       2.Г. Й.

при секретаря   А. А................................................................ и с участието на прокурора.....................................................................

изслуша докладваното от съдията Й. гр.д.  дело №228      по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

           Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение  № 95 от 26.03.2019 г., постановено по гр. д. 1754 по описа на Видински районен съд за 2018 г. е признато за установено  по предявения отрицателен установителен иск, че ищецът В.С.К. с ЕГН: ********** *** не дължи на „Ч…." АД със седалище и адрес на управление: гр. С…, район М., бул. „Ц…" ., бл. Б.., Б…, с ЕИК …, сумата от 4460.52 лева - представляваща служебно начислена сметка по фактура № ….г. с клиентски номер .

Осъден е ответникът  „Ч…“ад АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., бул. Ц… ., бл. Б., Б. с ЕИК .. да заплати на В.С.К. с ЕГН ********** *** разноски в настоящото производство в размер на 178.42 лева.

                Така постановеното от първоинстанционния съд решение  е обжалвано  от  от " Ч…" АД, със седалище в гр. С.. и адрес на управление бул. „Ц…" № ., С. община, район М.С., Б… Б…регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ..…,     чрез  С. П. Т.- юрисконсулт .Поддържа се ,че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменено  изцяло, като Съдът се  произнесе  по същество на спора и отхвърли  иска като неоснователен, поради следните съображения:

Поддържа се ,че била издадена , изпратена и получена от ищеца фактура, в приложение 1 на която се съдържала подробна справка за компонентите, размера на доначислената ел. енергия и единичните цени, за което било  доказано, че изцяло отговарят на разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ. Същата била изпратена с писмо на клиента.Този ред за уведомяване бил предвиден в чл.17, ал.2 от   Общите  условия на договорите на Ч…

Никъде в текста на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ  нямало задължение да се издават и публикуват нови ОУ.

Неправилен бил и  изводът,че  договорът при общи условия съдържал само задължение на снабдителя да уведоми клиента, но не и ред за това,като са развити подробни доводи  в това отношение.

Твърди се ,че при обективна отговорност вината  не е част от фактическия състав ,съответно не било необходимо Съдът да установява дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента. За упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ било достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия.

 Развиват се доводи ,че в случая не се касаело за ангажиране договорна отговорност, като приложимият материален закон - ЗЕ бил специален на ЗЗД и го дерогирал. Според чл.1 от ЗЕ този закон /а не ЗЗД/ уреждал обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство... пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия ... търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола.

Поддържа се ,че оспореното вземане, обективирано в процесната фактура,било  резултат от изпълнение от страна на ответното дружество на задължителен за страните нормативен административен акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране/ДКЕВР/  и по-конкретно чл.48 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. С Решение на ВАС по а. д. № 2385/16 г. на петчленен състав не били отменени текстовете от чл. 48  до 51 от ПИКЕЕ, на основание на които била извършена корекцията. А именно ,с решението не бил отменен чл. 48 ПИКЕЕ, който съдържал методиката за извършване на корекции в случаи на установени манипулации върху СТИ, каквото била установена и в този конкретен случай.

Оспорват се доводите на районния съд относно  правилността на използвания от разпределителното дружество алгоритъм за корекция на сметката на основание чл. 48,ал.1 ,т.1 б "а" от ПИКЕЕ - при наличие на точен измерител, при отчитане класа на точност на СТИ. Според допълнителното заключение на вещото лице  липсвала конкретна информация за процесния електромер относно неговата реална допустима грешка при измерване, която трябвало да е + 2/-2 %. На практика, изчислението при пълно натоварване  означавало според съда моментно състояние, защото проводниците нямало как да издържат на такъв максимален товар, т.е технически начислената ел. енергия не можела да премине през съединителното съоръжение. Твърди се ,че грешката, с която СТИ на потребителя е отчитал преминаващата през него ел. енергия ,била отчетена посредством Трифазен Еталон „Е…", с клас на точност 0.2 % и се използвал за бърза проверка на място на всички видове електромери, еднофазни или трифазни, за четири или трипроводно свързване. Едновременно се измервали три напрежения в обхват 30 до 300 V и три тока в обхват от 0,02 А до 120 А. Еталонният уред бил калибриран и към момента, когато е извършена проверката, притежавал валидно свидетелство във връзка с това обстоятелство с № Е-289 от 21.04.2015 г., което било приложено по делото.

Въззиваемият   оспорва въззивната жалба в с.з.

         Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства  по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното  :

         Пред районния съд е предявен   иск от В.С.К. ***, чрез адв. П. С. против „Ч…" АД - гр. С. с правна квилификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.Твърди се от ищеца, че има качеството на ползвател на електроенергия за обект с адрес на потребление: гр. В…, ж.к. „В..", бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., за който има открита партида с клиентски номер …. и абонатен номер …. Посочва, че служители на „Ч…"' АД са съставили Констативен протокол №3023405/18.05.2018г., с който са извършили проверка на електромера, отчитащ потребяваната за имота енергия. След извършената проверка, на основание разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ, по партидата на ищеца е начислена сума в размер на 4 460.52 лева, за която е съставена фактура №**********/22.05.2018г. Посочва също, че за извършената проверка ищецът е уведомен с Писмо изх. № NTZ297042/21.05.2018г., получено срещу подпис от неговата дъщеря, заедно с копие на КП.Поддържа ,че оспорил  констатациите в КП, както и процедурата при съставянето му, като е навел доводи, че не е присъствал на проверката. Посочил е също, че няма изготвена справка за корекция на сметка, от която да е видно използваната методология, начинът на определянето ѝ и периодът, за който е начислена. Изложил е съображения, че електромерът като СТИ заедно с таблата и шкафовете, където се разполагат електромерите, са собственост на електроразпределителното дружество, което отговаря за правилната експлоатация и изправността на електроразпределителната мрежа. Оспорена е начислената сума.Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ишецът не дължи начислената сума от 4460.52 лева. Претендират се разноските по делото.

Ответното дружество „Ч…" АД в законния месечен срок, чрез упълномощен процесуален представител, е подало отговор на исковата молба, с която е оспорило иска като неоснователен. Наведени са доводи, че оспореното вземане, обективирано в процесната фактура е резултат от изпълнение от страна на ответното дружество на задължителен за страните нормативен административен акт, издаден от ДКЕВР, сега КЕВР, и по-конкретно - чл. 48 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 с Протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание чл. 21, ал. 1, т. 9, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ /обн. ДВ бр. 98/12.11.2013г./ и ОУ на ответното дружество и на „Ч…" АД.Посочено е също, че с Решение на ВАС по адм.д. № 2385/2016г. 5-членен състав на ВАС, не са отменени текстовете от чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ, които са послужили като основание за извършване на корекцията, както и не е отменен чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 51 от ПИКЕЕ, предпоставящи правото на доставчика за извършване на корекции. Ответникът счита, че става въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента, като не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел. енергия.

От събраните по делото доказателства се установява за установено от  фактическа страна следното :

Не е спорно, че ищецът е абонат на ответника с клиентски номер … и че за обект на потребление, находящ се в гр. В., ж.к. „В. Л.", бл. ., вх. ., ет. ., ап. .. му е начислена сума за плащане по фактура № …г., издадена въз основа на Констативен протокол.Видно от Констативен протокол № …., служители на „Ч…" АД, в присъствие на двама свидетели - представители на Федерацията на потребителите, са извършили техническа проверка на електромер с фабричен № *********, монтиран да отчита потребената ел. енергия от абоната в имота, като са установили, че липсва пломбата на щита на таблото, а пломбата на капачката на клемния блок на електромера е със скъсана пломбажна тел. Посочено е, че по време на проверката е констатирана промяна на схемата на свързване, състояща се в следното: поставен е мост /шунт/ между входящата и изходящата фазови клеми на електромера. След измерване с еталонен уред по време на проверката и при посочените в КП товари на стр. 2, се е констатирало, че електромера измерва с грешка от минус 94.11%.Въз основа на КП е изготвено предложение за корекция на сметка като са изпратени и писма до абоната за извършената проверка на електромера, както и за издадената корекционна фактура.Ищецът е подал възражение против извършената корекция, но същото не е уважено. Представени са Общите условия на енергийния оператор, доказателства за публикуването им в печата, както и лицензията на ответника за обществено снабдяване с ел. енергия.

Пред районния съд са разпитани свидетелите Л. П. от Федерацията на потребителите и  Р. Р. - служител в „Ч…" АД,които дават подробни показания за извършената проверка и за констатираните факти и обстоятелства.

По делото е приета съдебно - техническа експертиза, в която вещото лице е потвърдило,     че     описаните     констатации     в     Констативния     протокол са нерегламентирано манипулиране и че същите представляват промяна в електрическата схема на свързване на процесния електромер като СТИ. Това води до неизмерване на ползването от потребителя количество електрическа енергия. Неизмерването е в размер на точно минус 94.11 % за периода, в който е доставяна ел.енергия и отчитана от процесния нерегламентирано манипулиран електромер, т.е електромерът е отчитал само 5.89%. Според заключението на вещото лице, констатираното състояние на електромера не е производствен дефект, тъй като електромерът е изправен и доказателство за това е проверката му и свидетелство за калибриране от 19.04.2018г. Това състояние може да се дължи на два фактора - нерегламентирано манипулиране на електромера от заинтересован страна или ненадеждното обезпечаване на СТИ срещу манипулиране и нерегламентиран достъп от ответника.

Вещото лице е дало варианти на преизчисляване на електрическата енергия като е посочило два метода. Според него методът по чл. 48, ал. 1, т. 1,б „а“ е неточен, поради липса на точни данни за количеството преминала ел.енергия като функция на измерителя, но според този метод изчислената обща сума за 90-дневен период до 18.05.2018г. възлиза на 1052.62 лева с ДДС. След приспадане на платените за периода начислени суми в общ размер от 449.82 лева, изчислената крайна сума възлиза на 602.80 лева.

При спазване на методиката по реда на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. "б", при липса на точен измерител, преизчислената ел.енергия според вещото лице за 90-дневен период до 18.05.2018г. възлиза на 578.94 лева с ДДС. След приспадане на платените за периода начислени суми в общ размер от 449.82 лева, изчислената крайна сума възлиза на 129.12 лева.

В допълнителната съдебно-техническа експертиза вещото лице е дало заключение за извършеното преизчисляване на ел.енергията при максимален товар, който може да премине през СТИ и при фиктивно потребление за период от 90 дни при допустима грешка 0%. и изчислената обща сума възлиза на 4903.60 лева. След приспадане на платените за периода начислени суми в общ размер от 449.82 лева, изчислената крайна сума възлиза на 4453.78 лева. В с.з. на 11.02.2019г. вещото лице е посочило, че на практика изчислението при пълно натоварване означава моментно състояние, защото проводниците няма как да издържат на такъв максимален товар.

Така установената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и по същество не се оспорва от страните нито пред районния съд,нито пред въззивната инстанция.

При тази фактическа обстановка Видинският окръжен съд  прави следните правни изводи:

Съгласно  чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.

Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява основателна, поради следните съображения:

Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на жилищен обект. Основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.

Извършената едностранна корекция на сметката е на основание на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 Закона за енергетиката  вр. с чл. 48, чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. В раздел IX на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка, но не по-дълъг от 90 дни. Периодът, за който е извършена корекцията, е след измененията на чл.98а от ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на ПИКЕЕ с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г.

Приложимата правна норма в случая е тази на Чл.48 ал.2 ПИККЕ ,по силата на която когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва  само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.

В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи: първо- на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и второ- на субективно въздействие върху измервателната система. Така корекция се допуска от една страна при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на СТИ със заложените нормативи, водещо до неизмерване на консумацията, а от друга - при случаите, когато при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.

Двата случая са регламентирани в Чл.48 ал.1 и в Чл.48 ал.2 ПИККЕ.

Съгласно задължителната съдебна практика,обективирана в  Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и Решение № 115/20.09.2017 г. по т.д. № 1156/2016 г., II т.о на ВКС, в предвидената в раздел IX на ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това е прието, че правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение.

Въззивната инстанция счита ,че ответникът при условията на пълно и главно доказване е доказал ,че са налице всички условия за извършване на корекционна процедура в съответствие със законовите изисквания .

Съгласно изменението на чл. 98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал. 2, т. 6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона,но е предвидено  в Общите условия на ответника,като  ответното дружество  е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а именно да предвиди в Общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. Изпълнен е фактическият състав, пораждащ правото на ЧЕЗ да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят  е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, тъй като и в заварените общи условия е уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Районният съд е приел обратното ,като се е позовал на  Решение № 173/16.12.2015г. по т.д. № 3262/2014г. на ВКС, II т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д. № 2605/2014г. на ВКС, I т.о. и др./.Въззивният съд намира ,че позоваването на тази съдебна практика е неправилно ,тъй като касае точно обратната фактическа обстановка  и друг снабдител на ел.енергия /Е.ОН България Продажби АД/.В първото решение се казва следното :

„Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. в ал.1,т.6 като необходимо задължително съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане в съдържанието им и на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки,съгласно чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ , одобрени с Р №ОУ -061 на ДКЕВР от 07.11.2007 г./ в чл.24 ал.2 от тези ОУ е разписано само задължение на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това/. Следователно, с оглед отговора на правния въпрос и произнасянето на цитираното решение по чл.290 ГПК дружеството [фирма] не е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 и по чл.83 ал.1,т.6 ЗЕ: предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия. От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав , пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а ал.2,т.6 ЗЕ: да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция .“

В представените по делото Общи условия на ответното дружество  /одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-056 от 07.11.2007г. и изменение с Решение № ОУ003 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/ има ред за уведомяване и това е чл. 17. ал. 2 ,съгласно която  при коригиране на сметката, продавачът изготвя справка за дължимите суми и в седем дневен срок уведомява потребителят за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В Общите условия  е посочен и начинът и редът за извършването на корекцията. Освен това, видно от текста на чл. 17, ал. 2 от ОУ, уведомяването за дължимите суми е постфактум, а не предхожда извършването на корекцията.

Разпоредбата на  чл.49, ал.2 от Общите условия детайлно регламентира и начина на уведомяване на потребителя за извършената корекция :  „Всякакви документи, включително съобщения,уведомления и други, свързани с тези Общи условия, ще бъдат разменяни на адреса на продавача, посочен в тези Общи условия, и на адреса за кореспонденция, посочен в заявлението   за   започване   на   продажбата,   освен   съобщенията,   уведомленията,предизвестията и другите документи, които настоящите Общи условия предвиждат да бъдат правени чрез средствата за масова информация.

         Никъде в текста на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ  няма задължение да се издават и публикуват нови ОУ, като текстът  поставя само изискване в действащите Общи условия  да се съдържа , т.е. да съществува ред за уведомяване, което в конкретния случай е изпълнено от ответното дружество.

         Както се вижда от горното ,ответното дружество още при изготвянето на общите си условия е предвидило ред за уведомяване на потребителя за корекцията на сметката ,поради което сочената съдебна практика на ВКС не може да намери приложение ,тъй като касае друга фактическа обстановка ,при която друг доставчик на ел.енергия не е предвидил такъв ред нито в първоначалните си общи условия ,нито в новите Общи условия след изменението на Чл.98а Закона за енергетиката ,в сила от 17.07.2012 г.
         Районният съд приема  в мотивите си ,че  видно от текста на чл. 17, ал. 2 от ОУ, уведомяването за дължимите суми е постфактум, а не предхожда извършването на корекцията. Така се нарушавал принципа на равнопоставеност на страните в облигационната връзка, тъй като потребителят е поставен в ситуация да разбере за вече извършена корекция на сметката, а не преди това  и сочи в този смисъл Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014 г., II т.о.

Въззивната инстанция констатира ,че в посоченото по-горе решение на ВКС не са изложени мотиви в този смисъл .

За да уважи предявения отрицателен установителен иск ,районният съд е приел ,че в настоящия случай, към момента на съставяне на Констативния протокол от 18.05.2018г. и предложението за корекция, не са действали правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване и реда на тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Въпреки наличието на оставените в сила разпоредби на чл. 48 -чл. 51 от ПИКЕЕ, които касаят единствено изчислението на количеството ел. енергия, то чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ посочва, че при установена промяна на схемата на свързване, корекция може да се извърши само въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията на чл. 47 от ПИККЕ (отм.). Към 18.05.2018 г. обаче ПИКЕЕ относно процедурата по чл. 47 не са действали, поради изричната им отмяна за нарушена процедура по приемането им. При това положение районният съд приел,че  поради липсата на действащи ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, крайният снабдител не е имал законово основание да коригира сметката на ищеца, тъй като не е изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (нормата препраща към правила - вече отменени).

Въззивният съд приема,че горните правни доводи са неправилни поради следното :

Принципните положения, от които следва да се изхожда при отговора  на въпроса  налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл.48, 49. 50. 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., са видът на правоотношенията и целите на правното регулиране на тези правоотношения. Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6, чл.98а. ал.2. т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на Закона за задълженията и договорите  във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл. 183 от ЗЗД. От правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /в този смисъл решение № 21 от 1.3.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.

В случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа подробна  регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя/решение №115 от  20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо отговорът на  въпроса е, че трябва да се приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период  и са били отменени едва с решение на ВАС,обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето зашо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплашане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98а. ал.1. т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а  ал.1. т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.В този смисъл е задължителната съдебна практика ,формулилана в решение № 124/ 18.06.2019 г. на ВКС ,трето отделение на Гражданска колегия по  гр. д. № 2991 по описа за 2018 г.

Въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи и  следното :

При доказано неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване на потребената ел.енергия /което съставлява и престъпление по Чл.234в НК/ доставчикът на ел.енергия има правото да получи цената на потребената ел.енергия както по силата на общата забрана за неоснователно обогатяване /Чл.59 ал.1 ЗЗД /,така и по силата на специалната норма на Чл.183 ал.1 ЗЗД ,предвиждаща ,че продавачът има право да получи цената на продадената вещ .Това право съществува независимо от това дали има или няма специални правила за определяне на цената на електическата енергия ,или съществуващите  правила са неясни или непълни.В случай ,че няма специални правила за определяне на цената на електическата енергия или съществуващите  правила са неясни или непълни ,съдът следва да приложи общия разум на закона ,основните начала на правото ,обичая и морала /Чл.5 ГПК/-обратното означава отказ от правосъдие ,който е неприсъщ на една правова държава. При доказано неправомерно въздействие върху средство за търговско измерване на потребената ел.енергия искът винаги е доказан по основание ,като съдът следва да определи само неговия размер.При липса на данни за размера на вземането съдът не следва да отхвърля иска ,а да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице.В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС в  постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./. В тях е прието, че при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е длъжен, съгласно разпоредбата на  чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице.Ако  отхвърли иска, който  счита  за основателен, съдът  постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

В конкретния случай  е било констатирано наличието на допълнително монтирано външно устройство, водещо до грешка при отчитането на консумираната електрическа енергия в полза на потребителя с повече от 90 процента. Позовавайки се на чл.48 от ПИКЕЕ, дружеството е изчислило за период от 90 дни преди проверката стойността на допълнително изразходваната електрическа енергия  и е уведомило потребителя, който на свой ред е предявил установителен иск за нейната недължимост. Приетата по делото основна съдебно-техническа експертиза е потвърдила извода от проверката  за наличието на външно устройство, което води до грешка при отчитането в полза на потребителя с повече от 90 процента. Вещото лице е констатирало в допълнителното си заключение, че изчисляването на корекцията е математически вярно и е съобразено с правилото на чл.48. ал.1. т.2. буква „б" от ПИКЕЕ.

С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено друго,с което да се отхвърли изцяло предявения иск.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ

С оглед изхода на делото   В.С.К. с ЕГН: ********** *** следва да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на   „Ч…" АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район М…, бул. „Ц…" …, бл. Б…, Б…, с ЕИК .. направените по делото разноски пред Районен съд -Видин :300 лв.за юрисконсултско възнаграждение,40 лв.депозит за призоваване на свидетел ,120 лв.депозит на съдебно -техническа експертиза и 60 лв.депозит за допълнителна съдебно -техническа експертиза ,както и  направените по делото разноски пред Окръжен  съд -Видин  в размер на 300 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание Чл.271 ал.1 ГПК Съдът

 

Р     Е    Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение  № 95 от 26.03.2019 г., постановено по гр. д. 1754 по описа на Видински районен съд за 2018 г.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН  предявения отрицателен установителен иск от  В.С.К. с ЕГН: ********** *** срещу  „Ч…" АД със седалище и адрес на управление: гр. С…, район М…, бул. „Ц…" …, бл. Б…, Б…, с ЕИК …за установяване на недължмостта на сумата от 4460.52 лева - представляваща служебно начислена сметка по фактура № …г. с клиентски номер ...

ОСЪЖДА   В.С.К. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на   „Ч…" АД със седалище и адрес на управление: гр. С., район М., бул. „Ц…" …, бл. Б…, Б…, с ЕИК … направените по делото разноски пред Районен съд -Видин :300 лв.за юрисконсултско възнаграждение,40 лв.депозит за призоваване на свидетел ,120 лв.депозит на съдебно -техническа експертиза и 60 лв.депозит за допълнителна съдебно -техническа експертиза .

ОСЪЖДА   В.С.К. с ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на   „Ч…" АД със седалище и адрес на управление: гр. С…, район М., бул. „Ц…" ., бл. Б., Б., с ЕИК …направените по делото разноски пред Окръжен  съд -Видин  в размер на 300 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението   не подлежи на  обжалване. 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ :1/

 

                                                                                                  2/