Решение по дело №1606/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 213
Дата: 23 май 2025 г.
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20244210101606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Габрово, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20244210101606 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по иск на Р. Н. Ж., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово. ул. „**********” № 5, вх. Б, ет. 2, ап. 5 срещу “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Предявен е иск съдът да признае за установено по отношение на “ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, че ищецът Р. Н. Ж., с ЕГН ********** не дължи
на ответника “ЕОС МАТРИКС” ЕООД сумите по образуваното изпълнително дело №
811/2012 г. по описа на ЧСИ - З. В., с район на действие ОС - Габрово в размер на
10673,98 лв. /десет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и деветдесет и осем ст ./,
от които главница в размер на 4393 лв., лихви към главница в размер на 5728,31 лв и
неолихвяеми вземания / други лихви /- 552.31 лв., като погасени по давност.
Основава искането си на обстоятелството, че след като с молба от 12.09.2016 г
. взискателят поискал опис и оценка на възбранен недвижим имот, собственост на
длъжника Недялко Ж., други изпълнителни действия не били извършвани.
Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.
2. От страна на ответника:
1
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Едновременно с това изразява становище, че от него не са предприемани действия от
кредитора накърняващи правната сфера на ищеца след образуване на делото, като в
случая след цедиране на вземането не е предприемал съдебни мерки, с което не е
накърнил правната и имуществената сфера на ищеца.
Оспорва дължимостта на разноски по делото.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от
ГПК, имащ за предмет установяването, че правото, предмет на изпълнителния процес
е отпаднало поради факти и обстоятелства настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в
настоящият случай след издаване на заповедта за изпълнение.
Ищецът основа твърденията си за недължимост на сумите, предмет на
изпълнителното производство на настъпила погасителна давност.
2. От фактическа и правна страна:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
2278/19.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 1237/2012 г. ответникът е осъден в качеството на
солидарен длъжник с ЕТ „ Недялко Ж.“ и С.Г.Ж., с ЕГН********** да заплати на
кредитора „Райфайзенбанк /България“ ЕАД, ЕИК831558413: сумата 4393 лева-
главница, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2012 г. до изплащането на
вземането; изискуема редовна лихва за периода 15.01.2012 г-16.04.2012 г. в размер на
111,90 лв.; изискуема наказателна лихва за периода 17.04.2012г. - 17.05.2012 г. в размер
на 179,69 лв.; изискуема лихва за периода 15.06.2011 г-24.10.2011 г. в размер на 260,72
лв. Съгласно разпореждането за незабавно изпълнение на посочената заповед е
издаден изпълнителен лист от същата дата и въз основа на него по молба на кредитора
е образувано изпълнително дело № 811/2012 г. по описа на ЧСИ - З. В., рег.№735, с
район на действие- района на ГОС.
Заповедта заедно с поканата за доброволно изпълнение е връчена на
ответника на 13.08.2012г. (на същата дата е връчена и на останалите длъжници, но
това е ирелевантно за настоящото производство). По делото не се сочи срещу
заповедта за изпълнение да е подавано възражение (положителен факт, в тежест на
доказване от ответника) и е влязла в сила по отношение на него на 28.08.2012 г.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК,
изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила от момента на издаване на
заповедта и разпореждането за принудително изпълнение, въз основа на което се
2
издава изпълнителния лист. Стабилитет на изпълнителното основание настъпва обаче
едва след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, след изтичане на
който заповедта за изпълнени влиза в сила, тъй като до този момент изпълнението се
извършва въз основа на разпореждане за принудително изпълнение. С влизането в
сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на
силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК
/основанието на настоящия иск/, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради
което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като целта на регламентираното в действащия
ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно,
а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото
същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора /Решение № 3 от 04.02.2022 г. на
ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по
гр. дело № 2766/2020 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. дело
№ 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. дело №
5140/2015 г., ІV г. о., ГК, Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. дело №
2482/2021 г., IV г. о., ГК./.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по Тълкувателно
дело № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. С оглед така даденото разрешение по процесният случай,
погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г.
От ищеца се признава, че с молба от 12.09.2016 г. взискателят „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД е поискал опис и оценка на възбранен недвижим имот, собственост на
длъжника Недялко Ж.. Съдът не констатира в приложеното изпълнително дело №
811/2012 г. по описа на ЧСИ - З. В. да е налице такава молба, но доколкото ищецът
признава неблагоприятен за него факт, следва да бъде прието, че такъв се е
осъществил.
След посочената дата изпълнителни действия не са извършвани.
Въз основа на молба, постъпила в деловодството на ЧСИ - З. В. на 05.02.2019
г., ответникът по настоящото дело “ЕОС МАТРИКС” ЕООД е конституиран като
взискател по изпълнителното дело, предвид сключения между него и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД договор за цесия.
След конституирането му като взискател, от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД не са
3
правени искания за извършване на изпълнителни действия, нито пък такива са
извършвани от ЧСИ, което се признава от ответника по делото. Т.е. към настоящия
момент (а и към момента на подаване на исковата молба) от последното изпълнително
действие по изпълнителното дело е изтекъл срок по-голям от 5 години, съответно
петгодишната погасителна давност е изтекла. Няма данни тя да е била прекъсната или
спряна.
Видно е от справката относно задълженията към 19.09.2024 г. на солидарните
длъжници по изпълнително дело № 811/2012 г. по описа на ЧСИ - З. В., с район на
действие ОС – Габрово, същите включват сума в общ размер в размер на 10673,98 лв.
/десет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и деветдесет и осем ст ./, от които
главница в размер на 4393 лв., лихви към главница в размер на 5728,31 лв и
неолихвяеми вземания / други лихви /- 552,31 лв.
Поради изложеното първостепенният съд намира, че предявеният иск следва
да бъде изцяло уважен, поради погасяване на сочените от ищеца вземания по
изпълнителното дело по давност.
ІІІ. Относно дължимостта на разноски:
От страна на ищеца се претендира присъждане на разноски по делото за
адвокатски хонорар.
Взискателят при образуването на изпълнително дело № 811/2012 г. по описа
на ЧСИ З. В., рег.№735 е „Райфайзенбанк /България“ ЕАД – носител на правата по
изпълнителен лист, издаден на 19.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 1237/2012 г. на РС Габрово.
Въз основа на молба на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, подадена на 05.02.2019 г.,
ответното дружество е конституирано по изпълнителното дело като взискател, в
качеството на частен правоприемник на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД въз основа
на договор за цесия.
По изпълнителното дело взикателят /ответник по настоящото дело/ и
неговият праводател, не са предприемали действия по събиране на вземането от 2016
г. и изпълнителни действия от тогава не са извършвани. Независимо от наличието на
висящо изпълнително производство, ищецът по делото не е бил изправен пред
необходимостта да се защитяи чрез иск. Той е разполагал с възможността да поиска
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, да
предяви извънсъдебно възраженията, включително да поиска извънсъдебно от
кредитора да зачете давността и тогава не би се стигнало до исков процес.
Едновременно с това за да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК,
съгласно която на ищеца не се дължат разноски, тъй ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, следва той да е признал иска, а такова изрично признание от
него не е налице /в този смисъл Определение № 744 от 18.04.2023 г. на ВКС,
постановено по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на III ГО/. В конкретният случай следва да
намери
Поради това разноски се дължат на ищеца, но такива от него не са направени.
4
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от страна на
адвокат Р. Н. е оказана безплатна адвокатска помощ на осн. чл. 38 ал. 2, във вр. с чл.
38 ал. 1 т. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, комуто се дължи възнаграждение. Съгласно
Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела
C-427/16 и C-428/16/), съдът определя възнагражданието, което следва да му заплати
ответника на 1000 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
І. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 от ГПК, че Р. Н. Ж., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово. ул. „**********” № 5, вх. Б, ет. 2, ап. 5 не ДЪЛЖИ
на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4 сумите по
изпълнително дело № 811/2012 г. по описа на ЧСИ - З. В., с район на действие ОС –
Габрово, образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.05.2012 г. по ч.гр.д.№
1237/2012 г. на РС Габрово, в общ размер на 10673,98 лв. /десет хиляди шестстотин
седемдесет и три лева и деветдесет и осем ст ./, от които главница в размер на 4393 лв.,
лихви към главница в размер на 5728,31 лв. и неолихвяеми вземания /други лихви /-
552,31 лв., като погасени по давност.
ІІ. ОСЪЖДА “ЕОС МАТРИКС” ЕООД , с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул.Бизнес Парк София № 1, бл. 15, вх.
А, ет. 4ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. от Адвокатска колегия – Габрово, с
адрес на практиката: гр. Габрово, ул. ЕвтимДабев № 8 сумата 1000,00 лева
/хиляда лева и 00 ст./ - адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38 ал. 2, във
вр. с чл. 38 ал. 1 т. 1 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5